Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 456/2020г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e от И.Д. срещу Г.Д.Г.П. искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 2 030,14 лв., претендирана като
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от общо по
тримесечие за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както следва:
1./ сумата от 200,09 лева за времето от месец октомври - декември 2016г.;
2./ сумата от 190,59 лева за времето от месец януари - март 2017г.;
3./ сумата от 200,09 лева за времето от месец април - юни 2017г.;
4./ сумата от 76,22 лева за времето от месец юли - септември 2017г.;
5./ сумата от 133,45 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.;
6./ сумата от 133,68 лева за времето от месец януари - март 2018г.;
7./ сумата от 213,24 лева за времето от месец април – юни 2018г.;
8./ сумата от 117,24 лева за времето от месец юли - септември 2018г.;
9./ сумата от 202,62 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.;
10./ сумата от 199,36 лева за времето от месец януари - март 2019г.;
11./ сумата от 222,83 лева за времето от месец април - юни 2019г.;
12./ сумата от 140,73 лв. за времето от месец юли до месец септември /вкл./ 2019
г.
Ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „******“ в ******. Статутът му на
такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес,
същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от
месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
извънреден труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер
на сумата от 2 030, 14 лв.,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор
в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно
правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Релевирано е възражение за погасяване
по давност на претенцията за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът
И.Д. е заемал по служебно правоотношение длъжността „******“ в ******,
поделение към Г.Д.Г.П., гр. София и към настоящия момент, както и че в периода
от 01.12.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се
извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след
този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители
се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена
с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка
от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от
02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение
за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера
й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 2 029 лв.
/Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, както следва:
1./ сумата от 196, 80 лв. за времето от
месец октомври 2016г. до месец декември 2016г., при претендиран от 200, 09
лв.;
2./ сумата от 191, 60 лв. за времето от месец януари - март 2017г. при
претендиран от 190, 59 лв.;
3./ сумата от 209, 92 лева за времето от месец април - юни 2017г., при
претендиран от 200, 09 лв.;
4./ сумата от 74, 97 лева за времето от месец юли - септември 2017г. при
претендиран от 76, 22 лв.;
5./ сумата от 135, 43 лева за времето от месец октомври - декември 2017г., при
претендиран от 133, 45 лева;
6./ сумата от 132, 59 лева за времето от месец януари - март 2018г., при
претендиран от 133, 68 лв.;
7./ сумата от 225, 11 лева за времето от месец април - юни 2018г., при
претендиран от 213, 24 лв.;
8./ сумата от 111, 86 лева за времето от месец юли - септември 2018г., при
претендиран от 117, 24 лв.;
9./ сумата от 205, 07 лева за времето от месец октомври - декември 2018г., при
претендиран от 202, 62 лв.
10./ сумата от 197, 89 лева за времето от месец януари - март 2019г., при
претендиран от 199, 36 лв.;
11./ сумата от 236, 78 лева за времето от месец април - юни 2019г., при
претендиран от 222, 83 лв.;
12./ сумата от 141, 26 лева за времето от месец юли - септември 2019г., при
претендиран от 140, 73 лв.;
Следователно претенциите следва да
бъдат уважени до размерите, посочени в заключението на ССчЕ
и отхвърлени до пълния им претендиран размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Вземането за възнаграждение за
извънреден труд, положен за периода от месец октомври 2016г. до месец декември
2016г., е изискуемо на 01.01.2017г., поради което правопогасяващото възражение е основателно, тъй като
тригодишният давностен срок е изтекъл до деня на подаване на исковата молба –
16.01.2020г.
По
разноските
В полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, съобразно уважената
част от претенциите в размер на 402, 04 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар от 540 лв. с ДДС е основателно, тъй като делото не се
отличава с никаква правна и фактическа сложност, поради което същия следва да
бъде намален до сумата от 446, 53 лв. с ДДС в редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За отхвърлената част, в полза на
ответната страна се дължат разноски, възлизащи на 9, 96 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 199,
16 лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за
изготвяне на ССчЕ, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.В.Д.,
ЕГН **********,*** срещу Г.Д.Г.П., гр. София иск за заплащане на сумата от 200, 09 лв. /двеста лева и девет ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд за времето от месец октомври 2016г. до месец декември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, поради
погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 190, 59 лв. /сто и деветдесет
лева и петдесет и девет ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец януари - март 2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,*** сумата от 200, 09 лв. /двеста лева и девет ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец
април - юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 74, 97 лв. /седемдесет и
четири лева и деветдесет и седем ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли
- септември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 76, 22 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 133, 45 лв. /сто тридесет и
три лева и четиридесет и пет ст./, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец октомври -
декември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 132, 59 лв. /сто тридесет и
два лева и петдесет и девет ст./ представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец януари - март
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 133, 68
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 213, 24 лв. /двеста и
тринадесет лева и двадесет и четири ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец
април - юни 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 111, 86 лв. /сто и единадесет
лева и осемдесет и шест ст./, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец юли - септември
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 117, 24
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 202, 62 лв. /двеста и два лева
и шестдесет и две ст./, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд за времето от месец октомври - декември 2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 197, 89 лв. /сто деветдесет и
седем лева и осемдесет и девет ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето от месец
януари - март 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 199, 36 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.ми
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,*** сумата от 222, 83 лв. /двеста двадесет и два лева и осемдесет и три ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд за времето от месец април - юни 2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,*** сумата от 140, 73 лв. /сто и четиридесет лева и седемдесет и три ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд за времето от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 402, 04 лв. /четиристотин и
два лева и четири ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 9, 96 лв. /девет лева и
деветдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.Д.Г.П., гр. София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 199, 16 лв. /сто деветдесет и девет лева и шестнадесет ст./,
представляваща дължими за производството разноски, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: