№ 271
гр. гр. Добрич, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20243200500556 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 2114/30.07.2024 год. на К. И. К., ЕГН **********, от гр. В.
срещу решение № 75 /21.06.2024 год. по гр. д.№ 96/2024 год. на Районен съд
Г.Т., с което е отхвърлена предявената от него искова молба срещу Б. И. К.,
ЕГН **********, от гр. В. със заявено искане да бъдат намалени дарствените
разпореждания по нотариален акт № 48,т. V, рег.№ 2178, дело №426 от
24.11.2020 год. на нотариус рег.№313 с р.д. Районен съд Г.Т. и по нотариален
акт № 74,т. V, рег.№ 2310, дело №439 от 7.12.2020 год. на нотариус рег.№313 с
р.д. Районен съд Г.Т., с които общия наследодател И.К. К. дарил на
ответницата следните поземлени имоти : дворно място, лична собственост на
дарителя, находящо се в гр. Г.Т., с площ от 900 кв.м., съставляващо УПИ XVI-
348 по регулационния план награда при граници УПИ №№ II-347; IV-177; XV-
344; I-349 и ул. „***“, ведно с построената в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 80 кв.м. и стопанска постройка с площ от 30
кв.м. и поземлен имот, съсобственост на дарителя при режим на СИО с В.А.
К.а, находящ се в гр. Г.Т., представляващ жилище-пристройка, състояща се от
стая и кухня със застроена площ от 27 кв. м. построена в дворно място с площ
1
от 900 кв.м., съставляващо УПИ XVI-348 по регулационния план на града при
граници УПИ №№ II-347; IV-177; XV-344; I-349 и ул. „***“ до размера на
разполагаемата част на наследодателя, да бъде възстановена запазената част
на ищеца от наследството на общия наследодател И.К. К., както и да бъдат
отменени дарствените разпореждания до размера на запазената част на ищеца
в размер на ¼ идеални части от оставеното наследство.
С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му ,като въззивният съд постанови нов по съществото на
спора за уважаване на исковата претенция в цялост. Страната възразява
срещу изводите на районния съд ,че след като при доброволната подялба на
наследството на И.К. К. , на него били възложени имоти от останалия чист
актив на стойност от по 34 381.26 лв. и 75 698.90 лв., запазената му част от ¼ ,
равняваща се стойностно на 49 802.00 лв. не била накърнена с дарствените
разпореждания от 2020 год. в полза на ответницата по делото .Получените от
него в дял имоти не били придобити по наследствено правоприемство , а
придобити в собственост от останалите двама съделители вследствие
извършена между тях делба на възникнала съсобственост ,извършено
уравнение и уредени сметки, при което полученото в качеството му на
наследник в размер на ¼ от стойностите на имотите, било в по-малък размер
от запазената му част.
При данни ,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата
17.07.2024 год., жалба рег.№ 2114/30.07.2024 год. е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да
предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез
отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Б. И. К. счита жалбата за неоснователна и настоява
да не бъде уважавана. В договора за доброволна не били вписани клаузи за
заплащане на парични уравнения от въззивника в полза на останалите
наследници, а страните изрично посочили, че считат дяловете си за равни
,т.е. въззивникът получил дял равен на този на ответницата от наследството и
запазената му част не била накърнена, както и се съгласили, че всички
отношения помежду им за уредени, т.е. и по отношение на дарените приживе
2
от наследодателя.
Обжалваното решение е постановено по искова молба рег.№
630/22.02.2024 год. на К. И. К., ЕГН **********, от гр. В. , с която като
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на тази част поради дарения е заявил срещу Б. И. К., ЕГН **********, от гр.
В. претенция по чл.30 от ЗН за намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част.Претенцията е основана на твърдения ,че
страните и В.А. К.а са наследници по закон на починалия на дата *** год. И.К.
К., който преди смъртта си се разпоредил с притежавани от него имоти в
полза на ответницата с договори за дарения от 24.11.2020 год. и 07.12.2020
год.С извършването на дарствените разпореждания се накърнявала запазената
му част от наследството в размер от ¼ ид.ч.,поради което е отправено искане
,дарствените актове , извършени във формата на нотариален акт да бъдат
намалени до размера необходим за възстановяване на запазената му част от
наследството.
Претенцията е била оспорена с подаден в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК отговор рег.№ 1162/17.04.2024 год.,с който Б. И. К. е посочила, че
запазената част на ищеца (нейн брат) от наследството на баща им е в размер
на ¼ ид.ч.Към момента на откриването му в наследствената маса били
налични придобит от И.К. К. по дарение земеделски имот в землището на
с.Р.,общ.Г.Т. с площ от 10 053 кв.м.; ½ ид.ч. от земеделски имот с площ от
18 902 кв.м. в землището на с.Д.,общ.Ш., придобит чрез договор за
доброволна делба в режим на СИО и ½ ид.ч. от придобит в режим на СИО ½
ид.ч. от поземлен имот в гр.Б.-вилно място от 494 кв.м. и вилна сграда на два
етажа с площ от 30 кв.м.С договор за доброволна делба от 18.08.2023 год.
,наследниците поделили имотите, останали в наследството на И.К. К., като на
съпругата му не бил възложен в дял недвижим имот , ищецът получил вилния
имот в гр.Б. и земеделския имот в с.Р., а ответницата земеделския имот в
с.Д..При съобразяване данъчните оценки на възложените в дял на ищеца
сънаследствени имоти спрямо общия сбор на данъчните оценки на всички
сънаследствени имоти, запазената му част от ¼ ид.ч. не била
накърнена.Отправено е искане за отхвърляне на претенцията като
неоснователна.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани на фактически
3
констатации и правни изводи ,както следва:
С договор от дата 24.11.2020 год.,сключен с нотариален акт № 48 т. V
рег.№ 2178, дело №426 /2020 год. на нотариуса с рег.№313 на НК,вписан в
Службата по вписванията с вх.рег.№2504/24.11.2020 год.,АКТ № 94 т.VІ д.№
915 И.К. К. е дарил на дъщеря си Б. И. К. собствения си недвижим
имот,находящ се в гр.Г.Т.,ул.“***“ № 26 : дворно място с площ от 900 кв.м.,
съставляващо УПИ XVI-348 в кв.2 по регулационния план на града , ведно с
построената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 80
кв.м. и стопанска постройка с площ от 30 кв.м.
С договор от дата 07.12.2020 год., сключен с нотариален акт № 74 т.V
рег.№ 2310 дело № 439/2020 год. на нотариуса с рег.№313 на НК,вписан в
Службата по вписванията с вх.рег.2596/07.12.2020 год.,АКТ № 143 т.VІ д.
№961 съпрузите И.К. К. и В.А. К.а са дарили на дъщеря си Б. И. К.
собствения си недвижим имот,находящ се в гр.Г.Т.,ул.“***“ № 26: жилище-
пристройка, състояща се от стая и кухня със застроена площ от 27 кв. м.
построена в дворно място с площ от 900 кв.м., съставляващо УПИ XVI-348 по
регулационния план на града.
И.К. К. е починал на дата *** год. и е оставил за наследници по закон:
В.А. К.а (съпруга) и К. И. К. и Б. И. К. ( низходящи от първа степен)- така
удостоверение за наследници изх.№ 137/02.05.2023 год. на Община гр.Г.Т..
На дата 18.08.2023 год. наследниците на И.К. К. и съсобственици са
сключили договор за доброволна делба Акт № 16 т.ІІІ рег.№ 3273 /1923 год. на
нотариус С.И. с регистрационен № 314 на Нотариалната Камара , вписан в
Службата на недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот ,урбанизирана
територия,ниско застрояване (до 10 м) с кадастрален № 02508.8.431,целият с
площ от 494 кв.м. по документ за собственост/540 кв.м. по КККР на
гр.Б.,ведно със застроената в мястото вилна сграда ,еднофамилна с
кадастрален № 02508.8.431.2,със застроена площ от 33 кв.м.,бр.етажи 2, с
административен адрес гр.Б.,ул.“Петнадесета“ № 9 с данъчна оценка в размер
на 6 767.10 лв.; 2./ поземлен имот, земеделска земя,нива ІІІ категория с
кадастрален № 63046.43.104 с площ от 10 053 кв.м. по КККР на
местността“Фотьова нива“ в землището на с.Р.,общ.Г.Т. с данъчна оценка в
размер на 1 551.70 лв. и 3./поземлен имот ,земеделска земя,нива ,ІІІ
категория,с кадастрален № 24102 .12.25 с площ от 18 902 кв.м. по КККР на
4
местността “Кючук могила“ в землището на с.Д.,общ.Ш. с данъчна оценка на
имота в размер от 2 917 .50 лв. Постигнато е било споразумение В.А. К.а да
не получи в дял недвижим имот ; Б. И. К. да получи в дял нивата с площ от
18 902 кв.м. в землището на с.Д., а К. И. К. да получи в дял нивата с площ от
10 053 кв.м. в землището на с.Р. и вилния имот в гр.Б.,т.е. от поделените
имоти с общ размер на данъчните оценки от 11 236.30 лв. , на ищеца са били
възложени имоти с общ размер на данъчните оценки 8 318.80 лв., а на
ответницата имот с данъчна оценка от 2 917.50 лв., при съобразяване че дял от
1/3 ид.част е равен 3 745.43 лв. Съделителите са заявили , че ликвидират
съсобствеността върху недвижимите имоти и претенциите си един към друг
във връзка с тези имоти и считат, че дяловете им са равни.
Съобразно заключение рег.№ 1615/07.06.2024 год. на вещото лице З. С.
И. ,изготвило назначената по делото съдебно-техническа експертиза
стойността на разпоредените от наследодателя на страните И.К. К. в полза
на ответницата Б. И. К. недвижими имоти със сключени през 2020 год. два
договора за дарения ,към момента на откриване на наследството е в размерите
от по 42 670.26 лв. и 7 897.50 лв., т.е. в общ размер от 50 567.76 лв.Към
момента на откриване на наследството , стойността на останалите в него
недвижими имоти –тези ,които са били поделени от наследниците му с
договор за доброволна делба са в размерите от по 75 698.90 лв. за вилния
имот в гр.Б.,38 560.08 лв. за земеделския имот в с.Д. и 34 381.26 лв. за
земеделския имот в с.Р.,т.е. в общ размер от 148 640.24 лв.
Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез
завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно
потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена,
респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството,
макар Закона за наследството при регламентацията им (чл. 28 и чл. 29) да
употребява изразите "част от наследството" и "част от имуществото на
наследодателя. Начина на определяне на размера на запазената част съгласно
чл. 31 от ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от
една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в
закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част
в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31
ЗН действия за определяне размера на наследствената маса (наследството
такова,каквито било в деня на смъртта на наследодателя,ако последният не
5
беше направил безвъзмездни разпореждания ),в която се остойностяват
всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на
откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи
чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни
разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност
(наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата и запазената
част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със
запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да
получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията)
имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част.
Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на
запазената част, която подлежи на възстановяване.
Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не
може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството.Частта от наследството
вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя-така чл.28 от
ЗН. По правилата на чл.29 от ЗН ,когато наследодателят е оставил низходящи
и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
В тия случаи разполагаемата част при две деца (низходящи от тях) е равна на
1/4 , т.е. запазените части на съпруга и на двете деца (низходящи от тях) са в
обем от по 1/4 за всеки от посочените наследници.
При липса на спор между страните относно вида и обема на
разпореденото от наследодателя имущество и наличното към момента на
откриване на наследството , размерът на наследствената маса по чл. 31 от ЗН
като сбор от техните стойности (50 567.76 лв. + 148 640.24 лв.) е в общ
размер от 199 208.00 лв. След като тази цифрова величина е стойността на
масата по чл.31 от ЗН , въз основа нея стойността на запазената 1/ 4 част на
ищеца следва да бъде определена като възлизаща на 49 802 лв.
Стойността на останалия в наследството чист актив (без даренията ) е в
размер на 148 640.24 лв. По правилата на чл. 5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН,
припадащите се части от наследството на И.К. К. на неговите наследници по
закон: В.А. К.а (съпруга) и К. И. К. и Б. И. К. ( низходящи от първа степен са
равни ,т.е. по 1/ ид.ч., т.е. от чистия актив на наследството ищецът следва да
получи имущество на стойност 49 546.75 лв. ( 148 640.24 лв. :3 =49 546.75
6
лв.). Стойността на имуществото от чистия актив на наследството на своя
баща ,което ищецът е можел да получи е незначително по-малък с 255.25 лв.
от стойността на запазената му част (49 802 лв. -49 546.75 лв.) .
С договора от дата 18.08.2023 год., сключен преди завеждане на
настоящото дело на дата 26.02.2024 год., наследниците на починалия на дата
*** год. И.К. К. са поделили доброволно имуществото, съставляващо чист
актив на наследството, като ищецът е получил в дял и е станал собственик на
вилния имот в гр.Б. на стойност 75 698.90 лв. и на земеделския имот в с.Р. на
стойност 34 381.26 лв. , т.е. имущество на обща стойност 110 080.16 лв. , а
ответницата е получила в дял и е станала собственик на земеделския имот в
с.Д. на стойност 38 560.08 лв. Ищецът е получил по делбата на имуществото
от чистия актив на наследството ,такова значително надвишаващо размера на
запазената му част със 60 278.16 лв. ( 110 080.16 лв.- 49 802 лв.) и такова
значително надвишаващо размера това , което е можел да получи от
наличното към момента на откриване на наследството имущество със
60 533.41 лв. ( 110 080.16 лв.- 49 546.75 лв. ).При делбата ответницата е
получила имущество от чистия актив в размер по-малък с 10 986.67 лв. от
полагащия й се дял от 1/ 3 ид.ч. от наличното към момента на откриване на
наследството имущество (49 546.75 лв.- 38 560.08 лв.).
Съдът съобразява , че ако наследодателят на страните не се е бил
разпоредил с част от притежаваното от него имущество в полза на едно от
децата му , то съобразно установения размер на масата по чл. 31 от ЗН от
199 208.00 лв., на основание чл. 5 ал.1 и чл. 9 ал.1 от ЗН след неговата смърт
на всеки от наследниците му В.А. К.а (съпруга) и К. И. К. и Б. И. К.
(низходящи от първа степен би се следвало имущество в размер от 66 403 лв.
(199 208.00 лв. :3).В резултат на делбата , ищецът е получил имущество на
стойност 110 080.16 лв., а в резултат на делбата и дарствените
разпореждания, ответницата е получила имущество на стойност 89 127.84 лв.
(50 567.76 лв. + 38 560.08 лв.).
Правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е
самостоятелно субективно потестативно право. То може да бъде упражнено
чрез сезиране на съда ( чрез иск или възражение) или чрез доброволно
уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или
дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки-така решение
7
№ 139 от 24.06.2013 год. на ВКС по гр. д. № 50/2013 год., II г. о. Договора за
доброволна делба от дата 18.08.2023 год. съставлява доброволно уреждане на
отношенията между облагодетелствания от даренията наследник: Б. И. К. и
останалите наследници със запазена част В.А. К.а и К. И. К. с оглед неговото
съдържание и извършената по-горе съпоставка на размерите на притежавано
и разпоредено от наследодателя имущество, запазените части на
наследниците и възложеното в тяхна собственост имущество . Съделителите
са декларирали , , че считат дяловете си в наследството за равни независимо
,че не са получили имущество в един и същи размер и не са заплащали
уравнение на дялове , а ищецът е бил компенсиран за незначителното
накърнение в стойностно изражение на запазената му част в размер от
255.25 лв. с възлагане на имущество от чистия актив от 110 080.16
лв.,надвишаващо по размер както запазената му част от 49 802 лв.,така
надвишаващо това което би могъл да получи от чистия актив при липса на
доброволно уреждане на отношенията от 49 546.75 лв., както и надвишаващо
това ,което би могъл да получи,ако приживе наследодателят не се е бил
разпоредил с дарствените актове от 66 403 лв.
Горното обуславя неоснователност на иска по чл. 30 от ЗН и по тази
причина следва да бъде отхвърлен.Този извод като краен резултат
обжалваното решение съдържа ,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от
ГПК въззивният съд го потвърждава.
С оглед изхода по спора-неоснователност на подадената въззивна жалба ,
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски за
въззивната инстанция-заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 2 000
лв.
С иска за намаляване на дарение, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, се
защитава имуществено право, поради което същият е оценяем и цената му се
определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – като дробна част от
данъчната оценка на дарените имоти, с размер на дробната част, съответен на
претендираната от ищеца за възстановяване запазената част. Претенцията за
намаляване на завещания и дарения за възстановяване на запазена част от
наследство е облигационно вземане, а не представлява иск за защита на вещно
право,поради което при съобразяване ,че общия размер на данъчните оценки
на имотите,предмет на дарението възлиза на 10 431.50 лв., а претендираната
8
за възстановяване част е ¼ ид.ч.,решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване- така определение № 3570 от 11.07.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 2935/2023 г., I г. о., ГК.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 /21.06.2024 год. по гр. д.№ 96/2024 год. на
Районен съд Г.Т..
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, от гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. К., ЕГН
**********, от гр. В. сумата от 2 000 лв. ,сторени съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9