№ 50
гр. Варна, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ТС-КРАСИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
срещу „APT СТРОЙ М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, и А. В. Г., с пост.
адрес гр.Варна искове за заплащане на дължими суми в размер на 38 350,15 лева,
представляващи главница на неизплатени задължения за доставени строителни материали,
посочени по вид в съставените между страните 44 фактури, издадени през м.юли 2020г.,
м.август 2020г. и м.януари 2021г., както и мораторна лихва в размер на 7 345,17 лева, върху
всяко закъсняло плащане, считано до 29.07.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен търговски
рамков договор от 15.03.2019г. за доставка на различни стоки/материали/ за строителството,
като цените се договарят съгласно действащите ценови листи на съответния производител -
чл.1 ал.З от Раздел 1 на договора. Договорено било ответното дружество в продължение на
една година да поръчва необходимите му стоки и материали от склад на ищцовото
дружество, като съгласно чл.6, ал.1 от договора текущите задължения на купувача не могат
да надхвърлят утвърдения кредитен лимит от 70 000 лева с включен ДДС. Сочи се също, че
в чл. 6, ал.2 е договорена солидарна отговорност и на физическото лице А. В. Г., който се
явява и управител и собственик на капитала на „APT СТРОЙ М " ЕООД. В текста било
договорено, че А. Г. се задължава лично, като поръчител, да отговаря за изпълнението на
всички настоящи и бъдещи задължения на „APT СТРОЙ М" ЕООД по договора, да отговаря
солидарно за пълното и точно изпълнение на задълженията. Твърди се, че договорката за
неприложимост на чл.147 ЗЗД сочи, че страните са договорили солидарна отговорност, а не
1
поръчителство, но и при двете хипотези физическото лице отговаря за дълга, за неговото
пълно и точно изпълнение. Твърди се, че на 15.03.2020г. страните са подписали анекс към
цитирания договор от 15.03.2019г, като са удължили по взаимно съгласие срока на договора
с още една година - до 15.03.2021 година. Доставката на всички поръчани от дружеството
стоки в срока на договора била извършвана веднага, в деня на заявката до склада или
строителния обект на ответното дружество, като едновременно била издавана данъчна
фактура, с посочване падежа на всяко плащане.
В отговор на отправена молба от ищеца за потвърждение на салда във връзка с
одиторска проверка на финансов отчет към 31.12.2020г., ответното дружество потвърдило
данни за размер на задължения към ищеца в размер на 93 073.23лева. През изтеклия период
било извършвано частично погасяване, като до 31.12.2021г. останала неизплатена стока в
размер на 72 350.15 лева главница. През 2022г. било осъществено само едно плащане в
размер на 34 000 лева, след което се твърди, че са останали дължими 38 350.15 лева
главница.
Сочи се, че при извършените частични плащания не е посочено основание,
поради което сумите са отнасяни за погасяване на задълженията по дата на възникване, в
резултат на което непогасени са останали задълженията по следните фактури, посочени в
исковата молба: 202965/02.07.2020г. на стойност 591,97 лв., 203029/03.07.2020г. на
стойност 1133,35 лв., 203045/03.07.2020г. на стойност 454,98 лв.,
203086/06.07.2020г. на стойност 3329,16 лв., 203211/07.07.2020г. на стойност 1516,98 лв.,
203281/09.07.2020г. на стойност 523,68 лв., 203385/10.07.2020г. на стойност 85,28 лв.,
203409/10.07.2020г. на стойност 2687,86 лв., 203419/11.07.2020г. на стойност 84,00 лв.,
203511/13.07.2020г. на стойност 347,26 лв., 203527/13.07.2020г. на стойност 751,00 лв.,
203575/14.07.2020г. на стойност 3882,10 лв., 203602/15.07.2020г. на стойност 1250,56 лв.,
203689/16.07.2020г. на стойност 41,02 лв., 203762/17.07.2020г. на стойност 1092,96 лв.,
203887/20.07.2020г. на стойност 656,06 лв., 203938/21.07.2020г. на стойност 576,43 лв.,
204046/22.07.2020г. на стойност 2075,08 лв., 203990/22.07.2020г. на стойност 493,92 лв.,
204086/23.07.2020г. на стойност 732,12 лв., 204141/24.07.2020г. на стойност 241,92 лв.,
204268/27.07.2020г. на стойност 22,80 лв., 204433/29.07.2020г. на стойност 2031,82 лв.,
204483/30.07.2020г. на стойност 2262,91 лв.; 204613/03.08.2020г. на стойност 1251,50 лв.,
204645/04.08.2020г. на стойност 319,85 лв., 204726/05.08.2020г. на стойност 273,55 лв.,
204948/10.08.2020г. на стойност 656,06 лв., 205140/13.08.2020г. на стойност 893,92 лв.,
205281/15.08.2020г. на стойност 1510,80 лв., 205292/17.08.2020г. на стойност
457,00 лв., 205384/18.08.2020г. на стойност 160,64 лв., 205457/19.08.2020г. на стойност
153,50 лв., 205602/21.08.2020г. на стойност 335,52 лв., 205657/24.08.2020г. на стойност
831,23 лв., 205836/26.08.2020г. на стойност 152,32 лв., 205903/27.08.2020г. на стойност
129,06 лв., 205968/28.08.2020г. на стойност 928,20 лв.; 211076/22.01.2021г. на
стойност 3363,08 лв., 212254/27.01.2021г. на стойност 68,70 лв.
Твърди се, че върху главниците по процесните фактури се дължи мораторна
лихва за периода от падежа на задължението по всяка фактура, както е посочено в текста на
2
фактурата. За издадените през м.януари 2021г. фактури се сочи, че падежът настъпва на 45
ден от съставянето на фактурата, както е посочено в рамковия договор от 15.03.2019г. При
изчисление въз основа на така посочените периоди на забава се сочи, че дължимата
мораторна лихва е в размер на 5329,17 лв. Направени са доказателствени искания.
В депозирания писмен отговор от ответника А. Г. чрез особен представител
адв.М. се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че договорът за поръчителство е прекратен поради настъпване на крайния срок
на договора и поради непредявяване на претенцията в рамките на преклузивния срок. Сочи
се нищожност на клаузата, по силата на която А. Г. се е задължил да отговаря за бъдещи
задължения на дружеството. Оспорва се също факта на извършена доставка на стоките,
както и посочените във фактурите цени, сочи се, че поради неизвършена доставка на стоките
не е възникнало задължение за плащане. Направени са доказателствени искания.
В допълнителната искова молба се поддържа, че в чл. 6, ал.2 е договорена
солидарна отговорност и на физическото лице А. В. Г., управител и собственик на капитала
на „APT СТРОЙ М" ЕООД, поради което е солидарно задължен за пълното и точно
изпълнение на задълженията. Твърди се, че дори А. Г. да е само поръчител, изрично е
уговорено в същата разпоредба продължаване отговорността на поръчителя след изтичане
на 6-месечния срок, с което поръчителят се е отказал от ограничението, предвидено в чл.147
от ЗЗД. Сочи се неоснователност на оспорването относно доставката, като се твърди, че
съставените съгласно договора фактури представляват доказателство за доставяне на
вписаните в тях стоки по вид, количество и цена стоки. Изразява се становище за
недопустимост на релевираното в отговора оспорване автентичността на подписа на А. Г.,
доколкото особеният предоставител представлява само физическото лице, а подписите в
писмата за потвърждение на салда са положени от А. Г. в качеството на управляващ.
В допълнителния отговор на ИМ от ответника А. Г. чрез особен представител
адв.М. се поддържа изложеното в отговора становище, че ответникът се е задължил като
поръчител, поради което уговорката за неприложимост на преклузивния срок по чл.147 от
ЗЗД е нищожна. Твърди се неоснователност на възражението за недопустимост на
направеното в отговора оспорване автентичност на документи, подписани от ответника в
качеството на управител на ответното дружество, доколкото поръчителят има право да
релевира всички възражения на главния длъжник. Оспорва се също истинността на
положения подпис за А. Г. в представеното по делото споразумение от 20.02.2023г.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно
доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между
страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него,
3
настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в
забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на дължимите суми.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
сключен договор за доставка при условията на отложено плащане от 15.03.2019г. между
ищцовото дружество като доставчик и ответното като купувач. В чл.3, 4 и 5 от договора е
уговорено, че цените на стоките са определени в ценовата листа на съответния
производител, като плащането се извършва в лева срещу данъчна фактура, в срок до 45 дни
от датата на получаване на стоката. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че А. В. Г. лично
на основание чл.138 от ЗЗД се задължава спрямо „ТС – КРАСИ“ ЕООД като поръчител да
отговаря за изпълнението. С анекс от 15.03.2020г. е продължен срока на договора до
15.03.2021г.
Договорът и анексът са оспорени от ответната страна с твърдения за
неавтентичност на подписите, положени за А. Г. като купувач и поръчител в договора и
като купувач в анекса. В хода на откритото производство с правно основание чл.193 от ГПК
е назначена и приета съдебно-графологична експертиза, от чието заключение се установява,
че подписите не са положени от А. Г.. С оглед на така установената неавтентичност
съобразно разпоредбата на чл.194, ал.2 от ГПК оспорените писмени доказателства, а именно
договор от 15.03.2019г. и анекс от 15.03.2020г. следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото.
Въпреки липсата на договор вследствие на успешно проведеното производство
по чл.193 от ГПК извършените доставки, за които се претендира плащане, се установяват от
представените фактури, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи.
Видно от отговора, оспорва се качеството на ищеца като изправна страна, а
именно изпълнението на поетите от него договорни задължения, оспорват се и
представените по делото фактури, по които се твърди, че е извършено частично плащане и
на които се основава настоящата претенция.
С оглед доказване факта на извършените доставки на стоки по процесните
фактури, по искане на ищеца са ангажирани свидетелските показания на В.М.М. и Х.Я.Д..
От показанията на В.М.М. се установява, че като търговски представител на „Оргахим“ АД е
работил с „ТС – КРАСИ“ ЕООД, дистрибутор на „Оргахим“ АД. Заявките от „APT СТРОЙ
М" ЕООД били правени чрез свидетеля, доставките се вземали от склада с транспорт на
купувача, а фактурите свидетелят носел в офиса на фирмата, където ги подписвала и
полагала печат една от служителките, след което той връщал копието в склада на ищеца.
Според свидетеля тези задължения се натрупали от ответното дружество по време на
ремонта на ОД на Полицията през 2020г., който бил извършен от „APT СТРОЙ М" ЕООД
изцяло с материали, закупени от „ТС – КРАСИ“ ЕООД. По отношение на цените, на които
са продавани материалите, свидетелят заявява, че цените се определят от завода, като „APT
СТРОЙ М" ЕООД са ползвали и търговски отстъпки за количество.
4
От показанията на Х.Я.Д. се установява, че работи като касиер в „ТС – КРАСИ“
ЕООД и знае ответното дружество „APT СТРОЙ М" ЕООД като клиент. Заявява, че тя е
издавала документите за закупената стока – фактура и приемо-предавателен протокол, които
представителят на „Оргахим“ АД носел в офиса на „APT СТРОЙ М" ЕООД за подпис, след
което документите се връщали при нея подписани. Според свидетеля цената се определяла
по предварителна оферта.
За установяване размера на останалите неизплатени задължения, по искане на
ищцовата страна е допусната и приета СЧЕ, от заключението по която се установява, че
издадените фактури от 03.09.2020г. до 30.12.2022г. се заплащат само по касов път в брой.
Вещото лице е установило, че дължимите суми от „APT СТРОЙ М" ЕООД към „ТС –
КРАСИ“ ЕООД към 21.10.2022г. – датата на подаване на исковата молба, съгласно
счетоводството на ищцовото дружество, са в общ размер на 38 350,15 лева по процесните
фактури, първата от които е частично изплатена. Въз основа на получената информация от
ТД на НАП експертизата е установила, че издадените фактури от „ТС – КРАСИ“ ЕООД са
отразени в дневниците за покупки на „APT СТРОЙ М" ЕООД, тоест са осчетоводени при
ответното дружество.
Въз основа на така събраните доказателство, възприети в тяхната съвкупност, се
налага извода, че доставките по процесните фактури са извършени и съответно е възникнало
задължение за заплащане на стойността на доставените стоки в размера съгласно посоченото
във фактурите.
Освен изложеното, в случая са приложими правилата относно търговските
сделки, съгласно регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, доколкото страните по
сделката са търговски дружества. Съгласно константната практика на ВКС, със
задължителен характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните
правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната
фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения,
ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /Решение
№ 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011
г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. №
1598/2013 г., II т. о., ТК /
Факта на извършени доставки и размера на неизплатеното задължение на „APT
СТРОЙ М" ЕООД се установява и от представеното по делото споразумение от 20.02.2023г.,
с което е прието за установено, че по процесния договор и анекса към него „ТС – КРАСИ“
ЕООД е извършило доставка на стоки и материали на „APT СТРОЙ М" ЕООД, подробно
индивидуализирани в приложение №1, като общият размер на задължението на купувача
„APT СТРОЙ М" ЕООД възлиза на 38 350,15 лв., ведно с приети лихви в размер на 7345,17
5
лв. до 29.07.2022г. и още приети лихви в размер на 1980,03 лв. към 31.01.2023г., както и
разноски в общ размер 4600 лв.
Споразумението е оспорено от ответната страна с твърдение за неавтентичност на
подписа, положени за А. Г. като купувач - ответник. В хода на откритото производство с
правно основание чл.193 от ГПК е назначена и приета съдебно-графологична експертиза, от
чието заключение се установява, че подписът е положен от А. Г..
Въз основа на горното съдът намира, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.79 от ЗЗД относно претенцията срещу „APT СТРОЙ М" ЕООД за заплащане на
главница, поради което предявеният на това основание осъдителен иск се явява основателен
и следва да бъде уважен в претендирания размер, а именно 38350,15 лв. главница. Предвид
на акцесорния й характер следва да бъде уважена претенцията за заплащане на законната
лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторно обезщетение в размер на
законната лихва за периода на забавата. Датата на настъпване изискуемостта на вземанията
по процесните фактури е посочения във всяка фактура падеж, при липсата на твърдения и
доказателства за определяне на изискуемостта по друг начин. Що се отнася до фактурите,
издадени през м.01.2021г., в които не е посочен падеж, при липсата на договор вследствие
на успешно проведеното производство по неговото оспорване, приложимо е общото
правило на чл.327, ал.1 от ТЗ, съгласно което купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В случая лихва
за забава върху вземанията по тези фактури се претендира след изтичане на 45 дни, което с
оглед на диспозитивното начало следва да се съобрази при изчисляване на дължимия
размер, който се установява от заключението по СЧЕ. Обезщетението за забава следва да се
присъди за период от падежа по всяка фактура до 29.07.2022г., както е претендирано в
петитума на исковата молба, доколкото тази дата предхожда датата на завеждане на иска.
Изчислен по този начин в заключението по СЧЕ, размерът на дължимото обезщетение за
забава е 7345,13 лв., поради което предявеният на това основание осъдителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер,
По претенцията за солидарно осъждане на ответника А. В. Г. – основава се на
твърдения, че в чл.6, ал.2 от договора е уговорена солидарна отговорност за А. В. Г. като
поръчител на основание чл.138 от ЗЗД. Поради изключване на договора от доказателствата
по делото вследствие на успешно проведеното производство по неговото оспорване, липсва
доказателство за наличие на писмен договор за поръчителство по смисъла на чл.138 от ЗЗД.
Липсва и доказателство за уговаряне на солидарна отговорност на А. В. Г. като съдлъжник.
От представеното по делото споразумение, чиято автентичност е установена в
хода на проведеното производство по чл.193 от ГПК, се установява признание за
дължимостта на процесните суми от ответното дружество чрез неговия управител А. В. Г.,
но липсва основание за извод, че е договорена солидарна отговорност на А. В. Г. като
6
физическо лице, който в това качество изобщо не е страна по споразумението. Наложените
обезпечителни мерки срещу А. В. Г. като физическо лице са въз основа на допуснатото
обезпечение на бъдещ иск и не обосновават възникване на солидарна отговорност, която
следва да бъде уговорена изрично и в писмен договор.
С оглед на излложеното претенцията за солидарно осъждане на ответника А. В.
Г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода от спора и поради направеното искане на ищцовото дружество
следва да бъде присъдена сумата от 4148 лв., включваща половината от разноските по
делото за заплатена държавна такса 1834,94 лв., адв.възнаграждение 1950 лв.,
възнаграждение за вещи лица 200 лв., депозит за особен представител 4306 лв. и такса за
съдебно удостоверение 5 лв. по съобразно представените по делото списък по чл.80 от ГПК
и писмени доказателства, с изключение на претендираната сума за разноски по
обезпечителното производство на бъдещ иск, за които не са представени доказателства в
настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „APT СТРОЙ М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТС-КРАСИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, следните суми:
38 350,15 лева, представляващи главница на неизплатени задължения за доставени
строителни материали, посочени по вид в съставените между страните 44 фактури, издадени
през м.юли 2020г., м.август 2020г. и м.януари 2021г., както и мораторна лихва в размер на
7 345,17 лева, върху всяко закъсняло плащане от падежа на всяка фактура до 29.07.2022г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга, срещу на основание чл. 79 и 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТС-КРАСИ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна за солидарно осъждане на А. В. Г., с пост. адрес гр.Варна да заплати
следните суми: 38 350,15 лева, представляващи главница на неизплатени задължения за
доставени строителни материали, посочени по вид в съставените между страните 44
фактури, издадени през м.юли 2020г., м.август 2020г. и м.януари 2021г., както и мораторна
лихва в размер на 7 345,17 лева, върху всяко закъсняло плащане от падежа на всяка фактура
до 29.07.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, срещу на основание чл.
79 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „APT СТРОЙ М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТС-КРАСИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 4148
7
лева /четири хиляди сто четиридесет и осем лева/, представляваща разноски в настоящото
производство съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8