№ 1334
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110140582 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
22.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40582/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „КА“ ЕООД срещу „АТС“ ЕООД, в която се твърди, че
на 04.07.2018 г. било извършено плащане на сумата от 6188,33 лева, като в основанието за
било посочено „Ф-ри 3 бр. – за ЧФ“. Поддържа, че с ответника нямат никаква правна връзка.
1
Навежда доводи, че след плащането с ответника били водени многократно разговори и на
20.04.2021 г. му била връчена нотариална покана за връщане на получената сума, поради
изначалната липса на основание. Излага съображения и аргументира, че в случая е налице
фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният
иск се оспорва. Твърди, че невярно ищецът поддържа, че липсвало основание за
извършеното плащане, като същото било посочено в платежното нареждане. Поддържа, че с
плащането ищецът бил погасил задължението на „ЧФ“ ЕООД – понастоящем „.................“
ЕООД, което последното имало към ответника. Навежда доводи, че сборът на платената
сума е бил равен на дължимото. Излага съображения, че с оглед нормата на чл. 73 ЗЗД
плащането на чуждо задължение не било недействително, като паричното задължение
можело да се изпълни и против волята на кредитора, а след плащането кредитора не можел
да иска повече дължимото. Твърди, че плащането на чуждо задължение водело до
възникване на облигационна връзка между платилия и третото задължено лице, като тези
отношения били ирелевантни за кредитора, което аргументира с чл. 74 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Поддържа, че ищецът не бил получавал плащане от третото лице по дължимите суми по
трите фактури. Навежда доводи, че между страните към момента на плащането били
съществували трайни търговски отношения, като на 23.03.2017 г. между страните бил
сключен договор за наем с предмет недвижим имот. Развива аргументи, че имота бил
ползван от третото лице, като поради влошеното му финансово състояние, последното не
могло да погасява задълженията си, включително към ищеца, поради което банковите му
сметки били запорирани, като сочи, че именно поради това ищецът е плащал задълженията
на третото лице, като между двете дружества били подписани множество споразумения за
прихващане. Твърди, че с действията си ищецът бил признал, че сумата била заплатена при
наличието на основание. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице
следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието
връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за
извършеното плащане.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че на 04.07.2018 г. било извършено плащане на
сумата от 6188,33 лева от ищеца на ответника.
Обявеното за безспорно се подкрепя и от представеното от ищеца и неоспорено
2
платежно нареждане (л. 10 в кориците на делото) за сумата от 6188,33 лева с посочено
основание „Ф-ри 3 бр. – за ЧФ“.
Следователно, правният спор между страните се концентрира върху обстоятелството
дали е налице правно основание за извършеното от ищеца на ответника плащане, като в
случая под правно основание следва да се разбира наличието на годен юридически факт,
който да породи конкретно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на
имуществени блага.
Представени са фактури издадени от „..................“ ЕООД с получател „ЧФ“ ООД,
както следва: № 5399/11.05.2018 г. за сумата от 1175,12 лева; № 5400/11.05.2018 г. за сумата
от 4878,50 лева; № 5403/11.05.2018 г. за сумата от 134,71 лева.
Приложен е Договор за наем от 27.03.2017 г., сключен между „КА“ ЕООД от една
страна, в качеството на наемодател и „ЧФ“ ООД от друга страна, в качеството на наемател.
По силата на договора наемодателят е предоставил на наемателя за временно възмездно
ползване недвижими имоти, които са подробно описани в договора, а наемателят се е
задължил да плаща наемна цена в размер на 7500,00 евро след изтичане на първия месец,
съответно 7750,00 евро след изтичането на седмия месец от сключването на договора.
Представени са споразумения за насрещно прихващане (л. 41-51 в кориците на
делото), сключени между „................“ ЕООД и „ЧФ“ ООД, с които страните са уговорили да
извършват насрещни прихващания на суми по описани в споразуменията фактури и
дължими вземания по договори за цесия, така за наем и консумативи, извършени преводи
във връзка със задължения към трети лица и трудови възнаграждения.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. ВГ.
От разпита на св. Г се установява, че бил управител на „ЧФ“, като били работели в
сервиз на бул. „Илиянция“ 16, а „.......................“ ЕООД бил техен наемодател. Свидетелства,
че в първите месеци на работата изпитвали финансови затруднения, като тогавашния
собственик на дружеството на успял да помогне, поради което закъснели със заплащането
на наема. Помни, че били три наемни вноски, като след това станали длъжници на
„.......................“ ЕООД. Сочи, че след това станали финансово нестабилни, като между
„.......................“ ЕООД и собственика на „ЧФ“ била направена спогодба, тъй като „ЧФ“
трябвало по някакъв начин да се издължи на „.......................“ ЕООД. Тогава било взето
решение „ЧФ“ да бъде затворена и да се направи нова фирма „ЧТ“ и тогава „.......................“
ЕООД трябвало да погаси задълженията на „ЧФ“, за да можело да се запазят доставчиците и
да може новата фирма да продължи работа. Били извършени цесии, с които „.......................“
ЕООД се било разплатило с доставчиците за резервни части, като част от персонала бил
освободен, но по-голямата част от персонала бил останал в новото дружество, като
продължило да работят с „ЧТ“. Изяснява, че „.......................“ ЕООД било плащало на
персонала, така че по-голяма част се прехвърли от „ЧФ“ към „ЧТ“. Свидетелства, че
сметките на „ЧФ“ били запорирани и дружеството не успяло да се пребори със
задълженията. Сочи, че собствеността на „ЧФ“ му била прехвърлена, а преди това
3
собственик бил Стефано Албароса, като прехвърлянето на собствеността било извършено
през 2018 г. Сочи, че при сключването на договора за наем собственик на дружеството бил
Стефано Албароса, а свидетелят бил управител. Установява, че договора бил сключен със
знанието на собственика, но дружеството се преместило на друг обект и не могло да се
стабилизира. Сочи, че служителите на „ЧФ“ се били прехвърлили към „ЧТ“, като само малка
част били уволнени. Свидетелства, че уволненията били извършени от него под натиска на
Лъчезар Лачев, но не било имало плащане на заплати от страна на „.......................“ ЕООД
към служители на „ЧФ“. Не било имало такова плащане, а просто прехвърлили по-голямата
част от служителите към „ЧТ“, като сочи, че се е изразил неправилно, за наличието на такова
плащане. Свидетелства, че смята, че отношенията били документално оформени, като
когато се правело плащане по банков път, то ставало въз основа на фактура. Сочи, че ако е
имало плащане, то би трябвало да има документи. Изяснява, че идеята била „ЧФ“ да работи,
за да може да се справи със задълженията си към доставчиците, за да може „ЧТ“ да
продължи работа.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелят Г за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая
по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, като свидетелят съобщава фактите, които е възприел и под страх от
наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от
човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от
субективни фактори.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че за периода от
01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. „.......................“ ЕООД е извършило плащане по банков път за
задължения на „ЧФ“ ЕООД към негови доставчици и служители, които са подробно описани
от експерта, като е посочено и плащането от 04.07.2018 г на сумата от 6188,33 лева на
„..................“ ЕООД – за „Чефин“. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца
извършените преводи за задължения на „ЧФ“ ЕООД към негови доставчици и служители, са
осчетоводени със счетоводна статия: сметка 498 – Други дебитори, сметка 503 –
разплащателна сметка в лева, като с така извършеното осчетоводяване ищецът е увеличил
вземанията си към „ЧФ“ ЕООД с размера на преведените суми на служители и доставчици
на последното дружество. Експертът подробно е описал издадените фактури от „ЧФ“ ЕООД
на „.......................“ ЕООД за периода 01.05.2018 г. до 30.07.2018 г., като в счетоводството на
4
последното дружество същите били осчетоводени със счетоводна статия сметка 304/82 –
стоки и сметка 401 – доставчици. Вещото лице подробно е описало извършените между
„.......................“ ЕООД и „ЧФ“ ЕООД прихващания, като е посочило, че същите са били
осчетоводени, като е останало салдо в размер на 472,91 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на правния спор.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че претенцията на ищеца е неоснователна, като ответникът е установил наличието
на валидно правно основание за извършеното плащане.
Според правилото на чл. 73, ал. 1 ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от
трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде
изпълнено лично от длъжника.
От граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на нормата на чл.
73, ал. 1 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД следва да се направи извод, че съзнателното изпълнение на чуждо
задължение води до погасителен ефект, като въпроса за наличието на правен интерес е без
значение, освен в отношенията между третото лице и длъжника с оглед евентуална
суброгация, което е без значение за процесния случай. Релевантно е обстоятелството, че
както и от представеното платежно нареждане и фактури, така от свидетелските показания,
така и от кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че ищецът съзнателно е
заплатил чуждо задължение, което съставлява правно основание за ответника, за да за
последният да не възникне задължение по престативната кондикция по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за възстановяване на получената сума. Това трето лице, което е престирало на
кредитора вместо длъжника, е затова трето лице, защото не е обвързано от дълга, който
изпълнява, но тъй като го изпълнява на същото основание, следва да му се признае и
правото да репарира обратно всичко, с което се е обеднило – то разполага с обратния иск за
връщане на платеното чрез иска за неоснователно обогатяване – в този смисъл Решение №
1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о. Във връзка с това трябва да се
добави, че в общия случай при съзнателно изпълнение на чужд дълг, без между лицата да
има други отношения във връзка с това от което да произтича правен интерес по смисъла на
чл. 74 ЗЗД, води до това, че платилият чужд дълг има право срещу освободилия се длъжник
на иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като ще е налице хипотезата на непрестативна кондикция.
Плащането от третото лице – на кредитора на длъжника, погасява дълга на длъжника към
кредитора – така Решение № 773/15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г., V Г. О. Нещо
повече – от доказателствена гледна точка както в исковата молба, така и представеното
платежно нареждане ищецът е признал, че съзнателно е изпълнил чуждо задължение по
смисъла на чл. 175 ГПК. А признанието на факти е едно от най-сигурните доказателства в
гражданския процес, което преценено съобразно останалите представени по делото
5
доказателства води до изясняване на действително фактическо и правно положение между
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Единственото релевантно обстоятелство в този
случай би било хипотеза, ако задължението към този момент не е съществувало (напр.
поради погасяване преди плащането от третото лице), което би могло да обуслови липсата
на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В случая обаче подобни обстоятелства нито се
твърдят, нито се доказват.
Преценката за заместимост или незаместимост на престацията се извършва според
уговорките между страните и с оглед на изпълнението или неизпълнението на конкретно
задължение – вж. Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г., I т. о., ТК. В
случая се касае за изпълнение на парично задължение, което не е intuito personae, поради
което същото може да бъде надлежно изпълнено от всяко трето лице за задължението,
независимо дали третото лице изпълнява с правен или без правен интерес. Всяко трето лице
може да изпълни чуждо задължение и кредиторът няма право да откаже да го приеме – чл.
73, ал. 1 ЗЗД, стига последният да няма особен интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника. С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора.
Изпълнението може да бъде установено с всички допустими в закона доказателствени
средства, в т. ч. и със свидетелски показания, доколкото не попадат в изключенията по чл.
164 ГПК – в този смисъл Решение № 472 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г.,
IV г. о., ГК.
За пълнота е необходимо да се посочи, че в случая от представените по делото
доказателства няма съмнение, че между ответника и „ЧФ“ ЕООД е имало други отношения
извън посочените и представени 3 бр. фактури, които са представени по делото, установено
е, че е извършено плащане именно по тях, вкл. с оглед посоченото от ищеца в основанието
на платежното нареждане и установеното от заключението на ССчЕ. Отделно от това може
да се посочи, че с оглед установеното по делото е ирелевантно защо ищеца е плащал чуждо
задължение – като заем, като дарение или на друго основание, което би било от значение
при евентуално предявен регресен или суброгаторен иск. В тази насока трябва да се изтъкне
и чисто икономическият аргумент, че очевидно претенцията не е насочена срещу „ЧФ“
ЕООД, поради неговите финансови затруднения и евентуална неплатежоспособност.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да му се присъди сумата от 890,00 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „КА“ ЕООД, ЕИК: ...................., със седалище и
6
адрес на управление: гр. .................... срещу „..................С“ ЕООД, ЕИК: ...................., със
седалище и адрес на управление: гр. ........................, за заплащане на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, на сумата от 6188,33 лева, представляващи заплатена без основание сума с
платежно нареждане от 04.07.2018 г. с посочено основание „Ф-ри 3 бр. – за ЧФ“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „КА“ ЕООД, ЕИК: .................... да заплати
на „..................С“ ЕООД, ЕИК: ...................., сумата от 890,00 лева, представляващи
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7