РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Монтана, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500240 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба
на К. П.м. , ЕИК *, седалище село *, подадена на 06.04.2021г. срещу решение от 25.02.2021г.
, постановено от РС-Монтана по гр.дело № 921/2019г. по описа му, с което са отхвърлени
предявените от кооперацията искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на Община *и „А.КГ” ЕООД гр. *, че ищецът е собственик на
основание чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС /отм. 2004 г./ на следните
недвижими имоти:УПИ *, кв. *по регулационния план на с. *, обл. *,одобрен със Заповед №
64/1990 г. на кмета на Община *, целият с площ от 1515 кв.м и имот № *в землището на
същото село, целият с площ 9.549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен,
както и на основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ да се осъди „А.КГ" ЕООД да
отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописаните имоти и в тежест на
ищеца са възложени за плащане разноски.
С въззивната жалба се поддържа , че решението е неправилно, необосновани и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи , че
съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил в цялост, в тяхната взаимна
връзка и логическо единствено събраните по делото писмени и гласни доказателства, като
не са кредитирани заключенията на вещите лица, приети по делото. Иска се отмяна на
атакуваното решение като неправилно и постановяване на ново, с което исковите претенции
се уважат изцяло.
1
Въззиваемите Община *и А.КГ ЕООД чрез пълномощниците си по делото с подадени
в срок писмени отговори и в съдебно заседание оспорват основателността на жалбата с
доводи за правилност на обжалваното решение.
Първоначално по жалбата е постановено решение от 30.06.2021г. по в.гр.д. №
117/2021г. по описа на МОС, което по реда на касационно обжалване е отменено с решение
на ВКС № 80 от 05.07.2022г. по гр.д. № 4622/2021г. по описа на ВКС и делото е върнато на
въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото , в изпълнение указанията на ВКС в
отменителното решение, въззиваемите страни , ответници в първоинстанционното
производство са конкретизирали след указания по реда на чл. 101 ГПК направените с
отговорите на исковата молба оспорвания на приложените с исковата молба от ищеца
писмени доказателства с №№ от 1 до 9, като са заявили, че оспорват същите по съдържание.
Прието е и заключение по съдебно-техническа експертиза за установяване прилежащия към
всяка една от процесните сгради терен , необходим за използването й според действалите
към 1996г. /датата на влизане в сила Закона за общинската собственост с действаща към
тази дата разпоредба на чл. 2,ал. 3/ правила и норми за устройство на териториите .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, становищата на страните и въз основа на закона,
приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес, отговрая на изискванията за
редовност , поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по искове с правно
основание чл. 124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от К.П. м.село -
*против община *иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК - за признаване за установено, че
ищецът е собственик на два недвижими имота: УПИ *, кв. *по регулационния план на с. *,
обл. *, одобрен 1990 г., целият с площ от 1515 кв.м. и Имот № *в землището на същото
село, целият с площ 9.549 дка, с начин на трайно ползване - производствен терен. Относно
същите имоти е предявен и иск с правно основание чл. 108 ЗС против "А. КГ" ЕООД, гр. *.
Ищецът твърди, че е собственик на следните сгради, находящи се в спорните
недвижими имоти: метална работилница, построена през 1978 г., трафопост, построен през
1964 г., пресово помещение, построено през 1988 г., метален навес с подкранов път,
построен 1990 г., даракчийска работилница, построена през 1969 г., фуражомелка, построена
през 1975 г., битовка /фуражна кухня/, построена през 1975 г. Поддържа, че е собственик на
двата имота на основание чл. 2,ал. 3, отм.2004г./ от Закона за общинската собственост - като
прилежащ терен към описаните сгради, които са построени със средства и труд на
кооперацията до 13 юли 1991 г..
От фактическа страна по делото съдът приема за установена следната фактическа
2
обстановка:
Установено е от приложените по делото доказателства , че ищецът Кооперация „П.
м.“ село *, община *е регистрирана 1950г. с решение на Михайловградски околийски съд
като Занаятчийска трудово производителна кооперация К.П. м. с. *, пререгистрирана 1989г.
по фирмено дело № 58/1989г. като ТПК „П. м.“ във водения от ОС Монтана регистър
предвид изменението през 1989 г. на чл. 7 от Закона за кооперативните организации /ДВ бр.
102/30.12.1983 г., изм. ДВ бр. № 46/16.06.1989 г. отм. ДВ бр. № 63/03.08.1991 г./, според
което регистрирането на кооперациите и промените се извършва вече от окръжните
съдилища. На основание § 4 ЗТРРЮЛНЦ кооперацията е пререгистрирана на 24.02.2010г. в
Търговския регистър с ЕИК *със седалище село *, представлявана от Председател И.И.,
считано от 02.03.2021г., а преди това от В. В.
Безспорно е установено по делото от приетите заключения по назначени съдебно-
технически експертизи, че процесните сгради съществуват, като битовка/фуражна/ кухня-
сграда № *по приложената скица и трафопост-сграда № *се намират в УПИ *,кв.*по плана
на с.*, а в имот №*се намират останалите сгради-метална работилница-сграда № *, пресовно
помещение-сграда № *, метален навес с подкранов път-сграда № *, даракчийска
работилница-сграда № *и фуражомелка-сграда № *. На място между двата имота няма
материализирана граница. При огледа вещите лица са установили, че сграда № *-метална
работилница е едноетажна сглобяема стоманобетонна конструкция –стоманобетонови
фундаменти, колони, виранделови греди, покривни паН. с хидроизолация и ограждащи
стени от паН. и метална дограма-застроена площ 778 кв.м; сграда № *-трафопост
представлява монолитна едноетажна масивна сграда с ограждащи тухлени стени и
стоманобетонова покривна плоча-застроена площ 9 кв.м; сграда № *-пресовно помещение е
едноетажна сграда със сглобяема стоманобетонова конструкция, фундаменти,
колони,греди,ограждащи паН. и двускатен покрив с LT ламарина – застроена площ 115 кв.м;
сграда № *- метален навес с подкранов път представлява навес от метална конструкция от
18 броя метални колони,метални ферми и двускатен покрив от LT ламарина , ограден от три
страни , в който навес е монтиран портален кран-застроена площ 347 кв.м; сграда № *-
даракчийска работилница – едноетажна масивна постройка с каменни основи,
стоманобетонови колони, ограждащи стени, плътен тухлен зид и двускатен покрив със
стоманобетонова плоча и хидроизолация-застроена площ 154 кв.м; сграда № *-фуражомелка
е едоноетажна масивна постройка с ограждащи тухлени стени и покрив от етернитови
плоскости-застроена площ 59 кв.м; сграда № *-битовка/фуражна кухня/ -едноетажна сграда
с бетонови основи,лека метална конструкция,ограждащи и преградни стени от ламинирани
плоскости и покрив от LT ламарина-застроена площ 141 кв.м- с частично разрушени стени и
покрив.
Установено е безспорно между страните, че с договор в нотариална форма от
28.12.2016г. Кооперацията е продала на ответника "А. КГ“ ЕООД две собствени сгради, а
именно: сграда с площ от 200 кв.м., разположена в УПИ *в кв.*по плана на село *от 1990г. и
сграда с площ от 333 кв.м., разположена в имот № *в землището на село *с площ от 9549
3
кв.м. като в договора изрично е записано, че имотите, в които са построени сградите са
общинска собственост. Какво е било конкретното предназначение на двете продадени
сгради, както и на какво основание кооперацията е била собственик на същите по делото не
е установено.
По отношение двата процесни имота по делото е установено следното:
УПИ *, кв. *по действащия регулационен план на село *от 1990г. е актуван като
общинска собственост с Акт № *за частна общинска собственост от 10.07.2012 година като
незастроен УПИ с площ 3650 кв.метра, предназначен за озеленяване с посочено правно
основание за това – чл. 2,ал.1,т.2 ЗОбС, според която разпоредба общинска собственост са
вещите и правата върху вещи, предоставени на общините със закон. Няма данни по
отношение на този имот да е съставян предходен акт за общинска или държавна
собственост. През 2017 година, по искане на А.КГ като собственик на сграда в имота/
закупената такава от кооперацията с договора от 28.12.2016г./ е одобрено изменение на
плана за регулация , с което изменение е образуван нов УПИ *с площ 1515 кв.метра ,
променено е отреждането в обществено обслужваща дейност , като е запазена
съществуващата в имота сграда и за новообразувания УПИ е съставен нов Акт №
*/31.05.2017г. за частна общинска собственост.
Имот № *в землището на село *е образуван от имот № *с площ от 67.795 дка и с
начин на трайно ползване: жилищна територия, актуван с Акт за частна общинска
собственост № */12.10.2009 година на основание чл.2 ал.1, т.2 от Закона за общинската
собственост. След разделяне на имота, новообразуваният имот № *е с начин на трайно
ползване „Жилищна територия” с площ от 9.549 дка, за който е съставен Акт за частна
общинска собственост № */08.11.2016 година. През 2017 година, по искане на А. КГ като
собственик на сграда в имота/ закупената такава от кооперацията с договора от 28.12.2016г./
е одобрен Проект за подробен устройствен план – ПЗ за ПИ № *в землището на село *, с
който се променя отреждането от „за жилищна територията” в „за обществено обслужваща
дейност и се запазва съществуващата сграда. Впоследствие с Акт за частна общинска
собственост № */31.05.2017 година е актуван като общинска собственост имот № *, с начин
на трайно ползване: ,,производствен терен” с площ от 9.549 дка, в землището на село *.
Заинтересованите лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ, между които и ТПК „П.м.“, са
уведомени за изработените проекти , като в законоустановения срок възражения не са
подадени.
Със заявление вх.№ АУ-748/30.12.2016 година, ответното дружество „А.КГ ЕООД -
град *като собственик на сгради, е поискало да закупи двата общински имоти, описани по-
горе. В резултат на това, с Решение № *по протокол № */28.06.2017 година Общински съвет
*е дал съгласие за продажба без търг на двата общински имоти, като са сключени на
10.08.2017г. два договора за покупко-продажба на недвижими имоти частна общинска
собственост, с които Община *е продала на втория ответник процесните два имота.
4
От представената по делото от ищеца служебна бележка № 6 от 31.03.1981 г. на
ОбНС с. *се установява, че в кв.6.. по плана на село *ТПК П.М. е във владение на
дърводелски цех от 10.920 кв.м ,както и на теникеджийски цех и дарак на площ 3195
кв.метра .
Удостоверение № */22.05.1976г. , издадено от ИК на селски общински народен съвет
село *установява, че към тази дата е проектирана за изграждане метална работилница на
ТПК П. м., финасирането на който обект е открито вероятно през март 1978г. с оглед
приложеното писмо от същата дата на Комитет за опазване природната среда при МС. За
наличието на проект за изграждане на метална работилница към 1974г. свидетелства и
приложената по делото проекто-сметна документация за обект метален цех за ВиК
инсталация, одобрена от ОНС Михайловград, дирекция МК и УБ на 13.04.1976г. , като
съставител на ПСД е същата дирекция. От приложената историческа справка /л.296-297/ от
20.03.1992г. , съставена от кооперацията и съхранявана в държавния архив , се установява,
че в периода 1970-1988г. кооперациите , включително и ТПК П.м. са били на подчинение на
създадени по силата на ПМС № 16/1970г. СД Местна промишленост и битови услуги към
ОНС Михайловград. От същата справка е видно, че в периода 1979г.-1986г. към ТПК П. м.
функционират основни цехове- металем, дърводелски и тапицерски в село *, както и 22
броя ателиета за услуги. От приложена на л. 290 от делото справка от Държавен архив е
видно, че до 1988г. ТПК П. м., СД МП и БУ е предвидила да внедри като нова технология и
техника за осигуряване производство си в метален цех по собствена разработка нова
поточна линия. Според програмата за развитието на кооперацията за периода 1985-1990г./ л.
293-295/ е предвидено асфалтиране дворовете на металния цех и дърводелския цех в село *,
ремонт на битовата сграда в металния цех, механизиране работите в складовото стопанство
на същия, поставяне на топлоизолация на пода и монтиране на допълнителна
вентилационна уредба в същия цех.
Налице са данни от приложените акт от 16.12.1964г. за установяване отстранени
недостатъци и протокол от 23.11.1964г. , че ТПК П.м. като инвеститор по стопански начин е
построила обект Даракчийски цех и преустроила администратната си сграда в село ., като
към края на 1964г. обектите са завършени и пуснати в експлоатация. За открит през 1964г.
даракчийски цех на кооперацията свидетелства и историческа справка на Окръжен дъжавен
архив Михайловград от 1979г./ л. 289/.
По делото е установено, предвид заключението на вещото лице И.А. по назначената
съдебно-икономическа експертиза и липсата на приложени по делото или предоставени на
вещото лице доказателства, че кооперацията ищец не разполага със счетоводна
документация, като причните за липсата на такава не са установени. От обявените в
Търговския регистър ГФО на коперацията за периода 2011-2020г. /служебна справка на
основание ч. 23,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/ се установява, че до 2018г. по баланса са водени ДМА
земи на стойност 1000 лева и сгради на стойност 4000 лева, които сгради по баланса 2019г. и
2020г. вече са на стойност 3000 лева. Какво конкретно стои зад така посочените в ГФО
ДМА по делото не е установено. Налице са доказателства, че през 1993г. трима независми
5
експерти са извършили оценка на имуществото на ТПК П.м., числящо се по баланса към
31.05.1993г., като към протокола са приложени подписани от експертите справки за
стойност на сгради и земи –сметка 203 и сметка 201, като в сметка 203-сгради са включени
два трафопоста от по 9кв.м,строени 1976г., метална работилница,панелно строителство от
1978 с площ 756 кв.м, пресово помещение от 1988г., панелно строителство, подкранов път
от 1990г., с площ 432 кв.м, даракчийска работилница от 1969г.-масивно строителство с площ
110 кв.метра, фуражна кухня от 1975г., полумасивна с площ 54 кв.м,метален навес от
1973г., стомана с площ 720 кв.м, както и текстилна работилица-280 кв.м, дърводелска
работилница-684 кв.м , портиерна-28 кв.м, парокотелно-108 кв.м, битов комбнат-416 кв.м,
вулканизаторен цех -122 кв.м и шивашки цех-495 кв.метра . В сметка 201 земи са посочени
метален цех с площ 3195 кв.м, дърводелски цех с площ 10920 кв.метра, гатер с площ 162
кв.м и админстрация с площ 61 кв.метра. Така изготвената оценка не е одобрена от сочения
в протокола на експертите като възложител ТПК П.м. , нито към същата се съдържат
извлечения от посочените сметки, заверени от длъжностни лица на кооперацията ищец. Така
проложената по делото оценка създава вероятност за водените по сътветните сметки земи и
сгради на кооперацията, но доколкото е оспорена по съдржание от ответниците и не е
подкрепена от други изходящи от кооперацията счетоводни документи не установява , че
към релевантния за спора момент 13.07.1991г. процесните сгради са били заведени по
съответните счетоводни сметки. Дори и да се приеме, че такива да били включени като
ДМА, то този факт сам по себе си не установява , че са строени от кооперацията със
собствени средства и труд. Приложената в заверенио копие по делото сборна ведомост,
коректив на дълготрайни материални активи съгласно ДВ бр. 112 от 29.11.1997г. е оспорена
от ответниците, като ищецът е задължен на основание чл. 183 ГПК с определение от
02.09.2019г. да я представи в оригинал, което задължение не е изпълнено, поради което и
това доказателство следва да се изключи от делото.
От приложените в подкрепа на иска писмени доказателства се установява, че с
инвеститор кооперация П.м. по стопански начин е построена единствено сграда даракчийки
цех, пусната в експлоатация обаче 1964г. видно от приложените протокол за приемане на
строежа и акт за отстраняване на недостатъци , далече преди 1969г., за която година се
твърди от ищеца, че е построил даракчийски цех, поради което и съдът приема, че
горепосочените писмени доказателства не са относими към процесната сграда –даракчийски
цех.
По делото липсват доказателства, установяващи местоположението на
производствените сгради на кооперацията към годините на построяването им в периода
1964-1990г. по действащия в този период регулационен план на село *от 1964 г.. Установено
е, че кооперацията е призната за собственик по давностно владение върху едноетажна
масивна производствена сграда –дърводелска работилница с площ 684 кв.м и върху масивна
сграда с метален навес от 720 кв.м и портиерна , намиращи се УПИ * и УПИ *, кв. *по плана
на село *, видно от НА № */2002г. , като и двата УПИ в нотариалния акт са общинска
собственост. Също така е продала на А.КГ през 2016г. две своя сгради с площ от по 200 кв.м
6
и 330 кв.м в процените имоти, като не е установен вида на тези сгради и конкреното им
предназанчение . Липсват доказателства в кои имоти са се намирали дворовете на
кооперацията , в които е имало сгради, за да се установи различни ли са процесните сгради
от тези, за които кооперацията разполага с документи за право на собственост.
От приложени декларации подавани от ТПК П. м.по реда на ЗМДТ не се установява
процесните сгради с посочване имоите, в които се намират да са декларирани като собствени
от кооперацията преди 2017г. . С декларация №392/29.11.2017г. кооперацията е
декларирала метална работилница, пресово помещение, подкранов път-навес, даракчийска
работилница и фуражомелка, намиращи се в парцел ., кв. .по плана на село .от 1964г.,
идентичен с парцел .,кв..по действашия от 1990г. регулационен план, видно от у-ние,
издадено от Община ./л.247/. Като документ за собственост в декларацията е посочено
удостоверение от 2001г. на РДНСК .. Според това удостоверение, приложено на л. 380 от
делото, за обектите, собственост на кооперация П.м. - комбинат за битови услуги, пуснат в
експлоатация 1964г., дърводелки цех в експлоатация от 1972г., даракчийски цех и
преустройство на административна сграда в експлоатация от 1964г. и дърводелска
работилница , вулканизатор и гатер , пуснати в експлоатация 1955г. не е необходимо
издаване на разрешение за ползване. По делото е приложена на л. 398 и декларация по чл. 17
/ действащ до 2011г./ от ЗМТД, която обаче няма вх. № и дата на подаване в Община *.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Г. и Т. Л..
Св. Г. установява в показаниата си, че е член –кооператор в ТПК П.м. от 1962 г. и до
настоящия момент, като е работил в тенекиджийския , след това метален отдел, като от
постъпването му в нея през 1962г. е започнало стрителството първо на тенекиджйския отдел
и дарак, като през 1976г. е започнало и стрителството на металния цех, завършен 1978г..
Направен е и метален навес, в който през 1990г. е поставен електротелфер. Построени са и
трафопост, пресово помещение, помещение за производство на фураж. Сградите са строени
от член-кооператорите и със средства на кооперацията в периода 1962-1990г. , като са тях са
плащани данъци и счетоводно всичко е било отразено, като председателят е давал отчет два
пъти в годината и за всичко е имало документи. В тази насока са и показанията на св. Л.,
член-кооператор от 1969г. до сега с прескъсване в периода 1980-1985г..Същият установява,
че сградите се намират в двора на кооперацията, в края на селото, в съседство с пазара.
Двора е ограден. Строени са до 1990г. работилница, пресово помещение, подкранов път,
сграда за хранене и почивка –битовка. През 1969г. е построена даракчийница, свързана с
подкранов път. Металния цех е строен в периода 1977-1978. Изградили са трафопост,
помещение за фуражомелка . Всички сгради са се водили в счетоводството , плащани са
данъци и такси, като два пъти в годината председателят е давал отчет за разходваните пари.
И двамата установяват, че на А. КГ е продадена най-старата сграда в двора, без да сочат
вида и предназначението й, като към настоящия момент не са допускани до сградите.
Несъмнено и двамата свидетели като член-кооператори в кооперацията-ищец са
заинтересовани от изхода на спора, поради което и обективността на показанията им следва
да бъде изведена при преценката им с оглед на всички останали събрани доказателства и със
7
засилена критичност с оглед чл. 172 ГПК. При съпоставката им с останалите събрани по
делото писмени доказателства, то съдът приема за установено обстоятелството, че
процесните сгради са построени до 13.07.1991г. , но в частта относно обстоятелствата, че
строителството е извършено със средства на кооперацията и с личния труд на член-
кооператорите за всяка от процесните сгради съдът не кредитира показаниата им, поради
липса на други събрани по делото доказателства в подкрепа на тези им твърдения,
съответно от другите данни по делото не може да се направи извод, че заинтересоваността
им не се е отразила на достоверността на дадените показания. И двамата установяват, че
сградите са се водили в счетоводството и всичко било документирано, включително и
плащаните за тях данъци и такси, но по делото не са представени каквито и да било
финансови и други документи, съставени и водени от ищеца в тази насока.
При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Ищецът обосновава правото си на собственост върху процесните два недвижими
имоти с твърдения, че е собственик на сгради, намиращи се в тях , които са построени до
13.07.1991г. с негови средства и труда на член-кооператорите , като имотите са прилижещ
терен на сградите и собствеността е придобил на основание чл. 2,ал.3 ЗОбС /Обн., ДВ, бр.
44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г. отм. ДВ, бр. 101/2004 г. /, която разпоредба
предвижда, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните
организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13
юли 1991 г., включително и прилежащият терен. За приложение на законовата разпоредба
подлежи на главно и пълно установяване от страна на ищеца, че е собственик на процесните
сгради като построени с негови средства и труд до 13.07.1991г. , като двата недвижими
имота представляват прилежащ терен на сградите.
По делото е установено по несъмнен начин, че процесните сгради съществуват към
настоящия момент, разположени са върху процесните два недвижими имота, както и че са
построени до 13.07.1991г.. Липсват обаче доказателства, които да установяват по
категоричен и несъмнен начин, че всяка една от тези сгради е строена със средства и труд на
член –кооператорите. От анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е
налице вероятност в тази насока, т.е. предположение, но не може да се направи категоричен
извод, че строителството на всяка една от сградите е финасирано със собствени средства на
кооперация П. м. и използван личен труд на член-кооператорите. По делото не е установено
осъществяване на фактическия състав на чл.2,ал.3 ЗОбС, в редакцията му, действаща в
периода 1996-2004г., поради което и не е установено, че кооперация П.м. е собственик на
процесните сгради, съответно не е установено правото й на собственост върху процесните
недвижими имоти като прилежащ терен на сградите, поради което и предявените искове са
неоснователни.
Изводите на въззивния съд относн основателността на предявените искове съвпадат с
направените такива от първостепенния съд, поради което и обжалваното решение като
правилно следва да се потвърди.
8
При този изход на спора в тежест на жалбоподателя следва да се възложат за плащане
направените от въззиваемите страни разноски за настоящето производство,. в предходното
въззивно производство, както и в касационното производство, изрично поискани за плащане
с приложени списъци по чл. 80 ГПК. Установените такива за Община *, представляват
платени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие с адвокат К.
А. в размер на 1722 лева без ДДС за настоящето производство, 1750 лева без ДДС за
предходното въззивно производство и 1400 лева без ДДС за касационното производство,
като от приложените фактури и платежни нареждания се установява плащането му с ДДС.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си своевременно е навел възражение по чл. 78,ал.5
ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, коеот съдът намира за основателно
по отношение претендираните въззивни разноски по двете въззивни производства, като
намалява адвокатските възнаграждения до размер 1400 лева за всяко от тях , дължими с ДДС
в размер на по 1680 лева. Минималният размер адвокатско възнагарждение при цена на иска
25901 лева, определена от данъчната оценка на имотите, е 1307 лева съгласно чл.7,ал.2,т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения в редакцията ,
действаща преди изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. , съответно договорените такива от
по 1722 лева и 1750 лева съдът приема за прекомерни с оглед фактическата и правна
сложност на спора. На община *следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 1680 лева с ДДС за трите производства или общо сумата
5040 лева.
Въззиваемото дружество А. КГ ЕООД е направило разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева в хода на предхнотото въззивно производство и в
същия размер в хода на касационното производство , поради което и на същото са дължими
разноски в общ размер 2400 лева. Възражението по чл. 78,ал.5 ГПК по отношение така
платените адвокатски възнагарждения е неоснователно при установен минимален размер по
наредбата 1307 лева.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на Районен съд Монтана от 25.02.2021г. ,
постановено по гр.дело № 921/2019г. , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Кооперация „П. м.“с.*, ЕИК *да заплати на Община *сумата 5040 лева
разноски във възивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Кооперация „П. м.“с.*, ЕИК *да заплати на А. КГ ЕООД, гр.*, ЕИК
*сумата от 2400 лева разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при предпоставките на
чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10