РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Севлиево, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200255 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката В. М. М. от гр.Севлиево е обжалвала наказателно постановление /
НП / № ********** от 22.12.2021 г. на Директор на РДГ гр.В.Търново, с което за извършено
нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите и на
основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ й е наложено наказание глоба в размер на
300.00лв.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на
което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Директор РДГ гр.В.Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на
жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и
несъмнен начин, а НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.В. М. М. работела като лесовъд на частна практика.В това й качество и в
качеството й на представител на „Глобъл Лес-83“ ЕООД, на 11.03.2021 г., й било издадено
Позволително за сеч № 0605234.С посоченото позволително било разрешено само
извозването на налична дървесина от сечището в отдел № 86, подотдел „п“, имот с кад. №
416013, в землището на с.Стоките, общ.Севлиево.Като срок за извозване на материалите от
сечището бил определен периода 14.03.2021 г. – 31.12.2021 г.На 29.07.2021 г. А.Д. –
изп.директор на ИАГ, инж.Р.Р. – директор на дирекция при ИАГ и И.Ц.Н. – гл.специалист –
1
горски инспектор при РДГ В.Търново извършили проверка в посоченият по-горе отдел на
няколко подотдела, сред които и подотдел „п“.Проверяващите изготвили Констативен
протокол серия В, № 007212 от 29.07.2021 г.В него отразили констатациите от извършената
проверка, като същевременно на осн. чл.197 от ЗГ било разпоредено РДГ В.Търново да
представи в срок до 10 дни подробен доклад за извършваните проверки, съставените КП и
предприетите действия в проверените подотдели за периода 2018-2021 г., в същият срок
след извършена теренна проверка да се уведоми ИАГ за мерките, които ще бъдат
предприети, като докладът по т.1 съдържа анализ на издадените ПС, ПОС и ПБ от 2018 г. до
2021 г.На 04.08.2021 г. свид.П. П. П., свид.Г. И. М. и свид.С. Д. Х. – горски инспектори и
главен експерт в РДГ В.Търново, в присъствието на свид.инж.Г. Г. – лесовъд на частна
практика, издал посоченото по-горе позволително, извършили проверка в отдел 86,
подотдел „п“, имот № 416013 – частна горска територия.За установеното от тях,
проверяващите изготвили Констативен протокол серия В, № 008111 от 04.08.2021 г.В него
отразили констатацията, че за имота е издадено Позволително за сеч № 0605234 от
11.03.2021 г. от инж.Г. Г. на жалб.М..Посочено е също така, че в близост до южната граница
на имот в отдел 86, подотдел „с“ – ДГТ е складирана около 15 пл.куб.метра дървесина от бял
бор, с дължина на 4 м., на място, различно от временните складове, посочени в
технологичния план на сечището.В изготвеният протокол били отразени и другите
констатации на проверяващите.В заключение в същият е посочено, че В. М. е уведомена и
поканена да присъства на проверката, но същата не присъствала.
С Писмо изх.№ РДГ05-6331 от 06.08.2021 г. жалб.М. била поканена да се яви на
24.08.2021 г. в 11.00 часа в сградата на РДГ В.Търново за съставяне на АУАН.В писмото
било отразено, че при неявяване АУАН ще бъде съставен в нейно отсъствие.Поканата била
изпратена чрез куриер и връчена лично на жалб.М. на 11.08.2021 г.
На посочената в поканата дата - 24.08.2021 г. и час, жалб.М. не се явила, поради
което свид.П. П. П., в присъствието на свид.С. Д. Х., съставил против жалб.В. М. М., в
нейно отсъствие, АУАН серия В, № 006808, за това, че не следи за спазване на одобрения
технологичен план на имот № 416013, попадащ в отдел 86, подотдел „п“, землище
с.Стоките, общ.Севлиево, частна горска територия, за който има издадено позволително за
сеч № 0605234 от 11.03.2021 г., като при извършване на извоз на дървесина – около 15
пл.куб.м. дървесина от дървесен вид бял бор с дължина 4 м. е складирана на място, различно
от временните складове, посочени в технологичния план на имот № 416013, а именно
дървесината се намира в близост до южната граница на имота в отдел 86, подотдел „с“,
землище с.Стоките, общ.Севлиево – държавна горска територия.Като дата на извършване на
нарушението в АУАН е посочен периода 14.03.2021 г. – 04.08.2021 г., а като място РДГ
В.Търново, общ.Севлиево, землище с.Стоките, отдел 86, подотдел „с“ – държавна горска
територия.В АУАН е посочено, че нарушението е открито на 04.08.2021 г. в 13.50часа, както
и, че са нарушени законовите разпоредби на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год.
за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от Наредба №
8/2011 г. за сечите в горите.Препис от така съставения АУАН бил връчен на жалб.М. на
същата дата – 24.08.2021 г., тъй като същата се явила по-късно в дирекцията.След
запознаване със съдържанието му жалбоподателката е направила възражение, че описаното
в него не отговаря на истината.Възражения от страна на жалб.М. по повод съставения й
АУАН не са направени от нея в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН серия В, № 006808 от 24.08.2021 г. и писмените доказателства,
събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното НП №
********** от 22.12.2021 г. на Директора на РДГ гр.Велико Търново.Същото е издадено
против В. М. М., с ЕГН **********, адрес: ***, лесовъд на частна практика, за това, че в
периода от 14.03.2021 г. до 04.08.2021 г. В. М. М. не следи за спазване на одобрения
технологичен план на имот № 416013, попадащ в отдел 86, подотдел „п“, землище
с.Стоките, общ.Севлиево - частна горска територия, за който има издадено позволително за
сеч № 0605234 от 11.03.2021 г., като при извършване на извоза на дървесина – около 15
/петнадесет/ плътни куб.м. дървесина от дървесен вид бял бор с дължина на 4 м. е
складирана на място, различно от временните складове, посочени в технологичния план на
имот № 416013, а именно - дървесината се намира в близост до южната граница на имота в
отдел 86, подотдел „с“, землище с.Стоките, общ.Севлиево – държавна горска
територия.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.М. е нарушила
разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на
горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите,
поради което и на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ й е наложил наказание глоба в размер на
2
300.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства –
незаверен препис на НП № ********** от 22.12.2021 г., писмо за изпращане на НП от
22.12.2021 г., покана за доброволно изпълнение на публични вземания; товарителница, акт
№ **********/24.08.2021 г., констативен протокол серия В, № 007212/29.07.2021 г.,
констативен протокол серия В, № 008111/04.08.2021 г., обяснения от инж. Г. И. М.,
позволително за сеч № 0605234, технологичен план № 2 за добив на дървесина от отдел 86п,
доклад от инж. И.П. и инж. К.И., покана, товарителница, ведно с касов бон, разписка от
24.08.2021 г., разписка за връчване на препис от акт за нарушение от 24.08.21 г., НП №
********** от 22.12.2021 г.,покана за доброволно изпълнение на публични вземания, писмо
за връчване на НП, ведно с обратна разписка, ел.извлечение от сайта на ИАГ за
удостоверение № 14078/ 31.01.2020 г., диплома за средно специално образование на П. П.
П., трудов договор № 126/22.10.2012 г., доп.споразумение № РД09-36/18.03.2021г.,
длъжностна характеристика на длъжността „Главен специалист – горски инспектор“,
заповед № РД49-199/16.09.2011 г., скица на имот по технологичен план, скица на процесния
имот, скица на имоти 9 и 10, позволително за сеч № 0570808 за имот 10, позволително за сеч
0560436 за имот 9, както и превозни билети по тези позволителни за сеч, писмо №
6350/06.08.2021 г. от Директора на РДГ В.Търново до ИАГ и доклад за периода 2018-2021 г.
по отношение на имоти с номера 416012 и 416013, попадащи в отдел 86п, землище
с.Стоките; извлечение от ТР за актуалното състояние на „Глобъл лес-83“ ЕООД към
23.02.2022 г.; извадка от фирменото досие за актуалните данни на „Глобъл лес-83“ ЕООД
към 27.08.2020 г. и 18.03.2021 г.; Заповед № РД 06-87/19.06.2020 г.; позволителни за сеч за
процесния имот, издадени от официалната интернет страница на ИАГ и технологичен план
№ 2 за добив на дървесина в отдел 86п за имот 416013, както и гласните доказателства –
показанията на свидетелите П. П. П., С. Д. Х., Г. И. М., Г. Г. Г.ев, Г. И.М. и Х.М.К..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на
29.12.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РДГ В.Търново на 06.01.2022 г., тоест в
законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД 49-199/16.09.2011год. на Министъра на земеделието и
храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1,
т.1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са
приели, че жалб.М. е нарушила разпоредбите на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.Съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от
Наредба № 1/2012 г.: „Лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч
са длъжни да: следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните
норми и мерки при добива на дървесина“.Текстът на чл.53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/2011 г.
гласи: „В технологичния план се определят: местоположението на временните горски
складове“.
Административно-наказващият орган на осн. чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложил на
жалб.М. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва
се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно
3
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях”.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, явява се неин процесуален
представител.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобрано, в подкрепа
на което се излагат подробно развити съображения.Същите се поддържат в съдебно
заседание от процесуалния представител, а в заключение към съда се отправя молба да
отмени обжалваното НП.
В жалбата, на първо място се твърди, че АУАН и НП са изготвени от лица, извън
предвидената в чл.190, чл.197 от ЗГ компетентност.
Съдът не споделя така изложеният довод.Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2
от ЗГ: „Наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му
се издават: от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите…”.Както вече бе посочено по-горе по делото е
приложено копие на Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, с която Директорите на РДГ са упълномощенида издават НП по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, съгласно която: „Нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в
Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която
се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите”.Свид.П. е служител от структурите на ИАГ
– РДГ В.Търново, а за заеманата от него длъжност се изисква лесовъдско образование,
каквото той притежава.
Твърди се на следващо място, че жалб.М. не била уведомена за извършената
проверка от страна на контролните органи, поради което и не била присъствала на същата.
Съдът не споделя така изложеният довод по няколко съображения.Отсъствието на
жалбоподателката по време на самата проверка и изготвянето на констативните протоколи
не е процесуално нарушение, опорочаващо административно-наказателното
производство.Това обстоятелство в никакъв случай не влияе върху неговата
законосъобразност.Съдът държи да отбележи, че същото започва със съставянето на АУАН,
а не със съставянето на констативен протокол, и в този смисъл процедурата по съставянето
му стои извън преценката за законосъобразност на обжалваното НП.Констативният
протокол от проверката е вид доказателствено средство и именно като такова следва да се
разглежда в административно-наказателното производство, вкл. и при съдебното обжалване
на издаденото НП.Неговата доказателствена тежест следва да се цени, както с оглед фактите
и обстоятелствата, информацията, за които удостоверява със съдържанието си, така и с
оглед съпоставянето му с другите доказателства и доказателствени средства в
административно-наказателния процес.Въпросът спазена ли е била процедурата по
съставянето на КП, следва да се разглежда единствено досежно обстоятелството дали
същият представлява годно доказателство и съответно по какъв начин съдържащата се в
4
него информация да бъде ценена.В частност, в настоящият случай, съставените протоколи
от проверката на имота на 29.07.2021 г. и 04.08.2021 г. няма причини да не бъдат
кредитирани като такива.Още повече, че същите кореспондират и с останалите писмени и
гласни доказателства по делото.Не на последно място, както от КП от 04.08.2021 г., така и
от свидетелските показания се установява, че жалб.М. е била уведомена за проверката, която
предстои да бъде извършена, но не е присъствала, поради което сама се е лишила от това
свое право.
