№ 54
гр. Балчик, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100411 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от ”***” АД,
гр.***, *** срещу П. Л. Г. ЕГН********** от с. К. за признаване за
установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от
договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия на *** АД
на потребителите, в размер на 215 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за
периода от 02.06.2020 г. – 07.07.2020 г., както и за сумата в размер на 11,94
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата до 26.02.2021 г., за
обект с кл. №**********, аб. №**********, находящ се в гр. В., местност
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Съдът след преценка насъбраните по делото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди, че между страните по делото има договорни
правоотношения, по силата на които ищецът изпълнявал поетите договорни
задължения. Ответникът не заплатил така начислените суми за периода от
02.06.2020 г. – 07.07.2020 г., за обект с кл. №**********, аб. №**********,
1
находящ се в гр. В., местност ***, поради което ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№218/2021 г.
по описа на Районен съд - гр. Балчик.
В срока по чл. 414 от ГПК, ищецът възразил, че не дължи изпълнение
по подадената заповед за изпълнение.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът твърди, че обектът за посочения период не е бил
енергоснабден. За обекта бил подал заявление за енергоснабдяване на
13.07.2020 г., поради което оспорва договорната си обвързаност за периода
преди това. Оспорва, да е титуляр на платежният документ. Самият той няма
задължения към ищеца.
Правната квалификация на исковете е по чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.
422 от с.з. и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния електроснабден имот. В тоя смисъл
са постановление за възлагане на недвижим имот от 30.04.2018 г. на ЧСИ З.
Д. с район на действие Окръжен съд-Варна и отговор на искане, вх.
№1805/20.05.2022 г., в което се удостоверява, че имотът е бил енергоснабден
и с партида за ток към момента на публичната продан.
С оглед изложеното, съдът приема, че към процесния момент 02.06.2020
г. – 07.07.2020 г., между страните по делото съществува договорно
правоотношение за продажба на ел.енергия, сключено при Общи условия, по
силата на които ищецът доставя, а ответникът потребява ел. енергия.
Съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ отм. потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел.енергия.
По делото бяха допуснати и изслушани свидетелите Л. А. Г., баща и Т.
С. И., приятел на ищеца, които установиха, че след закупуване на имота, в
него е нямало ток, нямало захранване, електромерът не отчитал ток. Имало е
проблем по трасето на кабелите, те са били прекъснати. Това установили с
фазомер.
При анализ на молба от 01.03.2022 г. се установява, че служителите на
ищцовото дружество са нямали редовен физически достъп до електромера в
имота, с цел регулярното отчитане на консумираната ел.енергия.
2
Нередовното засичане на консумираната ел.енергия е проблем и при
предишния собственик. В тоя смисъл са нулевите показания, който по
същество представляват неотчитане на консумация, в представената справка
за потреблението от 17.06.2021 г.
С оглед изложеното, съдът не може да приеме за успешно проведено,
главно и пълно доказване на ищцовата претенция, като приеме, че търсеното
количество доставената ел.енергия е консумирано след закупуване на имота
от ответника.
Исковете като неоснователни следва да се отхвърлят. Акцесорният иск
следва съдбата на главния иск.
Ответникът претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”***” АД, гр.***, *** срещу П. Л. Г.
ЕГН********** от с. К. за признаване за установено, че ответникът има
задължения към ищеца произтичащи от договор при Общи условия за
продажба на електрическа енергия на *** АД на потребителите, в размер на
215 лв.(двеста и петнадесет лева), представляваща главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия по фактури издадени за периода от
02.06.2020 г. – 07.07.2020 г., както и за сумата в размер на 11,94
лв.(единадесет лева и деветдесет и четири ст.), представляваща мораторна
лихва върху главницата до 26.02.2021 г., за обект с кл. №**********, аб.
№**********, находящ се в гр. В., местност ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ”***” АД, гр.***, *** да заплатят на П. Л. Г. ЕГН**********
от с. К. сумата в размер на 300 лв.(триста лева), представляваща направените
по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич
в двуседмичен срок от връчваното му.
3
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4