№ 963
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100515162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20129041/01.06.2021г. по гр.д. № 9156 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 82-ри състав е признато за установено по
положителни установителни искове предявени с искова молба вх. №
2004064/13.02.2019г. изпратена по пощата на 12.02.2019г. от БНП П.П.Ф.
С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр. София, Младост 4, Бизнес парк
София”, сграда 14 срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
**** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл.9 от Закона за потребителския кредит , че Д. Н. Д., ЕГН ********** дължи
на БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон
България, ЕИК **** заплащане на сумата от 1027,57лв. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по договор за кредит PLUS-
11305151/05.06.2015г.; сумата от 67,93лв. представляващи договорна лихва
за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 52,16лв. представляващи
лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35598/2018г. по описа
на СРС, като Д. Н. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на БНП П.П.Ф.
С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК
**** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 412лв. по
заповедно и по исково дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за
1
договорна лихва за горницата над 67,93лв. до предявен размер от 173,79лв.,
като БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А.
клон България, ЕИК **** е осъдено да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН
********** възнаграждение на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.
38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 30,40лв. за процесуално представителство по
исковото делото на Д. Н. Д..
С Определение № 20204577/28.10.2021г. по гр.д. № 9156/2018г. на СРС
е изменено Решение от х01.06.2021г. по делото в частта за разноските, като
БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон
България, ЕИК **** е осъдено да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН
********** възнаграждение на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.
38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 26,43лв. за процесуално представителство по
заповедното дело на Д. Н. Д..
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25110081/29.06.2021г. изпратена по пощата на 17.06.2021г. от ответника по
исковете Д. Н. Д., ЕГН ********** в частта, в която са уважени . Изложил е
съображения, че решението е недопустимо , неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че заповедното дело било образувано от клона на
ищеца, а исковата молба била подадена от ищеца, това разминаване водело до
недопустимост на решението, клонът не можел да води дела, защото не можел
да бъде страна по делото. Договорът за кредит бил недействителен поради
съображенията изложени в отговора на исковата молба., главницата би могла
да се претендира на друго основание, различно от договорното. Договор
противоречал на чл. 10, чл. 11 от ЗПК, шрифт на договора бил по-малък от
„12”, не сочел срок на договора, погасителния план не можел да се приеме
като срок на договора, не била посочена методика за изчисляване на лихвения
процент, не сочел от какво се състои месечната погасителна вноска и дали
лихва се изчислява само върху главница или и върху такси, не сочел право на
потребителя да се откаже и условия и срок за упражняване на това право Не
дължал суми за застрахователна премия, не било доказано че такава е платена
от кредитодателя. Неправилно било прието че нищожната клауза за
договорната лихва може да се замести с размер на законната лихва за забава
Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият - ищец БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез
БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** в предоставения срок е
оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е
правилно. Посочил е, че договорът бил с изискуемия шрифт, не били
нарушение правилата на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, срок бил този на
погасителните вноски, лихвен процент бил фиксиран, не били приложими
изисквания за референтен лихвен процент. Само в хипотеза на предсрочно
плащане на главница следвало да се изготви нов погасителен план сочещ как
е формирана погасителна вноска Правото на отказ от договора било
2
регламентирано в чл. 11 от договора, а и това не било нарушение, водещо до
недействителност на договора. Уговорената лихва съответствала на добрите
нрави. Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. №
25165236/16.11.2021г. изпратена по пощата на 11.11.2021г. от БНП П.П.Ф.
С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК
****. Посочил е, че по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. се присъждало
възнаграждение, но като разноски на страната, то следвало да бъде включено
в списъка с разноски, адвокатът не можел в лично качество да иска такова.
Определянето на възнаграждението се правело от съда, който не бил обвързан
от минималните размери на адвокатски възнаграждения по наредба №1/2004г.
Ответникът по частната жалба в предоставения срок я е оспорил.
Посочил е, че определението било правилно. Правото да иска разноски
принадлежало на лицето, в чийто патримониум настъпвали правните
последици. Съдът бил обвързан от Наредба № 1/2004г.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2004064/13.02.2019г. изпратена по пощата на 12.02.2019г. от БНП П.П.Ф.
С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление: гр. София, Младост 4, Бизнес парк
София”, сграда 14 срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
**** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит да признае за
установено, че Д. Н. Д., ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф. С.А. Париж
рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК ****
заплащане на сумата от 1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена
главница по договор за револвиращ кредит PLUS-11305151/05.06.2015г.;
сумата от 173,79лв. представляващи договорна лихва за периода от
01.05.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 52,16лв. представляващи лихва за
забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 35598/2018г. по описа на СРС,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с договора за кредит Д.
