№ 337
гр. Благоевград, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500276 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от инж. С. Б. Т., **********
Благоевград, ул. „А.Х., чрез адв. А. Б., против Решение № 872/11.12.23г., по гр.д. № 2579/21 г на
БРС.
В жалбата се твърди, че - съдът е извел правни изводи без да обоснове кои доказателства ги
подкрепят и въз основа на какво са направени същите, както и каква е връзката им с конкретните
твърдения на всяка от страните по спора. За да отхвърли исковете, БРС е приел за установено, че
ищецът не е работил при същия работодател по друг трудов договор освен спорния, което дава
възможност за включване на клауза за срок за изпитване, както и че липсва идентичност във
функциите, които ищецът е заемал по служебното и по трудовото правоотношение. Тези изводи на
съда са неправилни, необосновани и в пълно противоречие на доказателствата по спора, които
както вече се посочи - не са обсъдени по никакъв начин и то от гледна точка на възраженията и
доводите на всяка от страните, както и на изискванията на закона. Изразява се становище, че за да
бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да
са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. В случая
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което преценката
дали е налице действителна клауза за срок за изпитване, се явява преюдициялна по отношение на
исковете по чл. 344 КТ. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от
него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги
заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез
нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Твърди се, че в случая с
исковата молба е заявено твърдение, че при сключване на спорния трудов договор, не е имало
нужда от включване на изпитателен срок в полза на когото и да било. Изрично е заявено
твърдение, че след продължителна работа като държавен служител на длъжност, която е сходна на
изпълняваната по трудовия договор, при същия работодател и при сходни, а донякъде и идентични
отговорности, ищецът е назначен на трудов договор. Заявено е твърдение, че не е имало нужда да
се изпитва работника, тъй като работодателя е бил наясно както с възможностите на служителя,
така и с качествата му на работник. Вместо да обсъди тези твърдения и да извърши преценка дали
е налице недействителност на клаузата като противоречаща на императивната разпоредба на чл.
70, ал. 5 КТ, както и чрез сравняване на трудовите функции да извърши преценка дали има
сходство или идентичност във функциите по служебното и трудовото правоотношение на база на
събраните доказателства, БРС е направил само и единствено декларативен извод, че изискванията
1
за служебното правоотношение не могат да се преценяват във връзка с иска по чл. 74 КТ, тъй като
разпоредбите на закона изискват да е съществувало друго трудово правоотношение. Този извод
сам по себе си е неправилен и не кореспондира със съдържанието на относимите към спора норми
на КТ. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е
определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Никъде в
цитираната норма не се предвижда проверката да е предшествана от друг трудов договор,
върху какъвто е разсъждавал БРС. Точно обратното - единствената предпоставка, която КТ
предвижда като възможност за включване на клауза със срок за изпитване, е необходимост от
проверка на годността на работника. С оглед на това без значение е дали Т. е заемал длъжност
преди спорния ТД по служебно или по трудово правоотношение.
Въз въззивната жалба се твърди и, че при постановяване на решението РС не е взел предвид
ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ, което обхваща случаите, когато се касае за изпълнение на
същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника/служителя вече е
проверена. В тази връзка и за установяване естеството на трудовите функции по трудовото и по
служебното правоотношение, по делото са ангажирани писмени доказателства, изслушана е
експертиза и са събрани гласни доказателства, но същите не са обсъдени. Счита, че
изпълняваните по ТД функции са сходни на част от изпълняваните по служебното
правоотношение, доколкото последното е включвало и контролни и организационни функции,
които при ТД са отпаднали. Тези различни функции обаче не следва да се преценяват във връзка с
исковата претенция за недействителност на клаузата, тъй като за тях не е било необходимо да се
преценяват качествата и възможностите на служителя във връзка с трудовото правоотношение.
Всички останали възложени с длъжностна характеристика задължения са били част от
изпълняваните от Т. функции и до заемане на длъжността по ТД, като те дори са били с по-висока
степен на отговорност и изисквания от тези по ТД. Твърди, че тези изводи на експерта се
подкрепят и от свидетеля по делото, който установява идентични обстоятелства. Ето защо
неправилно съдът не е кредитирал експертизата, тъй като се касае до изключително специфични
функции и задължения, които не биха могли да се съпоставят само чрез елементарно сравняване
на текстовете от длъжностните характеристики, а само чрез преценка на естеството на задачите по
двете правоотношения.
Предвид изложеното искат от съда да постанови решение, с което да отмените изцяло решението
по гр.д. № 2579/21 г на БРС и вместо него постанови решение по съществото на спора, с което да
уважи всички предявени искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК от Областна администрация Благоевград и М.Д. – Областенуправител на
Област Благоевград, адрес пл. Г.И. е постъпи писмен отговор.
