Р Е Ш
Е Н И Е
№ 580
гр. Бургас, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 15-ти
наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Грънчев
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 4769 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „А.”
- ООД, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от
управителя С.Ж.Г., срещу наказателно постановление №459546- F501181/26.08.2019
г. на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение на чл. 97а, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) и на основание чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К.,
която оспорва жалбата. Посочва, че извършеното нарушение е доказано безспорно,
като твърденията за допуснати нарушения са неоснователни. Моли за потвърждаване
на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното.
„А.“ ООД с ****
подало по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС на 08.07.2019г.,
заведено с вх.№ 0000-0058593 на основание чл. 97а от ЗДДС - задължителна регистрация
за данъчно задължени лица по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС.
След извършената проверка, на представените
документи-справки, получени и издадени фактури, банкови извлечения и др. се
установило, че дружеството извършвало дейност отдаване под наем на самостоятелни
стаи за почивка и отдих. „А.“ ООД с ЕИК ***** е получило 9 бр. фактури с номера
както следва: №**********/03.06.2018г„ №**********/ 03.06.2018г„
№**********/03.07.2018г„ №********** /03.08.2018г., №**********/03.09.2018г.,
№**********/03.10.2018 г., №**********/ 03.11.2018Г., №**********/03.05,2019г.,
№**********/03.06.2019г от Booking.com B.V. с VAT № NL805734958B01 за дължима
комисионна за получените посреднически услуги за резервации за извършено
хотелско настаняване на обща стойност 2475, 75лв.
Мястото на изпълнение на услугите, получени от дружеството се
определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е там, където е установен
получателят, т. е. на територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 97а,
ал. 1 на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал,
1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на
страната, които са облагаеми, и за които данъкът е изискуем от получателя по
чл. 82, ал. 2 от закона. Първата фактура за дължима комисионна за получените
посреднически услуги е издадена от Booking.com B.V. на 03.06.2018 г. Дружеството
е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал.1 от ЗДДС в срок не по - късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката
става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), т.е. до 28.05.2018 г.,
включително(първия присъствен ден).
С оглед горните
факти актосъставителят преценила, че жалбоподателя е допуснало нарушение на чл.
97а, ал. 4 ЗДДС, доколкото в конкретния случай е следвало да подаде заявление
за регистрация не по-късно от 7 дни, преди датата, на която данъкът за
доставката по въпросната фактура е станал изискуем – т.е. до 28.05.2018г., а не
чак на 08.07.2019г.
На жалбоподателя е съставен
АУАН, в който са описани горните факти, квалифицирани като нарушение по чл.
97а, ал.4 ЗДДС. АУАН бил връчен на пълномощник на нарушителя, който подписал
акта и получила препис от него, без да направи възражения. В законоустановения
срок възражения не били депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, описана в АУАН.
Административнонаказващият орган също счел, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение по чл. 97а, ал.4 ЗДДС, поради което и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил глоба в размер на 500 лева.
Така
изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на актосъставителя. Горната фактическа обстановка в нейната цялост
не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество съдът намира за установено следното:
В случая е установено, че жалбоподателят е получател на облагаеми услуги, с място на изпълнение на територията на страната, документирана с гореописаната фактура. Услугите са предоставени от лице, регистрирано на територията на друга страна членка на ЕС. Съгласно чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.1, 5 и 6. Съобразно чл. 97а, ал.4 от ЗДДС, за тези лица възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 – чл. 25, ал.1 от ЗДДС. Общото правило (чл. 25, ал. 6 от ЗДДС) предвижда, че данъкът става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие. В обшия случай - разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДДС от своя страна посочва, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В конкретния случай е издадена фактура, която доказва, настъпване на данъчното събитие именно на 03.07.2018г. От жалбоподателя, не са ангажирани никакви доказателства (липсват и твърдения в тази насока) за друга дата на възникване на данъчното събитие. Трябва да се има предвид, че в много от случаите на гражданско-правния оборот удостоверяването респ. доказването на самото данъчно събитие става именно с фактура издадена от едната страна, като в много случаи тази фактура е и форма за доказване и действителност на самото гражданско правоотношение. Това, че разпоредбата на чл. 113, ал. 4 ЗДДС предвижда възможност фактурата да се издаде в рамките на 5 дни от датата на възникване на събитието, не означава, че дата на данъчното събитие се променя. В конкретния случай правилно контролните органи са приели, че щом данъчното събитие се е случило на 03.07.2018г., то от тази дата назад следва да се брои 7-дневния срок по чл. 97а, ал.4 ЗДДС, респективно най-късно до 25.06.2018г. жалбоподателя е следвало да изпълни задължението си за подаване на заявление за регистриране по ЗДДС. Тази дата коректно е посочена както в АУАН, така и в НП. Безспорно заявлението за регистрация е подадено на 7.5.2019г., т.е. около 11 месеца след предвидения в закона срок, поради което и правилно на основание чл. 178 ЗДДС е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Субектът на нарушението е правилно посочен. Законът предвижда отговорност именно за задълженото лице, получател на доставката, който в случая е физическо лице.
Съдът
намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От
установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му,
поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на чл.
28 ЗАНН. Отделно от това жалбоподателя е забавил подаването на заявление с
повече от 11 месеца.
Нормата на чл. 178 ЗДДС предвижда за конкретното
нарушение, извършено от физическо или юридическо лице или едноличен търговец „глоба“
или „имуществена санкция” в размер от 500 до 5000 лв. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от
страна на дружеството, поради което и правилно е била наложена глоба в минималния
размер предвиден в закона.
Предвид всичко казано по-горе, съдът
счита, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, като
наложената санкция е била правилно индивидуализирана, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №459546- F501181/26.08.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП-Бургас,
с което на „А.” - ООД, със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано от управителя С.Ж.Г., за нарушение на чл. 97а, ал.4 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 178 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.