М О Т И В И по НЧХд. № 398/2013 г.
Повдигнато е от тъжителя Н.Н. ***,
с ЕГН ********** против подсъдимия Г. В. М. ***, с ЕГН ********** за това, че
на 24.08.2013 г. в град Червен бряг,
V-ти квартал, ул. „ххх” № х, причинил на Н.Н. ***, лека телесна повреда – силна
палпаторна болезненост в областта на гръдния кош, значително силни изразени в
ляво в областта на 7 и 8 ребро, оток на лицето и теменната област на главата,
кръвонасядане на горен и долен клепач на лявото око, оток на двете мишници и
болки при движение на ръцете, болезненост в областта на корема без видими
изменения на кожата, болезнено и ограничено движение на главата в областта на
врата – престъпление по чл. 130, ал. І от НК.
Подсъдимия се явява лично и с адв. А.Й., не признава вината си. Дава
обяснения по повдигнатото обвинение, в които излага доводи, че не е автор на деянието за което е обвинението.
В
съдебното производство тъжителката участва лично и с адв. И.А. ***. Пледира за
осъдителна присъда.
Приет бе за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеният от пострадалата Н.Г. против
подсъдимия Г. В. М. граждански иск с правно основание чл. 45, ал. І от ЗЗД в
размер на 5000 лева., ведно със законната лихва считано от 24.08.2013 г. до
окончателното й изплащане, представляваща причинени в резултат на деянието
неимуществени вреди.
Разпитани бяха свидетелите
Н. М. Д., Х. И.Г., Д. Т. Ж. , Ц. Н. П., С.Ю.А., В.Й.Г., Д. М. Д., Д. М.
Д., С.Н.Д..
Изслушано бе
заключение на вещо лице по назначена съдебно медицинска експертиза.
В съдебно заседание, подсъдимия,
чрез процесуалния си представител взема становище, че следва да бъде постановена
оправдателна присъда, тъй като твърди, че не е той автор на деянието.
Съдът не кредитира тези твърдения
на подсъдимия и приема същите за неговата защитна позиция. Тези твърдения не
кореспондират,както с твърденията на тъжителката в депозираната от нея тъжба,
така и с показанията на разпитаните свидетели.
Твърденията на тъжителката в тъжбата и
показанията на разпитаните свидетелка взаимно си кореспондират, логически
последователни са и от тях може да бъде направен единствен възможен извод,че
подсъдимия на 24.08.2013 г. в град
Червен бряг, V-ти квартал, ул. „ххх” № х, причинил на Н.Н. ***, лека телесна
повреда – силна палпаторна болезненост в областта на гръдния кош, значително
силни изразени в ляво в областта на 7 и 8 ребро, оток на лицето и теменната
област на главата, кръвонасядане на горен и долен клепач на лявото око, оток на
двете мишници и болки при движение на ръцете, болезненост в областта на корема
без видими изменения на кожата, болезнено и ограничено движение на главата в
областта на врата
Между тъжителката и подсъдимия е
налице отколешен конфликт в резултат на който са се установили трайни
конфликтни отношения.
Последния спор между тях е бил за
формата и вида на покрива на двете й къщи, като тъжителката не желаела
подсъдимия да прави покрив, като на нейната къща. Възникнал също така спор, за
това къде да стои контейнера за смет, като всяка от страните самоволно го
премествал, където считал за удачно.
Видно от разпита на доведените от
подсъдимия свидетели – Х. Г., Д. Т. и Ц. П. е, че същите са били наети за
ремонт в домът му. На процесната дата отливали бетон на стълбищнна площадка. И
тримата майстори са възприели свада между страните, но не са разбрали за какво
същите се карат, тъй като говорили на цигански език. И тримата свидетели не си
спомням с точност часът до който са работили в домът на подсъдимия.
Съдът кредитира показанията на
тези трима свидетели за частта от време през деня, в който са работили в домът
на подсъдимия.
И тримата свидетели не са
категорични за датата на която са работили в домът на подсъдимия. Твърдят, че е
било в края на месец август 2013 година.
Предвид това обстоятелство съдът
намира, че техните показания неследва да бъдат кредитирани в частта, в която
посочват момента на конфликта между страните, тъй като се посочва, че конфликта
е в края на месец август, а не на конкретна дата.
От разпита на всички други
свидетели показанията на които съдът кредитира изцяло,като логически
последователни и взаимно допълващи се по безспорен начин се доказва, че датата
на извършване на деянието е 24.08.2013 г..
От разпита на непълнолетните
родственица на тъжителката се доказва, че на процесната дата баба им –
тъжителката се е намирала в двора на домът си и са се карали с подсъдимия,
който бил извън домът. Прескочил през оградата, влязъл в двора и започнал да
нанася на тъжителката удари с ръце и крака, в областта на цялото тяло, в
резултат на което тъжителката паднала на земята. Виковете на тъжителката били
чути и на помощ й се притекли свидетелят С.Ю.А. и лицето И.М.Г.. След, като
влезли в двора на къщата С. избутал подсъдимия, който се е намирал над
падналата тъжителка, извадил й езика, тъй като вследствие на нанесените удари,
същата го била глътнала и се обадили на бърза помощ и полицията.
Видно от заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза е, че на подсъдимата на процесната
дата са й нанесени телесни увреждания, подробно описани в заключението, които
сами по себе си налагат извода, че съставляват лека телесна повреда по смисъла
на НК. Вещото лице заключава, че уврежданията могат да бъдат получени по начина,
времето и мястото, както съобщава пострадалата. Същевременно на съдът не стана
достояние, друга фактическа обстановка при която е възможно пострадалата да е
получила телесните си увреждания.
Предвид горното съдът намира за
безспорно доказано, че Г.М. е автор на деянието за което му е повдигнато от
тъжителката обвинение.
Със своите действия М. е
осъществил от обективна страна деянието по чл. 130, ал. І от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимия е желаел и целял нанасянето
на телесни увреждания.
Определяйки вида и размера на
наказанието съдът взе предвид обстоятелството, че подсъдимия е безработен и не
разполага с постоянни доходи, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А от НК. В резултат на деянието няма причинени
неимуществени вреди, като пряка е непосредствена последица. Предвид това
обстоятелство, подсъдимия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78А от НК, като му бъде наложено наказание Глоба в размер на минимума от
1000 лева.
При този изход на делото
предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск съдът намира за основателен и
доказан в размера до 1000 лева, предвид упоритостта при преследване на
престъпния резултат от подсъдимия и липсата на съзнание за вина, като за
разликата до 5000 лева следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Подсъдимия бе осъден да заплати на тъжителката
направените съдебно деловодни разноски в размер на 12.00 лева д.т. за завеждане
на делото, 175.00 лв. възнаграждение за вещи лица и 200 лева възнаграждение за
един адвокат. М., също така бе осъден да заплати д.т., върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50 лева, по с/ка на ЧРС.
При тези доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: