№ 12681
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110143770 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от ищеца Б. В. Б., ЕГН **********
срещу ЗД Бул Инс АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата
от 17 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от травматични увреждания в областта на лявото ходило и областта на
врата, настъпили в следствие на ПТП от 01.03.2024 г. около 16 ч. в гр. София,
ул. „Б. Б.“, преди кръстовището в бул. „П. Л.“ водачът на МПС (авт.марка), с
рег. № ** **** **, с валидна ГО при ответника, виновно удря пресичащия
пешеходещ - ищец в областта на лявата тазобедрена става, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Обосновава исковата си претенция с твърденията, че процесното ПТП е
реализирано по вина на водача на МПС-т, застраховано със задължителна ГО
при ответника. Релевира доводи, че в следствие на процесното ПТП е получил
остра болка в лявото ходило и не е можел да движи врата си. Сочи, че два
пъти е посещавал болнично заведение, като се установило счупване на палеца
и крайникът е бил имобилизиран с гипсова шина за 3 седмици, след което е
продължено с домашно лечение. Излага становище, че е търпял болки и
страдания с висок интензитет. Наложило се е да ползва чужда помощ.
1
Обосновава, че е получил усещане за уязвимост, затворил се в себе си,
занемарил работата си и спортните си занимания, често сънувал кошмари,
избягвал срещи с приятели, загубил спортната си форма, изпитвал страх и
уплах, разстройвал се при спомена за инцидента. Аргументира, че е поканил
ответника да плати обезщетение.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер.
Признава факта за наличието на валидна ГО на процесния автомобил към
датата на ПТП. Оспорва механизма. Оспорва вината на водача на автомобила.
Възразява уврежданията да са причинени от процесното ПТП. Твърди, че
вината е на пострадалия. Прави възражение за съпричиняване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 498, ал. 3 КЗ. Съгласно посочените разпоредби увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да предяви пред съд иск за
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ
въвежда предпоставка за допустимост на производството, като
материалноправното основание на иска се съдържа в разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ.
По същество, за да възникне имуществена отговорност за
застрахователя за заплащане на такова обезщетение на увреденото лице, е
необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като е причинил на последния имуществени или
неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования; 2/ наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника-застраховател. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
2
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК е обявил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответното
дружество е било застраховател на гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка и модел (авт.марка), с рег. № ** **** ** към 01.03.2024 г.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е претърпяла
посочените увреждания, че те са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, виновен за настъпването на което е бил водачът на лек автомобил марка
и модел (авт.марка), с рег. № ** **** **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното дружество и размерът на вредите.
В доказателствена тежест на ответното дружество е да докаже
възражението си за съпричиняване.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Б. Й. С. – участник в процесното ПТП, които съдът кредитира като
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. От показанията на свидетеля се
установява, че управлявайки (авт.марка) с не повече от 30 км. в час, между
пешеходен светофар и пешеходна пътека е ударил ищеца, като водачът не е
имал видимост заради спрели от дяната му страна на червен светофар
автомобили между които ищецът е минал преди удара. Свидетелските
показания съответстват на отразеното в преписката от СДВР, приобщена като
писмено доказателство по делото, както и от заключението на вещото лице по
приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена.
В аспекта на изл. ото и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява деликтът – противоправното поведение на водача
на лек автомобил (авт.марка), с рег. № ** **** **, който е извършил
нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП. Общата
норма на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, както и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 116,
изр. последно от ЗДвП задължават водачите на МПС да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците,
и да избират такава скорост на движение, за да могат в случай на
необходимост да спрат при възникнала опасност. Нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1
ЗДвП съдържа законов принцип, прогласяващ спазването на пътните правила
като гаранция за предпазливо поведение и повишено внимание от страна на
3
водачите на превозни средства към уязвимите участници в движението.
Безспорно по делото е, че ищецът е пешеходец и в резултат на невнимание на
водача на МПС е последвало съприкосновение между автомобила и
пешеходеца, при което последният е получил увреждания.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП
и уврежданията на ищеца. Вещото лице дава заключение, че няма данни колко
време е траело възстановяването на пострадалия, както и че няма трайни
увреждания. Посочва, че ищецът е имал затруднения в хигиенно-битовото
обслужване с оглед счупения палец на крака. В открито съдебно заседания
вещото лице разяснява, че в протокола от 1 март от Пирогов е описано
„обективно състояние – болка в ляво ходило и във врата“, откъдето се вади
заключение че има травми в тези зони. При направената справка в Пирогов се
оказва, че и на 1-ви и на 2-ри март са направени идентични снимки на лявото
ходило, при които се вижда ясно счупването на палец на крака. Пояснява, че
лечение не е описано за шията, вероятно е била контузия с нисък интензитет,
изписани са обезболяващи, не е поставяна имобилизационна шина. Най-
вероятно интезитета на травмата не е предполагал по-сериозно отношение.
Счупването на пръста се изразява в, дали ще бъде гипс, ортеза, или някаква
имобилизация, за три седмици. Във втория амбулаторен лист е описана
гипсова шина за пръста на крака за три седмици.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля А. З. В., които съдът кредитира като логични, последователни
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. От показанията на свидетелката се установява, че ищецът са го болели
крака и шията след инцидента. Плакал е, сънувал е кошмари, пиел е
обезболяващи 4-5 дни по предписания на личния лекар и свидетелката го е
придружавала на пазар и като излиза. От показанията се установява, че не се е
чувствал добре две седмици. Свидетелката заявява, че ищецът не е ползвал
болничен заради травмите.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната
сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право – здравето му – обект на правото на лична
4
/физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ. Здравето е такова
състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка
физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи.
Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания се доказват от събраните писмени
и гласни доказателства, както и заключението по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза. Вследствие на настъпилото произшествие ищецът е
претърпял счупване на палец на левия крак и лека травма в областта на врата.
Безспорно по делото бе установено, че лечението на счупения палец е траело
3 седмици, а травмата на врата е отшумяла бързо. Бе установено и от
свидетелските показания, че психически ищецът се е чувствал зле 2 седмици.
Към момента пострадалият се е възстановил напълно. Уврежданията не са
затруднили обичайния живот на ищеца в значителна степен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Трайна и последователна е съдебната практика с
позоваване и на ППВС № 4/68 на ВС, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая се касае за млад
мъж, който бързо се е възстановил напълно от инцидента в рамките на 2-3
седмици. Няма данни да се е изменил значително начина му на живот и
травмите да са го затруднили повече от обичайното.
Съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е в
размер на 2 000 лв.
По делото се установи, че ищецът е предприел пресичане на пътното
платно в неразрешен участък в близост до пешеходна пътека и пешеходен
5
светофар, като не е изчакал движещия се автомобил, поради което настоящият
съдебен състав намира, че Б. Б. е допринесъл в значителна степен за
настъпването на процесното ПТП. Ищецът е нарушил чл. 113 ЗДвП и чл. 114
ЗДвП. Обективната и субективна възможност на водача на лекия автомобил да
възприеме пострадалия като препятствие на пътя и да спре автомобила, преди
да го удари, е от значение за наказателната и за деликтната отговорност на
самия водач, но не изключва приноса на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Приносът е обусловен от това, че ударът е настъпил изцяло в лентата за
движение на автомобила и е бил предотвратим, ако ищецът пресичаше на
регламентирана пешеходна пътека или беше изчакал преминаване на
автомобила, каквото задължение има съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1,
т. 1 ЗДвП. Поведението на пострадалия непосредствено преди произшествието
съставлява форма на съпричиняване на вредоносния резултат и възражението
на ответника - застраховател, че дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди подлежи на намаляване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съразмерно на доказания принос, е основателно. Съобразявайки механизма на
реализиране на произшествието и поведението на участниците в него,
настоящият състав намира, че приносът на пострадалия е в размер на 60%.
Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи предявеният иск за
сумата в размер на 800 лв. и да го отхвърли за горницата над този размер.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ответното дружество има право на разноски в размер на 667,06 лв.
съобразно отхвърлената част от иска.
Ищецът има право на разноски в размер на 57,88 лв., съобразно
уважената част от иска.
Адв. М. Н. - Т има право на 47,06 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основаниe чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ ЗД Бул Инс
АД, ЕИК ********* да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** сумата в размер
на 800 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от травматични увреждания в областта на лявото ходило и областта на врата,
настъпили в следствие на ПТП от 01.03.2024 г. около 16 ч. в гр. София, ул. „Б.
Б.“, преди кръстовището в бул. „П. Л.“ водачът на МПС (авт.марка), с рег. №
** **** **, с валидна ГО при ответника, виновно удря пресичащия
пешеходещ - ищец в областта на лявата тазобедрена става, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 22.03.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Б., ЕГН ********** срещу ЗД Бул Инс
АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата над 800 лв. до
пълния предявен размер, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от травматични увреждания в областта на лявото
ходило и областта на врата, настъпили в следствие на ПТП от 01.03.2024 г.
около 16 ч. в гр. София, ул. „Б. Б.“, преди кръстовището в бул. „П. Л.“ водачът
на МПС (авт.марка), с рег. № ** **** **, с валидна ГО при ответника, виновно
удря пресичащия пешеходещ - ищец в областта на лявата тазобедрена става,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗД Бул Инс АД, ЕИК
********* да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 57,88
лв., представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗД Б. В. Б., ЕГН
********** да заплати на Бул Инс АД, ЕИК ********* сумата в размер на
667,06 лв., представляваща съдебни разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. ЗД
Бул Инс АД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Н. - Т сумата в размер на
47,06 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8