№ 345
гр. Горна Оряховица, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20234120100215 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Производствено-потребителна кооперация "Пчела-95"“ (по-
долу ППК „Пчела-95“) твърди, че на 01.11.2022 г. отдал под наем на
ответника Земеделски производител Й. Х. И. едноетажна селскостопанска
сграда – навес/склад, с площ от 360 кв.м., находящ се в с. ***, м. *** в
поземлен имот с идентификатор 23217.243.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на селото, за срок от 2 месеца, до 31.12.2022 г.
Твърди, че предал имота на ответника и осигурил ползването му за срока на
договора. Твърди, че ответникът отказва да освободи имота в уговорения
срок – 3 дни след изтичане на срока на договора, както и че негови движими
вещи продължават да се намират в него. Твърди, че изпратил на ответника
покана за освобождаване на имота, връчена му при отказ на 23.01.2023 г.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден да върне наетия
имот с присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът Земеделски производител Й. Х. И. оспорва всички
твърдения на ищеца, като акцентира на липсата на индивидуализация на
наетия имот в договора за наем. След изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК
въвежда възражения, че договорът е сключен при липса на съгласие от негова
страна, заплашване и крайна нужда, под страх от самоуправни действия от
страна на група непознати лица и само за да бъдат първоначално парирани
заплахите за изнасяне на негова скъпоструваща техника и имущества.
Допълва възраженията си с това, че ищецът не е собственик или владелец на
1
имота. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на сторените разноски.
Възразява срещу присъждане на разноски на насрещната страна в случай на
уважаване на иска поради липса на надлежни счетоводни документи за
същите.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД – за
връщане от наемателя на наетата вещ. Уважаването му е предпоставено от
установяване, че вещта е предоставена за ползване по силата на договор за
наем и след изтичането на срока му, вещта не е върната на наемодателя.
Съгласно показанията на свид.Й. от преди четири – пет години
ответникът ползвал навес и силажна яма, находящи се в стопанския двор на
ищцовата кооперация, за което заплащал наем. През месец октомври месец
2022 г. било избрано ново ръководство на кооперацията. На събиране с
лицата, ползващи електрическа енергия от трафопоста на кооперацията, в т.ч.
ответникът и свидетелят, ответникът бил попитан дали ще продължи
ползването на навеса и силажната яма срещу заплащане на наем, на което той
отговорил утвърдително. Представителите на ищеца определили наемната
цена – 300 лв. за силажната яма и 700 лв. за навеса, с което ответникът също
се съгласил. На 01.10.2022 г. между страните бил подписан договор за наем,
съгласно който ищецът предоставил на ответника ползването на навес/склад с
площ 360 кв.м., находящ се в с.Драгижево, местността „Стопански двор“ за
срок до 31.12.2022 г. срещу месечна наемна цена от 700 лв., платима в брой
до пето число на текущия месец. В договора било уговорено задължението на
ответника при прекратяване на договора да върне имота на ищеца в 3-дневен
срок. Свидетелят присъствал на подписването на договора, при което
Председателят на кооперацията го прочел на глас, а ответникът се подписал.
Посочените доказателства безпротиворечиво помежду си установяват
съдържанието на договорното правоотношение между страните. Не могат да
бъдат споделени доводите на ответника във връзка с недостатъчна на
идентификация на имота, защото навесът в стопанския двор на кооперацията
е само един, при което описанието му в договора е достатъчно за
отграничаването му от други вещи от същия вид. По тази причина и
доколкото не се касае за спор за собственост, е без значение дали
идентификаторът, посочен в исковата молба, е на имота, в който е изграден
навеса или дали изобщо съществува. Освен посоченото, същият навес е бил
ползван от ответника години преди сключване на процесния договор, а
съгласно неговите възражения, договорът е бил сключен с цел запазване на
скъпоструваща техника и имущество, което изключва незнанието му за кой
обект е сключен договора. На следващо място, няма процесуална забрана за
установяване на факти – в случая преддоговорните отношенията между
страните, само от един свидетел, както възразява ответникът. Точно
2
обратното следва от чл.159, ал.2 ГПК, а достоверността на показанията се
преценява не според броя на свидетелите, а съобразно обстоятелствата,
сочещи на вероятна заинтересованост в полза или във вреда на някоя от
страните и съпоставката им с другите събрани доказателства (чл.172 ГПК). Не
се установиха връзки между свидетеля и някоя от страните сред изброените в
закона, нито други обстоятелства, даващи основание за извод, че свидетелят
има интерес от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от
страните, а от друга страна – свидетелските му показания съответстват изцяло
на събраните писмени доказателства, в т.ч. и по отношение на силажната яма,
за която изрично възрази ответникът. Видно от протокола от заседание на
Управителния съвет на ППК „Пчела-95“ от 24.10.2022 г., са взети решения
както за отдаване под наем на процесния навес, така и на силажната яма, като
свидетелят изрично и нееднократно посочи, че не е сигурен дали са се
подписали два договора за наем или само един за двата обекта.
Договорът съдържа неоспореното по авторство изявление на ответника,
което съгласно чл.180 ГПК доказва неговото съгласие за сключване на
договора при параметрите, за които страните са се договорили предварително
– на срещата по повод ползването на трафопоста. Възраженията за
недействителност на договора са въведени след изтичане на срока по чл.131,
ал.1 ГПК и без това да се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Молбата на ответника, съдържаща новите възражения е подадена в
изпълнение на указанията на съда за вземане на становище във връзка с
твърденията на ищеца (чл.143, ал.3 ГПК), но изясняването на спора от
фактическа страна не води до възможност за продължаване на срока за
въвеждане на правни възражения, свързани с изцяло нови фактически
твърдения. Съгласно чл.133 ГПК с изтичането на срока по чл.131, ал.1 ГПК
ответникът е загубил възможността да въведе възраженията си и свързаните с
тях твърдения, поради което те не подлежат на разглеждане в настоящото
производство, нито евентуално бъдещо производство, целящо заобикаляне на
преклузията, би било основание за спирането му (в посочения смисъл
Определение № 663/04.11.2009 г. по ч.т.д. № 582/2009 г. на II Т.О. на ВКС).
Настъпването на преклузията не влиза в противоречие с принципа за
изясняване на истината, на което също се позовава ответникът. Действащият
ГПК е подчинен на принципа на концентрационното начало, а чл.133 ГПК не
предвижда непреодолими пречки и това е достатъчно, за да се счете, че той
осигурява установяването на истината при достатъчна процесуална активност
от страната (така Решение № 4/16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на
Конституционния съд на Република България, с което е отхвърлено искането
за обявяване на противоконституционност на нормата по същите доводи).
Съдът следи служебно за нищожност на договора само ако тя произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (Тълкувателно
решение № 1/27.04.2020 г. по тълк.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС), за какъвто
извод в случая няма основание. Предвид всичко изложено, страните са били в
правоотношение по договор за наем на навеса в стопанския двор на ищеца до
3
31.12.2022 г. Получаването на фактури за наемната цена няма никакво
значение за спора, първо защото падежът на задължението е определен с
договора и второ, защото заплащането на наема няма отношение към
задължението за връщане на наетата вещ. Няма значение също дали
наемодателят е собственик или владелец на имота – предмет на договора,
щом като е изпълнил задължението си да предостави ползването на вещта. В
случая това се установява от свидетелските показания, сочещи, че вещи на
ответника са се намирали в навеса още преди сключване на процесния
договор въз основа на договорки с предходното ръководство на кооперацията.
Срокът на договора за наем е изтекъл на 31.12.2022 г., от която дата е
започнал да тече и уговорения срок за връщане на наетия имот – 3 дни. Той е
изтекъл на 04.01.2023 г., с което ответникът е изпаднал в забава и без нужда
от покана за изпълнение на задължението, макар и такава да му е връчена.
Към 04.01.2023 г. и понастоящем имотът не е предаден на ищеца. Това се
установява от свидетелските показания, съгласно които ответникът
продължава да съхранява в имота свои вещи – комбайна „Класс“, бекове с тор
и трактор.
Изложеното до тук води на извод, че за ответника е възникнало
задължение да опразни и върне на ищеца наетия навес на 04.01.2023 г., но той
не го е изпълнил, поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени
сторените разноски. Той е представил доказателства да е сторил такива от 336
лв. за заплащане на държавна такса и 1 200 лв. – за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението съобразно вписания в договора начин на плащане. В
случай, че е уговорено плащане в брой, вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно за доказване на плащането и има
характера на разписка. Предвид посоченото, представеният договор за правна
защита и съдействие доказва заплащането на адвокатско възнаграждение.
Нито законът, нито дадените разяснения с цитираното по-горе тълкувателно
решение поставят като изискване за валидно доказване на сторените разноски
представянето на договор от „адвокатски кочан“, респ. съобразяване на
разписките с такъв кочан. Евентуалното неизпълнение на изискванията на
счетоводното и данъчното законодателство при оформяне на договора е
ирелевантно за преценката дали разноските са извършени от страната реално
и подлежат ли на присъждане по правилата на чл.78 ГПК (Определение №
484/24.06.2014 г. по ч.пр.д. № 1492/2014 г. на I Т.О. на ВКС; Определение №
656/14.12.2015 г. по ч.т.д. № 2641/2015 г. на I Т.О. на ВКС; Определение №
149/08.11.2018 г. по ч. гр.д. № 2462/2018 г. на II Г.О. на ВКС; Определение №
83/06.04.2021 г. по т.д. № 704/2020 г. на II Т.О. на ВКС и др.).
4
На основание чл.258, ал.1 ГПК и 315, ал.2 ГПК решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от деня, който е съобщен на страните, че то ще
бъде обявено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Земеделски производител Й. Х. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. ***, етаж ***, апартамент ***, регистриран по
БУЛСТАТ с код ********* да опразни и предаде на КООПЕРАЦИЯ
"ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПЧЕЛА-95"",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ***, община ***, пл.
***, представлявано от Председателя И. К. С. наетия съгласно договор за
наем от 01.10.2022 г. навес/склад с площ от 360 кв.м. /триста и шестдесет
квадратни метра/, находящ се в с. ***, община ***, местността ***.
ОСЪЖДА Земеделски производител Й. Х. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. ***, етаж ***, апартамент ***, регистриран по
БУЛСТАТ с код ********* да заплати на КООПЕРАЦИЯ
"ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ПЧЕЛА-95"",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ***, община ***, пл.
***, представлявано от Председателя И. К. С. сумата от 1 536 лв. /хиляда
петстотин тридесет и шест лева/, представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Велико Търново в двуседмичен срок от датата, на която е съобщено на
страните, че ще бъде постановено – 12.05.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5