№ 66
гр. Благоевград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201861 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ..... против Наказателно постановление № 14
от 16.03.2021г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция -
Благоевград (РЗИ – Благоевград), с което за нарушение по т.5 от Заповед №
РД-01-609 от 21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с
чл.63 ал.4 от Закона за здравето, на основание чл.209а ал.4 във връзка с
чл.209а ал.2 от Закона за здравето му е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че наказващият
орган не е изследвал в цялост фактическата обстановка, като
санкционираното с наказателното постановление нарушение не се е доказвало
от събраните по делото доказателства. Твърди се, че дружеството-
жалбоподател е създало необходимата организация и предприело всички
необходими действия за спазване на въведените противоепидемични мерки.
Навежда се съображения, че случаят е маловажен и е приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендират се присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява
управителят на дружеството, представлява се от процесуален представител –
1
юрискосулт Бояна Чимева, която с нарочна писмена молба сочи, че иска
делото да се разгледа в нейно отсъствие, сочи че поддържа жалбата, ангажира
доказателства в подкрепа на защитната си теза и изразява становище по
същество на делото, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващия орган, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Биляна Митева, оспорва
жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на наказателното постановление
и изразява становище по същество на делото, като моли съдът да го потвърди.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество е основателна.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
С цел проверка спазването на въведените със Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020г. и Заповед № РД-01-655 от 13.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването на 23.11.2020г. около 16.25ч. служителите на РЗИ –
Благоевград, свидетелките СТ. Н. ИВ. и М. ИВ. Ч., заедно с полицейският
служител от 02 РУ – Благоевград Михаил Георгиев извършили проверка в
търговски обект – хипермаркет „Кауфланд“ Благоевград, находящ се в гр.
Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ № 21, стопанисван от „Кауфланд
България ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК *********. При проверката пред входа на
хипермаркет „Кауфланд“ в Благоевград, в преддверието му и пред бюро
„Информация“ проверяващите констатирали струпване на около 40 човека,
като бил осигурен само един охранител пред бюро „Информация“ и от
търговското дружество не била създадена организация за спазване на
необходимата дистанция от най-малко 1,5 метра между чакащите лица,
желаещи да пазаруват в търговския обект и намиращи се в закритите
помещения на обекта (преддверието му и пред бюро „Информация“) и
прилежащите към него площи на открито пред входа. Резултатите от
извършената проверка и така направените констатации били материализирани
в съставен Констативен протокол от 23.11.2020г. (лист 11 от делото! от
проверяващите, в присъствието на управителя на хипермаркета – Атанас
Игнатов. Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката М.Ч.
приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило т.5а от Заповед № РД-01-
609 от 21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4
от Закона за здравето, поради което до „Кауфланд България ЕООД енд Ко“
КД била изпратена покана с изх. № 25-619 от 24.11.2020г. (лист 13 от делото),
получена на 26.11.2020г. с известие за доставяне (лист 14 от делото), с която
му се указало представител на дружеството да се яви на 11.12.2020г. от 11.00
до 17.00 часа в РЗИ – Благоевград за съставяне на АУАН. На посочената в
поканата дата и час не се явил управителя на дружеството-жалбоподател или
упълномощено от него лице, поради което на първият работен ден след
2
датата - на 14.12.2020г., свидетелката М. ИВ. Ч., в присъствието на
свидетелите Й. М. ЯНЧ. и СТ. Н. ИВ. съставила АУАН № 83 от 14.12.2020г.
на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Сердика“, ж.к.“Банишора“,
ул.“Скопие“ № 1А за нарушение по т.5 от Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с въведените
противоепидемични мерки на територията на Република България и чл.63
ал.4 от Закона за здравето. Актът е връчен на дружеството-жалбоподател на
05.02.2021г. чрез служител на търговското дружество чрез 02 РУ на СДВР –
София, като възражения не били направени. В предвидения с чл.44 ал.1 от
ЗАНН срок пред наказващия орган не са депозирани писмени възражения
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение. Въз
основа на така съставения акта, на 16.03.2021г. директорът на РЗИ-
Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление 14 от
16.03.2021г. на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Сердика“,
ж.к.“Банишора“, ул.“Скопие“ № 1А, с което за нарушение по т.5 от Заповед
№ РД-01-609 от 21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с
чл.63 ал.4 от Закона за здравето (изм. и доп. ДВ бр.21/2021г.), на основание
чл.209а ал.4 във връзка с чл.209а ал.2 от Закона за здравето му наложил
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. НП е връчено на
дружеството-жалбоподател с известие за доставяне на 18.03.2021г., като в
законоустановеният срок, на 25.03.2021г. чрез пощенски оператор е
депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта и наказателното постановление фактически
констатации се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя М.
ИВ. Ч. и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта СТ.
Н. ИВ.. Същите подкрепят изцяло изложената в акта и възприета и в
наказателното постановление фактическа обстановка, като сочат, че лично и
непосредствено възприели обстановката в търговския обект на дружеството-
жалбоподател към момента на проверката, която не съответствало на
въведените към момента противоепидемични мерки, което и отразили в
съставеният в тази връзка констативен протокол, подписан и от управителя на
хипермаркета. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
От съдържанието на приложената по делото Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020г. на министъра на здравеопазването (лист 51 от НАХД №
502/2021г. на БлРС, приложено по делото) се установява, че във връзка с
усложняващата се противоепидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и поредно
удължаване на срока на обявената с Решение № 325 на 25.09.2020г.
извънредна епидемична обстановка в страната, на основание чл.63 ал.4 и 11
от Закона за здравето е въведена противоепидемична мярка на територията на
3
Република България, считано от 22.10.2020г. до 30.11.2020г. по т.5 от
заповедта „Всички физически и юридически лица, които са собственици или
управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други
обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен мерките по т.1-4,
прилагат и следните противоепидемични мерки: а.) организират дейността си
по начин, който осигурява спазване на дистанция най-малко от 1,5 м. между
лицата, на които се предоставят съответните услуги в помещенията и
прилежащите към тях площи на открито; б.) осигуряват дезинфекция на
ръцете на входа на обекта; в.) създават организация за контрол на входа на
обекта по отношение на броя на влизащите лица и носенето на защитни маски
за лице; г.) поставят на видно място информационна табели или информират
по друг начин потребителите на услуги за задължението за спазване на
физическа дистанция, хигиена на ръцете и носене на защитни маски на лицето
при посещение на съответния обект.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП (действащ към момента на връчването),
поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ
правомощия по силата на чл.209а ал.4 от Закона за здравето и в съответствие
с императивно установената за това процедура. При издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че процесният
АУАН, който е мотивирал издаването на НП не отразява обективно
обстоятелствата при които е извършено нарушението, съгласно чл.42 т.4 от
ЗАНН. Липсват доказателства представени, както пред актосъставителя, така
и пред съда, удостоверяващи твърдяната от защитата липса на обективно и
точно описание на фактическата обстановка при осъществяване на
нарушението. АУАН, въз основа, на който е издадено НП е съставен от
длъжностно лице с необходимата компетентност съобразно чл.209а ал.3 от
Закона за здравето. За извършената проверка в обекта е бил изготвен
констативен протокол, пресъздаващ установените обстоятелства и
фактически положения от проверяващите. Проверката е била извършена в
присъствието на представител на търговеца – управителя на хипермаркета на
дружеството-жалбоподател, на който е връчен и екземпляр от протокола.
Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато с него
4
съществено се засяга правото на защита на лицето, възможността да разбере
за какво нарушение е подведен под отговорност, за да може да организира
защитата си в пълен обем, като тези нарушения представляват отменителни
основания, ако са допуснати в хода на административнонаказателното
производство. В случая обаче такова не се констатира, както и не може да
бъде прието, че е налице нарушение по чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН и същото
е съществено, тъй като по аргумента на чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, все обстоятелства, по които не се спори от
страните и са установени по безспорен и категоричен начин. Съгласно
разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН административнонаказателното
производство започва със съставянето на АУАН, който в случая е съставен
без присъствието на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател, но след като е отправена и получена покана за това. Актът е
бил предявен на търговеца, като му е била осигурена възможност да направи
писмени възражения, но такива не са постъпили, поради което според
настоящата инстанция не са налице нарушения на процесуалните права в
рамките на административното производство, които да обуславят отмяна на
обжалвания санкционен акт, като възраженията на защитата и в тази насока
са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от Закона за здравето (ДВ бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение
(Обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл.84 т.12 от
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т.2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19. В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал Заповед РД-01-609 от 21.10.2020 г., в точка 5, буква а.) от
която е записано: „Всички физически и юридически лица, които са
собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски
или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен мерките по
т.1-4, прилагат и следните противоепидемични мерки: а.) организират
дейността си по начин, който осигурява спазване на дистанция най-малко от
1,5 м. между лицата, на които се предоставят съответните услуги в
помещенията и прилежащите към тях площи на открито.“. Цитираната
Заповед РД-01-609 от 21.10.2020 г е издадена на основание чл.63 ал.1 от
5
Закона за здравето (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и във връзка
с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г.
на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното
съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Съгласно тази разпоредба,
общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с
които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и
отказите да се издадат такива актове. Основната разлика между общият
административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това
дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат
административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай
/една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение
за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи
в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно
уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление,
насочено към неопределен кръг лица. Издадените заповеди на Министъра на
здравеопазването имат за цел да уредят възникналата ситуация във връзка с
настъпилата пандемия с COVID-19. Те са издадени като общи
административни актове.