На следващо място, както в жалбата, така и в съдебно заседание, се излага
твърдението, че жалб.М. не е осъществила нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната й отговорност, като се оспорва фактическата обстановка,
изложена в АУАН и издаденото въз основа на него НП.Твърди се, че нарушението не било
установено по безспорен и несъмнен начин, каквото било задължението на
административно-наказващият орган, както и, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Съдът не споделя така изложените доводи.При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е
описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателката не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Оспорва се от друга страна изложеното в акта и НП, като се твърди, че процесната
дървесина не била от имот № 416013, а жалб.М. по никакъв начин не била осъществила
състава на вмененото й във вина административно нарушение.
Съдът не споделя така изложения довод.В подкрепа на същия и по искане на
процесуалния представител на жалбоподателката, в качеството на свидетели бяха допуснати
Г. И.М. и Х.М.К..В показанията си свид.М. заявява, че процесната дървесина била от имот
№ 416010, за който имало издадени четири превозни билета за нейния извоз.Част от
дървесината от имот с номер 416010 била извозена до временния склад в имота, а част от
нея извозена и складирана в имот на ДГФ в отдел 86, подотдел „с“, тъй като складираната
във временния склад дървесина, пречела на добива.Поради тази причина според него
дървесината, добита в имот № 416010, била преместена в отдел 86, подотдел „с“ – държавна
горска територия.В показанията си свид.Х. К. заявява, че през 2020 г. била извършвана сеч в
имоти на „Глобъл лес“ с управител Г. М., като по това време първоначално лесничей била
Т.Й., а в последствие жалбоподателката М..Когато през 2020 година отишъл да сече в имота,
там имало складирана дървесина извън сечището.Свидетелят К. не конкретизира обаче
номерата на имотите, в които той е извършвал сеч.
Съдът счита, че така изложеният довод от страна на жалбоподателката представлява
5
нейна защитна позиция, целяща избягването на административно-наказателна
отговорност.След запознаване със съдържанието на АУАН, жалб.М. е вписала в него, че
описаното не отговаря на истината без да конкретизира своите възражения.Такива не са
направени от нейна страна и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а доводите й, с които се
оспорва имота, от който е добита и извозена дървесината се излагат едва в хода на
съдебното производство.На следващо място, съдът взе предвид, че свид.М. е неин съпруг, а
свид.К. техен работник, поради което двамата са пряко и косвено заинтересувани от изхода
на делото.В тази им част, показанията на тези двама свидетели са в противоречие с
установената по делото фактическа обстановка, показанията на останалите свидетели и
приложените по делото писмени доказателства.В хода на производството бяха разпитани
служителите на РДГ – Велико Търново, които са извършвали проверка в имоти с номера
416012 и 416013.От показанията им се установява, че намерената дървесина, складирана в
отдел 86, подотдел „с“ е от имот № 416013, отдел 86, подотдел „п“.В показанията си свид.П.
П. заявява категорично, че намерената дървесина е от имот № 416013, отдел 86, подотдел
„п“, както и, че същата е била складирана в отдел 86, подотдел „п“ след издаване на
позволителното за сеч, което е само за извоза на дървесината от имот 416013 в отдел 86,
подотдел „п“, която предварително е била отсечена още през 2020 година.Същият заявява,
че съгласно технологичният план дървесината от имот № 416013, отдел 86, подотдел „п“ е
следвало да се складира до асфалтовия път долу в махала „Кладев Рът“, където бил
временния склад по технологичен план, а същата била складирана в близост до южната
граница на имота, но не в самият имот, а в имот в отдел 86, подотдел „с“, представляващ
държавна горска територия.Свид.П. в показанията си заявява също така, че това място било
точно в противоположната посока на мястото, където трябвало да бъде складирана
дървесината по технологичен план.В показанията си пред съда, свид.С. Х. заявява, че
поддържа констатациите от извършената проверка, както и това, че по време на същата било
установено, че е установен извоз на дървесина, която била складирана на място, различно от
временния склад.В показанията си свидетелят Г. М. също заявява категорично, че
дървесината, складирана в отдел 86, подотдел „с“, е била от имот 13, от който имот,
съгласно технологичния план, добитата дървесина е следвало да бъде складирана във
временния склад, който бил доста отдалечен от имота.На следващо място твърдението на
жалбоподателката се опровергава от съставения по време на проверката Констативен
протокол, в който изрично е отразено обстоятелството, че процесната дървесина е извозена
от имот № 416013, отдел 86, подотдел „п“ и, че същата е била складирана в отдел 86,
подотдел „с“, представляващ държавна горска територия.Съставените констативни
протоколи са официални свидетелстващи документ, които не бяха оспорени по съответния
ред в съдебно заседание и са годно доказателство относно констатираните и отразени в тях
факти, вкл. и по отношение на спорните такива – извозването и складирането на дървесина
на място, различно от посочените в технологичните планове временни складове.Безспорно е
също така, че преписи от тях са били връчени на жалб.М..От показанията на разпитаните от
съда свидетели, служители на РДГВ.Търново, с преки и непосредствени наблюдения на
процесните имоти, които са непротиворечиви помежду си, се потвърждават отразените в КП
6
и АУАН обстоятелства.В съставения констативен протокол и в показанията си пред съда
служителите на РДГ В. Търново ясно и категорично са възпроизвели възприетите от тях на
място факти относно констатираното нарушение.Освен това същите работят като експерти в
РДГ В. Търново и извършването на подобни проверки е част от служебните им
задължения.На следващо място видно от представените по делото писмени доказателства
Т.Й. не е издавала превозни билети за дървесината от имота, отсечена през 2020 година, за
да се приеме твърдението на жалбоподателката за достоверно.Не на последно място, съдът
държи да отбележи, че при проверката е констатирано, че сечището в имот 416013 е
преходно от 2020 год. с издаден Протокол за освидетелстване на сечището от 10.01.2021
год., както и това, че до 03.08.2021 год., денят, предхождащ проверката, по позволителното
за сеч били издадени 11 броя превозни билета за транспортиране на общо 142,95 плътни куб.
метра дървесина от дървесен вид бял бор и бял бряст.По време на проверката в имота била
установена налична дървесина, повалена на цели стъбла, около 20 плътни куб. метра
дървесина от бял бор.На временния склад, находящ се в близост до м. Кладев рът имало
налична 3 плътни куб. метра дървесина от дървесен вид бял бор, или след направена
рекапитулация е установено, че от 390,40 плътни куб. метра по позволителното за сеч към
момента на проверката били извозени 142,95 плътни куб. метра дървесина.Това води до
извода, че в имота е следвало да има налични 247,45 плътни куб. метра дървесина, а в
действителност налични в сечището били около 20 плътни куб. метра дървесина и около 15
плътни куб. метра дървесина, но складирани в отдел 86, подотдел „с“, представляващ
държавна горска територия, т.е. на място, различно от мястото, определено за временни
складове в одобрения технологичен план за имот с № 416013, попадащ в отдел 86, подотдел
„п“ в землището на с.Стоките, общ.Севлиево.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установява и това не се спори, че
процесното позволително за сеч е издадено на името на жалб.М. в качеството й на
лицензиран лесовъд на частна практика.Същата несъмнено е била запозната с него.В случая
жалб.М. е санкционирана за деяние, изразяващо в бездействие „не следи за спазване на
одобрения технологичен план за процесният имот, като при извоза на дървесина същата е
складирана на място, различно от временния склад, посочен в технологичния план за
имота“, като изпълнителното деяние е осъществено в посочения в акта и НП период от
време.По делото, както вече бе отбелязано, не се спори, че на жалб.М. е издадено
позволително за сеч за посочения имот, съгласно приложеното позволително за сеч.В
съставените констативни протоколи проверяващите са отразили, че при извоза на дървесина
от имота, за който е издадено това позволително, около 15 пл.куб.м. дървесина от дървесен
вид бял бор с дължина 4 м. същата е складирана на място, различно от временните складове,
посочени в технологичния план на имот № 416013, а именно, че същата се намира в близост
до южната граница на имота в отдел 86, подотдел „с“, землище с.Стоките, общ.Севлиево –
държавна горска територия.Както вече бе посочено по-горе, сочената като нарушена
нормативна разпоредба на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, предвижда, че лицата по чл.108, ал.2 /лице, на което е
издадено позволително за сеч, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
7
практика/ ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването
на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина.Като лице, длъжно да упражни контрол за спазване на одобрения технологичен
план, жалбоподателката е следвало да посещава регулярно сечището и да предприема мерки
във връзка с така вмененото й задължение.Наказаното лице е дължало активно поведение,
каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до складирането на дървесината на
място, различно от посоченото в одобрения технологичен план.Именно по отношение на
това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие,
доколкото установената при проверката дървесина, складирана на място, различцно от
временният склад, посочен в технологичния план, говори за недостатъчния контрол по
спазването на правилата за сеч.Само и единствено жалбоподателката в качеството си на
лице по чл.108, ал.2 от ЗГ е била длъжна да следи за спазване на правилата на одобрения
технологичен план за имота.Не може да се очаква, разбира се, че жалбоподателката следва
да упражнява денонощна охрана на горските обекти, за които отговаря, но е следвало да
посещава горските имоти и да съобщава за установени от нея нарушения в съответствие със
задълженията си по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г., което изисква
включително и да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и
установяване на административни нарушения при условията на чл.274 от ЗГ, както и да
сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на данни за престъпление в
горските територии, за които има издадено позволително за сеч, съобразно т.8 и т.9 от
същата правна норма.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
жалбоподателката В. М. М., като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнила
възложено й по закон задължение да следи за спазване на правилата за сеч, в т. ч. одобрения
технологичен план, като да не се допуска извоз и складиране на дървесина на място,
различно от тези, посочени в плана, с което е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии
във вр. с чл.53, ал.2, т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за което
правилно с обжалваното наказателно постановление е санкционирана на основание чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ с глоба в размер на 300.00лв.Размерът на наложеното наказание е
минималният, предвиден в закона.
Вмененото на жалб.М. нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, за който да намери приложение чл.28 от ЗАНН.Процесното нарушение е типично за
вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид.Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в
процесното НП.Съдът ги споделя изцяло, поради което не е необходимо да ги преповтаря
или допълва.Касае се за нарушение на горското законодателство, охраняващо
стопанисването и опазването на горите, които са национално богатство и поради това
разрешението на тази дейност е поверена на определена категория лица – лицензирани
8
лесовъди, спрямо които са предвидени завишени санкции, и извършените от тях нарушения,
поради спецификата, си обосновават по-висока степен на обществена опасност.Доколкото
разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии задължава лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ да спазват одобрения
технологичен план и доколкото чл.53, ал.2, т.2 от Наредба № 8/05.08.2012 г. за сечите в
горите определя, че временните складове са част от одобрения технологичен план, то лицата
по чл. 108, ал. 2 от ЗГ следва да спазват местоположението на одобрения в технологичния
план временен склад.В конкретния случай жалбоподателката не е изпълнила задължението
си да спазва одобрения технологичен план и в частност посочените в него временни
складове, тъй като около 15,00 пл.куб.м. са открити на място, различно от посочените в
технологичния план временни складове, поради което е извършила нарушение на
посочените в АУАН и НП законови разпоредби.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на наказващия огран разноски за
юрисконсулско възнаграждение в размер на 240,00 лева по настоящото НАХД и по НАХД
№ 24/2022 г. по описа на РС - Севлиево.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от 22.12.2021 г. на
Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на В. М. М., с ЕГН
**********, адрес: ***, лесовъд на частна практика, за извършено нарушение по чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във
вр. с чл.53, ал.2, т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 (
Триста ) лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Регионална
дирекция по горите Велико Търново, сумата от 240.00 /Двеста и четиридесет/ лв.,
съставляваща направени по разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9