Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 21.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание, проведено на осми ноември, през две хиляди  и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 3720 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищците Н.П.М., Е.М.Д., Р.М.Р. и Н.М.Р. поддържат твърдение, че всеки от тях претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на техния съпруг (на първата ищца) и баща (на втория, третия и четвъртия  ищец). Смъртта на пострадалия настъпила на 15.09.2016г., но в следствие на тежките контузии, които той понесъл при настъпилото на 29.08.2016г.  пътно- транспортно произшествие на път Е-79 при разклона за гр. Дунавци. Самото произшествие настъпило при сблъсък между маневриращия за „ляв завой“ велосипедист и предприелия маневра „изпреварване“ товарен автомобил „Волво“ с рег. № *******. Сблъсъкът бил осъществен в лентата за насрещно движение от гледна точка на товарния автомобил, в която по същото време маневрирал велосипедистът. Срещу посочения от ищците причинител на произшествието - водача на автомобила било образуваното досъдебно наказателно производство  ДП № ЗМ 214/2016г. по описа на ОД на МВР Видин. Предвид обстоятелството, че причинителят на вредите имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество, според първоначалния ищец – то било задължено да изплати справедлив размер на обезщетение за причинените вреди, който размер в конкретния случай бил глобално оценим на сумата от по 150 000 лева за всеки от ищците. В изпълнение на задълженията си по чл. 380 от ГПК, на 23.12.2016г. ищците отправили извънсъдебна претенция до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но с писмо от 30.01.2017г. те получили насрещно искане от застрахователя за представяне на документи от досъдебно наказателно производство  ДП № ЗМ 214/2016г. по описа на РУП Видин, което все още не било приключило. Ответникът бил предоставил валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за причинителят на вредата, а това обстоятелство пораждало за него задължение да изплати на ищците застрахователно обезщетение, чиито справедливият размер възлизал на по 150 000 лева за всеки от тях. При изложените фактически твърдения всеки ищец претендира  за осъждане на ответника да му заплати сумата от по 150 000 лева като застрахователно обезщетение за споменатите неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от настъпването на последвалия настъпването на ПТП, но произтичащ от него вредоносния резултат (смъртта на пострадалия) на 15.09.2016г.  до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищците претендират да получат от ответника и направените съдебни разноски за настоящия исков процес.

Исковата претенция е оспорена от ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД. В подадения отговор и допълнителен отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Без да оспорва факта на настъпването на процесното ПТП и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща отговорността на водача на товарния автомобил „Волво” с рег. № *******към датата на настъпване на пътно транспортното произшествие, ответникът оспорва всички останали (предвидени в закона) предпоставки, определящи възникването на деликтна отговорност за водача на автомобила и задължението на ответника, като негов застраховате, да заплати търсеното застрахователно обезщетение. поддържа становище, че не бил установен механизма на настъпване на ПТП, поради което не би могъл да бъде направен обоснован извод, дали процесното ПТП създава покрит застрахователен риск и поражда за застрахователя задължения за изплащане на търсеното обезщетение. В тази връзка, ответникът иска спиране на настоящото гражданско производство до приключване на наказателното производство, което било образувано като ДП № ЗМ 214/2016г. по описа на РУП Видин. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради нарушаване на установените от ЗДвП задължения на водачи на ППС - велосипеди, чието спазване би могло да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че пострадалия велосипедист се движил на неизправен велосипед, без светлоотразители и светлини, без светлоотразителна жилетка, управлявайки велосипеда под въздействието на алкохол и в нарушение на изискванията за движение възможно най- близо до десния край на пътната лента за движение. Ответникът оспорва предявените искове и по размер, като навежда доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за определяне на по нисък от претендирания размер на обезщетението и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства и по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 253 от 15.12.2016г./стр. 6 от делото, / приложен по ДП № 214/2016г. съгласно описа на ОД на МВР Видин установява, че на 29.08.2016г. на пътен участък от на път Е-79 при разклона за гр. Дунавци настъпило ПТП при сблъсък между маневриращия за „ляв завой“ велосипедист и предприелия маневра „изпреварване“ товарен автомобил „Волво“ с рег. № *******. Сблъсъкът бил осъществен в лентата за насрещно движение от гледна точка на товарния автомобил, в която по същото време маневрирал велосипедистът. Водач на товарния автомобил „Волво” с рег. № *******бил В.П.В.,  а участвалия в пътно- транспортно произшествие велосипедист е М.Р.М..

Приетото като доказателство Писмо до съда, адресирано от Агенция пътна инфраструктура с изх. № 11-00-755/18.09.2018г. /стр. 262-277 от делото/ съдържа данни за пътната маркировка и пътната сигнализация в района на процесното кръстовище.

Приетите като доказателства Протокол за оглед на местопроизшествие и Фотоалбум /стр. 125-145 от делото/ съдържат подробни данни за механизма на настъпването на ПТП и не са обект на подробно самостоятелно обсъждане от съда, доколкото са официални документи, а данните в тях са обект на детайлен експертен анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза,  анализира механизма на настъпването на процесното ПТП и обосновава следните изводи за правно значимите факти:

·         В писмо от Агенция „Пътна инфраструктура" до ЗАД „ОЗК З." АД по гр. д. 3720/2017, 1-8 състав по описа на СГС, вх. № ЦУ 99- 2626/23.05.2018г. е Представената от АПИ информация относно вида на пътната маркировка, броя и ширината на лентите за движение, вертикалната сигнализация и статута на мястото на ПТП към дата 29.08.2016г. мотивира извода, че републикански път е със статут на пътно кръстовище; с три ленти за движение с ширина от 3,50м. всяка; в посока от Видин към Димово преди кръстовището, хоризонталната маркировка указва за завиващите към гр. Дунавци със стрелка за престрояване в дясно и с прекъсната странична линия М-3, като преди разделянето на платното за движение на три ленти е нанесен триъгълник, върхът на който е насочен срещу движението. Маркировката е в съответствие с вертикалната сигнализация: указателна табела за гр. Дунавци Ж-7 в комбинация с предупредителен знак А 27 и забранителни знаци В-24 с В 26-60;  хоризонталната маркировка от гр. Дунавци преди включване в републиканския път е със стоп-линия М6, придружена от вертикална сигнализация знак Б2 и А 26 които указват задължение за изчакване на онези ППС, които се движат по главния път; в посока от Димово към Видин, хоризонталната маркировка указва на завиващите към гр. Дунавци със стрелка-престрояване в ляво с прекъсната линия за изчакване - М7 за изчакване и пропускане на насрещно движещите се ППС, като преди линията за изчакване върху платното за движение е нанесен триъгълник, върхът на който е насочен срещу движението, а вертикалната маркировка преди кръстовището е комбинация от предупредителен знак А 28 и забранителен В 24 с В 26-60. Вещото лице отбелязва факта, че в съдържанието на Протокола за оглед на местопроизшествие по отношение на хоризонталната и вертикалната маркировка е записано: „двупосочно пътно платно, без хоризонтална маркировка - разделителна линия и с налична изградена вертикална маркировка. Ширина на пътното платно – 13, 5 м.".

·         На 29.08.2016г., товарен автомобил „Волво ФХ 12" per. № *******се движи по гл. път Е-79, в посока от гр. Видин към гр. Дунавци. Същият се движи при сухо време и дневна светлина със скорост на движение и 60 км/ч. В същото време перпендикулярно на него, по ул. „Г. Димитров" се движи велосипед с водач М.Р.М., с посока на движение от гр. Дунавци към гр. Видин. В района на пътно кръстовище, образувано от пресичането на ул. „Г. Димитров" с гл. път Е-79, велосипедистът предприема маневра „завой наляво". Водачът на товарния автомобил, след като възприема движението на  велосипедиста  - предприема действия по аварийно спиране на композицията, при което се образуват спирачни следи по асфалта. Формата и посоката на спирачните следи сочи, че водачът на товарната композиция се е намирал при настъпване на удара в източното платно, предназначено за движение на ППС в посока, обратна на посоката на движението на товарната композиция. При започналата маневра велосипедистът навлиза на гл. път Е-79. Настъпва удар между товарния автомобил и велосипеда на около 2,20 до 2,50 метра от левия ръб на платното за движение и на около 9 метра след ориентира. В следствие кинетичната сила на удара велосипедът е отхвърлен към левия край на пътното платно, считано по посоката на движение на товарния автомобил. В резултат на настъпилия удар настъпват описаните в протокола за оглед на местопроизшествие деформации по товарния автомобил и велосипеда.

·         Скоростта преди удара на товарен автомобил „Волво FH 12" с per. № *******е изчислена на около 60 км/ч. а доколкото има следи от задействане на спирачната система преди удара, според вещото лице, в момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е в диапазона от 20 до 30 км/ч. Велосипедистът се е движил със скорост от 14 км/ч и няма данни за изменение на тази скорост непосредствено преди настъпването на удара между велосипеда и товарния автомобил. Налице са обективни данни, че велосипедистът е пренасял предмет- картина – която при удара е оставила следи от деформации по корпуса на товарния автомобил.

·         В материалите от досъдебното производство няма данни за това, велосипедистът да е носил предпазна каска или преди удара да е бил със светлоотразителна жилетка.

·         Причината за възникване на удара между описаните от експертизата ППС е от една страна - навлизането на велосипедиста в лентата за движение на товарния автомобил, при указание за спиране и изчакване на преминаващите по главния път ППС и движението на товарния автомобил, в лентата за насрещно движение, което е било осъществено вероятно при предприета маневра за изпреварване на друго МПС от страна на товарния автомобил.

Като доказателства по делото са приети медицински документи, които съдържат данни за здравословното състояние на пострадалия непосредствено след настъпването на процесното ПТП включително и за измерване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съдържанието на споменатите документи съдът не обсъжда поотделно и подробно, понеже те са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза, което е изготвено от д-р Н.С.  /съдебна медицина/ обосновава следните изводи за правно значимите факти:

·         Пострадалият М.Р.М. е получил тежки травми в следствие на процесното ПТП, като в резултат на удара в корпуса на автомобила и падането на твърдата земна повърхност след удара и получил  контузия на мозъка, фрактура на черепа, вътремозъчен хематом, контузия на главата, фрактура на лявата ключица. фрактура на 3-то ребро отляво, фрактура на 5-то ребро отдясно.

·         Причината за смъртта на пострадалия на 15.09.2016г. се дължи на тежката черепно-мозъчна травма - счупване на черепа, контузия на мозъка, кръвоизлив под мозъчната обвивка, довела до оток на мозъка и парализа на жизненоважните мозъчни центрове на дишане и сърдечна дейност.

• В лечебното заведение, където е приет за оказване на медицинска помощ, пострадалият е бил тестван за алкохол в кръвта. Видно от Констативен протокол от 01.09.2016г. извършен в лаборатория на ОД на МВР по методика на „Видмарк“ в кръвта на М.е установено 1,05 промила алкохол, което сочи, че същият се е намирал в състояние на лека степен на алкохолно опиване. При живи лица в такава степен на алкохолно опиване, обичайно се наблюдават; емоционална неустойчивост, лесна уморямост,отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността; забавени реакции; умерено изразени координационни нарушения. Представеният по делото протокол от 11.11.2016г. за същото целево изследване, извършено по газово- хроматографския метод  категорично отрича наличието на алкохол в кръвта на пострадалия. Методиката на извършване на двата теста е различна, всяка методика е допустима, но според становището на вещото лице, методът на газова хроматография е сравнително по- точен от метод „Видмарк“, но следва да се отчита, че и двата теста са правени със значителна дистанция във времето.

·         Ако пострадалият велосипедист е носил предпазна каска, тя със сигурност би намалила обема на травмите, макар да не може да се прецени категорично, дали би могла да предотврати изцяло настъпването на травмите по главата /допълнително изрично уточнение на вещото лице, в открито заседание на 05.07.2017г./.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Д.А.И., заявява, че познавал ищците и пострадалия при ПТП, а доколкото поддържал близки социални контакти с тях - възприел установените помежду им отношения преди настъпването на инцидента. Според свидетеля, преди настъпването на ПТП, пострадалият бил в добро здраве, не се нуждаел от чужда помощ, бил социално активен и поддържал отлични отношения с пълнолетните си деца и разбирателство със съпругата си. Единствено синът му Р. останал да живее при него, докато другите деца на М.вече били „излезли от дома му“, но всички деца поддържали близки и интензивни социални контакти с баща си. Свидетелят възприел, как съпругата на М.и децата му страдали от загубата на баща си.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката П.Г.И.заявява, че познавала ищците от период, приблизително пет- шест години и контактувала често с тях и пострадалия при ПТП М.М., което и давало възможност да придобие трайни впечатления за социалните контакти помежду им. Преди настъпването на ПТП М.изглеждал здрав, енергичен и жизнерадостен човек, независимо от възрастта си. Според впечатленията на свидетелката, приживе ищците и пострадалия поддържали интензивни социални контакти и били в много добри отношения. Смъртта на М.се отразил зле на ищците, но най- видимо на съпругата му Н., тъй като според впечатленията на свидетелката съпругата на М.- Н. „остана без сили и няма желание за живот“/цит/.

Данните от извършената служебна справка – извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд мотивират извод, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” покриваща отговорността на водача на товарния автомобил „Волво” с рег. №*******.

Съдържанието на представения препис- извлечение от удостоверение № 28.09.2016г. на Община Видин установява, че първоначалният ищец М.Р.М. е починал на 15.09.2016г. и че наследници по закон на първоначалния ищец М.Р.М. са именно ищците Н.П.М. - съпруга, както и низходящи Е.М.Д., Р.М.Р. и Н.М.Р..

Като доказателство по делото е приет /на стр. 12 от делото/ препис от писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ, която е адресирана от името на ищците до ответното дружество. 

Като доказателство по делото е приет /стр.13 от делото/ препис писмо, от 30.01.2017г. адресирано от ответното дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД – до ищците от чието съдържание се установява факта, че по отправена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде придружена от всички документи по образуваното досъдебно производство, от влязло в сила решение и посочване на банковите сметки на ищците.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 498, ал.3 от КЗ, ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на причинителя на вредата – застрахован водач на товарния автомобил „Волво” с рег. №*******, като заплати на пострадалия застрахователно обезщетение. 

Предявеният иск е допустим, с оглед особените изисквания на разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ вр. с чл. 380 от КЗ, като се отчита при това, че бяха приети доказателства, установяващи по категоричен начин факта, че още преди предявяването на иска, ищците са отправили писмена претенция до застрахователя за изплащане на търсеното пред съда застрахователно обезщетение.

Основателността на предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена преди всичко от  установяване наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които включват:  противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно - следствена връзка помежду им, а на следващо място, от установяване на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”  на собственика/ водача на МПС.

В конкретния случай, ответникът не оспорва факта на настъпването на процесното ПТП и пряката причинно- следствена връзка между пътния инцидент, в който е участвал пострадалия и последвалата негова смърт. При това, ответникът не оспорва и наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която покрива деликтната отговорност на водача на товарния автомобил „Волво” с рег. № *******Поставя се въпросът за категорично изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП в контекста на поведението на участниците в него, който на свой ред има отношение към преценката за законосъобразността на поведението на водача на товарния автомобил и на пострадалия. Преценката на поведението на двамата участници е необходимо, за да бъде направен извод за твърденията, относно неправомерност в поведението на водача на товарния автомобил (с покрита от ответника гражданска отговорност).  Поведението на пострадалия, на свой ред, има пряко отношение към преценка основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

След вниматален анализ на събраните в хода на делото доказателствени средства, настоящият състав на съда възприема категорично извода, че настъпването на процесното ПТП са резултат от виновното противоправно поведение на всеки от двамата участници в него. При това, съдът счита, че степента на тежест на извършените нарушения е относително еднаква и всяко от тях е способствало в еднаква степен за настъпване на вредоносния резултат (смъртта на пострадалия велосипедист).

Водачът на товарния автомобил „Волво”, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, без съмнение е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 43, т.4 от ЗДвП вр. с чл. 16, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал товарната композиция с разрешена, и съобразена скорост (според данни от изчислениято на вещото лице), но в района на процесното кръстовище неправомерно се е движил в лентата на насрещно спрямо неговата посока движение, очевидно извършвайки маневра за изпреварване, без да събрази забраняващата маркировка и практическата невъзможност да се върне безпрепятствено в своята пътна лента.

Пострадалият е допринесъл не по- малко за настъпването на пътния инцидент, като на първо място е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, навлизайки с велосипеда в пътното платно на главен път Е-79, без да съобрази  факта на преминаването на движещите се по него други МПС, сред които и товарния автомобил, с който е реализиран сблъсъка.

Въпросът, дали като водач на велосипеда, пострадалият е бил под влияние на алкохол, няма самостоятелно значение за съпричиняване на вредоносния резултат, освен в контекста на преценката на действията на велосипедиста в рамките на механизма на настъпване на произшествието. Тези действия в никакъв случай не могат да бъдат определени като законосъобразни и разумни. Според становището на авто- техническата експертиза - към момента на удара велосипедът се е движил със скорост не по- ниска от около 14 км/ч., докато товарният автомобил се е движил със скорост, която първоначално не е превишавала 60 км/ч., а след аварийното задействане на спирачната система от водача е спаднала фактически до около 25 км/ч. Тази конкретна пътна обстановка очертава категорично наличието на несъмнена обективна възможност за велосипедиста преди настъпването на удара - да възприеме адекватно местоположението на товарния автомобил на пътя и скоростта му на движение. В рамките на конкретния механизъм на сблъсъка, велосипедистът е игнорирал както задълженията си на водач, така и чувството за самосъхранение. Ако пострадалият бе спрял на определеното от пътната сигнализация място преди кръстовището, ако той би предприел дължимата грижа – би следвало да остане на мястото за изчакване и да не предприема маневра за извършване на завой, с която навлиза на главен път Е-79, пресичайки траекторията на товарния автомобил. В конкретния случай предпоставката за настъпване на удара е създадена в еднаква степен от поведението на велосипедиста (пострадалия).

Независимо от изложеното, следва да се подчертае, че при конкретния механизъм на настъпване на произшествието, пострадалият не е използвал предпазна каска, а причината за леталния изход е получената при ПТП тежка черепно- мозъчна травма. Според становището на съдебно- медицинската експертиза, използването на предпазна каска от велосипедиста би способствало за значително ограничаване на обема и тежестта на тежката черепно- мозъчна травма.

Използването или неизползването на светлоотразителна жилетка от страна на велосипедиста в конкретния случай няма практическо значение, поради събраните доказателства, че като участник в движението - той е бил забелязан от водача на товарния автомобил преди сблъсъка.

В обобщение следва извода, че всеки от водачите – участници в процесното ПТП е допринесъл в равна степен за настъпване на процесното ПТП, а приносът на пострадалия велосипедист в никакъв случай не е не по- малък от 50 процента от обема на причинно- следствената връзка, понеже именно неговото поведение е осъществил източник на опасност, идентичен с този, създаден от поведението на водача на товарния автомобил. Този извод има пряко отношение към приложното поле на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД  и изисква редукция на размера на застрахователното обезщетение, което ще бъде присъдено.

При изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде определено по справедливост - след анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на неимуществените вреди. Изводите на съда относно размера на обезщетението следва да бъдат съобразени от една страна с действащите към момента на настъпване на събитието нормативни разпоредби за задължителното З., вкл. лимита на отговорността на застрахователя, а от друга страна – да се основават на доказателствата, установяващи естеството и обема на вредите, за които се твърди да са претърпени от всеки един от ищците. Не на последно място, съдът следва да съобрази и социално икономическите критерии на понятието за справедливост, приложимо на общо основание, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По претенцията на Н.П.М. за обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта съпруга й М.М.;

По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи за релевираните на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството на прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин съпруг.

 В случая са необратимо и внезапно прекъснатите нормативно признатите основни социални функции, които са основани на близка емоционална привързаност, взаимопомощ уважение, полагане на грижи в морално и материално отношение на между съпрузи със значителна продължителност на брака.

Всички тези социални връзки са били безвъзвратно изгубени за ищцата, в период от живота й, в който ролята на съпруга й се увеличава, поради навлизане в преклонна възраст. Като кредитира показанията на разпитаните свидетел, възприемайки факта, че загубата на съпруга е създало тежък емоционален и социален удар и точно поради това вредите са значителни по обем.

За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост.

С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на Н.М. за обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта на съпруга й възлиза на 80 000 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер– следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Както вече беше посочено по- горе, съдът споделя напълно тезата за изключително големите емоционални вреди за ищцата, но отчита и факта, че при определяне на размера на обезщетенията следва да бъдат съобразени обществените разбирания за справедливост.

Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ съобразно приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от 40 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията на Е.Д. за обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта на баща й М.М.;

По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи на Е.Д. за релевираните на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството на фактически прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин баща.  В случая са необратимо и внезапно прекъснатите нормативно признатите основни социални функции изразяващи отношенията между навършило пълнолетие дете и неговия възрастен родител. Събраните доказателства установиха, че между ищцата и баща й са съществували близки социални отношения, които са основани на емоционална привързаност, взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и подпомагане в морално и материално отношение. Показанията на разпитаните свидетели разкриха факта, че ищцата и пострадалия не са живели в едно домакинство, но са поддържали интензивни социални контакти, чрез сравнително чести посещения на ищцата в дома на нейния баща.

За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост. С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на тази ищца възлиза на сумата от 60 000 лева.

Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ съобразно обема на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от 30 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията на Н.Р. за обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта на баща й М.М.;

По отношение справедливия размер на обезщетението, което се дължи на Н.Р. за релевираните на това конкретно основание неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството на фактически прекъснатите лични отношения между нея и починалия неин баща.  В случая са необратимо и внезапно прекъснатите нормативно признатите основни социални функции изразяващи отношенията между навършило пълнолетие дете и неговия възрастен родител. Събраните доказателства установиха, че между ищцата и баща й са съществували близки социални отношения, които са основани на емоционална привързаност, взаимопомощ и уважение, полагане на грижи и подпомагане в морално и материално отношение. Показанията на разпитаните свидетели разкриха факта, че ищцата и пострадалия не са живели в едно домакинство, но са поддържали интензивни социални контакти, чрез сравнително чести посещения на ищцата в дома на нейния баща.

За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост.

С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на тази ищца възлиза на сумата от 60 000 лева.

Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ съобразно обема на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от 30 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенцията на Р.Р. за обезщетяване на неимуществени вреди, поради смъртта на баща  му М.М.;

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - съдът съобрази, че приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД изисква да се вземе предвид естеството на фактически прекъснатите лични отношения между пълнолетната дъщеря и загиналия неин родител.

В конкретния случай са били засегнати нормативно признатите основни социални функции в отношенията между пълнолетно дете и родителя – пълнолетните деца са длъжни да уважават своите родители, да им помагат и да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни родители. Показанията на разпитаните свидетели сочат, че ищецът е изпълнявал тези свои задължения, живееки в едно домакинство с баща си. Прекъснатата поради смъртта на бащата социална връзка се е основавала на нормалната естествена емоционална привързаност между пълнолетното дете и неговия родител, а вредите са с относително по- висока степен на интензивност, в сравнение с останалите двама низходящи, като се отчита факта, че синът Р. и бащата М.са живели в едно домакинство.

За определяне на адекватен размер на платимото обезщетение съдът съобрази обществено икономическите условия в страната, които определят адекватно съответствие между обезщетението и понятието за справедливост. С оглед всички изложени по- горе доводи, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на този ищец възлиза на сумата от 70 000 лева.

Този размер на обезщетението следва да бъде редуциран с ½ съобразно обема на приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до окончателен размер от 35 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 150 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл. 409 от КЗ, ответникът следва да бъде освободен от задължението да заплати законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода преди предявяването на иска, поради забава на кредитора -  понеже претенцията, която е била предявена пред застрахователя при условията на чл. 380 от КЗ, не е била придружена с посочване на банкова сметка ***щетение лица. Необходимо е да се отбележи, че в съдържанието на подадената искова молба, ищците претендират присъждане на законната лихва именно от датата на предявяването на иска т.е. считано от 24.03.2019г.

По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни разноски:

Ищците са претендирали, с оглед изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да получат от ответника направените съдебни разноски, за което са представили и списък. Доколкото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – ищците са били освободен от заплащането на такси и разноски - на практика те не са направили разходи за събиране на доказателства пред Софийски градски съд и са легитимирани да получат само част от сумата от общо 15 лева, посочена представения списък на разноските. С оглед изхода на спора, тази сума възлиза на 5 лева.

Понесените от съдебния бюджет разноски за събиране на доказателства, както и съответната част от невнесената държавна такса, съразмерно с уважената част от иска, от чието заплащане ищецът е освободен - следва да бъдат възложени в тежест на ответника – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съразмерно с уважената част от разгледаните искове, тази сума възлиза на 350 лева за съдебни разноски и 5400 лева за държавна такса. В крайна сметка, ответникът следва да бъде осъден, да заплати по сметката на настоящия съд сумата от 5750 лева.

 Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а процесуалният му представител е заявил в последното съдебно заседание, че претендира само възнаграждение за процесуално представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата. Според установените в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение размери и уважената част от всеки иск, а това възнаграждение възлиза общо в размер на сумата от 5220 лева.

Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК /на стр. 138 от делото/ и съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, размерът на разноските, които ответникът е направил възлиза общо на 590 лева, а  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо сумата от 454 лева. Към тази сума следва да бъде присъдено и възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 350 лева. Следователно, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо сумата от 804 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.П.М. с ЕГН **********, със съдебен адресат- адв. Й.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 498, ал.3 от КЗ – сумата от  40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са понесени в следствие смъртта на съпруг М.Р.М., поради ПТП от 29.08.2016г., с товарен автомобил „Волво” с рег. №*******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на 24.03.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 150 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: ***: UBBSBGSF.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.М.Д. с ЕГН **********, със съдебен адресат- адв. Й.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 498, ал.3 от КЗ – сумата от  30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са понесени в следствие смъртта на баща М.Р.М., поради ПТП от 29.08.2016г., с товарен автомобил „Волво” с рег. №*******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на 24.03.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 150 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: ***: UBBSBGSF.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.М.Р. с ЕГН **********, със съдебен адресат- адв. Й.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 498, ал.3 от КЗ – сумата от  30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са понесени в следствие смъртта на баща М.Р.М., поради ПТП от 29.08.2016г., с товарен автомобил „Волво” с рег. №*******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на 24.03.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 150 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по посочена от ищцата банкова сметка ***: ***: UBBSBGSF.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.М.Р. с ЕГН **********, със съдебен адресат- адв. Й.Д.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 498, ал.3 от КЗ – сумата от  35 000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са понесени в следствие смъртта на баща М.Р.М., поради ПТП от 29.08.2016г., с товарен автомобил „Волво” с рег. №*******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на 24.03.2017г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за застрахователно обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер на претенция за 150 000 лева.

Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по посочена от тримата ищци банкова сметка ***: ***: STSABGSF.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Й. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес на практиката - гр. София, ж.к. „Люлин“ бл.*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 5220 (пет хиляди двеста и двадесет лева) лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на Н.П.М., Е.М.Д., Р.М.Р. и Н.М.Р. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на Н.П.М., Е.М.Д., Р.М.Р. и Н.М.Р., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 4 лева (четири лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА Н.П.М., Е.М.Д., Р.М.Р. и Н.М.Р., да заплатят на ЗАД „ОЗК - З.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК - сумата от 454 лева (четиристотин петдесет и четири лева) за съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 5750 лева (пет хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща направените съдебни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.                                                                                                               

СЪДИЯ: