Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260456 21.09.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1182 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: …. със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, чрез П... си Ю...Д…, е предявил против Т.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 307 лева /триста и седем лева/,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.12.2017 г.
– 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в
гр. П…, ул. „Б..” № .., вх.. ап…., ИТН: … обезщетение за забава за периода
02.02.2018 г. – 04.07.2019 г. в размер на
31,01 лева /тридесет и един лева и една стотинки/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
05.07.2019 г. до окончателното погасяване, които суми са присъдените по частно
гр. дело № ……. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот пък имал качеството
на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът не бил
изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като
било образуваното по случая частно гр. дело № … на ПдРС. Длъжникът бил уведомен
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това на ищецът било указано в едномесечния
срок по чл. 422 от ГПК да предяви настоящия установителен иск за горните суми.
Поради извършени частични плащания от страна на ответника, ищецът претендира
посочените по-горе суми. Претендират се и разноските в настоящото производство.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на … ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът
чрез П... си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 307
лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.12.2017 г. – 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление,
находящ се в гр. П… ул. „Б..” № .., вх… ап…, ИТН: … обезщетение за забава за
периода 02.02.2018 г. – 04.07.2019 г. в размер на 31,01 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 05.07.2019 г. до окончателното
погасяване.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № … по описа на
ПдРС разноски- 25 лв. за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Н.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:.. със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, суми
за начислена топлинна енергия, както следва: от 307 лева /триста и седем лева/-
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода
01.12.2017 г. – 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление,
находящ се в гр. П.. ул. „Б..” № .., вх.., ап…, ИТН:… обезщетение за забава за
периода …. в размер на 31,01 лева /тридесет
и един лева и една стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.07.2019 г. до окончателното погасяване, които суми са присъдените
по частно гр. дело № …. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК:… със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на 175 лева /сто седемдесет и
пет лева/, както и направените по частно гр. дело № …. на ПдРС разноски в
размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от
решението, ведно с приложеното частно гр. дело № № .. на ПдРС, ..ви гр. с-в. да се изпратят на ПдРС, .. –ви гр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов.
Вярно
с оригинала.
М.Х.