№ 19006
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110112097 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу М. П. В.
и М. П. В.а - С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо тези лица е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
33641/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно всеки от тях да заплати по
следните суми: 567,58лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 25.10.2023г. до окончателното
плащане; 99,16лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.08.2021г.-02.10.2023г.; 5,45лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода
01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 25.10.2023г. до окончателното
плащане; и 1,27лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, топлинна енергия на претендираната стойност, която не
била заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената за извършване
на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава
върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците, чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Посочват, че през 2001г. е подадена молба – декларация от Л. В., който декларирал, че
имотът ще се ползва само от него и семейството му, поради което само той се явявал
клиент. Изтъкват, че в полза на същия е изтекла и придобивна давност. В подкрепа на
тези твърдения било и обстоятелството, че партидата не била открита на името на
1
всеки от наследниците, както изисквал чл. 62, ал. и чл. 63, ал. 2 от ОУ.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Единственият спорен въпрос по делото е дали ответниците са пасивно
материално легитимирани да отговорят за претендираните вземания, съответно дали
се намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за имота в качеството им на клиенти (потребители) на такава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален
акт за покупко-продажба от 30.10.1998г. Н. И. В. е придобил собствеността върху
процесния имот, като към този момент е бил в граждански брак с М. Б. В.а. Н. В. е
починал на 28.03.1999г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си М.
В.а, сина си Л. В. и двамата си внуци М. П. В.а и М. П. В. /л. 22/. Последните двама са
заместили по право баща им - П. Н. В., който е починал по-рано. От това следва, че М.
Б. В.а е станала собственик на 4/6 идеални части от имота, Л. В. на 1/6 идеална част, а
М. и М. В.и на по 1/12 идеална част. М. Б. В.а е починала на 23.06.2013г., като е
оставила за свои законни наследници двамата си внуци – М. П. В.а – С. и М. П. В., и
сина си Л. Н. В., като първите двама са наследили по 1/6 идеална част от имота, а Л. В.
– 2/6 идеални части. Следователно, от 23.06.2013г. ответниците М. В.а и М. В. са
станали собственици на по 3/12 идеални части от имота. По делото няма
доказателства, нито изложени твърдения ответниците да са извършили
разпоредителна сделка с притежаваните от тях идеални части от имота, поради което
следва да се приеме, че към процесния период (м.05.2020г.-м.04.2022г.) са продължили
да са съсобственици на имота. Не е спорно, че сградата, в която се намира процесният
имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден, като
е предоставена топлинна енергия на претендираната стойност. При тези обстоятелства
2
и с оглед дадените задължителни разяснения в цитираното по-горе ТР № 2/17.05.2018г.
по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че двамата ответници в
качеството си на собственици на имота се намират в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия и отговарят за
нейната стойност съобразно дяловете си в собствеността.
Не може да обоснове различен извод обстоятелството, че на 05.02.2001г. един от
съсобствениците – Л. Н. В., е подал молба – декларация до ищцовото дружество, с
която е поискал откриване на партида за имота. Това лице не се явява ползвател на
имота на договорно основание, а един от съсобствениците. Дори да се приеме, че от
този момент само той се е намирал в облигационна връзка с ищеца, същият е починал
на 19.08.2017г. /л. 20/, тоест преди процесния период, като след това няма
доказателства за депозирано подобно заявление – декларация от някой от
съсобствениците. Отделно от това, налице е влязло в сила съдебно решение №
20136227 от 04.06.2021г. по гр. д. № 617/2019г. по описа на СРС, с което е признато за
установено, че ответниците в настоящото производство М. В.а – С. и М. П. В., ведно с
останалите съсобственици (Цветанка В.а, Георги В.а и Н. В. – наследниците на Л. В.)
дължат цената на потребената топлинна енергия за имота съобразно правата си в
собствеността. Следователно, към 04.06.2021г. е налице задължително съдебно
решение, с което тези лица са признати за потребители на такава енергия за имота.
Не може да обоснове различен извод и обстоятелството, че единият от
съсобствениците – Н. Л.ов В. е подал заявление на 26.08.2021г., с което е поискал да
сключи споразумение да плаща всички признати задължения по гр. д. № 617/2019г.
Това изявление не представлява манифестиране, че единствено той е страна по
договора за доставка на топлинна енергия и то направено пост фактум. Очевидно
намерението е да поеме задълженията и на останалите, за което няма пречка, като това
е резултат от техните вътрешни отношения, които не се отразяват в отношението с
кредитора. По делото няма доказателства кредиторът да е дал изрично съгласие това
лице да замести останалите длъжници и последните да са се освободили от
отговорност към него – чл. 102, ал. 1 и 2 ЗЗД. Поради това, следва да се приеме, че те
са продължили да отговарят към него, независимо от изявлението на единия от тях, че
би искал да погаси задълженията и на останалите.
Възражението на ответниците, че Л. В. придобил имота по давност, не следва да
бъде обсъждано, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съда, освен в предвидените от закона случаи.
По изложените съображения, съдът приема, че ответниците са се намирали в
облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия през
процесния период и отговарят за нейната стойност съобразно притежавания дял в
собствеността. Извършването на услугите и тяхната парична равностойност не е
спорна, като не се твърди и доказва плащане на задълженията, поради което същите са
изпаднали в забава и дължат и мораторна лихва, чийто размер не се оспорва. Ето
защо, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 51,94лв. за заповедното производство и
650лв. за исковото производство (с включено юрк. възнаграждение).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „фирма” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление /населено
място/ срещу М. П. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/ и М. П. В.а – С.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че всеки от ответниците дължи на
ищеца по следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 33641/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 567,58лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, ведно със законната
лихва от 25.10.2023г. до окончателното плащане; 99,16лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2021г.-02.10.2023г.; 5,45лв. - цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.09.2020г.-30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 25.10.2023г. до окончателното плащане; и 1,27лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020г.-02.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. В., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/ и М. П. В.а – С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да
заплатят разделно /по равно/ на „фирма” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ сумата от 51,94лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 650,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4