№ 391
гр. Бургас, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Д.ва
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Д.ва Въззивно гражданско дело №
20252100500410 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Е. Ф. чрез процесуален
представител адв. В. С. срещу Решение №51/10.01.2025 г., постановено по гр.
д. №7028/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас в частта, с която:
1. е ОПРЕДЕЛЕН следният режим на лични отношения между бащата
Д. С. М. с и детето Т.Д. в М., роден на 26.01.2024г., както следва:
- в срок до три месеца от влизане в сила на решението, всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, в присъствието на
придружител - майката или посочен от нея неин роднина, като извън този
режим, бащата може да подържа лични контакти с детето след допълнителна
уговорка с майката.
- след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, в
продължение на нови шест месеца, бащата ще взима детето от дома на
майката всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, като
срещите ще се провеждат без присъствието на майката.
- след изтичане на общо девет месеца от влизане в сила на решението,
бащата ще взима детето от дома на майката всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа и ще го връща в дома на майката до 17:00 часа в неделя,
като детето ще преспива в дома на бащата.
- един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен
1
годишен отпуск, като режимът в тази част следва да започне да се изпълнява
най-рано от лятото на 2026г. и да е предварително уговорен с майката;
- всяка нечетна година на Коледни празници бащата ще взима детето от
дома на майката от 10:00 часа на 24-ти декември и ще го връща обратно до
17:00 часа на 26-ми декември, като този режим ще се прилага най-рано от
2025г. (ако решението е влязло в сила)
- всяка четна година на Нова година бащата ще взима детето от дома на
майката от 10:00 часа на 31 декември и ще го връща обратно в дома на
майката до 17:00 часа на 01 януари, като в тази си част режимът ще се прилага
най-рано от 2026г.
- за Великденските празници бащата следва да взима детето всяка четна
година в петък в 10:00 часа от дома на майката и да го връща обратно там в
неделя до 17:00 часа като в тази си част режимът ще се прилага най-рано от
2026г.
- на рождения ден на детето – 26.01. – всяка четна нечетна година
бащата ще има право да го взима от дома на майката в 10:00 часа и да го
връща на същия ден в 17:00 часа.
2. е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Г. Е. Ф. в качеството й на законен
представител на малолетния Т.Д. в М. иск с правно основание чл. 143 СК
срещу Д. С. М. за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за
разликата над присъдения размер 300 лв. до пълния размер на претенцията от
400 лв.
3. е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Г. Е. Ф. в качеството й на майка и
законен представител на малолетния Т.Д. в М. срещу Д. С. М. иск за издръжка
за минало време за периода от 26.01.2024г. до 14.10.2024г. в общ размер на
3500 лв., на основание чл. 149 СК.
Решението в частта, с която упражняването на родителски права по
отношение на детето Т.М. са предоставени на майката Г. Ф. не е обжалвано,
поради което е и влязло в законна сила.
Въззивницата е неудовлетворена от първоинстанционния съдебен акт и
иска неговата отмяна и разглеждане на спора по същество. Излага, че
определеният режим на лични контакти между детето и бащата не е съобразен
с психичното заболяване на последния, опасността от непредвидими реакции
и проява на агресия. Поддържа, че до фактическата раздяла между нея и М. се
е достигнало след принудителното й изгонване заедно с детето от съвместно
обитаваното от тях жилище. Счита, че районният съд не е изследвал в пълна
степен какъв е родителският капацитет на М.. Твърди, че същият е
безотговорен възрастен, играе компютърни игри по цяла нощ, има
неустановено психично заболяване, които фактори поставят в изключителен
риск детето, ако то бъде оставяно насаме с него. Смята, че би представлявало
опасност личните отношения с бащата до навършване на детето на
тригодишна възраст да не бъдат в нейно присъствие. Счита, че районният съд
не е взел по внимание представената по делото кореспонденция по „Вайбър“,
2
от която се установявало, че М. е неуравновесен и плашещ човек. Не било
съобразено и обстоятелството, че същият има опасни вредни навици-
злоупотребява с алкохол и има пристрастяване към хазарта. Твърди, че
изписаната на ответника по повод установеното смесено тревожно-
депресивно разстройство медикаментозна терапия последният съчетава с
прием на алкохол, което го кара да е раздразнителен и агресивен.
По отношение на определения един цял месец през лятната ваканция,
през който детето ще е при бащата, считано от лятото на 2026 г. излага, че така
постановен би довел до родителско отчуждение към майката. Поддържа, че
към лято на 2026 г. Т. ще е на две години и половина, при което отделянето от
майката за толкова дълъг период ще е насилствено.
Във връзка с иска за издръжка застъпва становище, че бащата има
възможности да заплаща издръжка в размер на 400 лв., която в пълна степен
ще подсигури нуждите на детето. Намира извода на съда за неоснователност
на иска за издръжка за минало време за неправилен, тъй като за процесния
период М. е заплащал единствено режийните разходи за електроенергия и
вода, но не е участвал в издръжката на детето. Сочи, че разходите за ток и вода
не са били заплащани единствено с негови средства, но и пари на майка му.
При тези съображения моли съдът да постанови режим на лични
контакти с бащата всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 до 13:00 в
дома на майката, за да се спазва и режима на детето за следобеден сън до
навършване на петгодишна възраст на детето, а след това всяка първа и трета
събота и неделя от 10:00 до 17:00 без преспиване в дома на бащата до
навършване 7 г. Моли Д. М. да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си Т. в размер на 400 лв., платима до 10-то число на месеца, както и
сумата от 3500 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от
26.01.2024 г. до датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
Д. С. М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Застъпва позиция, че
определеният режим на лични контакти е съобразен с най-добрия интерес на
детето. По отношение на установеното му психично заболяване твърди, че
работи редовно с психолог, както и спазва изписаната му медикаментозна
терапия, която предстои да бъде спряна или заменена с по-лека такава. Излага,
че е канил и въззивницата да посещават съвместна терапия с цел подобряване
на общуването помежду им. Оспорва твърдението да има агресивно
поведение. По отношение на присъдената издръжка счита същата за
съобразена с неговите финансови възможности.
В съдебно заседание страните поддържат изразените от тях във
въззивната жалба, респ. в отговора на въззивната жалба становища.
В хода на съдебното дирене пред въззивната инстнация по искане на
въззивницата бе допусната съдебно-психиатрична експертиза, заключението
по която да установи актуалното здравословно състояние на въззиваемия и
неговата психологическа пригодност да се грижи сам за детето Т. и да остава
3
насаме с него.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба
на Г. Ф., лично и в качеството й на законен представител на Т.М. срещу Д. С.
М.. С молбата в условията на кумулативност са предявени искове с правна
квалификация чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и чл. 149 СК. Ищцата твърди, че с
ответника са родители на детето Т.М., родено на 26.01.2024 г. Излага, че с М. в
продължение на седем години са били във връзка, а към настоящия момент са
разделени, тъй като последният я е изгонил от общо обитаваното от тях
жилище. Сочи, че бащата не е с постоянна трудова заетост, а се занимава на
частна практика с довършителни строителни работи, с триизмерна
визуализация на проекти на вътрешен интериорен дизайн и други. Твърди, че
през последната година от тяхното съвместно съжителство е започнал да влага
пари в несигурни инвестиции, искал е от нея да му предостави пари в заем под
предлог, че ще има възвръщаемост. Поддържа, че М. е започнал да
злоупотребява с алкохол, имал е конфликтно отношение към нея. Сочи, че
преди раждането на детето Д. е започнал ремонт на жилището, за да го
приспособи според нуждите на очакваното от тях дете и през този период
двамата посещавали и психотерапевт, за да решат съвместно и помощта на
професионалист неразбирателствата помежду си. През време на ремонтните
дейности ищцата живеела в жилището на леля си, а когато Т. се родил,
двамата с ответника заживели отново заедно в апартамента му. Въпреки
опитите за съвместно живеене в разбирателство, Д. не участвал в издръжката
на семейството, продължил да залага пари на виртуални игри, имал
безотговорно и незряло поведение. Сочи, че обстановката в процесното
жилище не е безопасна, тъй като всички стаи били превърнати в склад за
стари вещи. Поддържа, че обстановката в жилището не е безопасна за
отглеждането на дете с оглед това, че то скоро ще проходи. При тези
фактически твърдения моли упражняването на родителските права да бъде
предоставено на нея, да бъде определен режим с оглед ниската възраст на
детето всяка първа и трета събота от 10:00 до 13:00 ч., за се спазва режима на
детето за следобеден сън, бащата да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка от 400 лв. и издръжка за минало време 3500 лв., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. М. е подал отговор, с който
оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка. Твърди, че инвестира
малки суми в крипто валути- инвестиции, в които и майката е участвала.
4
Излага, че истинската причина да се разделят е поведението на майката, тъй
като тя искала да диктува начина му на живота ден по ден и час по вас.
Оспорва твърдения, че е безотговорен бащата и че обитаваното от него
жилище не е подходящо за отглеждането на дете. Сочи, че от 15 г. страда от
панически атаки, за които лекарите не откриват начин да го излекуват трайно.
Излага, че паническите атаки влошават чувствително качеството му на живот,
правят го непълноценен и неработоспособен. Твърди, че се е лекувал
стационарно, приемал е и приема към настоящия момент лекарствени
терапии, които едновременно му помага и вредят. Освен паническите атаки,
имал и неврологични проблеми, изразяващи се в скованост и невъзможност да
се движи нормално, но тъй като бил с прекъснати здравноосигурителни права
не можел да предприеме действия по диагностициране и лечение.
Здравословните му проблеми били и причината да не може да намери
постоянна работа, а не поради безотговорност. Оспорва твърдението, че не е
участвал финансово в грижите за семейството и поддържа, че за периода на
съвместно съжителство и заплащал всички режийни разходи за жилището,
пазарувал е храна, медикаменти, памперси. Сочи, че предвид имущественото
си състояние не би могъл да изплаща издръжка в искания размер. Твърди, че в
момента почти не вижда детето си, тъй като ищцата е ограничила контактите
му с него. Предлага желан от него режим на лични контакти.
Районен съд- Бургас е приел, че при съобразяване на конкретните
обстоятелства упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на майката, като е определил режим на лични контакти с бащата
с определен адаптационен период от общо девет месеца. След изтичане на
адаптационния период е счел, че детето може да остава с преспиване при
бащата всяка първа и трета събота от 10:00 ч. до неделя в 17:00 ч., както и за
един месец през лятната ваканция, като последният може да започне от лятото
на 2026 г. Определил е режим с преспиване на официалните празници. Счел е,
че размер на издръжката от 300 лв. е достатъчен, за да покрие нуждите на
детето. По отношение на иска за издръжка за минало време е приел за
установено, че за периода до раздялата на родителите М. е полагал грижи за
детето си и заплащал режийните разходи за общото обитавано жилище,
поради което дължи издръжка единствено за периода след 20.09.2024 г., която
е заплатил доброволно.
Настоящата съдебна инстанция на база извършен съвкупен анализ на
приетите по делото доказателства, по свое вътрешно убеждение и съобразно
изтъкнатите оплаквания в жалбата, очертаващи предмета на въззивния
контрол намира, че решението е частично неправилно при следните
фактически и правни изводи.
Между страните не се спори, а и от представеното Удостоверение за
раждане се установява, че Г. Ф. и Д. М. са родители на Т.М., роден на
26.01.2024 г. Към датата на постановяване на настоящото съдебно решение
детето е на около една година и половина, от която и отправна точна са
изследвани събраните пред първата и въззивната инстанция доказателства.
5
Безспорен е и фактът, че страните са живели съвместно до 20.09.2024 г.,
когато Г. Ф. се е изнесла от жилището. За точната дата на раздялата съдът
кредитира дадените от св. Елена П. показания, тъй като тя съвпада с
твърденията изложени и от двете страни. Причините за случилото се, както и
въпросът чия е вината, се явяват иррелевантни за предмета на спора, тъй като
се касае за личностно неразбирателство, а не за действия, които подлежат на
изследване с оглед защита на най-добрия интерес на детето.
Спорни между страните са въпросите дали определеният от първата
инстанция режим на лични контакти с бащата с оглед психологическия му
капацитет да гледа самостоятелно детето, както и жилищните му
възможности, защитават най-добрия интерес на Т.. Спори се дали исковете за
издръжка за минало време са основателни, доколкото въззивницата твърди, че
за претендирания период заплащането на сметките за ток и вода не е било
осъществявано единствено със средства на Д. М..
На първо място, съдът изследва въпроса какъв е най-подходящият
режим на лични отношения между бащата и малолетното дете, като
съобразява доказателствата по делото и критериите, заложени в ППВС
№1/12.11.1974 г. и се ръководи от най-добрия интерес на Т.М..
Видно от социалния доклад на ДСП- Бургас, както и оценка на
родителски капацитет, изготвена от „Център за обществена подкрепа“-
Община Бургас бащата Д. М. живее в тристаен апартамент заедно с майка си,
като в жилището се отглеждат домашни любимци- две котки. Установява се,
че в апартаментът има обособена за детето стая с детска кошара и играчки,
съобразени с възрастта му. Съдът приема, че жилищните условия, с които
бащата разполага са добри и не са налице данни за нездравословна и
небезопасна среда.
По отношение на финансовата обезпеченост на бащата се установява, че
същият не работи на трудов договор, няма постоянна трудова ангажираност.
При изслушването си пред въззивната инстанция последният заявява, че
работи в строителството и грубо получава около 750 лв. месечно.
От представените от въззиваемия Д. М. медицински документи се
установява, че същият страда от смесено тревожно-депресивно разстройство и
ентезопатия на гръбначни стълб. Във връзка с психическото разстройство при
изслушването си М. заявява, че почти постоянно е на хапчета и когато
почувства влошаване посещава психиатър. Сочи, че към настоящия момент
пие „Сероксат“ и „Тритико“.
От изготвената в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че Д. М. страда от смесено
тревожно-депресивно разстройство, за което приема съответно лечение.
Установява се, че при освидетелствения се наблюдава злоупотреба с алкохол,
която е била по-изразена преди да започне лечението си с антидепресанти.
Вещото лице е посочило, че М. омаловажава злоупотребата с алкохол и дава
противоречиви обяснения за нея- от една страна, че използва алкохола като
6
седатив, а от друга, за да може да работи нормално. Сам споделя, че не може
да разчита изцяло на себе си. В заключение вещото лице сочи, че предвид
поставената му диагноза и настоящото му здравословно състояние и
наличието на вредна употреба на алкохол не е препоръчително М. да полага
грижи за по-дълъг период от време за детето. При разпита си в съдебно
заседание вещото лице заявява, че освидетелстваният открито афишира
своите болестни прояви, които са както от психически, така и от соматичен
характер, като от момента на тяхното датиране от 2007-2008 г. няма
пълноценен светъл период. М. е споделил, че понякога и грижата за самия
него е нарушена. Вещото лице излага, че М. би могъл да прекарва по-дълъг
период от време с детето си, когато последното е във възраст самостоятелно
да се грижи за себе си и да може самостоятелно да се прибере у дома. Вещото
лице поддържа, че медикаментозната терапия, която се прилага на М. е
подходяща за състоянието му, но последният има по-дълбоки емоционални
проблеми и редовно посещаване на психотерапия би му се отразило
благоприястващо. Съдът намира приетото по делото заключение за
компетентно изготвено и обосновано, поради което го кредитира експертните
изводи в цялост.
От социалния доклад, така и от дадените от св. С. (сестра на М.)
показания се установява, че бащата е полагал грижи за детето си, изразяващи
се къпане, приспиване, разходка. Установява се също, че бащата разполага с
възможност да получава помощ от близки- от майка си, с която живее и от
семейството на сестра си.
С оглед гореизложеното по отношение на подходящите мерките относно
личните отношения между детето и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, респ. бащата, които следва да бъдат
определени, настоящият съдебен състав приема следното:
Правото на лични отношения е уредено, за да се осигури и гарантира
възможността за общуване и с другия родител и за да може последният да
участва активно в отглеждането и възпитанието на детето, а то от своя страна
да възприема от него добър поведенчески пример. При своята преценка съдът
изхожда всякога от конкретните обстоятелства по случая и определя така
личните контакти между родителите и децата, така че да спомогне за
създаването на нормална обстановка при поддържането на тези отношения.
Детето следва да общува и с двамата си родители, както и с роднините им, за
да се формират като пълноценни личности.
При вземане на своето решение съдът се ръководи от най-добрия
интерес на детето Т.М., като преценява критериите по §1, т. 5 ДР ЗЗДет, както
и разясненията в Постановление №1/1974 г. на Пленума на ВС, които са
актуални и при действието на СК от 2009 г.
С оглед събраните доказателства за настоящото здравословно състояние
на бащата Д. М., което е вариращо, както и наличието на вредна употреба с
алкохол и с оглед ниската възраст на детето настоящият съдебен състав
7
намира, че режимът на лични контакти следва да бъде определен при защитни
мерки, които постепенно с порастването на Т. прогресивно да отпадат. Съдът
отчита желанието на М. да отглежда за по-дълги периоди от време Т., както
данните, че вече е полагал грижи за него. Съдът съобразява и притеснението
на Ф., че същият не е психически пригоден да го прави пълноценно в
сегашната обстановка, както и даденото от вещото лице- психиатър
заключение по назначената СПЕ. Режимът следва да бъде определен на
няколко етапа, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето,
след навършване на тригодишна възраст до петгодишна възраст, от
петгодишна възраст до седемгодишна възраст и последен етап- след
навършване на 7 г. Съдът определя режим, при който до седемгодишна възраст
детето няма да преспива в дома на баща си, тъй като по този начин счита, че
ще бъдат охранен най-добрия му интерес. Като балансираща мярка за целия
период, съдът определя режим на контакти в делничните дни от седмицата,
като по този начин Д. М. макар и да не взема детето си всяка първа и трета
седмица от месеца с преспиване, ще може да го вижда всяка седмица за
определен период от време и по този начин ще поддържа трайна връзка с Т..
Срещите през делничната седмица следва да продължат и след навършване на
7-годишна възраст на детето, тъй като то вече ще е свикнало на тази рутина.
Като краен резултат, когато детето вече самостоятелно и може да се грижи за
себе си, то ще прекарва повече време с бащата си от стандартния режим,
утвърден от съдебната практика. Съдът намира, че такъв режим в най-пълна
степен би защитил интереса на детето и едновременно с това способства за
изграждането на дълбока емоционална връзка между него и баща му, като
последният ще е активна част от живота, възпитанието и изграждането на Т.
като личност. В конкретика съдът определя следния режим на лични контакти
между бащата Д. М. и детето Т.М.: 1. До навършване на тригодишна възраст
на детето: всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 до 13:00 в
присъствието на майката или роднина на детето по майчина или бащина
линия, или близък, както и един делничен ден веднъж седмично във всяка
седмица от месеца при предварителна уговорка с майката за кой конкретен
ден- за два часа след ясла в присъствието на майката и социален работник за
първите три месеца от този период, а след това- в присъствието на майката или
роднина на детето по майчина или бащина линия, или близък. 2. След
навършване тригодишна възраст на детето до навършване на петгодишна
възраст: всяка първа и трета събота и неделя за времето от 10:00 ч. до 15:00 ч.
за всеки от двата дни без преспиване в дома на бащата, както и един делничен
ден веднъж седмично във всяка седмица от месеца при предварителна
уговорка с майката за кой конкретен ден- за два часа след детска градина, а
когато детето не е на детска градина- за същия срок в удобно за майката време
през делничната седмица. 3. След навършване на петгодишна възраст на
детето до навършване на седемгодишна възраст: всяка първа и трета събота и
неделя за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. за всеки от двата дни без преспиване
в дома на бащата, както и един делничен ден седмично във всяка седмица от
8
месеца при предварителна уговорка с майката за кой конкретен ден- за два
часа след детска градина, а когато детето не е на детска градина- за същия
срок в удобно за майката време през делничната седмица; 4. За дните на
официални и лични празници до навършване на седемгодишна възраст на
детето: 4.1. всяка нечетна година на Коледните празници бащата следва да
взема детето от дома на майката на 24, 25 и 26 декември за времето от 10:00-
17:00 ч. за всеки един от трите посочени дни, като следва да го връща в
посочения краен час в дома на майката; 4.2. всяка четна година на
Великденските празници бащата следва да взема детето от дома на майката на
Разпети Петък, Велика Събота и Великден (неделя) за часовете от 10:00 до
17:00 за всеки един от трите посочени дни, като следва да връща детето в
посочения краен час в дома на майката; 4.3. за рождения ден на детето, 26.01
всяка нечетна година бащата следва да взема детето за времето от 10:00 до
17:00 ч. от дома на майката и да го връща обратно там. 5. След навършване на
седемгодишна възраст на детето: 5.1. всяка първа и трета събота от 10:00 ч. до
неделя в 17:00 ч. с преспиване в дома на баща, като последният следва да
взема детето от и да го връща в постановения час в дома на майката; 5.2. един
път седмично в делничните дни във всяка седмица от месеца при
предварителна уговорка с майката за кой конкретен ден- за два часа след
училище, а когато детето не е на училище- за същия срок в удобно за майката
време през делничната седмица; 5.3. двадесет дни през лятото, когато майката
не ползва платения си годишен отпуск, като по общо съгласие на родителите
тези дни могат да бъдат разпределени на няколко пъти през летния сезон при
получаващ се общ сбор от двадесет; 5.4. всяка нечетна нечетна година на
Коледните празници бащата следва да взема детето от дома на майката на 24,
25 и 26 декември за времето от 10 ч. на 24 декември до 17:00 на 26 декември,
като следва да връща детето в посочения краен час в дома на майката. 5.5.
всяка четна година на Новогодишните празници бащата следва да взема
детето от дома на майката на 31 декември в 10:00 и да го върне на 01 януари в
17:00 ч. обратно в дома на майката. 5.6. всяка четна година на Великденските
празници бащата следва да взема детето от дома на майката на Разпети Петък,
Велика Събота и Великден (неделя) за времето от 10:00 ч. на Разпети Петък
до 17:00 на Великден (неделя), като следва да връща детето в посочения краен
час в дома на майката. 5.7. на рождения ден на детето- 26.01 всяка нечетна
година бащата следва да взема детето за времето от 10:00 до 17:00 ч. от дома
на майката и да го връща обратно там.
Определените от съда мерки могат да бъдат изменяни винаги по
взаимно съгласие на родителите с оглед конкретните обстоятелства. В случай,
че не постигнат взаимно съгласие, необхоД. е и двамата да спазват
постановения от съда режим на лични отношения. При настъпили разногласия
съдът указва на родителите, че следва да търсят пътя на диалога, тъй като
средата, в която расте и се възпитава детето им следва да бъде спокойна и
хармонична. При осъществяване на личните отношения бащата трябва да
действа възпитателно върху Т. и в същото време да не нарушава изградения от
9
майката режим на отглеждане, почивка и хранителни навици.
Съдът намира за нужно да укаже на бащата, че следва да положи
активни, последователни и целенасочени действия за подобряване на своето
цялостно здравословно състояние, желанието за което е показал на съда и
следва да приведе в изпълнение, тъй като за правилното психоемоционално
развитие на дете от мъжки пол е нужен пример в семейството, който държи на
думата си и поема отговорност за постъпките си. Той следва да приоритизира
организирането на своя живот, така щото да е във възможност да предостави
целия емоционален ресурс и нужната финансова подкрепа на детето си, тъй
като родителската отговорност е комплекс, както от правата, така и от
задължения. Бащата следва да осигури при осъществяване на режима си на
лични отношения спокойна и безопасна среда, в която Т. се чувства
комфортно. Разширеният роднински кръг, в това число бабите по майчина и
бащина линия, трябва да помагат и съдействат на родителите и детето с оглед
адаптацията им с тази действителност.
Съдът намира за необхоД. да укаже и насърчи родителите и техните
роднини, въпреки личните им емоции един към друг, когато става дума за
решения относно детето, да общуват помежду си дори посредством
използване професионалните услуги на психолог и психотерапевт чрез
семейна терапия.
По отношение на исковете по чл. 149 и чл. 143, ал. 1 СК за издръжка
за минало време и за бъдеще, дължащата се от бащата Д. М. на
малолетния деца Т.М. съдът приема следното:
По делото се установява, че Д. М. няма постоянен доход по трудов
договор, като месечният му такъв е около 750 лв. Установява се, че същият
живее в апартамент, собственост на родителите му.
С оглед гореизложеното съдът, ръководейки се от разрешенията на
ППВС №5/30.11.1981 г., и като съобрази, от една страна, възрастта и
специфичните нужди на Т., а от друга- възможностите и материалното
състояние на неговите родители, обстоятелството, че майка полага преките
грижи, както и икономическата обстановка в страната, намира, че
определената от районния съд обща издръжка от 500 лв., 300 лв. от които
платими от бащата е правилно и законосъобразно определена и следва да бъде
потвърдена в този размер.
По отношение на иска за издръжка за минало време настоящият състав
се солидаризари с мотивите, изложени в първоинстанционното решение и
препраща към тях. От свидетелските показания и на св. П. и на св. С. се
установява, че до датата на раздялата- 20.09.2024 г. Д. М. е полагал грижи за
детето си, които правилно са приети от районния съд като дадена издръжка в
натура. От представените от въззиваемия счетоводни документи се
установява, че за претендирания период от 26.01.2024 г. до 20.09.2024 г. са
заплащани сметки за ток и вода за съвместно обитаваното от родителите
жилище, като е иррелевантно изложеното оплакване в жалбата, че понякога
10
сметките са били заплащани с пари на бабата по майчина линия. Установява се
също, че с преводно нареждане от 12.12.2024 г. Д. М. е заплатил по сметка на
Г. Ф. сумата от 710 лв. с основание за плащането „издръжка за период
20.09.2024 г.- 01.01.2025 г.“, а на 18.12.2024 г. сумата от 75 лв. с основание
„доплащане издръжка“. В съвкупност сочените доказателства налагат извод,
че за претендирания период бащата е престирал в пълен обем както в пари,
така и в натура и погасил задълженията си за издръжка към сина си.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е определен режим на
лични контакти между Д. М. и Т.М. и да бъде постановено ново решение
съобразно преждепосочения режим. Решението в частта, с която Районен съд-
Бургас се е произнесъл по исковете за издръжка за минало време и бъдеще
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението в частта относно режима на лични контакти
между бащата Д. С. М. с ЕГН **********и детето Т.Д. в М. с ЕГН **********
и вместо това постановява
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между Д. С. М. с ЕГН
**********, с адрес: *** и детето Т.Д. в М., роден на 26.01.2024г. с ЕГН
**********, както следва:
1. До навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета
събота и неделя от 10:00 до 13:00 в присъствието на майката или роднина на
детето по майчина или бащина линия, или близък, както и един делничен ден
веднъж седмично във всяка седмица от месеца при предварителна уговорка с
майката за кой конкретен ден- за два часа след ясла в присъствието на майката
и социален работник за първите три месеца от периода, а след това в
присъствието на майката или роднина на детето по майчина или бащина
линия, или близък, а когато детето не е на ясла- за същия срок и при същите
условия в удобно за майката време през делничната седмица.
2. След навършване тригодишна възраст на детето до навършване на
петгодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя за времето от 10:00
ч. до 15:00 ч. за всеки от двата дни без преспиване в дома на бащата, както и
един делничен ден веднъж седмично във всяка седмица от месеца при
предварителна уговорка с майката за кой конкретен ден- за два часа след
детска градина, а когато детето не е на детска градина- за същия срок в удобно
за майката време през делничната седмица.
3. След навършване на петгодишна възраст на детето до навършване на
седемгодишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя за времето от
11
10:00 ч. до 17:00 ч. за всеки от двата дни без преспиване в дома на бащата,
както и един делничен ден седмично във всяка седмица от месеца при
предварителна уговорка с майката за кой конкретен ден- за два часа след
детска градина, а когато детето не е на детска градина- за същия срок в удобно
за майката време през делничната седмица;
4. За дните на официални и лични празници до навършване на
седемгодишна възраст на детето:
4.1. всяка нечетна година на Коледните празници бащата следва да взема
детето от дома на майката на 24, 25 и 26 декември времето от 10:00-17:00 ч. за
всеки един от трите посочени дни, като следва да го връща в посочения краен
час в дома на майката;
4.2. всяка четна година на Великденските празници бащата следва да
взема детето от дома на майката на Разпети Петък, Велика Събота и Великден
(неделя) за часовете от 10:00 до 17:00 за всеки един от трите посочени дни,
като следва да връща детето в посочения краен час в дома на майката;
4.3. за рождения ден на детето, 26.01 всяка нечетна година бащата
следва да взема детето за времето от 10:00 до 17:00 ч. от дома на майката и да
го връща обратно там.
5. След навършване на седемгодишна възраст на детето:
5.1. всяка първа и трета събота от 10:00 ч. до неделя в 17:00 ч. с
преспиване в дома на баща, като последният следва да взема детето от и да го
връща в постановения час в дома на майката;
5.2. един път седмично в делничните дни във всяка седмица от месеца
при предварителна уговорка с майката за кой конкретен ден- за два часа след
училище, а когато детето не е на училище- за същия срок в удобно за майката
време през делничната седмица;
5.3. двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платения си
годишен отпуск, като по общо съгласие на родителите тези дни могат да бъдат
разпределени на няколко пъти през летния сезон при получаващ се общ сбор
от двадесет;
5.4. всяка нечетна година на Коледните празници бащата следва да взема
детето от дома на майката на 24, 25 и 26 декември за времето от 10 ч. на 24
декември до 17:00 на 26 декември, като следва да връща детето в посочения
краен час в дома на майката.
5.5. всяка четна година на Новогодишните празници бащата следва да
взема детето от дома на майката на 31 декември в 10:00 и да го върне на 01
януари в 17:00 ч. обратно в дома на майката.
5.6. всяка четна година на Великденските празници бащата следва да
взема детето от дома на майката на Разпети Петък, Велика Събота и Великден
(неделя) за времето от 10:00 ч. на Разпети Петък до 17:00 на Великден
(неделя), като следва да връща детето в посочения краен час в дома на
майката.
12
5.7. на рождения ден на детето- 26.01 всяка нечетна година бащата
следва да взема детето за времето от 10:00 до 17:00 ч. от дома на майката и да
го връща обратно там.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението в частта, с която е определен режим на лични контакти
между Д. М. и Т.М. подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13