Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.09.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII въззивен състав, в
открито съдебно заседание на пети юли,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря Шуманова в
присъствието на прокурора Ан. Панчева, след като разгледа докладваното от съдия
Колева внчд№ 2062/19г. по описа на СГС,
намери:
Производството е по
реда на глава двадесет и първа НПК.
С
определение от 03.04.2019г. по нчд № 3206/2019г.,
СРС , 99 състав е определил общо най-тежко наказание на Н.Г.В. в размер от 4 години лишаване от
свобода по нохд № 408/15 БлРС , № 17/17
иРзРС и нохд № 13605/18г. СРС, увеличил
го е с 1 година ЛС и е постановил да се търпи при първоначален строг режим.
С
протест на СРП първоинстанционният акт е оспорен и се иска увеличаването на
наказанието за съвкупността да бъде в максимален размер. Аргументира се, че броя на деянията в
съвкупността, еднотипността на
престъпните прояви, при които лицето се възползва от доверието на
хората, размера на причинените вреди предопределят необходимостта увеличаването на наказанието по реда на чл. 24 от НК да е в размер от 2 години.
Срещу
акта е постъпила жалба от защитника на В. – адв. Л., с която се иска отмяна на
приложението на чл. 24 от НК, т. к.
осъдената вече е изтърпяла наказание ЛС
и понастоящем търпи такова и при активното й включване в затворническия
живот тя е показала, че се поправя – без наказания, работи и участва в
допълнителните дейности, при което увеличаването на санкциите ще бъде прекомерно. Алтернативно се
претендира срока да бъде намален под една година и режима да е общ.
Въззивният съд намира, че атакувания съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на
проверка по реда на глава XXI НПК.
Сезиращите въззивната инстанция актове, произтичат от легитимни в
производството страни, при наличие на правен интерес, предявени са в срок, а
разгледани по същество - са
неоснователни.
За да постанови обжалваното определение
СРС правилно е оценил данните за извършени деяния при условията на реална съвкупност и е отчел такива по:
нохд № 408/15 БлРС за деяния в периода 09.11.- 17.02.2012г.,
осъществяващи състав по чл. 210, ал.1т.4 във вр. с чл. 26 от НК и причинени
вреди от 11 950 и 5 360 лева, с наказание от 2 години и 6 месеца, в сила от
21.07.16г. ;
нохд №
17/17 РзРС за деяние в периода
07.06.13г. – 30.09.13г., осъществяващо състав по чл. 210, ал.1 т. 4 и 5 от НК с
причинени вреди 40 145 лв., с наказание от 4 години ЛС, в сила от
05.05.2017г. ;
нохд № 13605/18г. СРС, за деяние от м.
10.2011г., осъществяващо престъпление по чл. 210, ал.1 т.4 от НК, с причинени вреди от 8 000 лева и
наказание от 2г.4м. ЛС, в сила от
30.11.2018.
Действително прави впечатление, че
всички престъпления в съвкупността причиняват значителни вредни имуществени
последици, а и при едно от
престъпленията, на самостоятелно основание вредата е била в големи размери. Факт е и това, че с оглед характеристиките на
престъпното поведение – измама, ос.В. се е възползвала от доверчивостта на пострадалите лица, за да ги
мотивира към акт на имуществено разпореждане. Тези два фактора, които се
изтъкват и в протеста на СРП са били отчетени от СРС и същият правилно е оценил, че нуждата
от съобразено с общата деятелност наказание обуславя увеличаването на най-
тежкото с 1 година, т.к. по този начин ще се преодолее ефекта на поглъщане на
по- леките наказания от наложеното най-тежко такова, а и с това ще се
въздейства възпитателно и възпиращо
върху лицето .
Определянето на по – висок размер на
наказанието по реда на чл. 24 от НК би довело до явна несправедливост, т.к няма
как да се пренебрегне обстоятелството, че страната е
осъществила деянията в един отминал период от време 2011 – 2013г. , че
пребивава в МЛС, съгласно с/ка от МП Затвора
Сливен, от 04.08.2016г. и от тогава до 18.10.18г. е търпяла наказание от 3 години ЛС по съвкупност извън
настоящата, за която не е било искано преразглеждане на общото наказание, нито
неговото увеличаване, а напротив поради изтърпяването му, правилно съдът не е
преразглеждал въпросите, свързани с него .
Лишаването на В. от свобода от 2016г., а от 18.10.2018г. – началото на изпълнението на наказанието по
настоящата съвкупност от 4 години и при
увеличаването му с още 1 година ще способстват за въздържането и възпиране на лицето от подобни прояви и преосмисляне на поведението му.
Аргументите на защитата, че отсъстват
основания за приложение на чл. 24 от НК не могат да се споделят и по тях следва
да се има предвид всичко изложено до
тук. Не съставлява такъв аргумент и
посоченото от защитата добро поведение на страната в Затвора, т.к. това е факт, изискуем съобразно нормите на
ЗИНЗС и неговата оценка ще се осъществява от затворническата администрация по
повод други процедури.
Режимът на изтърпяването на наказанието
е правилен определен; приспадното е и времето, през което лицето е било
задържано и е изтърпявало ЛС.
Ето защо на осн. чл. 338 от НПК,
първоинстанционният акт следва да се
потвърди, т.к. е законосъобразен и не са налице основания за неговото
изменение/отмяна .
По
изложените съображения Софийски Градски Съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
от 03.04.2019г. по нчд № 3206/2019г.,
СРС , 99 състав, постановено по реда на чл. 306, ал.1 т.1 от НПК по отношение
на Н.Г.В..
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: