ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 903
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500657 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София,
ЕИК *********; против определение № 11066/21,12,2021 г., постановено по гр. д. №
7598/2021 г. на РС Пловдив, с което е върната предявената от дружеството искова молба
като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като е обезсилена
Заповед № 261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 12209/2020 г. на РС Пловдив. Иска се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството пред РС е образувано по предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД – София, ЕИК *********; против Д. Н. Ж. с ЕГН **********; искове по реда на чл. 422
от ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед №
261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. №
12209/2020 г. на РС Пловдив.
С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като недопустима,
прекратил е производството по делото и е обезсилил издадената в полза на ищца заповед за
изпълнение. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва идентичност между
вземанията - предмет на исковете, и тези, присъдени със заповедта за изпълнение, както и че
тази липса на идентичност води до недопустимост на предявените установителни искове.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7598/2021 г. на РС Пловдив, същото е
образувано по заявление от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, ЕИК *********; за
1
издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Н. Ж. с ЕГН **********.
Искането е прието за основателно и в полза на заявителя е издадена Заповед №
261065/21,10,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за вземания в
общ размер 280,25 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период от
25,08,2017 г. до 24,11,2017 г., дължими по: договор за мобилни услуги от 30,09,2015 г. за
ползване на мобилен номер ......; договор за мобилни услуги от 18,07,2016 г. за ползване на
мобилен номер ......; договор за мобилни услуги от 15,09,2017 г. за ползване на мобилен
номер .......; за които са издадени фактури: № **********/25,09,2017 г.; №
**********/25,10,2017 г.; № **********/25,11,2017 г., ведно със законните лихви върху
присъдените главници, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до пълното
им погасяване.
Заповедта е връчена чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземанията по заповедта.
В определения за това срок е постъпила исковата молба, по която е образувано
настоящото производство. С нея ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София,
претендира да се установи дължимостта на вземания срещу длъжника Д. Н. Ж.,
конкретизирани както следва: сумата 53,31 лв. - месечни абонаментни такси по Договор за
мобилен номер ........ от дата 30.09.2015 г.; сумата 47,97 лв. - месечни абонаментни такси по
Договор за мобилен номер ...... от 18.07.2016 г.; сумата 15,07 лв. - потребление извън пакета
по посочения договор; сумата 82,89 лв. - месечни абонаментни такси по Договор за мобилен
номер ....... от дата 15.09.2017 г.; сумата 21,42 лв. - потребление извън пакета по посочения
договор; сумата 59,59 лв. - лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015 г.
Интересът от установяване съществуването на вземания се обуславя от
издадената вече заповед за изпълнение на същите. Поради това допустимо е установяване на
вземания по реда на чл. 422 от ГПК само в субективните и обективните предели на
заповедта за изпълнение, а не на заявлението. Евентуално допуснати несъответствия между
соченото в заявлението и в заповедта основание за възникване на вземането, биха могли да
бъдат отстранени по реда на чл. 247 от ГПК, което обаче е извън правомощията на исковия
съд, пред който са предявени исковете по чл. 422 от ГПК. Последният е обвързан с
индивидуализацията на вземането по заповедта за изпълнение и следва да извърши
проверка за идентичността между него и заявеното с исковата молба.
В случая, видно от посоченото по-горе, заявените с исковата молба вземания не
са идентични по основание с тези по заповедта, като наред със заявеното по заповедта -
неплатени абонаментни такси по договорите, посочени в заповедта, включват и суми,
дължими извън това основание, както и суми, представляващи лизингови вноски по
непосочен в заповедта договор за лизинг.
При това положение следва да се приеме, че установителните искове са лишени от
правен интерес и затова – недопустими. Затова обжалваното определение, с което исковата
молба е върната, производството по нея е прекратено, а заповедта за изпълнение е
2
обезсилена, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11066/21,12,2021 г., постановено по гр. д. №
7598/2021 г. на РС Пловдив, с което е върната като недопустима предявената от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София, ЕИК *********; искова молба вх. № 23495/12,05,2021 г. и е
прекратено производството по делото, както и е обезсилена Заповед № 261065/21,10,2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12209/2020
г. на РС Пловдив.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3