В отговора се твърди, че първоинстнционният съд правилно е преценил разпоредбата на чл. 70 ,
ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да
изпълнява определена длъжност, има предвид проверката да е предшествана от друг трудов
договор, а не от служебно правоотношение. Сключеният на 12.04.2021 г. трудов договор
между ищеца и ответника е първи и единствен такъв. Преди да заеме длъжността дежурен в
ОСС ищецът не е работил по друго трудово, а по служебно правоотношение. Наличието на
служебно правоотношение, възникнало по силата на административен акт не е еднозначно с
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор. Възникналото по силата
на трудовия договор правоотношение между ищеца и Областния управител на област
Благоевград, е първо по смисъла на чл. 70, ал. 5 от КТ, доколкото преди неговото сключване,
между същите страни, не е съществувало трудово правоотношение, а служебно такова. В
тази връзка, за работодателя е възникнало правото да сключи договор със срок за изпитване.
2
Доколкото не е налице непосредствено предхождащо трудово правоотношение със същия
служител, за същата работа, клаузата от договора, по силата на която работодателят има
право да прекрати трудовия договор в срока за изпитване, е действителна и съобразена с
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ. Считат, че съдът се е съобразил и със съдебната практика
по такива казуси - в този смисъл е Решение от 19.12.2007 г. по гр. дело № 763/2007 г., ГК на
САС, което е окончателно.
На следващо място, намират за неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
съдът не е обсъдил събраните доказателства по делото нито отделно, нито в съвкупност,
поради което крайните му изводи, че липсва идентичност във функциите на двете
длъжности са неправилни. Считат, че в самата въззивна жалба по бланкетен начин е
констатирано, че длъжностите са сходни, като не е посочено конкретно кои функции са
идентични и по двете правоотношения. Жалбоподателят се позовава на експертизата,
според която „експерта сочи, че по своето естество всичко, което ищецът е изпълнявал по
трудовия договор, е изпълнявал и като държавен служител и дори повече от това“. Но съдът
в решението си ясно е обосновал, че заключението на вещото лице не следва да бъде
кредитирано, доколкото се касае до правен въпрос, който е от преценката на съда. В тази си
част решението съответства на съдопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 195 от
ГПК вещо лице се назначава, когато за някои възникнали въпроси са необходими специални
знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. В настоящия случай, такива
специални знания не са необходими, тъй като са събрани писмени и гласни доказателства,
въз основа на които съдът следва да формира своите изводи и да приложи закона, като за
сравнението на трудови функции не се изисква специална компетентност. На тези
основания са оспорили назначаването на експертиза по искане на ищеца, породи което
правилно съдът в решението си не я е взел предвид.
Излага, че в този ред на мисли, правилен е и вторият основен извод на съда, че
сключеният на 12.04.2021 г. трудов договор между ищеца и Областния управител на област
Благоевград не само е първи по ред трудов такъв за страните, но е и за друга длъжност,
както по наименование, така и по трудови задължения. Поради което и клаузата за
изпитване, уговорена в полза на двете страни е действителна, тъй като не само
работодателят има възможност да провери качествата на работника на новата длъжност, но
и работникът също е имал възможност да провери своите възможности за изпълнение на
длъжността по трудово правоотношение. За да е налице една и съща работа по смисъла на
чл. 70, ал. 5 от КТ, е необходимо дейността, която работникът или служителят е изпълнявал
преди сключването на трудовия договор с уговорката „със срок за изпитване “ да е
идентична с тази, която ще изпълнява по новото трудово правоотношение, т. е. да не е
налице промяна на длъжностната характеристика и свързаните с нея трудови функции,
което да налага нова проверка на годността на служителя да я изпълнява. Всяка промяна на
трудовата функция, изразяваща се във вменяване на различни от досега осъществяваните
трудови задължения и отговорности, създава за работодателя право да провери качествата
на служителя и в случай на непригодност на същия да прекрати трудовото му
3
правоотношение. Твърди, че съдът е извършил задълбочен сравнителен анализ на
длъжностните характеристики на двете длъжности. Правилно е приел, че не се установява
идентичност на трудовите функции, а че всяка от длъжностите има свои специфични
отговорности и задължения. Длъжността на дежурния по Областен съвет за сигурност е
изпълнителска - да дава (“носи“) дежурства, включително нощни, в извънработно време,
отговаря за пропускателния режим в сградата; работи със свързочни средства за
оповестяване; осъществява видеонаблюдението в сградата на администрацията и други
специфични единствено за тази длъжност дейности. Този вид функции старшия експерт в
дирекция АПОФУС не изпълнява, т.е. той никога не е „носил“ дежурства по смисъла на
ПМС 212/10.11.1993 г., което е видно както от длъжностната характеристика на длъжността
на държавния служител - „старши експерт“ в дирекция АПОФУС, така и от Инструкция с
per. №RB501001-001-06/515/04.02.2015 г. за задълженията на дежурните по Областен съвет
за сигурност. Новата длъжност по трудово правоотношение включва в обхвата си и други
задължения, освен тези по отбранително мобилизационна подготовка (ОМП), които също не
са проверени и не са били изпълнявани от длъжността старши експерт. Всяка промяна на
трудовата функция, изразяваща се във вменяване на различни от досега осъществяваните
трудови задължения и отговорности, създава за работодателя право да провери качествата
на служителя и в случай на непригодност на същия да прекрати трудовото му
правоотношение. Поради което не е вярно твърдението във въззивната жалба, че
изпълняваните функции са сходни на изпълняваните такива по служебното правоотношение.
При преценка дали работата е една и съща, правно релевантна е трудовата функция в
съществените й задължения, като например работното време, ползването на междудневни
/междуседмични почивки. В единия случай работното време е 8 часа, а в другия - по график,
с работа в почивни и празнични дни. Това има значение за престирането на труд и е
определящо за характера на трудовата функция, поради което е налице съществена разлика
между двете длъжности. Това е така, тъй като основен елемент на трудовия договор
съгласно чл. 66, т. 8 от КТ е работното време. Промяната на всеки елемент от трудовия
договор води до неговото изменение по чл. 119 от КТ, следователно и до изменение на
трудовите задължения. Съществена промяна на работата би било промяната на работното
време и начина на полагане на труд. В този смисъл, работодателят трябва да провери на
самостоятелно правно основание годността на работника да полага труд, на смени, по
график, в почивни и празнични дни, да поема дежурства на свои колеги в тяхно отсъствие,
което води понякога и до полагане на извънреден труд. Самият служител, както се посочи
по-горе също следва да провери възможността си да полага труд при така установеното
разпределение на работното време. Следователно се налага извода, че е налице съществено
изменение на трудовите задължения, поради което не може да се приеме, че работата е
идентична.
Твърдят, че съдът е обсъдил не само че няма противоречие на клаузата на изпитване
със закона, но и защо не е налице и неговото заобикаляне. Това е така, тъй като клаузата за
изпитване е уговорена в полза на двете страни. Поради което не е била сключена, както
4
неправилно се твърди във въззивната жалба с цел прекратяване на договора по облекчения
ред, а единствено с цел проверка годността на работника или служителя от страна на
работодателя, съответно работника да провери своите възможности. Фикцията по чл. 75, ал.
1 от КТ поражда правни последици единствено когато работникът е действал добросъвестно
при сключване на трудовия договор. В настоящия случай, това не е налице. Считат, че при
сключване на Трудов договор №0003/12.04.2021 г., ищецът С. Б. Т. е действал
недобросъвестно. Съгласно съдебната практика на ВКС работникът е добросъвестен по
смисъла на чл. 75 от КТ, когато не е знаел опорочаващите договора или съответна клауза от
договора факти, но не и когато се позовава на незнанието на закона. Излагат, че към
момента на сключване на трудовия договор С. Б. Т. е знаел твърдените от него с исковата
молба опорочаващи клаузата от договора, предвиждаща срок за изпитване факти. Това е
видно от исковата молба, както и от Протокол № 421/19.04.2022 г. на Районен съд -
Благоевград за разпит на С. Т., в който признава, че е получил трудовия договор и го е
прегледал, което означава, че се е запознал и с неговото съдържание. Също така към
момента на сключване на договора, лицето е било наясно с обстоятелствата от колко време
работи в Областна администрация Благоевград, какви длъжности е заемало през годините,
какви функции изпълнява, какви са правата и задълженията му както като старши експерт в
дирекция АПОФУС, така и какви ще бъдат задълженията му, когато заеме длъжността
дежурен по Областен съвет за сигурност.
Предвид изложеното, молят да се постанови решение, което да потвърди изцяло
решението на Районен съд – Благоевград.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет предявени искове при условията на обективно
кумулативно съединяване с правно основание чл. 74, ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, вр.
чл.225, ал.1 КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане,
след като е счел, че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната
жалба са направени оплаквания относно правните изводи на РС - относно приложимия
материален закон и неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по
същество, поради което не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите,
визирани в чл.312 ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 11.04.24г. от 09.00 часа, за която дата
да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6