Решение по дело №381/2018 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 297                                                  17.09.2018 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    четвърти септември                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №381 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против Д.Г.Н., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4413,72 лв., както законната лихва от подаване на заявлението. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 10.01.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит/ДПК/ №********** с ответника за сумата 1700 лв., със срок 36 месеца и размер на погасителната вноска 83,95 лв. вносима до десети ден на месеца. Общото задължение по кредита е в размер на 2986,20 лв., по избран закупен пакет за допълнителни услуги- възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги:1687,32лв., размер на вноска по закупен пакет - 46,87 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 4672,52 лв., общ размер на вноската - 129,82 лв. Неразделна част от договора са ОУ, с които ответникът е запознат. На 10.01.2017 г. ответникът подал молба, с която декларирал, че желае задължения към трети лица да бъдат рефинансирани с част от отпусната сума по кредита, както следва: задължение в размер на 902лв. към Кеш Кредит Мобайл ЕАД. Съгласно т.6 от ДПК е пожелал с част от отпусната сума по кредита, да бъде рефинасирано друго задължение към ищеца в размер на 238,28лв. Твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора. На 10.01.2017г. превел парична сума в размер на 559,72лв. по посочена от ответника банкова сметка. ***ото по договора от ответника задължение е 259,80лв. На 18.07.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 20.07.2017г. на ответника е изпратено уведомително писмо, че договорът е прекратен По подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2706/17г. на РРС е издадена заповед за изпълнение.

            В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим и частично основателен по отношение на сумата 1700лв.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 10.01.2017г. е сключен договор за потребителски кредит №********** между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 1700лв., за срок от 36 месеца при месечна вноска 83,95лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%. В договора е посоено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 1687,32лв., които се заплащат на вноски от по 46,87лв. на месец, като общото задължение е в размер на 4673,52лв., с общ размер на месечната вноска 129,82лв. Приложено е споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно подадена от ответника молба от 10.01.2017г. е рефинансирано с част от отпуснатата сума друго задължение към ищеца в размер на 238,28лв. Поради което на ответника е преведена по банкова сметка ***,72лв. Ответникът заплатил две погасителни вноски и една непълна в общ размер на 259,80лв., поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем, съответно прекратен, според договорката в т.12.3  от Общите условия.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2706/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 4413,72лв. главница и 7,54лв. лихва за забава от 11.05.17г. до 18.07.17г.

                Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№2706/2017г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него.  Ответникът е сключил договор за потребителски кредит с ищеца, по делото не се спори, че отпуснатия заем е бил усвоен. По отношение на възражението на ответната страна за нищожност на клаузите за размера на лихвения процент, поради това, че е определен в пъти повече от нормалните лихвени проценти, противоречащ на морала, както и че е неравноправна клауза намира следното: Действително договорката по отношение на размера на годишния лихвен процент - 41,17% е четири пъти над законната лихва   Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. В случая уговорения в договора размер на ГЛП и ГРП е видно, че не надхвърля пет пъти размера на законната лихва,/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта/ което е съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК и не е нищожна клауза. Съдът намира, за основателно възражението на ответната страна за недействителност на клаузата за предоставен пакет от допълнителни услуги. В договора е посочено, че е избран пакет от допълнителни услуги, съгласно който се дължи възнаграждение за закупуването му в размер на 1687,32лв., като вноската по този допълнителен пакет е 46,87ла. Така общият размер по кредита, вкл. и по допълнителния пакет е 4673,52 лева. Съгласно т. 5 от договора, „Допълнителна възможности за клиента” ответникът пожелал част от отпуснатите средства в размер на 1700 лв. да рефинансират друго задължение към ищеца. Остатъкът от кредита е бил преведен по посочена от него сметка. По делото е представен препис от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който ищецът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави една или повече от конкретно изброени услуги, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падежа; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.. Допустимо е да се договори цена за допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с чл.10а от ЗПК, защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от условията по кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а предвижда, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за действия по предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена услуга, а възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е предоставена без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по т.5 също става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо кредитиране на клиента.  При съвкупната преценка на използваните формулировки и целия текст на споразумението и на общите условия е видно, че уговорените „услуги“ са относими към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/. Същите са неясно формулирани и в този смисъл са в нарушение не само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на услуги, които да попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва и извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси за такива е в нарушение  и на чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Освен това договорката противоречи и на добрите нрави, т.к. се дължи възнаграждение и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Явяват се несъвместими с оглед на размера на цена на допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения, действително ответникът е ползвал част от услугите/ рефинансирал кредит/ , но това е ирелевантно. Тези услуги освен това нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта, за да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването им. Става въпрос за нищожност на уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда дори и служебно, а в случая е направено такова искане и от ответницата. Всичко това дава основание да се приеме, че споразумението е нищожно, а освен това е и неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Кредитополучателя заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на практика поучаването зависи от волята на кредитора като реално, ако услугите не бъдат ползвани, това няма да бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет услуги. На последно място в случая се въвежда задължение на страната по договора да заплати нещо, което има по силата на закона, правото на страните да променят - срока, падежа на договора, както и да отложат  една или повече погасителни вноски, което води до неравноправие между правата и задълженията между търговеца и потребителя, съответно и до нищожност по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът счита, че за сумата в размер на 1687,32лв. – представляваща такси за допълнителни услуги искът следва да се отхвърли и да се уважи в останалия размер, а именно за сумата 2726,40 лв.

            По отношение включената в заповедта за изпълнение сума в размер на  7,54лв. лихва за забава от 11.05.17г. до 18.07.17г., е налице отказ от страна на ищеца, поради което производството в тази част следва да се прекрати, съответно заповедта да се обезсили.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски в производството са в общ размер на 658,13 лв./за заплатена д.т. от 88,13лв., 270лв. депозит за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, т.е се следват 408,04лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска сумата 85,83 лв. за разноските по ч.гр.д. №2706/2017г. на РРС.

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Н., ЕГН**********, адрес *** дължи на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *** седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата 2726,40лв./две хиляди седемстотин двадесет и шест лева и четиридесет стотинки/, ведно със закон на лихва от 17.11.2017г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначалния размер като неоснователен и недоказан.

          ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на претенцията в размер на 7,54лв. представляваща лихва за забава от 11.05.17г. до 18.07.17г и ОБЕЗСИЛВА заповед №4455/22.11.2017г. по ч.гр.д. № 2706/2017г. на РРС, по отношение на сумата 7,54лв./седем лева и петдесет и четири стотинки/ лихва за забава от 11.05.17г. до 18.07.17г.

ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *** седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В  сумата 408,04лв. /четиристотин и осем лева и четири стотинки/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 85,83лв./осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ за разноски по ч.гр. д. № 2706/2017г. на РРС.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: