Р Е
Ш Е Н
И Е № 260068
гр.Враца, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 27.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№117 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск от Г.Б.
М., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.С.Ж. от САК,
срещу Гаранционен фонд, гр.София с адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.09.2018г., е причинена смъртта
на Т. Б. М., сестра на ищеца. Сочат се следните обстоятелства, при които е
настъпило произшествието:
На 16.09.2018г. К. Й.Д. е управлявал
л.а. марка "Фолксваген" с рама №WVWZZZ3BZYE070392 по пътя между гр.Бяла Слатина и
с.Поповица. При управление на автомобила водачът нарушил правилата за движение
по пътищата, като се движил със скорост, несъобразена с пътната обстановка и
законови ограничения, не контролирал непрекъснато МПС, вследствие на което
реализирал удар в дърво. Като резултат от удара е причинена смъртта на
бременната Т. М. и на дъщеря й Б. Б., които са пътували в автомобила.
Ищецът твърди, че деянието е
противоправно и за произшествието е образувано ДП №538/2018г. по описа на
РУП-Б.Слатина и пр.пр.№1851/2018г. по описа на Окръжна прокуратура-Враца, както
и че водачът Д. е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е налице причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на Т.
М. и вина на делинквента, който е проявил непредпазливост.
В исковата молба се твърди, че
починалата Т. М. е била бременна в деветия месец с близнаци, на 19.09.2018г. е
трябвало да празнува своя 23-ти рожден ден, но вместо това на този ден било
нейното и на дъщеря й Б. погребение. Ищецът не можел да повярва, че никога
повече няма да види сестра си, дъщеричката й и неродените й деца. Той бил
изключително близък със сестра си и загубата й била шок за него, тъй като
помежду им имало дълбока и трайна емоционална връзка, взаимно разбирателство и
ежедневна подкрепа. Внезапната смърт причинила на ищеца неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като
загубата е непрежалима.
Като сочи, че процесното ПТП е
настъпило на територията на Република България и л.а."Фолксваген" е
нямал сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ищецът поддържа, че е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. По тази причина на 27.02.2019г. ищецът е депозирал при
ответника молба-претенция вх.№24-01-148 за заплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, образува е щета
№24-01-148.1/06.03.2019г., но след изтичането на тримесечния срок за
произнасяне такова не е налице.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяване на частичен иск за сумата 100 000лв., част от сумата 200
000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на сестра му Т. Б. М.. Претендира се и законна лихва върху исковата
сума, считано от 16.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноските
по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск и твърденията на ищеца за наличие на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата му сестра и за претърпени
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за конкретната родствена връзка.
Ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение, позовава на разпоредбата на §96/1/
от КЗ и на задължителната съдебна практика.
Според ответника не е налице основание
за ангажиране на отговорността му поради липса на фактическия състав на риска
"Гражданска отговорност" относно механизма, обстоятелствата и
причините за настъпване на ПТП. Оспорва твърдяното в исковата молба във връзка
с механизма на произшествието, причините за неговото настъпване и причинната
връзка.
В условията на евентуалност ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, за
която се твърди, че се е съгласила да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен
водач, който преди ПТП е употребил алкохол в нейно присъствие.
В отговора се оспорва и претенцията за
законна лихва и в тази връзка се развиват правни съображения относно качеството
на Гаранционен фонд.
Пълномощникът на ищеца е подал
допълнителна искова молба, в който оспорва подадения от ответника отговор,
развивайки правни съображения и позовавайки се на противоречието между §96,
ал.1 от ЗИДКЗ и Директива 2009/2013/ЕО и произнасянията на СЕС по отправени
преюдициални запитвания.
Ищецът оспорва възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа оспорванията и възраженията си.
По искане на ответника в качеството на
трето лице-помагач на негова страна е привлечен К.Й.Д., ЕГН **********. В
съдебно заседание същият заявява, че не познава ищеца, който от 20-25 години не
живее в дома на баща си в с.***, от 5-6 години не е звънял на сестра си, поради
което счита, че не е изживял болки и страдания от нейната смърт.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка и взе
предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното:
С Присъда №23/30.09.2019г. по НОХД
№26/2019г. по описа на Окръжен съд-Враца
К.Й.Д. е признат за виновен в това, че на 17.09.2018г., на път ІІІ-134, км.5+200,
между гр.Бяла Слатина и с.Попица, обл.Враца, управлявайки моторно превозно
средство - лек автомобил "Фолксваген Пасат" с номер на рама WVWZZZ3BZYE070392, с поставени на него
регистрационни табели с №М *** АХ, издадени за друг автомобил - "Опел
Кадет", собственост на К. А. Ж. от гр.Монтана, в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1.40 промила, установено по надлежния ред, и
без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по
чл.21, ал.1 ЗДвП, като е превишил разрешената за движение извън населено място
скорост от 90км/ч и се е движел със 140км/ч, изгубил контрол върху управлението
на автомобила, напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво, с което
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - Т. Б. М., ЕГН **********
и Б. Т. Б., ЕГН **********.
В мотивите на присъдата е прието, че
подсъдимият Д. имал интимна връзка с пострадалата Т. М. и от тази връзка
двамата имали дете на 2 години - пострадалата Б. Б., а М. отново била бременна
с близнаци. Установено е, че в нощта срещу 17.09.2018г. подсъдимият и
пострадалата М. заедно с двегодишната Б. били в обща компания в гр.Бяла
Слатина, където било употребено голямо количество алкохол. М. настояла да се
прибере с детето в с.*** и около 1.30ч. двете пострадали заедно с подсъдимия се
качили в автомобила и потеглили, като подсъдимият, макар и видимо пиян,
управлявал същия, а двете пострадали седнали на задната седалка.
С Решение №209/02.07.2020г. по ВНОХД
№1424/2019г. Софийски апелативен съд е потвърдил присъдата на Окръжен
съд-Враца. С Решение №196/08.01.2021г. по н.д.№718/2020г. на ВКС решението на
САС е изменено в частта за наложеното на подсъдимия наказание, а в останалата
част е оставено в сила.
От представеното удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки се установява, че ищецът е еднокръвен брат на
загиналата Т. М..
С молба-претенция от 27.02.2019г. ищецът
е поискал от ответника изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на своята сестра. С писмо от 06.03.2019г. ответникът е поискал да бъдат
представени допълнителни доказателства и не е изплатил такова.
По делото е безспорен фактът, че за
л.а."Фолксваген Пасат" не имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност".
По искане на страните по делото е
допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице се произнася, че причината
за смъртта на Т. М. е получената при процесното ПТП коремна травма -
разкъсвания на матка, далак и черен дроб и последвалият кръвоизлив, довел до
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
В заключението се сочи, че алкохол с
концентрация в кръвта 1.40 промила отговаря на лека степен на алкохолно опиване,
като се описват типичните проявни форми на повлияване. Вещото лице сочи, че е
възможно в зависимост от индивидуалната поносимост към алкохола и при определи
обстоятелства лицата с такава и дори с по-висока концентрация да изглеждат
спокойни, дори трезви, тъй като клиничните прояви се определят от различни
фактори, от които зависи индивидуалната реактивност на човека.
По искане на ищеца по делото е
разпитана като свидетел Г. М., негова позната и съседка в гр.***, където същият
е живял цял живот. М. заявява, че познава сестрата на ищеца Т., която два пъти
му гостувала в гр.*** преди да се омъжи. От ищеца свидетелката знае, че не е
поддържал връзки със своя баща, който го изоставил още когато бил малък и по
тази причина не е живял с неговото семейство в с.***. Отново от ищеца св.М.
знае, че той е поддържал със сестра си връзка по телефона и се срещал с нея в
с.*** на кафе в заведения или при общата им баба. Свидетелката заявява, че не
знае колко често ищецът е ходил в с.***. От него същата узнала за смъртта на
сестра му и когато й го съобщил, той бил затворен и умислен. М. е на мнение, че
ищецът още не е преживял смъртта на Т. и съжалява, че не е трябвало да става
така, тъй като била млада, станал затворен, не говори много и не й обяснява
защо, когато го попита. М. заявява, че знае, че ищецът и съпругата му са присъствали
на погребението на Т..
При така ангажираните доказателства за
произнасянето си повдигнатия спор съдът взе предвид следното от парван страна:
С влязла в законна сила присъда К.Д. е
признат за виновен в това, че при управление на лек автомобил в пияно състояние
и без да е правоспособен водач, в нарушение на правилата на ЗДвП е предизвикал
ПТП, в резултат от което е причинена смъртта на Т. М., еднокръвна сестра на
ищеца. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от
деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
В ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС е дадено разрешението, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от
24.ІХ.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В споменатите постановления на Пленума
на ВКС е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само
най-близките на пострадалия - неговите низходящи/деца/, съпруг,
възходящи/родители/, отглеждано, но неосиновено дете, съответно отглеждащия го,
както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия.
В мотивите на тълкувателното решение на
ОСНГТК на ВКС се приема, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и неговите братя и сестри, тъй като в традиционните за
българското общество семейни отношения те са част от най-близкия родствен и
семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
цитираните постановления на Пленума на ВС.
След като анализира събраните по делото
доказателства в светлината и по критериите на тълкувателното решение на ОСНГТК
на ВКС, съдът приема, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърдението си, че е материално легитимиран да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своята едноутробна сестра Т. М.. От
показанията на единствения ангажиран от него свидетел се установява, че двамата
никога не са живели заедно в едно семейство и са поддържали връзка по телефона.
Срещали са се в гр.*** само два пъти преди М. да се омъжи и инцидентно в
с.Галиче. Свидетелят споделя свое мнение, че след смъртта на сестра си ищецът
станал затворен и умислен и че съжалява, без да съобщава конкретни факти,
отнесени към конкретен момент в миналото и понастоящем. Тези свидетелски
показания са крайно недостатъчни и неубедителни и, обсъдени в светлината на
принципа "testis unus-testis
nulus",
дават основание на съда да приеме, че по делото не е доказано съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и сестра му и това, че вследствие
смъртта на сестра си Т. М. ищецът е понесъл морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената
връзка брат-сестра. От това следва извод, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
експертиза в размер на 150лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Б. М., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Гаранционен фонд със седалище гр.*** частичен иск за сумата
100 000лв., част от сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. М., загинала при ПТП на 17.04.2021г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Б. М., ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Гаранционен фонд със седалище гр.*** направените по делото
разноски в размер на 150лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на
трето лице-помагач К.Й.Д., ЕГН **********.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: