Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3097 19.11.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХХI-ви граждански
състав
На
двадесет и втори октомври Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж. С.
като
разгледа докладваното гр.д.№5054 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление в .........................., подадена срещу Т. М. Н., ЕГН **********,
адрес ***, с която се претендира установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца за сума в размер на 5210,45 лева, от която 5194,97 лева –
остатък от неизплатена главница и 15,48 лева – остатък от договорна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното погасяване на дълга, за които суми има
издадена по ч.гр.д.№2447/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на
парично задължение №1339/22.03.2019 г.
В исковата молба се сочи, че между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и длъжника има сключен договор за потребителски кредит №................
от 30.08.2012 г., по който ответникът има качеството на кредитополучател и
задължението да го погаси чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на
129,30 лева, първата със срок до 28.09.2012 г., а последната в срок до
28.08.2017 г. Твърди се, че след 28.07.2013 г., когато длъжникът извършва
частично плащане, не е заплатил останалите 49 пълни и една частична вноска,
поради което и е изпаднал в забава, както и че на 21.02.2014 г. е сключен
договор за цесия на вземанията между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по силата на който задължението на длъжника
Н. е изкупено от заявителя, който е ищец в настоящето производство. Твърди се
още, че цесията е съобщена на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства,
претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител,
представя молба, вх.№45559/16.10.2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез пълномощник
депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията по
основание и размер, включително оспорва активната процесуална легитимация на
ищеца. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява и се
представлява от упълномощения си процесуален представител-адв.Д., който излага
подробни аргументи за отхвърляне на иска.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на
предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори за съществуването на
облигационни отношения между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответника Н., възникнали на
30.08.2012 г. по силата на сключен помежду им договор за отпускане на потребителски
паричен кредит №.................., копие от който е приет като доказателство
по делото. От съдържанието му се установяват следните характеристики и
условията на потребителския паричен кредит, а именно: чиста стойност на кредита
в размер на 5000 лева, такси/комисионни в размер на 150 лева, застрахователна
премия в размер на 343,80 лева, или обща стойност на кредита в размер на
5493,80 лева. Видно е и това, че страните са договорили фиксиран ГЛП в размер
на 14,5 %, както и ГПР в размер на 16,97 %, както и това, че общо дължимата
сума от 7758,00лева, ще бъде платена от ответника като кредитополучател на 60
месечни вноски, всяка в размер на по 129,30 лева, с първа падежна дата 28.09.2012
г. Към договора е приложено и копие на двустранно подписан погасителен план към
договора за кредит, от съдържанието на който се установява и това, че последната
падежна дата е на 28.08.2017 г.
Ответникът не оспорва
твърденията на ищеца, че заемната сума от 5000 лева му е била преведена по
банков път, за което свидетелства и платежно нареждане от 31.08.2012 г., прието
като доказателство по делото, както и това, че в срок до 28.07.2013 г. е
извършил плащания по договора в общ размер на 1320,89 лева.
По делото е приложено
ч.гр.д.№2447/2019 г. по описа на РС-Бургас, образувано по заявление на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу длъжника Н., срещу когото има издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1339/22.03.2019 г., с
която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 5194,97 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №............../30.08.2012
г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и сумата от 15,48 лева,
представляваща договорна лихва за периода 30.08.2012 г. – 21.02.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основните възражения на
ответника са относно валидността на сключения между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД договор за цесия от
21.02.2014 г., приет като доказателство по делото. От съдържанието му се
установява, че има за предмет прехвърляне
и продажба на вземания на цедента, описани в приложение №1 към договора, заедно
със съпътстващите ги гаранции на цесионера - портфолио от необслужвани от
длъжниците вземания за период от над 180 дни просрочие, произтичащи от договори
за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица, срещу което
цесионерът се е задължил да заплати на цедента уговорена между тях цена.
Съгласно чл.2.3 от договора за цесия същият влиза в сила при пълно изплащане на
покупната цена от цесионера.
В тази връзка, представени
и приети като доказателства по делото са още извлечение от Приложение №1 към
договора за цесия, съгласно което в предметния обхват на цесионния договор е
попаднало и вземане на цедента към ответника Т.Н. в общ размер от 5194,97 лева,
произтичащо от договор №..............., потвърждение за извършена цесия на договор №........... на
основание чл.99 от ЗЗД, с което цедентът потвърждава, че е получил от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД договорената цена за прехвърлените вземания по
договор №................, уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, изходящо от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, от съдържанието на което става ясно и това, че вземанията на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №...............,
са прехвърлени на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД и от датата на получаване на уведомлението всички
плащания на суми по този договор следва да бъдат насочвани по сметка на
цесионера. Приложено е и известие за доставяне (без да е посочено съдържанието
на пощенската пратка), от което е видно, че пратката е с подател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД и получател Т.Н., но същата не е била потърсена от
получателя.
При така ангажираните доказателства, съдът прави следните изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано
производството по гражданско дело №5054 по описа на Бургаски районен съд за 2019
г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№2447/2019 г. по описа на РС-Бургас е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени
с разпореждане от 14.05.2019 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради
което и същият се явява допустим.
По делото се установи по несъмнен начин, че между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника
има сключен посочения в исковата молба договор за потребителски кредит в размер
на 5000 лева, че сумата е преведена по банковата сметка на кредитополучателя
срещу задължението на последния да я заплати в срок до 28.08.2017 г., ведно с такси/комисионни
в размер на 150 лева, застрахователна премия в размер на 343,80 лева и възнаградителна
лихва в размер на 14,5 % годишно, като по този начин общият размер на дължимите
от него плащания по договора за кредит за целия период на договора възлиза на 5493,80
лева.
По делото липсват
доказателства ответникът да е погасил изцяло дължимите от него суми по договора
за кредит, като към настоящия момент е настъпил падежа на последната
погасителна вноска, поради което и съдът приема, че е настъпила изискуемост на
цялото задължение.
Независимо от горното
обаче искът се явява неоснователен, поради което и като такъв следва да се
отхвърли и това е така, тъй като твърдението на ищеца, че вземанията на кредитора по договора за кредит са му
били валидно прехвърлени с посочения в исковата молба договор за цесия от
21.02.2014 г., останаха недоказани. Видно от договора е, че същият влиза в сила
при пълното плащане на уговорената между страните покупна цена на прехвърлените
вземания, а в случая липсват доказателства тази цена да е била платена. Такива
данни не се съдържат и в представеното потвърждение за извършена цесия, в което
цедентът потвърждава, че е получил договорената цена за прехвърлените вземания
по договор №................, но не и пълното плащане на покупната цена по
договора от 21.02.2014 г. за продажба и прехвърляне на вземания.
Предвид неуспешното доказване договорът за цесия, от
който ищцовото дружество претендира права, да е породил правното си действие, съдът
отхвърля иска като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложат направените от ответника разноски за адвокат в размер на 580,00
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ................................., седалище и адрес на
управление в .............................., срещу Т. М. Н., ЕГН **********,
адрес ***, за установяване по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземания
в полза на ищеца за сума в размер на 5210,45 лева, от която 5194,97 лева –
остатък от неизплатена главница по Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит №.................../30.08.2012 г., сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и 15,48 лева – остатък от договорна лихва за периода
30.08.2012 г. – 21.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното погасяване
на дълга, за които суми има издадена по ч.гр.д.№2447/2019 г. по описа на БРС
Заповед за изпълнение на парично задължение №1339/22.03.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ............................,
да заплати на Т. М.Н., ЕГН **********, адрес ***,сумата от 580,00 лева
(петстотин и осемдесет лева), представляваща направените по делото разноски за
адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : / п /
Вярно с оригинала: Ж. С.