се съгласил да му бъде предоставен и револвиращ кредит, усвояван чрез
кредитна карта с лимит от 1000лв., тази карта била активирана от Д. на
28.03.2016г., суми били усвоявани, за Д. възникнало задължение да погасява
сумите чрез минимални месечни вноски, на 01.05.2017г. погасяването било
преустановено, неплатени останали процесните суми. Поискал е ако се
приеме, че сумите не са предсрочно изискуеми, то тогава да се уважи
осъдителния му иск за заплащане на същите, като предявяването на
осъдителен иск било волеизявление за предсрочна изискуемост. Посочило е,
че договорът бил с изискуемия шрифт, не били нарушение правилата на чл.
3
10 и чл. 11 от ЗПК, срок бил този на погасителните вноски, лихвен процент
бил фиксиран, не били приложими изисквания за референтен лихвен процент.
Уговорената лихва съответствала на добрите нрави, договорът бил безсрочен.
Ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че заповедно производство било образувано по
заявление на клона на ищеца, той не бил самостоятелна страна и същото било
недопустимо. Договорът бил недействителен поради противоречие на чл. 10
и чл. 11 от ЗПК, шрифт на договора бил по-малък от „12”, не сочел срок на
договора, погасителния план не можел да се приеме като срок на договора, не
била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент,
размер на лихвен процент на ден,, не сочел от какво се състои месечната
погасителна вноска и дали лихва се изчислява само върху главница или и
върху такси, не сочел право на потребителя да се откаже и условия и срок за
упражняване на това право. Лихвения процент противоречал на добрите
нрави и бил нищожен, водел до нищожност на целия договор. Главница
можела да се претендира на различно от договорно основание, каквото не
било предявено. Таксата ангажимент била недължима поради нищожността
на клаузата за същото Осъдителния иск бил недопустим, защото имало
заповед, която не била обезсилена Задълженията били погасени по давност.
Претендрил е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
По делото е приложено заповедно дело № 35598 по описа за 2018г. на
СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3044214/31.05.2018г. на БНП П.П.Ф.
С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК
**** , като е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Н.
Д., ЕГН ********** да заплати на БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК
**** сумата от 1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена
главница по договор за кредит PLUS-11305151/05.06.2015г.; сумата от
173,79лв. представляващи договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до
10.11.2017г.; сумата от 52,16лв. представляващи лихва за забава за периода
от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., съдебни разноски от 75,07лв, за така издадена
заповед длъжникът е уведомен на 18.12.2018г., депозирал е на 18.12.2018г.
възражение срещу заповедта, представляван от адвокат Б. безплатно на
основание на чл. 38, ал.1 от ЗАдв., въздражението не съдържа сочене на
основания заза недължимост на сумите , като е претендирал разноски,
адвокатът му е претендирал възнаграждение от 300лв., на 14.01.2019г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и такива е представил на 12.02.2019г
По делото е приет договор № PLUS-11305151/05.06.2015г. за
потребителски кредит, за отпускане на револвиращ кредит и за издаване
на кредитна карта , носещи подпис за страните по него, съгласно който
БНП П.П.Ф.”ЕАД се е задължило да предостави на Д. Н.:
4
- потребителски кредит от 6200лв. при лихва от 37,59% годишно,
годишен процент на разходи от 46,61%, такса ангажимент от 155лв.,
задълженията по който следва да се погасят на 72 вноски от по 246,06лв.,
падежи на които са посочени в погасителен план в самия договор с начало
20.07.2015г. и край 20.04.2021г., уговорена е застрахователна премия от
1785,60лв. по застраховка Защита на плащания”, като в погасителния план е
посочено след всяка вноска колко е оставащата главница. Посочено е че в
погасителната вноска се включва застрахователната премия, а таксата
ангажимент се плаща при усвояване на кредита и тя е за уговаряне на
фиксиран лихвен процент;
- безсрочен револвиращ кредит, усвояван с кредитна карта с
размер на кредитен лимит от 1000лв., кредитната карта е със срок от 18
месеца от първата вноска по кредита, като лихвата и таксите се сочат в
приложението по т. 21 от договора. Съгласно чл. 17 от договора месечното
извлечение сочи размер на транзакции, размер на лихва, минимална
погасителна вноска; месечната вноска погасява първо разноски, след това
лихви и накрая главница. Съгласно чл. 19 от договора новите размери на
лихвите и таксите влизат в сила от обявяването им на сайта на кредитодателя.
Съгласно чл. 21 от договора заедно с кредитната карта кредитополучателят
получава приложение, сочещо размер на лихвата и конкретните условия по
договора за револвиращ кредит, в това приложение съгласно чл. 19 от
договора ще се сочи и минималната вноска Съгласно чл. 1 вр. с чл. 17 от
приложение към договора, неносещо подпис за ответника лихвата е 35%
годишно при ГПР от 44,90%, отделно се дължат такси за управление на
кредитната карта чрез която се усвоява кредита– по 4лв. месечно, както и
такси за всяка операция с картата ; месечни вноски са с падежи 1-во число на
месеца следващ издаването на извлечението.
Прието е известие за доставяне, съгласно което на 24.03.2016г.
ответникът е получил писмо от ищеца, съдържащо документи.
Прието е месечно извлечение с детайли от 13.10.2017г.
Приет е сертификат от 05.06.215г. по застраховка „защита на плащания”
със застраховано лице Д. Д., сочещ начин на формиране на премията.
Приета е покана от ищеца до ответника от 16.11.2017г. с която са
претендирани процесните суми , същата сочи адрес на ответника , идентичен
с този посочен по делото.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че с кредитната карта са правени транзакции от 27.05.2016г. до
20.03.2017г. за общо 1260,60лв., плащания били за 790лв., последното
плащане било от 21.06.2017г. Плащанията били отнесени за главница, за
лихва, за застраховка, за такси от по 4лв. месечно. Неплатената сума от
1201,36лв. включвала месечни такси от 20лв. и застраховка от 32,84лв.,
останалото било главница и възнаградителна лихва.
5
С Решението по делото СРС е приел, че клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, че същата следва да
бъде намалена до размер на законната лихва, така иск за възнаградителна
лихва е уважен за 67,93лв. и е отхвърлен за горницата до предявен размер от
173,79лв
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Заявлението е подадено от БНП П.П.Ф. С.А.
Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК ****,
поради което и доводите на въззивника, основани на подаване на същото от
клона и съответно за недопустимост на заповедно а и на исково дело са
неоснователни.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от
ЗЗД.
При така предявените искове и депозиран отговор в тежест на ищеца е
да установи че са сключили валиден договор за потребителски кредит по
който е изпълнил задълженията си и така за ответника е възникнало валидно
задължение за заплащане на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския
кредит (ЗПК) „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с
конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице,
което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на
своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена , като се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно §1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
6
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Съдът приема за установено по делото, че на 05.06.2015г. между
страните е сключен писмен договор за револвиращ потребителски кредит,
усвояван с кредитна карта с кредитен лимит от 1000лв. Приетият по делото
договор от 05.06.2015г. носи подпис за страните по него и съдържа
съглашение за същото. Неоснователни са доводите на въззивника, че шрифт
на договор е по-малък от „12”. Приетите по делото договор и приложение са
изписани с шрифт, който позволява лесното му прочитане и възприемане,
при проверка от външна страна съдът приема, че шрифт на договора не е по-
малък от „12“. В случая договорът за револвиращ кредит е уговорен като
безсрочен, поради което и доводите на въззивника обосновани с липсата на
уговорен срок са неоснователни. С клаузата на чл. 21 от договора страните са
се съгласили лихвата, таксите и размер на месечни вноски да се определят от
приложение, което ще се изпрати от кредитодателя на кредитополучателя
заедно с кредитната карта, че договора ще влезе в сила с активирането на
кредитната карта, поради което и съдът приема, че приетото по делото
приложение макар и неносещо подпис от кредитополучателя, е неразделна
част от договора. Писмото получено от кредитополучателя на 24.03.2016г. не
се спори че е съдържало кредитната карта и приложението, описанието на
съдържанието на писмото сочи че същото са документи. Установява се от
заключението по счетоводната експертиза, че кредитната карта е активирана
от кредитополучателя на 27.05.2016г. При така събраните доказателства
съдът приема, че приетото по делото приложение към договора за кредитна
карта е това, което сочи постигнато съглашение между страните за лихвите,
таксите и месечните вноски. С чл. 19 от договора е уговорено, че платените
суми покриват разноски, лихви и главница в този ред, приложението сочи
размер на минималната вноска от по 60лв. месечно, уговорен е и падеж на
плащането на месечната вноска. Така постигнато съглашение обосновава
извод, че за страните има яснота за погасени задължение с всяка вноска. Този
извод следва и при съобразяване на поетото от кредитодателя задължение за
ежемесечно извлечение, сочещо задълженията по отделно основание и
размер. При револвиращ кредит е невъзможно да се посочи предварително
със сумата по вноската каква главница, каква лихва и какви такси и разноски
ще се погасяват. Това е така, защото при този тип кредит усвоената сума през
съответния период е определяща за конкретизиране размера на месечното
задължение по всяка един от горепосочените елементи. В случая кредитния
лимит са разполагаемите средства, предоставени при условията на
револвиращ кредит . Съглашението между страните е във всеки един момент
кредитополучателят има възможност да усвои сума , представляваща разлика
между 1000лв. и вече усвоена, но невърната главница. По този договор
задължението на ищеца не се изчерпва с еднократно предоставяне на
ответника на сумата от 1000лв. Задължението на ищеца е било във всеки един
7
момент да предостави на ответника разполагаеми средства по кредитната
карта, размер на които е разликата между 1000лв. и вече усвоена, но
невърната сума. В случая лихвеният процент е фиксиран на 35% и не е имало
необходимост от методика за определяне на референтен лихвен процент,
доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Възпроизвеждането на два договора в един документ – единият за
потребителски кредит от 6200лв. и друг за револвиращ кредит с лимит от
1000лв., не може да обоснове извод, че договорът е един и правилата за
потребителския кредит за 6200лв. следва да се прилагат и за револвиращия
кредит. В случая в един документ са уговорени два отделни договора – един
за потребителски кредит от 6200лв. при лихва от 37,59% и друг - за
револвиращ кредит от 1000лв. при лихва от 35%, спецификата на всеки от
тези договори предопределя приложимостта на отделните клаузи на закона за
потребителския кредит за всеки от тях.
С решението на районния съд иск за възнаградителна лихва е частично
отхвърлен поради това, че уговорената клауза за възнаградителната лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, присъдена е като
възнаградителна лихва такава в размер на законната лихва за забава, тоест
такава от 10%. Решението на районния съд в част, с която иск за
възнаградителна лихва е частично отхвърлен, не е обжалвано. Така силата на
пресъдено нещо на решението на СРС в тази част пречи на произнасянето на
въззивния съд за валидността на уговорената лихва в смисъл, различен от
този, приет от районния съд. При така възприето въззивния съд може да
обосновава изводите само при съобразяване на разрешения между страните
спор за валидността на уговорената възнаградителна лихва в смисъла, приет
от СРС, тоест че така уговорената възнаградителна лихва е нищожна. С
въззивната жалба са въведени изрични оплаквания на въззивника, че при
такъв извод СРС не е имал право да замести волята на страните, като приеме,
че се дължи възнагардителна лихва в размер на законната лихва за забава.
Така по делото спорен въпрос е дали нищожността на уговорената клауза за
възнаградителна лихва води до нищожност на целия договор за кредит.
За да се приеме, че нищожността на отделни клаузи от договора води до
нищожност на целия договор следва да се установи, че прилагането на
договора без тези клаузи е невъзвожно съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Под
прилагане на договора без нищожните клаузи следва да се разбира
възможността за изпълнение на останалите условия по договора. Преценката
дали договорът може да се приложи и без нищожните клаузи включва и
обсъждане на евентуално предположение дали договорът би бил сключен и
без нищожните му клаузи от гледна точка на възможността на средния
потребител да съобрази икономическите последици от сделката и
нищожните клаузи да могат да бъдат заместени по право от повелителни
законови разпоредби или от диспозитивни правни норми. Заместването с
императивна разпоредба е уредено изрично в чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Диспозитивните норми в облигационното право намират приложение при
8
липса на уговорка между страните, поради което след като клауза от договора
е нищожна, тя не се счита за част от договорното съдържание, като за
уреждане на отношенията между страните се прилага законовата норма.
Договор, който не може да се изпълнява без нищожните клаузи е нищожен в
своята цялост. ( В този смисъл Решение № 146/01.11.2017г. по т.д. №
2615/2016г. на ВКС, І-во Т.О).
Договорът за заем с уговорена възнаградителна лихва е двустранен и
възмезден. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за кредит е
съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за
кредитодателя. Премахването изцяло на клаузата за определяне на
възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит би променило
възмездния му характер, поради което и извод, че такъв договор би се
сключил и без да е уговорено такова възнаграждение не може да се обоснове.
Този извод се налага при съобразяване на събраните доказателства по делото,
от които се установява, че кредитодателят е търговец, който по занятие
предоставя кредити, тоест целта на договора за кредитодателя е печалба.
Съглашението за възнаградителна лихва по договор не може да бъде
заместено от норми на закона, защото такива не са въведени от законодателя,
включително и на основание на разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. При така
възприето съдът приема, че нищожността на клаузата от договора, уговарящ
размер на възнаградителната лихва, води до нищожност на договора в
неговата цялост.
С оглед гореизложеното съдът приема, че за ответника не е възникнало
валидно задължение за плащане на суми по договора за кредит на основание
на договорното правоотношение и неправилно районният съд е уважил
исковете за главница , за възнаградителна лихва и за лихва за забава.
Нищожният договор не е валидно основание за плащане на суми на основание
на договора. Даването на суми по нищожен договор е основание да се иска
връщането им по правилата за неоснователното обогатяване – чл. 55, ал.1, пр.
1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПотрКр не въвежда ново правило , а
възпроизвежда разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. В случая исковете са
предявени на основание на договорно правоотношение, по което е страна
ответникът, поради което и недопсутимо е на ищеца да се присъдят суми по
иск за неоснователно обогатяване, какъвто не е предявен.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е неправилно и следва да бъде отменено, като исковете за главница и за
лихви следва да бъдат отхвърлени.
Евентуалните осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени поради
същите съображения - в случая те са предявени на едно и също основание с
установителните искове, разликата между тях е единствено в частта за
изискуемостта на задълженията. Доколкото установителните искове са
неоснователни поради нищожност на договора, то евентуалните искове са
неоснователни поради същите мотиви.
9
По частната жалба:
Съдът приема същата за допустима и частично основателна.
В случая с възражението по заповедното дело е поискано присъждане
на възнаграждение за адвоката, представлявал безплатно длъжника, посочен
е и размер на претенцията за възнаграждение и то в списък за разноски.
Правото да получи възнаграждението по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. е на адвоката и
така той е легитимиран да отправя съответните искания към съда, доводи на
жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Страната може да иска
само направените от нея по делото разноски, в случая страната не е платила
възнаграждение за адвокат, поради което и легитимиран да ги получи е
страната по материалното правоотношение, тоест адвоката, оказал
уговорената като безплатна правна помощ. Съдът е обвързан от минималните
размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г., но в случая
същото следва да се определи по правилата на чл. 6, т. 5 от Наредбата тоест
от общо 50лв. По заповедно дело е депозирано възражение чрез адвокат, но
това възражение не съдържа конкретни оспорвания на задълженията, същото
е по образец и не обосновава извод, че за подаването му е осъществена правна
помощ, различна от попълване на предварително подготвен формуляр и то
само в частта за лични данни на длъжника, дата и подпис. Така подаденото
възражение обосновава извод, че в случая приложима е чл. 6, т. 5 от
наредбата. Не е доказано че е дадена писмена консултация, поради което не
са доказани основания за приложимост на чл. 6, т.2 от Наредба № 1/2004г. В
случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата е приложима за заявителя, но
не и за длъжника. Заявителят попълва заявление по образец, но същото
следва да индивидуализира вземането и страните, искането към съда по
начина, по който следва да се направи и исковата молба, поради което и
основание за присъждане на възнаграждение по чл. 7, ал. 7 от Наредбата
съществува. Попълването на лични данни в образец на възражение срещу
заповедта е несъпоставимо с отговор на искова молба, поради което и
основание при така хипотеза за присъждане на възнаграждение и на
длъжника по чл. 7, ал. 7 от наредба №1/2004г. не съществува.
Така съдът приема, че за оказана правна помощ безплатно по заповедно
дело на адв. Б. е следвало да се присъди възнаграждение определено от база
от 50лв. , а не от база от 300 лв. както е направил СРС, тоест общо 8,44лв., а
не както е присъдил СРС 26,43лв. и за разликата между двете суми частната
жалба е основателна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските за въззивното производство следва да
се поставят в тежест на въззиваемия при съобразяване на обстоятелството ,
че въззивник е освободен от задължение за плащане на държавна такса
предварително по чл. 83, ал.2 от ГПК, както и че е представляван от адвокат
безплатно на основание на чл. 38, ал.1 от ЗАдв.
При така възприето въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
10
сметка на СГС държавна такса от 22,95лв.
За производство пред СРС по заповедно дело на адв. Б. следва да се
заплати възнаграждение от още 41,56лв. /освен 8,44лв., които е следвало да
се присъди от СРС при съобразяване на постановеното първоинстанционно
решение/ – определено при съобразяване на изхода от въззивната жалба и
мотивите по частната жалба за размер на общо дължимото.
На адв. Любомиров следва да се присъди за производство пред СРС
възнаграждение от още 329,60лв. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
За производство пред СГС на адв. И. следва да се присъди възнаграждение
от 400лв. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Разноски за производство пред СГС по частна жалба не следва да се
разпределят. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във
връзка с дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото.
Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен
съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по
предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по
направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са
присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски.
Предметът на производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет
на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите
съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на
определението по чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл
Определение № 254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.;
Определение № 278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.;
Определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20129041/01.06.2021г. по гр.д. № 9156 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 82-ри състав в частта, с която е признато за
установено по положителни установителни искове предявени с искова молба
вх. № 2004064/13.02.2019г. изпратена по пощата на 12.02.2019г. от БНП
П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон
България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
Младост 4, Бизнес парк София”, сграда 14 срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. **** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит , че Д. Н. Д.,
ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез
11
БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** заплащане на сумата от
1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по
договор за кредит PLUS-11305151/05.06.2015г.; сумата от 67,93лв.
представляващи договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г.;
сумата от 52,16лв. представляващи лихва за забава за периода от 10.11.2017г.
до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 35598/2018г. по описа на СРС, Д. Н. Д., ЕГН ********** е осъден да
заплати на БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф.
С.А. клон България, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 412лв. по заповедно и по исково дело; както и Определение №
20204577/28.10.2021г. по гр.д. № 9156/2018г. на СРС е изменено Решение от
01.06.2021г. по делото в частта за разноските, като като БНП П.П.Ф. С.А.
Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК ****
е осъдено да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН ********** възнаграждение
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на
17,99лв. за процесуално представителство по заповедното дело на Д. Н.
Джалов и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ положителни установителни искове, предявени с искова
молба вх. № 2004064/13.02.2019г. изпратена по пощата на 12.02.2019г. от
БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон
България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
Младост 4, Бизнес парк София”, сграда 14 срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. **** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл.9 от Закона за отребителския кредит чл. 79 ичл. 86 от
ЗЗД за признаване за установено, че Д. Н. Д., ЕГН ********** дължи на БНП
П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон
България, ЕИК **** заплащане на сумата от 1027,57лв. ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й,
представляващи неплатена главница по договор за револвиращ кредит
PLUS-11305151/05.06.2015г.; сумата от 67,93лв. представляващи договорна
лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г. по договора за револвиращ
кредит; сумата от 52,16лв. представляващи лихва за забава за периода от
10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 35598/2018г. по описа на СРС; евентуални осъдителни
искове предявени с искова молба вх. № 2004064/13.02.2019г. изпратена по
пощата на 12.02.2019г. от БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез
БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, Младост 4, Бизнес парк София”, сграда 14 срещу Д. Н.
Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** с правно основание на с
чл.9 от Закона за отребителския кредит вр. с чл. 79 ичл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена
главница по договор за револвиращ кредит PLUS-11305151/05.06.2015г.;
12
сумата от 67,93лв. представляващи договорна лихва за периода от
01.05.2017г. до 10.11.2017г. по договора за револвиращ кредит; сумата от
52,16лв. представляващи лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г.; искането на адв. Б. за възнаграждение от 17,99лв. чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на длъжника в заповедното дело.
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф.
С.А. клон България, ЕИК **** да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в
размер на 329,60лв. /триста двадесет и девет лева и 0,60лв/, представляващи
възнаграждение за процесуално представителство по исковото дело пред СРС
на Д. Н. Джалов.
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф.
С.А. клон България, ЕИК **** да заплати на К.И.Б., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на
41,56лв. /четиридесет и един лева и 0,56лв/, представляващи възнаграждение
за процесуално представителство по заповедното дело на Д. Н. Д..
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП П.П.Ф.
С.А. клон България, ЕИК **** да заплати на адвокат Н. И. И. ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в
размер на 400лв. /четиристотин лева/, представляващи възнаграждение за
процесуално представителство по исковото дело пред СРС на Д. Н. Джалов.
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № ********* чрез БНП
П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** да заплати на основание на чл. 78, ал.
3 вр. с ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд сумата от 22,95лв.
/двадесет и два лева и 0,95лв/, представляващи разноски за държавна такса за
производство пред СГС
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13