№ 35
гр. Търговище, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20233500900098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по КЗ.
Искът е предявен от Н. Я. Х., ЕГН: **********, адрес: с. Ч., ул. „П.“ №
8, обл. Шумен, чрез адвокат Н. А. Х. и адвокат Г. Г. Р., с адрес за призоваване
в гр. София, п.к. 1000, пл. „П.“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Центьр“, ет. 3,
против Националното сдружение на българските автомобилни застрахователи
НСББАЗ – гр. София, с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 429,
ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 380, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, с
цена 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
6772,97 (шест хиляди седемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и седем
стотинки) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение.
В исковата молба се посочва, че на 02.06.2021 г., около 11:30 часа в гр.
Омуртаг, км. 1+904 от второкласен път 11-48, настъпва ПТП между ППС
марка „.Мерцедес“, модел „Тоурисмо RHD”, с peг. № **********,
собственост на “Рокар тур SLR”, управляван от водача чуждестранен
гражданин Й.Р. и ППС марка „Форд“, модел „Транзит“ с peг. № Н*****С,
собственост на и управляван от ищеца Н. Я. Х., както и ППIC марка
1
„Мерцедес“, модел „817 Атего“, с peг. № Н*******, собственост на „Япис“
ООД и управляван от водача В.С.В.
Установено е, че първите двама участници, в условията на независимо
съпричиняване, след нарушаване на правила за движение по пътищата, са
извършили престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“, предл. второ, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за
което са признати за виновни с присъда № 12 от 06.07.2023 г., по НОХД
113/2022 г. по описа на PC – Омуртаг. С присъдата е прието, че са причинени
средни телесни повреди на повече от едно лице. В пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП ищецът бил претърпял неимуществени вреди в две
основни насоки: средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
тазовите кости – пубис осиши в ляво, сублуксапия на сакроилиачната става,
фрактура на първи сакрален прешлен, фрактура на сакрума в дясно, контузия
на бял дроб, интраабдуминален хематом, пареза на червата, като е извършено
оперативно лечение – наместване на фрактурата на горен и долен клон на
дясна пубисна кост с вътрешна фиксация, довели до болки и страдания за
продължителен период от време, които продължават и до днес,
психологически травми, изразяващи се в силен психологически дискомфорт и
стрес, който е намерил отражение във физиологични смущения, които са
описани по-долу в изложението. Освен това имало причинени и имуществени
вреди в насока направени разходи за лечение и възстановяване.
Отговорността за настъпване на ПТП е и на двамата водачи.
След проведена кореспонденция между пълномощниците на ищеца и
Гаранционен фонд, към датата на настъпването на процесното
застрахователно събитие – 02.06.2021 г., за ППС – марка „Мерцедес“, модел
„Тоурисмо R1 ID” с peг. № ********** е налице валидно застрахователно
покритие, обуславящо отговорността на „CITY INSURANCE SAT“. Съгласно
направена справка в сайта на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи „CITY INSURANCE SAT“ няма кореспондент на
територията на Република България, а това, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от
КЗ обуславя отговорността на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи.
На 06.07.2021 г. ищецът е депозирал писмена застрахователна
претенция от същата дата, във връзка с която е образувана щета № BG-21-
2
RO-00245 при НББАЗ. Били са изискани документи от ответника и такива са
представени от ищеца – констативен протокол за ПТП, с пострадали лица №
10 от 02.06.2021 г. по описа на РУ — Омуртаг. На 01.11. 2023 г. са депозирани
още доказателства. Няма произнасяне по молбата.
Подробно са описани в исковата молба направените медицински
изследвания и интервенции във връзка с получените от ищеца увреждания и
претърпените от него болки и страдания. Описани са подробно и разходите,
които са направени за лечението.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лв.
(сума, която се търси след отчитане на съпричиняването на ищеца), заедно
със законната лихва, считано от датата на уведомяване – 06.07. 2021 г., а
имуществените вреди да бъдат заплатени със законната лихва, считано от
01.11. 2023 г., до окончателното изплащане и в двата случая.
От ответника постъпи писмен отговор, чрез адвокат Р. Ц. от АД „
Харалампиева, Янкова и Ц.“ от гр. София. Оспорва се редовността на
исковата молба, защото не бил описан механизъм на произшествието и не
била посочена банкова сметка, която ответникът изискал още при завеждане
на щетата. Изтъква се и това, че ищецът също има вина за причиняване на
произшествието. Посочва се какъв според ответника е механизмът на
причиняване на произшествието и това, че то е било абсолютно
предотвратимо за ищеца. Той има вина за нараняванията на всички
пострадали лица, включително и собствените си.
Оспорват се фактите във връзка с твърденията относно механизъм на
произшествието. Острова се размерът на неимуществените вреди, размерът и
интензитетът на претърпените болки и страдания. Ищецът имал
предшестващи заболявания и травми. Прави се възражение за съпричиняване,
с оглед непоставяне или неправилно поставяне на предпазен колан. Оспорват
се психологични травми, връзката между ПТП и отключване на заболявания,
размерът на вредите, както и исковете за лихва. Всички оспорвания са
подробно описани в отговора. По отношение на доказателствата: не се
оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
В срок постъпи допълнителна искова молба, в която се дава отговор на
направените оспорвания и се взема становище във връзка с направените
доказателствени искания.
3
В срок постъпи и допълнителен отговор по тази молба. Правят се
уточнения във връзка с някои искания и твърдения. Излагат се допълнителни
съображения.
В съд.зас. страните поддържаха направените от тях искания и
възражения, чрез упълномощените процесуални представители.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
С присъда № 12 от 06.07. 2023 г., по НОХД № 113/ 2022 г. на РС –
Омуртаг, съдът е признал за виновен румънския гражданин Й.Р. ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 02.06.2021 г., на второкласен път ІІ-48 (гр. Котел –
гр. Омуртаг), км. 1+904, до бензиностанция „Ромпетрол“ гр. Омуртаг, при
управление на моторно превозно средство – автобус, марка „Мерцедес“ с
румънска регистрация, с прикачено ремарке, при независимо съпричиняване с
Н. Я. Х., управляващ моторно превозно средство – товарен автомобил, марка
„Форд“, модел „Транзит“, нарушил правилата за движение: чл. 15, ал. 1 от
ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-
вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най-дясната свободна лента“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното 1 средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: Пътно превозно средство от: Категории С, D, в населено
място 50 км./ч.“ и движейки се с 80 км/ч., навлязъл в населеното място гр.
Омуртаг и предприел изпреварване на навлезлия в платното пред него
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ и го блъснал в лентата за
насрещно движение, което довело до пътно транспортно произшествие, при
което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно
лице, а именно: на, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
4
срамна кост на таза и на дясна седалищна кост, което причинило на
пострадалата трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за
срок от 3.5-4 месеца; на К. А. К., средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на главата на лявата раменна кост, което причинило на пострадалия
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от 5-55
месеца.
Със същата присъда съдът е признал ищеца Н. Х. ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 02.06.2021 г., на второкласен път II-48 (гр. Котел – гр. Омуртаг), км.
1+904, до бензиностанция „Ромпетрол“ гр. Омуртаг, при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Форд“, модел
„Транзит“, при независимо съпричиняване с румънския гражданин, Й. Р.,
управляващ моторно превозно средство – автобус, марка „Мерцедес“ с
румънска регистрация, с прикачено ремарке, нарушил правилата за движение:
чл. 2, ал. 2, т. 2, б. „а“ - група „Б“ – пътни знаци относно предимството
съгласно приложение № 2 от НАРЕДБА № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци – Знак Б2 „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство“; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони Н.сно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие Н.сно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“ и излизайки от
междуселищен път № 704 /гр. Омуртаг – с. М., обл. Шумен/ не спрял на знак
Б2 и навлязъл във второкласен път II-48 гр. Котел – гр. Омуртаг, след което
завил наляво за навлизане в бензиностанция „Ромпетрол“, без да се съобрази
с движещия се по второкласен път ІІ-48 автобус, марка „Мерцедес“ с
румънска регистрация, с прикачено ремарке, което довело до
пътнотранспортно произшествие, при което причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на К. А. К. от ***, обл. Шумен, изразяваща се в
счупване на главата на лявата раменна кост, което причинило на пострадалия
трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок от 5-55
5
месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК,
във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 2, б. „а“ от НАРЕДБА № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Автомобилът, който е бил управляван от румънския гражданин –
автобус „Мерцедес“, е имал валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, в румънско застрахователно дружество – „City insurance
SA“, но този застраховател няма кореспондент на територията на България. С
оглед на това и ответникът не оспорва материалната си легитимация по иска.
Не се оспорва и това, че е отказано изплащането на обезщетение на ищеца
въпреки водената кореспонденция за доброволно уреждане на спора.
От заключението на съвместната автотехническа и медицинска
експертиза се установява следният механизъм на причиняване:
На 02.06.2021 г., около 11:30 часа на път II-48 гр. Котел-гр. Омуртагq по
околовръстен път на гр. Омуртаг се е движел автобус „Мерцедес” с peг. №
**********, с прикачено ремарке, управляван от Й.Р., с посока на движение
към гр. Омуртаг. Скоростта на движение на автобуса е била около 86 км/ч., а
опасната зона за спиране при определената скорост е била около 102,18.
Автобусът наближава със същата скорост кръстовището с път III-704. Оттам
излиза микробус „Форд Транзит” с peг. № Н 5836 ВС, управляван от Н. Я. Х..
Водач Х. предприема навлизане на път II-48, чрез маневра завиване Н.сно.
Скоростта на движение на микробус „Форд” е около 60 км/ч. Отстоянието
между автобуса и микробуса е около 37,95 м. Водач Й.Р. забелязва навлезлия
в неговата лента за движение микробус и предприема спасителна маневра
като отклонява превозното средство наляво, но в следващия момент
микробусът също навлиза в лявата лента за движение. При това движение на
двете МПС, автобусът закача задния ляв панел на микробуса. Поради
голямата разлика в масите на двете МПС, от ударния импулс, който
преминава вдясно от масовия център на микробуса, се получава въртящ
момент в посока обратна на часовниковата стрелка, микробусът се завърта и
застава напречно на платното за движение пред автобуса. Последва челен
сблъсък за автобуса и страничен в лявата страна на микробуса. След удара
движението на автобуса с прикачено към него ремарке и тлаксания странично
микробус продължава като по лявата лента за движение остават отложени
следи от плъзгане на гумите по асфалта, както и омаслени следи. Пътят, който
6
изминава масовият център на автобуса от удара до крайно положение е около
61 м. Скоростта на движение е намалявала до удара с паркирания отляво
товарен автомобил „Мерцедес Атего” с peг. № *********. Скоростта, с която
е бил ударът на композицията (автобус, ремарке, микробус) в товарния
автомобил е била около 10 км/ч. От удара т.а. „Мерцедес” се премества
напред и удря намиращият се пред него пешеходец Кязим Кязимов. В
резултат на произшествието са причинени телесни повреди на трима души
пътували в микробус „Форд Транзит”, телесни повреди на пешеходеца Кязим
Кязимов и значителни материални щети по МПС.
Така установените увреждания – контузионните огнища на белия дроб,
контузията на тънките черва с тънкочревна пареза, счупването на тазовите
кости — лява пубисна и лява седалищна с диасхизата на семфизата и на
лявата сакроилачна става, както и счупването на дъгата на първи сакрален
прешлен са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, като същите
могат да се дължат на поставен предпазен колан.
