Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.04.2022 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното съдията
гр.д. №7829/ 2019 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ на обща стойност 80 000 лв., ( 50 000 лв. във връзка
със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП
и 30 000 лв. във връзка с НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав),
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
повдигнато и поддържано незаконосъобразно обвинение срещу ищеца и за
сумата от 100 лв., претендираната като обезщетение за имуществени вреди. Всички
суми се претендират ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
ИЩЕЦЪТ- Д.Г.Д., ЕГН **********, чрез
адвокат Н. Г. А. твърди, че с постановление от 01.03.2004 г. на
следовател при Националната следствена служба е образувано следствено дело №
49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004 по описа на Софийската градска
прокуратура. На 31.01.2007 г. му е предявено обвинение за това, че в качеството на
длъжностно лице (митнически служител) е извършил тежко умишлено престъпление по
чл. 242, ал. 1 б. В и б. Д вр. чл. 20, ал. 4 от НК. С
постановление от 12.02.2007 г. на прокурор при Софийската градска прокуратура
материалите по сл.д. № 49/04 г. на НСлС са разделени, като по отделените
материали е образувано ново досъдебно производство срещу него и други лица за
извършени престъпления по чл. 242 от НК. На 19.02.2007
г. материалите от новообразуваното дело - ДП № 24/2007 г. по описа на ГДБОП -
МВР, пр.пр. № 1956/07 г. по описа на Софийската градска прокуратура, в това
число и предявените през месец януари обвинения, били предявени на него и
упълномощения му защитник - адвокат И.Л.. На 09.05.2007
г. Софийската градска прокуратура внесла в деловодството на Софийския градски
съд обвинителен акт срещу него и други лица, по който е образувано НОХД №
1662/2007 г. по описа на 10 състав. Първото по делото открито съдебно заседание е
проведено през месец декември на 2008 г., като е отложено за събиране на
доказателства. Делото се развило в над 10 съдебни заседания, като голяма част
от тях се отлагали по различни причини. На 08.11.2011 г. е постановена присъда,
с която всички подсъдими са оправдани. Срещу присъдата е внесен протест от прокурор при
Софийската градска прокуратура, по който е образувано в.н.о.х.д. № 155/2012 г.
по описа на Софийския апелативен съд, 2 състав. С нова присъда
от 04.06.2013 г. Апелативният съд отменя частично първоинстанционната присъда,
като признава за виновни част от подсъдимите. По отношение на предявеното на
ищеца обвинение присъдата е потвърдена. По жалби на
осъдените подсъдими и протест на прокуратурата срещу въззивното решение е
образувано наказателно дело № 1810/2013 г. по описа на III наказателно
отделение на Върховния касационен съд. С Решение № 451/20.02.2014 г. ВКС отменя
новата присъда на САС в отделни части, касаещи другите подсъдими и връща делото
за ново разглеждане от фазата на въззивното производство. Образувано е
в.н.о.х.д. № 170/2014 г. по описа на САС, 3 състав, по което с Присъда №
23/09.05.2014 г. Софийският апелативен съд отменя първоинстанционната присъда
по отношение на някои от другите подсъдими, признава ги за виновни и им налага
наказания, а по отношение на ищеца оправдателната присъда е потвърдена. По протест на прокуратурата и по жалби на осъдените подсъдими е
образувано наказателно дело № 266/2015 г. по описа на ВКС, I наказателно
отделение. На 13.05.2015 г. ВКС постановява решение, с което изцяло отменя
новата присъда на САС и връща делото за ново разглеждане от фазата на
въззивното производство. Пред пети състав на Софийския апелативен съд е образувано
в.н.о.х.д. № 433/2015 г., по което с Решение № 500/02.12.2016 г. съдът отменя
първоинстанционната присъда по отношение на един от подсъдимите, прекратява
производството спрямо него и потвърждава първоинстанционната присъда в
останалата и част. По касационен протест срещу въззивното решение е
образувано наказателно дело № 302/2017 по описа на ВКС, II наказателно
отделение. С Решение № 176/22.08.2017 г. ВКС потвърждава въззивното решение
изцяло, с което производството по това дело окончателно приключва. Ищецът излага, че паралелно с описаното наказателно производство, срещу
него се е водило и друго наказателно производство срещу него и други лица -
сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС. По него бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление
във връзка със службата му по чл. 242, ал. 1 б. В и б. Д вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 4 от НК. Материалите по делото му били предявени и участвал в
различни процесуално-следствени действия. През
2008 година, по внесен в Софийски градски съд обвинителен акт, било
образувано н.о.х.д. № 1567/2008 г. по описа на 2 състав. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 01.10.2008 г.,
съдът констатира допуснати нарушения на досъдебното производство и прекратява
съдебното производство като връща делото на прокуратурата. През 2009 г. Прокуратурата внася нов обвинителен акт, по който е
образувано н.о.х.д. № 269/2009 г. по описа на Софийския градски съд, 2 състав.
След провеждането на повече от 30 открити съдебни заседания с присъда от
12.06.2013 г. съдът признава ищеца, а и останалите подсъдими за невиновни по
повдигнатите обвинения. По протест на Прокуратурата срещу оправдателната
присъда е образувано в.н.о.х.д., № 358/2014 г. по описа на Софийския апелативен
съд, който с решение № 282/17.07.2014 г. САС потвърждава присъдата. По
касационен протест на прокуратурата е образувано к.н.о.х.д. № 1710/2014 г. по
описа на ВКС, като с Решение № 90/04.03.2015 г. съдът отменя решението на САС и
връща делото за ново разглеждане от фазата на въззивното производство. След
връщането е образувано в.н.о.х.д. № 199/2015 г. по описа на Софийския
апелативен съд, който с Решение № 210/25.06.2015 г. отменя първоинстанционната
присъда и връща делото на Софийската градска прокуратура за доразследване. След проведеното допълнително разследване с постановление датирано от
същата дата, на която е постановено и окончателното решение на Върховния
касационен съд по другото дело, но с изходящ номер от 04.09.2017 г., П.НА Р.Б.
прекратява воденото срещу ищеца и още 17 души наказателно производство като
приема, че престъпленията, за които е повдигнато обвинение не съществуват. Ищецът излага, че в периода от 31.01.2007 г. до 04.09.2017 г. срещу него
са водени неоснователно две отделни наказателни производства. Това довело до
накърняване на името и авторитета му в обществото и то за един продължителен
период като всичко по делата ставало публично известно, тъй като се следели от
медиите. Повдигането на тези обвинения накърнило и личната му чест и
достойнство. Бил принуден постоянно да обяснява на близки, приятели и познати,
че не е извършвал никакви престъпления. Всички го гледали с подозрение, някой
от познатите му си обръщали главите на другата страна като се срещнели случайно
и дори минавали на другия тротоар само за да избегнат контакт с него. Мнозина приятели и познати се отчуждили от
него. В началото изпитвал дискомфорт от това, че е разпитван като свидетел, но
след повдигането на обвиненията изживял стрес, станал раздразнителен и
напрегнат, разсеян и замислен. Колкото
повече ставали обвиненията, толкова повече нараствало и напрежението в него.
Опитвал да страни от хората, тъй като се чувствал зле, но все пак се налагало
от време на време да има социални контакти. В тези случай неминуемо се стигало
до положението, в което се намира и се налагало да обяснява, че не е престъпник
и че съвестно е вършил служебните си задължения. Освен всичко това се налагало
да отдели и много време във връзка с провежданите наказателни производства – да
участва в съдебни заседания и в процесуално-следствени действия, да се среща с
адвокат, да организира защитата си. С оглед изложеното намира, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове и моли съдът да ги уважи в
цялост. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б.., гр. София, бул. ******-**,
оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва на ищеца да са причинени всички твърдени с исковата молба вреди,
както и наличието на причинно-следствена. Намира предявения размер на
обезщетенията за прекомерен. Заявява възражение за погасяване по давност на
претенцията в размер на 30 000 лв. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по
делото в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
от фактическа страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени
доказателства-постановление за образуване на
наказателно производство от 01.03.2004 г.; постановление за привличане на
обвиняем от 23.01.2007 г.; постановление за разделяне на материали от
наказателно производство и за образуване по същите на отделно досъдебно производство
от 12.02.2007 г.; протокол за предявяване на досъдебно производство от 19.02.2007
г.; обвинителен акт по ДП № 24/2007 г. на ГДБОП, пр.пр. №1956/2007 г. по описа
на СГП; разпореждане за насрочване на н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС,
10 състав; присъда и мотиви от 08.11.2011 г. постановена по н.о.х.д. №1662/2007
г. по описа на СГС, 10 състав; присъда № 25/04.06.2013 г., постановена по
в.н.о.х.д. № 155/2012г., по описа на Софийския апелативен съд, 2 състав; решение
№ 451/20.02.2014 г., постановено по н.д. № 1810/2013 г. от трето наказателно
отделение на Върховния касационен съд; присъда № 23/09.05.2014 г., постановена
по в.н.о.х.д. № 170/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, 3 състав; решение
№ 174/13.05.2015 г., постановено по н.д. № 266/2015 г. от първо наказателно
отделение на Върховния касационен съд; решение № 500/02.12.2016 г. постановено
по в.н.о.х.д. №433/2015г. по описа на Софийския апелативен съд, 5 състав; решение
№ 176/22.08.2017 г. постановено по н.д. № 302/2017 г. от второ наказателно
отделение на Върховния касационен съд; постановление за прекратяване на
наказателно производство, постановено по пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на
Софийската градска прокуратура и изходящ номер от 04.09.2017 г.- се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищеца в ИМ, свързани с водените срещу него наказателни преследвания.
За установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Е.Н.Н.твърди, че познава
Д.Д. от 30 години. Знае за водени срещу него две наказателни производства в периода 2007 г. -
2017 г. Преди това не знае да са водени други наказателни производства. Д. работел в
Митница „Калотина“ на длъжност митнически инспектор. Бивши колеги са с Д..
Като започнали наказателни производства го отстранили от
длъжност. Доста тежко му се отрезило това- от един
усмихнат и дружелюбен човек, той се
затворил в себе си. Не рядко е споменавал, че свидетелят е
един от малкото, с които поддържал
контакт. Другите престанали да го търсят и това също му се отразявало на
психиката зле. Той нямал
представа за какво става въпрос. И върху семейството му се отразило.
Съпругата му се отдръпнала от него поради възникналите проблеми. Той
станал изнервен, даже се и развел. Успял да си
намери работа, но три-четири години след като го освободили от
работа. Присъствал е в съдебните заседания и това се случвало един
или два пъти седмично, защото тогава имало и доста
голям медиен интерес към делото. Това него го вадело от
равновесие. Това му се отразило и финансово. Свидетелят твърди, че нееднократно му помагал със суми, което също му
действало на психиката и го разстройвало. Той не
искал да приеме финансовата помощ, но свидетеляте виждал, че е
затормозен финансово и нееднократно му е помагал.
Във връзка с предявените претенции за имуществени вреди е представено
писмено доказателство- договор за правна помощ № 277/19.02.2007 г.,
фактура и приходен касов ордер.
Доказателства
за други факти от значение по делото не са събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, СГС, І ГО, 23 състав,
намира, че са налице условията за частичното ангажиране на отговорността на
ответника Прокуратурата на РБ по
предявения срещу нея иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. във връзка със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС,
пр.пр. № 2460/2004 г. по описа на СГП
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 2 ЗОДОВ Държавата отговаря за причинените вреди на
гражданите от дейността на правозащитните й органи - дознание, следствие,
прокуратура, съд и особени юрисдикции, при определени хипотези, в т.ч. и в
случаите на незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деяние не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства - в кредитираната им част,
безспорно се установява, че в дадения казус е налице повдигнато обвинение
спрямо Д.Д. в извършването на престъпление от
общ характер по чл. 242, ал. 1 б.
В и б. Д вр. чл. 26. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК, което е
поддържано от представителите на Прокуратурата в хода на разследването - в
качеството им на орган, под чието ръководство и надзор се осъществява
досъдебното производство, съгласно чл. 196 и чл. 197 НПК; че това обвинение е
незаконно, тъй като наказателното производство е прекратено.
С
оглед изложеното СГС, І-во ГО, 23 състав,
намира, че е налице кумулативната даденост на елементите от фактическия състав
на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ, поради което предявената по
делото претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди въз основа
на тази правна норма от страна на ищеца се явява доказана по своето основание.
За
да се произнесе по въпроса относно размера на разглежданата претенция относно
неимуществените вреди първоинстанционният съд взе предвид събраните гласни доказателства, съгласно които воденото срещу
ищеца наказателно производство във връзка с обвиненията го е довело до
негативни изживявания.
Съобразно
изложеното и предвид: възрастта на пострадалия в периода на наказателното
производство; социално-икономическата обстановка в страната към същия момент,
определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното
развитие; характера и момента на причиненото увреждане; вида, обема,
интензитета и времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед
продължителността на наказателния процес; липсата на трайни и невъзстановими
последици от увреждането; вида и тежестта на вмененото деяние по чл. 242, ал. 1 б. В и б. Д вр. чл. 26. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК,
което съставлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;
обстоятелството, че това преследване е
засегнало репутацията на последния; че процесното наказателно преследване е
довело до неблагоприятното влияние на наказателното производство върху
психо-емоционалното състояние и достойнството на ищеца;
както и предвидения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съобразно които
СГС, І ГО, 23 с-в намира, че на Д.Д. следва
да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от процесното незаконно
обвинение за извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1 б. В и б. Д вр.
чл. 26. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК в размер на 20 000 лева.
До
тази сума предявеният иск относно неимуществените вреди следва да бъде уважен,
а в останалата му част до пълната претендирана стойност от 50
000 лева - последният трябва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Неоснователно е възражението на ответника относно началния момент
на претенцията за лихва. Прокурорските постановления не са съдебни актове,
поради което те не влизат в сила и действието им се поражда от момента на
тяхното постановяване. Стабилизирането им с изтичане на 7-дневен срок за
обжалване ги прави необжалваеми от страните, но не означава, че те пораждат
действие от този момент. В този смисъл лихва се дължи от датата на деловодното
извеждане на постановлението, с което е прекратено наказателното производство -
04.09.2017 г., така както е
посочено в исковата молба. Такава е и трайната практика на ВКС - например
Решение № 197/17.05. 2011 г. по гр. д. Хо 1211/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 353/06.11.2015 г. по
гр.д. № 892/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 539/09.08.2010 г. по гр.д. №
1747/2009 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 25/11.02.2014 г. по гр.д. № 5302/2013
г. на ВКС, III г.о.
По предявения срещу Прокуратурата иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр.2 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. във връзка с НОХД № 1662/2007 г. по
описа на СГС, 10 състав.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
изисканото и приобщено НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав , се установяват фактическите твърдения, изложени
от ищцата в ИМ, свързани с воденото срещу ищеца наказателно преследване,
приключило с оправдателна присъда.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който
нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията срещу размера на претенцията на ищеца са
основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо състояние
в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при
обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията
и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че ищецът преживял
тежко воденото срещу него наказателно производство. Когато се повдига обвинение
то следва да бъде особено внимателно
преценено, не прибързано, оскъдно от доказателства (или съставено от негодни такива), образувано на всяка цена,
а да бъде прецизирано до максимална степен. Съвкупната преценка на тези
обстоятелства, както и общото икономическо положение в страната, мотивира съда да приеме, че справедливо по
размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 10 000,
в който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като
неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение- от 22.08.2017г. – на тази дата с влязла в сила оправдателна
присъда по отношение на ищцата е
приключило нак. преследване, а според нормата на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е елемент от състава, от който
възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на
отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по правилото на чл.84,
ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяването на
претенцията за сумата от 30 000 лева по давност. В тълкувателно решение №
5/2017 на ОСНК е посочен моментът, от който актът влиза в сила, когато за
оправдания подсъдим няма постъпил протест. Неправилно в отговора на исковата
молба за такъв момент е приет постановяването на Присъда № 155/2012 г. на
Софийския апелативен съд - 04.06.2013 г., тъй като делото е било във въззивна
фаза на съдебното производство общо три пъти. Oт мотивите на цитираното Тълкувателно решение се
установява, че причината да се приеме точно този момент за влизане в сила на
съдебните актове, е възможността в рамките на висящото въззивно производство
съдът да измени присъдата на оправдания подсъдим, за когото не е внесен
протест, по отношение на основанията за оправдаването. В този смисъл относима
към предмета на доказване по настоящото дело е датата на постановяването на
съдебния акт при последното разглеждане на този казус пред въззивната съдебна
инстанция - 02.12.2016 г. - Решение № 500, постановено по в.н.о.х.д. № 433/2015
г. на САС, 5 с-в. В приложения към исковата молба заверен препис на
оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1622/2007 г. е налице изрично отбелязване на
влизането й в сила, като според печата на съда, поставен на последната страница,
изрично е посочено, че тя е влязла в сила на 22.08.2017 г.
По
отношение на предявения от ищеца иск за обезщетение на причинените му
имуществени вреди .
Претенцията за имуществени
вреди съдът намира за основателна. Съдът следва да присъди на ищеца
направените от него разноски по воденото
наказателно производство. Сумите
за адвокатски хонорар в наказателното производство като имуществени вреди,
понесени от ищеца, не са му присъдени в наказателното производство, защото не
съществува такава процесуална възможност, поради което са дължими именно по
реда на предявения по реда на ЗОДОВ. Видно
от представените с исковата молба писмени доказателства- договор за правна
помощ № 277/19.02.2007 г., фактура и приходен касов ордер - размерът на изплатените адв. възнаграждения е 100лв., поради което искът за
имуществените вреди следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Ищецът е заплатил държавна такса в настоящото
производство в размер на 10лв., както и 216.7лв.(разходи за снабдяване с
доказателства)-общо разноски в размер на 226.70лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. ********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат Н. Г. А.,***, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 20 000лв./двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка със сл.д. № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 2460/2004
г. по описа на СГП, заедно със законната лихва върху тази сума от 04.09.2017 г.. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лв.(двадесет
хиляди лева) до пълния предявен размер от 50 000лв.(петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. ********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат Н. Г. А.,***, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 000лв./десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка НОХД № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10 000 лв.( десет
хиляди лева) до пълния предявен размер от 30 000лв.(три десет хиляди лева).
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. ********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат Н. Г. А.,***, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 100лв./сто лева/, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени
вреди , ведно със законната лихва от
22.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. ********,
Съдебна палата, като представител на държавата, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат Н. Г. А.,***, направените разноски по делото в размер на
226.70лв.(двеста двадесет и шест лева и седемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СГС двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: