Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Добрич, 20.07.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:                                                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №191 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.И.М. с ЕГН **********, с която срещу ответника П.В.В. с ЕГН **********,***, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

-За установяване вземането на ищеца по издадена по ч.гр.д№ 3971/2019г. на РС Добрич  заповед за изпълнение за сумата от 25 000 лева, представляваща главница по  Договор за заем от 02.06.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното и изплащане;

-За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем от 02.06.2017 г., начислена за периода 02.06.2017г.-15.12.2017г.;

-За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4583,33 лв., представляваща лихва за забава на плащането на заемната сума от 25 000 лв. за период от 22 месеца след датата на падежа, а именно от 16.12.2017г.-16.10.2019г.

С исковата молба се претендират и сторените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство.

ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

-Между страните е сключен Договор за заем от 02.06.2017г. Съгласно чл.1 от Договора Р.И.М. предоставил на ответника в заем сумата от 25 000 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 15.12.2017 г. (ч: Договора). Връщането на сумата се дължи по посочената в чл.5 от Дог- сметка на Заемодателя в ЦКБ АД - 1BAN BG41CECB9790********** CECBBGSF.

 - Заемната сума е предоставена изцяло от ищеца на ответника на 02.06.2017г. съгласно извлечение за движението по сметката на Р.И.М..

-Съгласно чл.З от Договора заемателят дължи на заемодателя възнаградителна лихва в размер на 5 % за ползването на заемната сума за периода 02.06.2017г.- 15.12.2017г. в размер на 1250лв.

-Заемателят на падежа не върнал заетата сума, нито заплатил уговорената договорна лихва. След 15.12.2017 г. с длъжника са водени многократни разговори за погасяване на задължението, но същото не е платено. На 14.10.2019г. на П.В.В. е връчена нотариална покана peг.№ 8817, том 3, акт 11/14.10.2019 г. на нотариус Юлиян Димитров-нотариус в район PC Добрич с рег.№160 в РНК, с която на заемателя бил предоставен 14-дневен срок, считано от датата на получаването й, за плащане на главницата по Договора в размер на 25 000 лв. В дадения му в поканата срок ответникът не  погасил никаква част от задължението си.

-За забавено плащане, считано от 16.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 30.10.2019 г., ответникът дължи мораторна лихва /законния лихвен процент/ върху просрочената сума от 25 000 лв.

-Ищецът провел успешно заповедно производство, като по ч.гр.д№ 3971/2019г. на РС Добрич се снабдил със заповед за изпълнение за сумата от 25 000 лева, главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното му изплащане, както и направените съдебни разноски в производството по издаване на заповедта за изпълнение.

В законоустановения срок П.В.В.  подал възражение за недължимост на вземането по издадената срещу него заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Като не оспорва сключването на договор за заем, предаване на заетата сума, оспорва иска като неоснователен.

РЕЛЕВАНТНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

В разговор с ищеца, проведен в края на м.октомври, след получаване на нотариалната покана на 14.10.2019г., страните разговаряли за удължаване срока за връщане на заетата сума. Ищецът се съгласил да му бъде възстановена сумата след като ответникът бъде кредитиран за закупуване на недвижим имот. Според ответника договорът за наем е неформален и може да се измени по взаимно съгласие на страните и устно.

 

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

 Между страните е сключен Договор за заем от 02.06.2017г. Съгласно чл.1 от Договора Р.И.М. предоставил на ответника в заем сумата от 25 000 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 15.12.2017 г. (чл.4 от Договора). Връщането на сумата се дължи по посочената в чл.5 сметка на Заемодателя в ЦКБ АД - 1BAN BG41CECB9790********** CECBBGSF.

Заемната сума е предоставена изцяло от ищеца на ответника на 02.06.2017г. съгласно извлечение за движението по сметката на Р.И.М., неоспорено от ответната страна.

Съгласно чл.З от Договора заемателят дължи на заемодателя възнаградителна лихва в размер на 5 % за ползването на заемната сума за периода 02.06.2017г.- 15.12.2017г.  Изчислена  възнаградителната лихва с лихвен калкулатор e в размер на  1250лв.

Обезщетението за забава, изчислено с лихвен калкулатор Balans.bg, в размер на законната лихва от деня следващ падежа на задължението до 16.10.2019г. възлиза на 4652.77лв.

На 14.10.2019г. на П.В.В. е връчена нотариална покана peг.№ 8817, том 3, акт 11/14.10.2019г. на нотариус Юлиян Димитров- с рег.№160 в РНК, с която на заемателя бил предоставен 14-дневен срок, считано от датата на получаването й, за плащане на главницата по Договора в размер на 25 000 лв. Липсват твърдения за погасяване на задължението, както и доказателства в тази посока.

По заявление на Р.И.М. с ЕГН ********** пред РС Добрич е образувано ч.гр.д.№ 3971/2019г., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение за главницата от 25000лева, ведно със законната лихва за забава, начиная от 30.10.2019г. В заповедното производство длъжникът е подал възражение за недължимост на сумата, за която е издадена заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Предявеният установителен иск е с правно основание 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД. Производството е установително, по реда на чл.415 от ГПК и цели съдебно установяване на вземане, за което е издадена вече заповед за изпълнение. Искът е допустим, доколкото ответникът е подал възражение в заповедното производство, с което оспорва дължимостта на сумата по издадената заповед.

         Предявеният главен осъдителен иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД, а осъдителния иск за обезщетение за забава почива на нормата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с  оглед характера на предявеният иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на процесните вземания и техния размер, конкретно да докаже сключването на договор за заем и предаване на заетата сума на ответника.

Безспорно от представения договор се установи, че страните са постигнали съгласие, по силата на което ищецът се задължил да предаде на ответника парична сума в заем с конкретна дата на връщане - 15.12.2017г.

Ответникът с изявлението си в отговора не оспорва получаването на заетата сума, а в тази връзка са представни и неоспорени писмени доказателства.

Тъй като сумата е преведена от заемателя по сметка на заемополучателя на датата на сключване на процесния договор,  следва да се приеме за доказано, че заетата и предадена от ищеца сума възлиза на 25000лв. и че ищецът е изправна страна по сключения договор.

С оглед липсата на твърдения и доказателства, че на 15.12.2017г- датата на падежа задължението е платено, то за неизправната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума.

         Неоснователни се явяват и възраженията на ответната страна, че договора за заем е изменен, като след получаване на нотариалната покана страните са уговорили нов срок за връщане на заетата сума. На първо място всякакви уговорки, след настъпване падежа на задължението не могат да се считат като такива, водещи до изменение на вече съществуващото правоотношение. Притезателното субективно право на заямодателя да получи заетата сума вече е възникнало и подлежи на изпълнение. Всякакви уговорки за нов срок могат да се считата като покани за доброволно изпълнение на изискуемото вземане.

         Освен това разпоредбата на чл. 164, ал. 2 във връзка с чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК установява забрана за установяване на договори, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Става дума за  договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Преодоляването на посочената забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК - свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. В случая ответникът изобщо не е отправил искане за допускане на гласни доказателства. Едва на следващия ден след приключване на устните заседание отправя ново искане за отлагане на делото.

         При горните доводи, искът за установяване дължимост на заетата сума, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3971/2019г. по описа на РС Добрич подлежи на уважаване до пълния си размер.

         Основателен е и  обективно съединения иск за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца възнаградителната лихва, за която страните се уговорили в договора. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение /цена/, което се дължи за ползването на парична сума определено време. Срещу това, че заемодателят се лишава временно от парите си, той получава еквивалентно благо - лихва, поради което последната може да се нарече възнаградителна. Гражданското право признава възнаградителната лихва само като договорена лихва. Необходима е изрична и то писмена уговорка между страните, за да се дължи лихва за ползването на паричната сума /чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Най-често лихвата се определя като процент от заетата сума, дължима за определен период от време. Относно размера на договорната възнаградителна лихва, член 10, ал. 2 ЗЗД гласи, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Следователно законодателят делегира на Министерския съвет /МС/ правото да постави граница, до която може да се договаря възнаградителна лихва. В изпълнение на това Министерският съвет с разпореждане N 1238 от 25 юни 1951 г. определя таван за договорната възнаградителна лихва - не повече от 5.5% годишно. До отмяната му с ПМС N 72 от 8 април 1994 г. разпореждането е изменяно само веднъж - ДВ, бр. 6 от 1991 г., като в последната редакция МС определя само законната мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, но не поставя таван за договорната възнаградителна лихва. Същото е положението и при сега действащото ПМС N 72 от 1994 г. Следователно след януари 1991 г. МС не е ограничавал размера на договорната възнаградителна лихва и страните са свободни при уговарянето му.  При тези правни доводи претендираната възнаградителна лихва се дължи, начислена е до датата на настъпване падежа на задължението и неоспорена по размер.

         На основание чл.86 от ЗЗД и след настъпване падежа на задължението се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което изчислено с лихвен калкулатор за законна лихва възлиза на сума, по- голяма от претенидраната. Искът за  4583,33лв. в този смисъл подлежи на пълно уважаване.

Относно разноските:На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца по делото съдебни разноски за държавна такса от 733,33лв. и за адвокатски хонорар в размер на 1455лв., за които са представени писмени доказателства и са посочени в списъка за разноски.

          На основание решението по т. 12 на ТР№4/2013г., съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.  Последните не се нуждаят от редуциране, с оглед установяване дължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение в пълен размер.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

  ПРИЗНАВА за установено, че П.В.В. с ЕГН **********,***, дължи на Р.И.М. с ЕГН **********, сумата от 25 000 лева, представляваща главница по  Договор за заем от 02.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 30.10.2019г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3971/2019г. на РС Добрич.

 ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН **********, да заплати на  Р.И.М. с ЕГН ********** сумата от 1250 лв., представляваща договорна лихва по Договор за заем от 02.06.2017 г., начислена за периода 02.06.2017г.-15.12.2017г.;

 ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН **********, да заплати на  Р.И.М. с ЕГН ********** сумата от 4583,33 лв., представляваща лихва за забава на плащането на заемната сума от 25 000 лв. за период от 16.12.2017г.-16.10.2019г.

 ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН **********,***, да заплати на  Р.И.М. с ЕГН ********** сторените в установителното производство разноски за държавна такса в размер на 733,33лв. и за адвокатски хонорар в размер на 1455лв.

 ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН **********,***, да заплати на  Р.И.М. с ЕГН ********** сторените в заповедното производство разноски в размер на 1445лв.

 

 Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................