Цитираната в НП норма на чл.63 ал.4 от Закона за здравето дава
правомощие на министърът на здравеопазването при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1 да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. Заповедите на
Министъра на здравеопазването са издадени в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като
същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването. Същите са обявени в
интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че те са породили
правно действие. Последващото отпадане на заповедите принципно не се
отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение
към момента, към който те са предвиждали конкретни задължение до
неопределен кръг от лица. Като ОАА заповедта е имала ограничено действие
във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието
й е отпаднало, без това да обезсилва със задна дата правата и задълженията,
които е пораждала през периода на действието си. Предвид посоченото не се
касае и за хипотезата на по-благоприятен закон в смисъла на чл.3 ал.2 от
ЗАНН. От значение е обстоятелството, че към датата на извършване на
нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно
действие на територията на страната. Отделно от това в случая
административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от
разпоредбата на закона – чл.209а ал.1 от Закона за здравето, като
6
разпоредбата не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към
момента на издаване на наказателното постановление или към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл.209а ал.1 от Закона за здравето, който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или
7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Алинея 2, на основание на която е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, гласи, че когато
нарушението по ал.1 е извършено от едноличен търговец или юридическо
лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, а при
повторно нарушение от 2000 до 5000 лева.
Видно е, че законодателят ангажира както отговорността на
физическите лица, така и на ЕТ и ЮЛ, какъвто е настоящия случай. Самата
Заповед на Министъра, цитирана в НП е насочена приоритетно към
работодатели и собственици/управители на обекти с цел създаване на
необходимата организация за спазване на противоепидемичните мерки. От
представените материали по делото е видно, че жалбоподателят макар и да е
правил необходимото в тази насока, то в този конкретен случай има пропуск,
за който основателно е бил санкциониран. Правилно актосъставителят е
приел, че дружеството-жалбоподател като е допуснало струпването на около
40 човека на входа и през бюро „Информация“ в хипермаркета в Благоевград,
без да създаде организация за спазване на необходимата дистанция от най-
малко 1,5 метра между чакащите лица, желаещи да пазаруват е допуснал
нарушение на точка 5, буква а.) от Заповед РД-01-609 от 21.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Няма спор, че тези лица са били струпани в
закритата част на обекта, който е търговски такъв и попада в обхвата на
нарушената заповед. В случая жалбоподателя „Кауфланд България ЕООД енд
Ко“ КД не е създал необходимата организация по спазване на Заповед РД-01-
609 от 21.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, като е била наясно със
съществуването на забраната, поради което и правилно контролните органи са
приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна
квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната му
отговорност. Възражения в посока, че не е осъществен състав на
нарушението, съдът възприема като неоснователно и недоказано, тъй като в
тази връзка разпитаните свидетели установиха, че фактически изводи в
обратна насока. Ето защо, съдът намира, че от събраните доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи осъществяване от обективна
страна на процесното нарушение.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана в качеството му на юридическо лице КД при
условията на чл.83 ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към
държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
7
елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не
следва да бъде обсъждан.
Извършеното нарушение не разкрива белези, които да го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Ето защо деянието не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
След като правилно е приел, че е осъществено нарушение по т.5 а от
Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във
връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето, административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е наложил на дружеството-жалбоподател
административно санкция съгласно санкционната разпоредба на чл.209а ал.2
от Закона за здравето, според която за нарушения в случаите по ал.1 на
юридическо лице, което извърши нарушение се налага имуществена санкция
в размер от 500 до 2000 лева. Санкционната норма е правилно приложена, тъй
като в случая се касае за нарушение на т.5 а от Заповед № РД-01-609 от
21.10.2020г. на министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от
Закона за здравето, осъществено по време на извънредна епидемиологична
обстановка. Санкцията е определена в минимално допустимия от
законодателя размер от 500 лева, поради което и съдът приеме, че е
съобразена с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН и няма основания за
нейното намаляване. Същото е адекватно на тежестта на извършеното
нарушение и е достатъчна за постигане целите на административното
наказание.
С оглед изложеното може да се обобщи, че административно правната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана правилно, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита за основателно. С оглед
изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва на Регионална
здравна инспекция – Благоевград да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседания, с разпит на трима свидетели, като
фактическата и правна сложност е със средна тежест, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в среден размер на 100 лева,
който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна
8
сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63
ал.2 т.5 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14 от 16.03.2021г.,
издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Благоевград, с
което на ..... за нарушение по т.5 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020г. на
министъра на здравеопазването във връзка с чл.63 ал.4 от Закона за здравето,
на основание чл.209а ал.4 във връзка с чл.209а ал.2 от Закона за здравето му е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ..... да заплати на Регионална здравна инспекция –
Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9