Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №97 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез
юрисконсулт О. срещу решение
№ 260482
от 27.11.2020г. на ВРС,
постановено по НАХД № 2862/2020г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление №
03-012208/18.12.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на ЕТ „Б.-Н.Б.“, ЕИК *********, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1,
ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000,00 лева и Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна е осъдена да заплати на ЕТ 600 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Предявено е искане касационната инстанция
да отмени оспореното решение като неправилно и необосновано и постановяване на
ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение, поради противоречие с материалния закон.
В
съдебно заседание, касатора не се представлява, с писмена молба с.д.
№1298/25.01.2021г., чрез пълномощник поддържа касационната жалба, отправя
искане за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на процесното НП, като
издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Поддържа
изложените аргументи в отговор на касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за оставяне в сила на
решението на ВРС, като правилно и законосъобразно с присъждане на сторените
разноски за тази инстанция.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и не са налице основания за
неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд - Варна е образувано по жалба на ЕТ „Б.-Н.Б.“, ЕИК *********, против
Наказателно постановление 03-012208/18.12.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на ЕТ „Б.-Н.Б.“, за нарушение на чл.62,
ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева.
С решение Районен
съд – Варна е приел, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт.
Правилно съдът е достигнал до крайния
извод за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на
АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН
предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато
е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне
на акта.
В конкретният
случай АУАН е бил съставен на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН, при липсата на
доказателства за наличие на основания за това, както правилно е приел ВРС и мотивите
в тази насока се споделят изцяло и от настоящия състав на съда. Действително
нарушителят не е бил поканен по надлежния за това ред да се яви за съставяне на
АУАН.
От
доказателствата се установява, че първата покана за съставяне на акт за дата
01.10.2019г. е била получена на адреса, на който е била изпратена и
следователно намирането на дружеството на този адрес не е било невъзможно. След
като пратката е върната като непотърсена, не може да се приеме за установено,
че лицето не е намерено на адреса.
Съставеният в отсъствие на нарушителя акт бил изпратен по пощата с препоръчано
писмо с обратна разписка, също върнато като непотърсено и били предприети
действия по връчване на акта по реда на чл.416, ал.3 от КТ. Правилно ВРС е констатирал липсата на доказателства търговеца да е бил търсен на известните му адреси и
да не е бил открит за връчване на поканата. Нееднократно в съдебната практиката
на административните съдилища е отбелязвано, че непотърсването на пратката е
хипотеза, различна от ненамирането на лице на адреса, както и, че процесуалното
действие по връчване на акта има самостоятелно значение за законосъобразността
на административнонаказателното производство и ненадлежното му изпълнение го
опорочава изначално, като води винаги до незаконосъобразност на издаденото наказателното
постановление, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере, какво
нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита съобразно
вмененото му с акта конкретно административно правонарушение.
Позовавайки се на
горното в тази връзка, законосъобразен се явява решаващия извод на въззивната
инстанция, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. От друга страна чл. 52, ал. 2 от ЗАНН изрично разписва задължението
за административнонаказващия орган да върне съставения, но непредявен акт на
актосъставителя за отстраняване на установения пропуск, което в случая не е
сторено.
В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и на следващите от тях правни изводи, възприети и от
настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби. Правилен е извода на ВРС за допуснати нарушения на административно
производствените правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП.
Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба
пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора съдът намира, че направените по делото
разноски, съобразно приложен списък, за които са ангажирани доказателства /л.20/
следва да бъдат възложени на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
По изложените
съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260482 от 27.11.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД №
2862 по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на
ЕТ „Б.-Н.Б.“, Булстат *********, представлявано от управителя Н.Б.Н., сумата в
размер на 600 лева разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: