РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Кърджали, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200650 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 08.06.2022г. издадено от
Началник сектор „П. п."- К.. при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания, както
следва: по т.1- глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР, и по т.2- глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, на
Е. Д. А. от с.С. с ЕГН ********** за извършени нарушения на 23.04.2022г. в 16.10часа в
с.С., общ.К. съответно на чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Д., който
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и
постановени при наличие на съществени процесуални нарушения. Излага следните
съображения: при съставянето на акта актосъставителят допуснал съществени нарушения-
съставен от некомпетентен орган, нарушени са всички правила при съставянето и
връчването му; налице са съществени нарушения при издаването на наказателното
постановление- липсват предвидените реквизити в чл.57 от ЗАНН, необосновано е
наказателното постановление, издаден е некомпетентен орган, деянието е несъставомерно.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от
адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени изцяло
наказателното постановления по съображения изложени в жалбата и като се вземат предвид
писмените му бележки. Претендира и присъждане на разноските по делото.
1
Административно наказващият орган редовно призован не се явява, но се
представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. В ход по същество
моли съда да приеме, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно,
постановено при наличието на материално правните предпоставки и от компетентен орган.
Постъпила е и молба от юрисконсулт на ОДМВР- Кърджали, с която моли съда да потвърди
наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призованализа съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намирализа установено следното от фактическа страна: На 23.04.2022г. свидетелите К. Т. и
Й. Х. били на работа като автоконтрольори в сектор „П. п."- К... Около 16.10ч. двамата се
намирали в с.С., общ.К. в близост до комплекс „В.“, където спрели за проверка лек
автомобил "Ф. П.“ с рег.№ ******. При нея установили, че водач бил жалбоподателя Е. А.,
който не е собственик на автомобила. След направена справка с техническо средство РСОД
установили, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя А. автомобил била
служебно прекратена поради липса на застраховка „Г. о.“. Освен това двамата свидетели
изискали и всички документи за проверка на водача, но той не представил Свидетелство за
регистрация на МПС и контролния талон към него. По този повод на жалбоподателя Е. А.
бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушения по чл.140 ал.1 от
ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения. На 26.04.2022г. била
издадена мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по
този акт било прекратено. След това на 02.06.2022г. прокурор в Районна прокуратура-
Кърджали издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство и
препис от него е изпратена на началника на сектор „П. п."- К.. за преценка за налагане на
административно наказание. По този повод на 08.06.2022г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП наложил глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
пр.1 и 2 от ЗДвП.
Видно от справка по история за ПС с рег.№ ****** на датата 21.09.2021г. е
отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.10
от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. От документ Справка в центр.база се установява,
че към датата на проверката спреният за проверка лек автомобил е собственост на Е. Ф. Ю.,
което е лице различно от жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка съдът намирализа установена след анализ на
показанията на свидетелите К. Т. и Й. Х., Справка за нарушител/водач на жалбоподателя;
2
Справка в центр.база; Справка по история за ПС, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество.
по т.1 от наказателното постановление: На жалбоподателя е наложено
административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този
текст административно наказателната отговорност на Е. А. е ангажирана на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По
делото е безспорно, че на 23.04.2022г. в с.С. жалбоподателят е управлявал лек автомобил
марка „"Ф. П.“ с рег.№ ****** след като регистрацията на това МПС била прекратена по
служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била
прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства при получено уведомление от Г. ф. по чл.574
ал.11 от Кодекса за застраховането, за което се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е
необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на
държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за
административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал
или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за
осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно,
че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Е. А. е управлявал
МПС, което не е негова собственост и не се ангажираха доказателства собственикът да е бил
уведомен, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация от датата 21.09.2021г.
3
Поради това водачът А. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното
действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги предвиди. Липсата
на субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието
извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните
признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е
осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена
регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни
изводи, съдът намирали че обжалваното наказателно постановление в тази му част е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
по т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно по
делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателя Е. А., поради което
правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 от ЗДвП и
му е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв. Поради това в тази
част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. Не се споделя довода на жалбоподателя, че актът за установяване на
административно нарушение е издаден от некомпетентен орган, тъй като административно
наказателното производство се движи по реда на 36 ал.2 от ЗАНН. По отношение на
съображението за некомпетентност на органа издал наказателното постановление, то не е
налице твърдяното нарушение, тъй като на основание чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед №
*******/ 02.12.2021г. издадена от Министъра на вътрешните работи, наказващият орган е
упълномощен да издава наказателни постановления по ЗДвП.
При тези мотиви следва обжалваното наказателно постановление да се измени
като по т.1 наказанието се отмени, а в т.2- да се потвърди.
С оглед крайния изход на делото- изменено наказателно постановление,
отговорността за разноски по делото, направени от административно наказващия орган,
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в
производството пред настоящата инстанция са приложи правилата на ЗАНН. Доколкото в
този законов акт не са налице правила за разноски, то съгласно чл.84 от него са приложими
правилата на НПК, в случая чл.189 и чл.190. Поради това Върховният касационен съд е
имал повод да се произнесе с Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г.,
ОСНК на ВКС, което не е изгубило своето значение. Възлагането съгласно цитираното
Тълкувателно решение на разноските зависи от това дА. наказателното постановление е
потвърдено, изменено или отменено. Ако то е потвърдено или изменено, какъвто е и
настоящият случай, то разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
4
поведение е станал причина те да бъдат направени. Поради това следва нарушителят да бъде
осъден да заплати възнаграждението за юрисконсулт на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от
ЗАНН, което се дължи на административно наказващия орган в размер определен от ЗПП.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по
делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намиралив структурата на Областна дирекция
на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37
ал.2 от ЗМВР) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *******/ 08.06.2022г. издадено от
Началник сектор „П. п."- К.. при ОДМВР- Кърджали, на Е. Д. А. от с.С. с ЕГН **********
за извършени нарушения на 23.04.2022г. в 16.10часа в с.С., общ.К., като отменя наложеното
наказание по т.1- глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба
№ Iз- 2539 на МВР, и потвърждава наложеното наказание по т.2- глоба в размер на 10лв. на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Д. А. от с.С. ул.П. м. № ** с ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5