Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

гр.Габрово, 3.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година  в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                ЕМИЛИЯ КИРОВА-

                                              ТОДОРОВА

 

при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от председателя к.н.а.д. № 97 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, представлявана от надлежно упълномощен главен юрисконсулт, срещу Решение № 74 от 28.07.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 471 по описа за 2019 година, с което е отменено Наказателно постановление № КГ-2272 от 22.11.2019г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- София, с което на „Регионално депо за отпадъци – Севлиево“ ООД, Севлиево, ул. *** № 84, с ЕИК **** за нарушение на чл.47, ал.2, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на основание чл.67, ал.3  от същия закон е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 50.000,- лева и му е възложено да поеме разходите по вземане и изпитване на пробата.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развиват подробни доводи, че наказаното дружество е краен разпространител на течни горива, че дори и когато тези горива се ползват само за нуждите на дружество е налице съставомерно деяние, че тъй като на колонките за зареждане нямало надпис, от който да е видно че горивото е само за собствени нужди то горивото е било достъпно за неограничен брой субекти и следователно било налице предлагане на пазара по смисъла на закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Алтернативно пледира прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

            Ответникът -„Регионално депо за отпадъци – Севлиево“ ООД, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата. Допълнително представя становище в подкрепа на отговора. В съдебно заседание се представлява от управителя на дружеството и упълномощен адвокат, които заявяват че оспорват жалбата, поддържат доводите изложени в отговора и становището. Молят оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.  

           Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на решението на районния съд, поради което последното следвало да бъде отменено. Целта на закона била да не се допуска използването на гориво, което не отговаря на определените стандарти.

           Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: 

Жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл.47, ал.2, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от ЗЕВИ, изразяващо се в това, че същият, в качеството на краен разпространител е предлагал течно гориво за дизелови двигатели, което е било в несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво.

          За да отмени обжалваното пред него НП, Районен съд – Севлиево е установил правилно фактическата обстановка. Приел е, че в действителност в изпробваното гориво съдържанието на биогориво е по-ниско от изискуемия минимум, че пробите са взети съобразно изискванията, че няма данни същите да са замърсени. В същото време е съобразил че няма данни, а също липсват и твърдения, че колонката за зареждане се е използвала за зареждане и на други МПС, извън собствените на дружеството. Че не е оспорено твърдението на жалбоподателя, че горивото се използва само и единствено за зареждане на собствените на дружеството автомобили. По тази причина, макар че наказаното дружество има качеството на краен разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух, тъй като не е налице осъществено „предлагане на пазара“ не е налице хипотезата на санкционната норма.  

          Настоящият състав споделя изцяло тези изводи, довели до отмяната на наказателното постановление и с оглед нормата на чл. 221,ал.2 изр. второ от АПК не следва да ги преповтаря.  

          В допълнение следва да бъде отбелязано и следното

          Както правилно е приел районният съд дружеството ответник в настоящото производство има качеството на краен разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух. В същото време санкционната норма на чл. 67, ал.3 от ЗЕВИ, предвижда налагането на административно наказание на краен разпространител, който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 или 4 от същия закон. Дефиницията на понятието „предлагане на пазара“ се съдържа в чл.2, §1 на Регламент (ЕО) № 765/2008 на европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 година
за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, според която „предлагане“ е всяка доставка на продукт на пазара на Общността. Наказаното дружество не е осъществило доставка на гориво, то е ползвало гориво за собствените си превозни средства, доставката на което гориво е осъществена от друг субект. Именно тази втора предпоставка  - предлагане на пазара в случая не е налице, както правилно е възприел районният съд. Доставеното от друг правен субект гориво се е ползвало само и единствено за собствените на дружеството автомобили и не е предлагано на пазара. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища в Република България. Така например Решение № 356 от 28.02.2020 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 10/2020 г., Решение № 431 от 16.03.2020 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 3132/2019 г., Решение № 363 от 28.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 318/2020 г.

          Като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, Районен съд – Севлиево е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

 

          С оглед този резултат и с оглед нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК и чл.8, ал.1 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претенцията за присъждане на разноски в размер 2.000,- лева, в полза на ответника в настоящото производство се явява основателна, не е прекомерна тъй като е с 30,- лева по-малко от предвидения в наредбата минимум и следва да бъде уважена.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

 

            Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В Решение № 74 от 28.07.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 471 по описа за 2019 година на същия съд.

            ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София, бул. Г.М. Димитров № 52А да заплати на „Регионално депо за отпадъци – Севлиево“ ООД, Севлиево, ул. **** № 84, с ЕИК ***5 сумата 2.000,- /две хиляди/ лева, разноски за тази инстанция.

 

           Решението е окончателно.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.