№ 199
гр. Тетевен, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100345 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. Т. Н. с ЕГН:
********** с постоянен адрес общ. Тетевен, с. Черни Вит, ул. „улица“ № 10, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М.
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46,
представлявано от П. Д. с цена на иска 812.82 лева.
Предявен е осъдителен иск за прогласяване осъждане на ответното дружество за
заплати сумата от 812.82 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № *****, сключен между С. Т. Н. с ЕГН: ********** и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********.
Излага се в исковата молба, че на 08.04.2022 г. С. Т. Н. сключила договор за паричен
заем № ***** с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Страните се договорили за отпуснатия
заем да бъде в размер на 1200 лева, видът на вноската е месечна. Сочи се, че в чл. 4 от
процесния договор било уговорено, че потребителят следва да предостави едно от трите
обезпечения: Две физически лица – поръчители; Банкова гаранция; Одобрено от заемодателя
дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място се сочи, че на датата на сключване на договора, между „Изи Aceт
Мениджмънт“ АД, ищцата и ответното дружество сключили договор за предоставяне на
поръчителство № ***** по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело
задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата.
Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство,
ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 1 219.33
лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Подписвайки договорът за поръчителство, ежемесечната вноска на доверителката мие
изменена като е добавено към всяка вноска възнаграждението на гаранта.
С влязло в законна сила Решение постановено по гр.д. № ***/2023г. по описа на PC
1
Тетевен е признато за установено в отношенията между „Файненшъл България“ ЕООД и С.
Т. Н. недължимостта на сумата от 1 219.33 лева представляваща договорено възнаграждение
за гарант по договор за предоставяне на поръчителство № *****. Ищцата заявява, че към
датата на депозиране на исковата молба С. Т. Н. била заплатила по нищожния договор за
предоставяне на поръчителство сума в размер на 812.82 лева.
Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Б. Д. да заплати
на С. Т. Н. с ЕГН: ********** сума в размер на 812.82 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за поръчителство № *****, сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК: ********* изразява становище за неоснователност и недоказаност
на иска. Ответникът не оспорва, че между страните по настоящото дело е бил сключен
договор за поръчителство № *****, прогласен за нищожен с Решение № 22 от 29.01.2024 г.
по гр.д. № ***/2023 г. по описа на Районен съд Тетевен. Ответникът не оспорва и сумата,
която е получил като възнаграждение по прогласения за нищожен договор. Предявеният иск
по гр. д. № ***/2023 г. е бил установителен. Ответникът - „Файненшъл България“ ЕООД, не
е оспорвал постановеното решение по гр. д. № ***/2023 г. и е заплатил всички разноски, за
които е осъден с това решение.
Сочи, че до момента на подаване на исковата молба, ищецът в настоящия процес не
отправял искане до „Файненшъл България“ ЕООД, самостоятелно или чрез представител, за
възстановяване на платеното възнаграждение по признатия за недействителен договор за
поръчителство. Предвид изложеното по-горе Дружеството не оспорва, че дължи
претендираната сума, която следва да заплати в полза на ищеца. Прави възражение за
недължимост на съдебни разноски.
От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
812.82 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния Договор за
предоставяне на поръчителство сключен от С. Т. Н. с ЕГН: ********** с „Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне“. На връщане в хипотезите
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищцовата
страна следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната - основанието за
нейното получаване, респ. задържане, ако твърди наличие на такова основание. Начална
липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт,
а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение.
Ищецът претендира връщане на суми, за които твърди, че са дадени без правно
основание – признат за нищожен договор за предоставяне на поръчителство с ответното
дружество. При началната липса на основание още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, каквито са и
фактическите твърдения на ищеца. В случая фактите, подлежащи на установяване, са:
даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответницата, липса
на валидно правоотношение между страните, което да обуславя имущественото разместване.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и въведените от страните твърдения, в
тежест на ищеца е да докаже, че е извършено плащане на процесната сума, чието
възстановяване претендира, получаването й от ответницата, както и обстоятелството, че
същата е недължима – че не е налице валидно правоотношение, което да съдържа
задължения за извършването й и да оправдава имущественото разместване.
Със съдебно Решение № 22 от 29.01.2024 г. по гр. дело № ***/2023 г. по описа на РС –
Тетевен, съдебният състав прогласил за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство № ***** от 08.04.2022 г., сключен между С. Т. Н., с ЕГН ********** от с.
Черни Вит, общ. Тетевен , ул. „Капитан Войновски“ № 10 и „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на уравление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П. Благоев Д. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във с
чл. 22, вр. с чл.10а, вр. с чл. 11 и чл. 19 от ЗПК във вр. с чл. 143 от ЗЗП. С оглед на което
сумата изплатена от ищцата Недялова по повод сключения договор за предоставяне на
поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД се явява дадена без правно основание.
Фактическият състав на предявения е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. още
при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за уважаване на този иск са
две - получаване на нещо и липса на установено основание, като извършването на
престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването на валидно
основание за нейното получаване от ответната страна. Претендираната сума в размер на
812.82 лева, представляваща недължимо платена сума, при начална липса на основание от
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от 08.04.2022 г., сключен
между С. Т. Н., с ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, съдът
взема предвид факта, че по установения като нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство реално изплатената престация е в общ размер на 812.82 лв., / л. 27 от гр. дело
№ ***/2023 г. по описа на РС – Тетевен/.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика,
обективирана в ППВС № 1/1979 г., поради което следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 812.82 лева, представляваща недължимо платена сума по
признат за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от 08.04.2022 г.,
сключен между С. Т. Н., с ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 08.04.2024
г. в съда до окончателното изплащане на вземането. По делото не са представени
доказателства за изплатено неоснователно получена сума от дружеството ответник, макар че
с исковата молба на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е указал банкова сметка. Поради
това осъдителният иск следва да бъде уважен в определения размер.
По разноските:
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски поради, което ответника следва
да заплати на РС - Тетевен сумата от 50 лв. Държавна такса.
Отделно от това, в настоящото производство ищцовата страна е представлявана от
адвокат, при условията на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за
правна защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда. Доколкото по делото са ангажирани
доказателства, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да включва и данък
върху добавената стойност (ДДС). При определяне на размера на адвокатското
3
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази
задължителния характер на тълкуването на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, дадено с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на
конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие
в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица,
като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.
Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение
в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са задължителни за съда, определените с
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д.
№ 1990/2023 г. на II т. о. на ВКС и Определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г.
на II т. о. на ВКС. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност
на същото, както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на
адвоката, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Д. М. следва да бъде
определено адв. възнаграждение в размер от 240 лева с ДДС, което е в границите за
съответния вид дейност, определени с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, която не е издадена от съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и
следва да бъде заплатено от ответника. В този смисъл е и Определение № 324 от 16.05.2024
г. по В.ч.гр. Дело № 221/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 352 от 23.05.2024 г.
по В.ч.гр. Дело № 254/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение 450 от 24.06.2024 г. по
В.ч.гр. Дело № 219/2024 г. по описа на ОС – Ловеч; Определение № 416 от 12.06.2024 г. по
В.ч.гр. Дело № 255/2024 г. по описа на ОС – Ловеч и др.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
„Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д., да заплати на С. Т. Н. с ЕГН:
********** с постоянен адрес общ. Тетевен, с. Черни Вит, ул. „улица“ № 10 сума в размер
на 812.82 лева, представляваща недължимо платена сума по признат за нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство № ***** от 08.04.2022 г., сключен между С. Т. Н., с ЕГН
********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от
4
датата на депозиране на исковата молба - 08.04.2024 г. в съда до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Д. да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М. от САК
сумата от 240 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на С.
Н. по гр.д. № 345/2024 г. по описа на РС – Тетевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от П. Д. да заплати на Районен съд Тетевен сума в размер на 50 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5