Решение по КНАХД №701/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на Ж. В. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място] връх, обл.Бургас, чрез адв. В. А. А. против Решение № 91 от 10.02.2025 г., постановено по АНД № 3399/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0769-001998/31.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочва се, че въззивният съд е взел своето решение, без да обсъди оплакванията на жалбоподателя по отношение на неизпълнение от страна на актосъставителя на задълженията му произтичащи от нормите на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, тъй като не е предявил съставения от него акт на жалбоподателя да се запознае със съдържанието и се възползва от правата по чл.44, ал. 1 от ЗАНН и не му е връчил препис от същия, което е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита. Изразено е и несъгласие с анализа на доказателствата, извършен от РС, като е прието, че описания в НП и от самия актосъставител начин, по който автомобилите са били управлявани, респективно - използвани, сам по себе си не обуславя извод, че жалбоподателят е организирал или участвал в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. В заключение се моли за отмяна на постановеното решение на РС-Бургас.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. А., който поддържа касационната жалба и твърди, че са налице разминавания в свидетелските показания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 24-0769-001998/31.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице, като съдържат и необходимите реквизити. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН срок. Прието е, че нарушението е описано от наказващия орган достатъчно пълно, ясно, недвусмислено, за да даде възможност на наказаното лице да разбере всички съдържателни обективни и субективни свойства на деянието, както в неговите фактически, така и в юридическите му параметри, като предпоставка за пълноценно осъществяване на реципрочното право на защита в производството. Съдът не е открил допуснати съществени процесуални нарушения, които да са се отразили на процесуалната законосъобразност на издаденото НП и да налагат неговата отмяна. По същество и след задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че в конкретния случай са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.104б, т.1 ЗДвП, като е посочил, че двата автомобила л.а. „БМВ“ с рег. №[рег. номер], управляван от жалбоподателя и л.а. „БМВ“ с рег.№[рег. номер], управляван от св.Ж.М., са били позиционирани изравнени, успоредно един на друг в съседни пътни ленти на широката [улица], след подаване на звукова сигнализация, символно предназначена да регистрира „старт“ на състезанието от св.М., автомобилите потеглили едновременно с ускорена и висока скорост, движили са се успоредно един на друг, което от своя страна безспорно изпълва смисъла на понятието "състезание". Съдът се е спрял подборно на свидетелските показания, като е намерил за неоснователни възраженията на адв.А. относно наличието на противоречия между тях. Приел е, че показания на длъжностните лица В. С. и М. У. са вътрешно синхронизирани, изчерпателни и подробни, като и двамата свидетели са откроили ясни и недвусмислени индиции за съревнованието на водачите на автомобилите [Марка] в реално нерегламентирано състезание, обективирано чрез позиционирането им един до друг, на обща изходна права и в съседни ленти за движение, като след символно регистрирания „старт“ чрез звуков сигнал на единия автомобил, двамата потеглят едновременно и с бърза скорост, независимо, че изпълнението на нарушението не се отличава с особена времева трайност, т.к. същото почти непосредствено след неговото начало е пресечено чрез подадения звуков и светлинен сигнал от патрулния полицейски автомобил. Съдът е обсъдил размера на наложеното наказание и липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, както и представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Съдът не споделя възраженията, изложени в касационната жалба, като намира, че както обосновано е приел и РС - Бургас, административното нарушение се явява доказано по несъмнен начин. В конкретния случай наказаното лице, съзнавайки действията си, в качеството си на водач на описаното в делото МПС е предприел действия по участие в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване. Установените от въззивния съд факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно, движението им успоредно един на друг, последователността на действията им по управление на превозните средство, обосновават извода за участие на касатора в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че съставения АУАН не е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да се възползва от правата по чл.44, ал. 1 от ЗАНН и не му е връчен препис от същия,

Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН - Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

А.. 2 на чл.43 от ЗАНН гласи, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

В чл.43, ал.5 от ЗАНН е посочено, че при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство.

В случая, видно от съдържанието на приложения на л.7 от АНД № 3399/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас АУАН бл. № 763339 от 19.07.2024 год., нарушителят се е запознал с него и е написал възражение, че не е извършил това деяние, като е посочил три имената и ЕГН на три лица. Впоследствие, нарушителят е отказал да подпише акта, като отказът му е удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Свидетел по отказа на нарушителя да подпише акта е Х. К. К., с посочен адрес и с положен от него подпис.

Следователно, по делото се установява, че АУАН е връчен при условията на чл. 43, ал. 2 ЗАНН - при отказ на нарушителя да подпише акта, който отказ е удостоверен по съответния ред с подпис на един свидетел, поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със съставянето и връчването на АУАН, които да са ограничили правото на защита на нарушителя.

В заключение, съдът намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 91 от 10.02.2025 г., постановено по АНД № 3399/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.