ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1338/2.10.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, VIII административен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Златева адм.дело №504 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по искане на „ДИ-КРАС СИСТЕМ“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление с. …, обл. …, ул. … № …, чрез адв. П.П. за изменение на решение № 496 от 26.07.2023г., постановено по адм. дело № 504/2022г. по описа на АС гр. Пазарджик, в частта му за разноските.
Твърди се, че решението е неправилно в частта за разноските, тъй като присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение е следвало да се определи на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да измени решението на съда в частта за разноските.
Препис от касационната жалба, в която е обективирано искането по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е надлежно изпратена на ответната страна, която е взела становище по същата.
Административен съд - Пазарджик като се запозна с доводите на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е предявено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна в производството, представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
С решение № 496 от 26.07.2023г., поправено с решение № 500 от 02.08.2023г. по адм. дело № 504/2022г. на АС гр. Пазарджик, съдът е отхвърлил жалбата на „ДИ-КРАС СИСТЕМ“ ЕООД, ЕРОС ********* срещу РА № Р- 16001321002155-091/04.01.2022г., издаден от А. Д. - Началник на сектор, възложил ревизията и С. К. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 138/30.03.2022г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 714,21 лева и са начислени лихви в размер на 4675,77 лева.
Съобразно изхода на делото и с оглед заявената от ответната страна претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съдът на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2055,10 лева, съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция към 04.11.2022г., изм. ДВ, бр. 88 от 2022г).
В рамките на настоящото производство съдът не намира основание за изменение на решението в частта му за разноските, като препраща към мотивите, изложени в съдебното решение.
Съгласно чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Юрисконсултско възнаграждение се дължи по арг. от чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 161 от ДОПК и ТР № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по ТД № 5/2009 г. Размерът на същото не следва да бъде доказван, тъй като не представлява реално направен разход и е определен като минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като в процесния случай с оглед материалният интерес по делото - в размер на общо 13 714,21 лева - главница и с прилежаща лихва в размер на 4675,77 лева - съдът правилно е определил размера съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредбата (в относимата редакция към 04.11.2022г., изм. ДВ, бр. 88 от 2022г) на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Затова искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Административен съд - Пазарджик
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „ДИ-КРАС СИСТЕМ“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление с. …, обл. …, ул. … № …, чрез адв. П.П. за изменение на решение № 496 от 26.07.2023г., постановено по адм. дело № 504/2022г. по описа на АС гр. Пазарджик, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138 АПК препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/