Счупването на лявата пубисна кост и на лявата седалищна кост,
счупването на първи сакрален прешлен на гръбначния стълб и отварянето на
сакроилиачната става са получени от удари в твърди тъпи предмети,
разположени вляво от гръдния кош и таза – предпазният колан не ограничава
движението на тялото странично в ляво и могат да бъдат получени и при
правилно поставен предпазен колан. Но ищецът е бил с правилно поставен
предпазен колан, според експертизата. Това се потвърждава и от
свидетелските показания, че коланът е бил отрязан, за да бъде изваден
ищецът от автомобила си.
В случай, че водачът на микробус „Форд“ е предприел спиране на
кръстовището, на стоп линията, е имал техническа възможност да възприеме
правомерно движещия се автобус по път 11-48 на разстояние не по-малко от
70 метра, да го пропусне и след това да навлезе в кръстовището. По този
начин водачът на микробус „Форд“ е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара.
От заключението по допълнителната задача на техническата експертиза
се установи, че ако водачът на автобуса „Мерцедес“ – Рачиеру, беше
управлявал със скорост 50 км/ч, след табелата за навлизане в гр. Омуртаг, то
произшествието също би било предотвратимо.
7
Произшествието не е могло да се избегне дори и ищецът да беше
продължил движението си в дясната пътна лента.
Няма данни ищецът да е имал предшестващи заболявания.
От заключението на медицинската експертиза от в.л. ортопед се
установи следното: по време на злополуката ищецът е получил съчетана
травма – глава, гърди и таз, изразяващи се в липса на спомен за случилото се,
разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, травма на гръдния кош с
травматичен бял дроб и плеврален излив, счупване на таза от предно-задна
компресия с отваряне на тазовия пръстен. Причината е високо енергийна
травма от твърди предмети в автомобила, проведена от колената по оста на
бедрените кости към таза при положение на леко отвеждане в тазобедрените
стави. Липсата на спомен за случилото се и раната в областта на дясната
вежда отговаря на контузия на главата със сътресение на мозъка. Травмата на
гръдния кош води до увреждане на белия дроб с плеврален излив.
Увреждането на таза е тип “отворена книга”, по механизма с предно-задна
компресия и отваряне на симфизата на пубисните кости с повече от 2,5 см,
счупване на клоновете на пубисната и седалищната кости в ляво и разкъсване
на връзките в лявата сакроилиачна става с дислокация. Тазовото увреждане е
от тежък характер със значителен риск от неконтролируемо кървене,
увреждане на органите в малкия таз, ретроперитонелания хематом, който
може да достигне до 4 литра до настъпване на спонтанна тампонада –
самостоятелно или в условията на други увреждания е животозастрашаващо
състояние. В първите дни има данни за паритични състояния на червата и
чревна непроходимост, което също е риск за живота.
При тези увреждания пациентът страда от смутено дишане със
значителен риск от белодробна инфекция и смутена функция на белия дроб,
чревна непроходимост, която може да доведе до некроза на черва и силно
болезнено подуване на корема, съпроводено с липса на газове и невъзможна
дефекация. Счупванията в областта на таза водят до силна болезненост,
принудително положение в леглото с невъзможна вертикализация,
ограничени и силно болезнени движения с тазобедрените стави.
При приемането на пациента по спешност е извършено закрито
наместване без фиксация на таза и имобилизираща превръзка тип “хамак”,
което е със средна степен на сложност и продължителност около 30 минути.
8
На 16.06.21 г. е извършено: открито наместване с вътрешна фиксация с 2
плаки на пубисните кости, закрито наместване с вътрешна фиксация с винт на
лявата сакроилиачна става, закрито наместване с външен фиксатор на двете
илиачни кости. Тази операция е с приблизителна продължителност 5.5 часа и
с най-високата степен на сложност.
На 15.07.21 г. е извършено отстраняване от костта на външен фиксатор
със средна степен на сложност и е продължило около 30 минути.
Проведеното болнично лечение е от 02.06.21 г. до 23.06. 21 г. –21 дни и
за отстраняване на външния фиксатор от таза от 14.07.21 г. до 17.07.21 г. за 3
дни.
Възстановителният и лечебен период е следният: при травмата на
главата и сътресение на мозъка срокът е 7-10 дни с възможни трайни
изменения за цял живот. При травмата на белия дроб и плевралния излив
срокът е 7-10 дни с риск от инфекция и възможни плеврални сраствания с
доживотни изменения. Паралитичният илеус е възможно да персистира
между 3-5 дни, а при липса на лечение или усложнения да доведе до фатален
изход. Ретроперитонеалния хематом е възможно да доведе до риск от
инфекция и чести състояния на субилеус (частична чревна непроходимост).
Уврежданията на таза могат да доведат до трайна инвалидизация и
невъзможна самостоятелна походка при липса на адекватно лечение и
рехабилитация. Оптималният срок за пълно възстановяване е не по-малък от
12 месеца.
Предписани и приемани са следните медикаменти:
По болнично лечение Оксиконтин Юмг 2 по 1, Аналгин 3 пъти по 500
мг и при необходимост НСПВС.Към настоящия момент не се нуждае от
постоянна употреба на обезболяващи медикаменти.
В момента ищецът се оплаква от лека болезненост в таза с непостоянен
характер, засилваща се при тежки или продължителни натоварвания на
долните крайници и таза. При обективното изследване се установява от
вещото лице нормална походка без накуцване, възможен стабилен
монопедален стоеж двустранно, пълен обем на движения в съседните стави.
Ищецът е провеждал продължителна и ползотворна рехабилитация,
която е ускорила възстановителните процеси и довела до редукция на
9
остатъчната инвалидизация. Двукратно е провеждал рехабилитация в
“Алфамед Хоспис” съответно за 10 и 7 дни като точните дати не се уточняват.
Препоръчително е провеждането на периодични рехабилитационни
мероприятия.
От разпита на свидетелите се установи, че състоянието на ищеца е било
много тежко и той е имал силни болки. Пострадали са при катастрофата
заедно със съпругата му и се наложило техни близки да им помагат и да ги
посещават при престоя в болницата. Първоначално болките били много силни
и първите няколко дни били критични. Не можел да се движи заради
счупването на таза, не можел сам да се обърне, бил с памперс. След
изписването от болницата грижите за ищеца били поети от родителите му, в
родното му село и в дома му. Минали около 2 месеца докато започне сам да
се изправя в леглото. Дълго време бил с проходилка, но първоначално имал
световъртеж и ходел с придружител. Това продължило около 4-5 месеца.
След това започнал и с патерици да се движи. Приемал и болкоуспокояващи.
Психически също не бил добре, имало моменти, когато не разпознавал
близките си. Не говорел, гледал в една точка, не можел да спи. Все още пиел
лекарства, изписани му от психиатър.
Все още не можел да работи. По принцип семейството се издържало от
сезонна работа в Белгия – тежък физически труд на полето. Сега това било
невъзможно. Синът му започнал да работи в чужбина и да издържа
родителите си.
При ищеца имало и много голям стрес и страх от возеното в автомобил
и било много трудно при транспортирането му за рехабилитация.
Преди инцидента не е имал някакви проблеми със здравето, нито високо
кръвно, но след това вече редовно пиел лекарства за високо кръвно налягане.
Продължават проблемите в общуването с други хора, продължават и болките
му и се налагало често да сяда да си почива. Психически продължавал да бъде
зле.
От заключението на вещото лице психиатър се установи следното:
Преживяната при ПТП телесна политравма е предизвикала тежък
субективен дистрес у ищеца Н. Я. Х.. Соматичните неблагополучия са били
съпътствувани от инсомния, емоционална неустойчивост, депресивни
интерпретации за малоценност и безперспективност, изводими от
10
безпомощното състояние, танатофобни мисли. В периода на рехабилитация
депресивната симптоматика е останала със значителна тежест, придружена от
хипофагия, редукция на телесното тегло, социално оттегляне, които наложили
психиатрични консултации. Започната е медикаментозна терапия с
антидепресант, атипичен антипсихотик и бензодиазепинов анксиолитик,
която продължава.
Възстановяването на психичното и емоционално състояние на ищеца е
отчасти функция на психофармакологичното лечение, но преимуществено е
изводимо от степента на физическо възстановяване и възвръщане на житейска
автономия.
Към времето на изготвяне на съдебнопсихиатричната експертиза
персистират симптоми на психично разстройство от регистъра на свързаните
със стрес разстройства.
Анализът на събраната от данните по делото медицинската
документация, анамнезата и психичното изследване дават основание да се
твърди, че преживяната при ПТП соматична политравма е предизвикала
тежък субективен дистрес, довел до остра стресова реакция. Изразеният
физически дискомфорт, нарушената автономия, неясната прогноза за
възстановяване, влошеното материално положение на семейството, поради
продължителността си във времето, са били причина за последвалото
„Разстройство в адаптацията под формата на Протрахирана депресивна
реакция“.
След процесното ПТП ищецът е имал инсомния с кошмарни
съновидения (наподобяващи реминисценции на катастрофата). Все още
нормалната архитектура на съня остава невъзстановена. Двигателният
дефицит е обусловил първоначална пълна неспособност, а впоследствие и
понастоящем частични затруднения в реализацията на рутинната ежедневна
активност. В генезиса на намалената поведенческа продуктивност има дял и
наличието на психиатрична проблематика.
Съгласно медицинската терминология шокът представлява остро
животозасграшаващо състояние, характеризиращо се със значително и
дифузно снижаване на доставката на кислород и хранителни субстрати до
клетките, резултат от тъканна хипоперфузия. вследствие на което настъпват
обратими, а по-късно и необратими клетъчни промени. Поради тава той не се
11
явява психиатрична диагностична категория.
Понастоящем персистират симптоми на Протрахирана депресивна
реакция.
Налице е неконкретизирана информация за фамилна обремененост с
психиатрична проблематика при ищеца. Преди процесното ПТП той не е
търсил и получавал стационарна или амбулаторна психиатрична помощ, не е
приемал психофармакологична терапия.
От представените фактури и касови бележки се установи, че за
консумативи за направените операции, за рехабилитация и медикаменти за
лечението, ищецът е изразходвал сумата от 6675,74 лв.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: искът е
установен в своето основание по отношение и на двата вида вреди.
На първо място безспорно е установена вината както на водача на
румънския автомобил, така и на самия ищец. Предвид задължителната сила
на присъдата по отношение на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и вината на водачите, страните не спорят по тези въпроси.
Налице е освен това валидна застраховка за румънския автомобил, като
застрахователят няма кореспондент на територията на България.
С оглед на това е налице материално-правната легитимация на
ответника по отношение гражданската му отговорност.
Предвид на това съдът следва да определи по справедливост
обезщетението, на което има право ищецът по отношение на
неимуществените вреди.
С оглед на това, съдът отчита изключително тежките последици от
инцидента по отношение както на претърпените болки и страдания, така
и на последвалите емоционални и психични проблеми, свързани с драстична
промяна в начина на живот, чието качество се е влошило.
На първо място налице е продължителен престой в болницата, с някои
много сложни оперативни намеси, с няколко тежки увреждания, с временна
опасност за живота, с изключително силни физически болки. В това
отношение ищецът е бил напълно зависим от чуждите грижи в чисто битов
план в продължение на 3-4 месеца, а възстановяването като цяло на походката
е отнело повече от 1 година. Налице е трайно влошаване на възможностите
12
по отношение реализацията на трудовия пазар, с оглед остатъчните болки и
загубата на физическа издръжливост. Налице са проблеми със съня, в
социалното общуване. Събитията се преживяват отново, като е налице и
страх по отношение на шофирането и возенето в автомобил. Налице са
психологични проблеми, депресивно състояние, свързано с това, че
семейството е било материално затруднено и с физическите болки, а оттам и
липсата на перспектива за развитие и добър живот. Психиката на ищеца
безспорно е била подложена на силен стрес, при което той не е могъл да се
справи и продължава да приема медикаменти.
Трябва да се отчете и това, че ищецът е бил в активна възраст, като в
момента е на 50 години и с оглед средната продължителност на живота на
мъжете в България, още дълги години ще търпи последиците от
нараняванията. Следва освен това и редовно да провежда рехабилитационни
дейности. Като цяло налице е трайно влошаване на качеството на живот при
ищеца, но са налице данни, че от ТЕЛК не са намерили основания за
определяне на процент на трайна неработоспособност.
Като обективен фактор съдът отчита през последните години
инфлационните процеси в икономиката на страната, което на свой ред се
отразява и на размера на присъдените обезщетения. Съдът освен това се
ръководи и от собствената си практика и тази на горните инстанции по
отношение на присъжданите размери на обезщетения от този вид.
С оглед на всички конкретни факти и обективните показатели, съдът
определя обезщетение за неимуществените вреди в размер на 110 000 лв.
По отношение на имуществените вреди налице са доказателства, че те
отговарят на размера, посочен в исковата молба, който е с минимална сума
по-малък от установеното от съда.
С оглед направеното възражение за съпричиняване на вредите от страна
на ищеца, по делото безспорно се установи, че поведението на пътя на ищеца
при управление на неговия автомобил е противоправно. Безспорно е
установено с присъдата, че той първо не спира на знак В2 – спри осигури
предимство и не е пропуснал другия автомобил, който се е движел по път с
предимство. Предвид заключението на вещото лице и доказателствата от
досъдебното производство, ищецът е имал видимост, времето е било
слънчево и топло, пътната настилка – суха. Отделно от това е допуснал още
13
едно нарушение на правилата за движение като е предприел напускане на
пътната лента и навлизане в чуждата такава, защото след като е завил Н.сно
неправомерно е искал да завие към бензиностанцията, без да се съобрази с
пътната маркировка и без да се убеди, че с тази маневра не застрашава други
участници в движението.
Другият водач е нарушил правилата за движение като е управлявал
автомобила с превишена скорост, над допустимата за населено място.
За да се отчете какъв е приносът на двамата водачи, съдът съобрази
това, че румънският автобус се е движил с над 35 км/ч повече от разрешената
скорост. Това нарушение е извършено в същото време в район, който не е
жилищен и е в самото начало след знака за навлизане в населено място. На
практика този район не е населен, а има само промишлени сгради. Това
разбира се не оправдава водача, който също е имал видимост към съответната
табела и би следвало да предприеме действия за намаляване на скоростта.
Нарушенията на ищеца обаче са много по-тежки. С оглед добрата
видимост на пътното кръстовище, на което той е следвало да спре, съдът
счита, че ако беше спрял, предвид и близкото разстояние, на което се е
намирал автобусът, това във всички случаи щеше да предотврати
произшествието, защото за тези няколко секунди на спирането и потеглянето,
другият автомобил вече е щял да премине по пътя. Като се добави към това и
завиването наляво към бензиностанцията, то поведението на ищеца е било в
пъти по-рисково от това на водача на автобуса. Последният, при движение по
път с предимство е имал оправданите очаквания, че навлизащите от
страничните пътища автомобили, които са без предимство, следва да спрат,
при наличието на знак „Спри, осигури предимство“.
С оглед на това ищецът има по-голям принос за причиняване на
произшествието и оттам за собствените си травми, независимо от това, че
другият водач също е имал възможност да предотврати катастрофата, ако
беше управлявал автомобила със скоростта, разрешена за населено място.
Превишаването на скоростта и то с такива показатели също е изключително
укоримо нарушение.
С оглед на това при преценка на тежестта, съдът възприема, че ищецът
има 60% принос при причиняване на произшествието.
Именно с тази част следва да бъде намалено определеното обезщетение
14
и за двата вида вреди.
След отчитане на приноса на ищеца в причиняването на вредите,
дължимото обезщетение от ответника е размер на 44 000 лв. за
неимуществените вреди и 2709,20 лв. за имуществените.
По отношение на лихвата. Претенцията е основателна и тя следва да се
присъди от датата на уведомяване на ответника – 06.07. 2021 г. за
неимуществените вреди и от 01.11. 2023 г. за имуществените, до
окончателното изплащане. В останалата част искът следва да се отхвърли
като неоснователен до пълните предявени размери.
По разноските. На първо място, направените от бюджета на съда
разноски следва да бъдат изцяло поети от ответника и той следва да бъде
осъден да ги заплати. Това са възнагражденията за експертизи. Те са в размер
на 1343,77 лв.
За ищеца няма представени доказателства за разноски. Такива се търсят
от адвокат Н. Х. в размерите по НМРАВ, по реда на чл. 38 от ЗА.
От другата страна се търсят разноските за експертизите и адвокатско
възнаграждение в размер на 11 616 лв. Налице са доказателства за
заплащането. Има възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът намира, че по отношение на адвокатските хонорари и предвид
последното решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01. 2024 г., не е
длъжен да се съобразява с посочените в НМРАВ минимални стойности, тъй
като тези разпоредби са в пряко противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Това важи и за случаите, когато се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от
ЗА, когато страната е била защитавана безплатно. След като съдът не е
длъжен да се съобразява с тези размери и изхождайки в случая от сложността
на делото и вложените от адвоката усилия и време, следва да се определят
размерите и за двамата адвокати.
По делото са проведени две съдебни заседания, на които се явиха
адвокати само на първото, а за второто бяха изпратени писмени молби, не са
представени писмени защити, но са развити съображения в тези становища.
Съдът счита, че хонорарите и на двамата адвокати следва да бъдат
определени в еднакъв размер – по 4000 лв. за всеки. Това съответства на 40
15
часа работа и отделено време, по 100 лв. на час. В този смисъл съдът намира
за основателно възражението за прекомерност, направено от ищцовата
страна. Критерият за определяне на хонорарите според размера на иска съдът
намира за неправилен. По-важно е отделеното време и сложността на случая,
което не зависи от стойността и цената на иска.
С оглед уважения размер на иска на адвоката на ищеца следва да се
изплатят 1600 лв., а на адвоката на ответника – 2400 лв. На ответника следва
да се присъдят и 660 лв. за разноските за експертизи.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1000, ул. „Г.И.“, № 2, ет. 2, представлявано от Б.А.Б. и С. Х. Софиянски, а
по делото от адвокат Р. Ц. от гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Я. Х. от с. Ч., обл.
Шумен,, ул. „П.“ № 8, ЕГН **********, представляван по делото от адв. Н. Х., адв. Г.
Р. и адв. Б. А., сумата от 44 000 лв. за неимуществените вреди и 2709,20 лв. за
имуществените вреди, представляващи обезщетение за претърпените вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие на 02.06. 2021 г. в гр.
Омуртаг, заедно със законната лихва, считано от 06.07. 2021 г. за неимуществените
вреди и от 01.11. 2023 г. за имуществените вреди, до окончателното изплащане и по
двата иска , като в останалата част, до пълните размери на исковете, СЪОТВЕТНО
100 000 И 6772,97 лв., ОТХВЪЛРЯ СЪЩИТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ***********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. А. Х. от гр.
София, ул. „П.“ № 2, сграда „Пърформ бизнес център“ ет. 3 сумата от 1600 лева,
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за осъществената защита
по делото, съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Н. Я. Х. от с. Ч., обл. Шумен, да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********** сумата от
3060 лв. разноски по делото, съобразно отхвърления размер на иска.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1000, ул. „Г.И.“, № 2, ет. 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ОС – Търговище, сумата от 1343,77 лв., направени по делото
16
разноски за експертизи.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
17