№ 343
гр. ***, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530104914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1
ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че
на 10.06.2019 г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от ***г., сключен между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата
***г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
уведомително писмо с изх. № УПЦ-ПБНП/*** от дата 10.06.2019 г.,
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на
1
вземания” ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Приложение 1 от
10.06.2019 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. било представено само с
данните на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били
защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във
вр. с чл.23, ал.1, 2, 3, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представяли само на съда. Съгласно принципите, залегнали в чл.5, пар.1, б.„г“
и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи обработването на
личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за
защита, които да гарантирали, че данните на субектите нямало да бъдат
засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение
№1 били включени само и единствено личните данни на участващите в
настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица
били заличени. Обратното щяло да означава превишаване на целите, за които
се обработвали личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В
приложение №1 и договора за цесия била заличена и търговската
информация, която също била ирелевантна за процесния случай. По реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД /универсален правоприемник бил „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/ PLUS -15049270 от дата
10.06.2019г. за станалата продажба, чрез Български пощи, с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото било получено
лично от длъжника. На *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
като кредитор и Ж. П. К., като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът бил
отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно:
6000,00лв. Застрахователната премия била в размер на 1209,60 лева.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създавала задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни
2
вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран
за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 10980,36 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
4980,36лв. На основание сключения между страните договор,
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до *** г.,
на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 305,01 лв.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил *** г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по
договора на кредит не била обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 11.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която била в общ размер на 300,41 лева, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Длъжникът не бил заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, с
оглед на което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
възниквал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред като
претендират от длъжника Ж. П. К., като кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № ***, сключен на *** г. да заплати сума в общ размер
на 2574,52 лв., от които главница 2274,11 лв. и законна лихва за забава в
размер на 300,41 лв. В тази връзка за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по
образуваното ч.гр.д. № 2000/2021, по описа на Районен съд, гр. ***, била
издадена заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение в
законоустановения срок срещу издадената заповед, което от своя страна
обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова
3
молба. Искането до съда е да постанови съдебен акт, по силата на който да
признае за установено, че Ж. П. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***,
община ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* следните суми по договор за потребителски паричен кредит №
***, сключен на *** г.: 2274,11 лв. /две хиляди двеста седемдесет и четири
лева и 11 стотинки/ - представляващи главница; 300,41 лв. /триста лева и 41
стотинки/, представляващи обезщетение за забава, от 11.12.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда; За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за разноските в заповедното и настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Ж. П. К., е
депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че поради възрастта му и
получаваната пенсия, която била в минималния размер, моли да направят с
ищеца споразумение за изплащането на иска.
В първото по делото съдебно заседание редовно своевременно
призовани страните не се явяват и не се представляват. Депозирана по делото
е молба от ищцовата страна видно от която е, че се иска постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
приема за установено следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. №2000/2021г. по описа на РС Ст. Загора
за процесните вземания ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е издал
заповед за изпълнение 270 от 10.05.2021г., с която е разпоредил длъжника Ж.
П. К. да заплати на кредитора "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
следните суми: сумата от 2274,11лв главница, сумата от 300,41лв лихва за
забава за периода от 11.12.2017г. до 28.04.2021г., ведно със законна лихва от
29.04.2021г. до изплащане на вземането и разноски по делото.
С разпореждане на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането
4
си. От представения по делото договор за потребителски кредит *** се
установява, че на дата ***г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника Ж. П. К. е сключен договор, по силата на който заемодателя е
предоставил на ответника заемна сума от 6000лв, която сума ответника се е
задължил да върне на 36 равни последователни месечни вноски, в размер на
305,01лв. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която
се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в
рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Предвид горното съдът намира, че кредитора е изпълнил договорното
си задължение и е предоставил на кредитополучателя заемната сума, поради
което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му кредит ведно с
договорените лихви по договора. Такива доказателства по делото не са
представени. Не се спори, че и понастоящем, ответника не е изпълнил
задължението си, произтичащо от договора за срочен банков кредит, за
връщане на получените в заем пари до претендирания размер.
Налице по делото е рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. сключен между ищцовото дружество и дружеството
кредитодател.
Приложено по делото е допълнително споразумение №4 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. между
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД. Приложено е и писмено потвърждение от 27.07.2017г. и от 10.06.2019г.
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с което се потвърждава
извършената продажба на вземания от първото дружество в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Налице по делото са Пълномощно №3196/2017г. с което ищцовото
дружество е упълномощено да представлява „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД като уведомява всички длъжници /вкл. кредитополучатели/ за
сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. и Пълномощно № 3230/2018г. със сходно съдържание.
5
Приложено по делото е уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ответника, с
което е поканен да погаси задължението си към ищеца, видно от известие за
доставяне съобщението е връчено лично на 18.06.2019г.
От правна страна:
Предявеният иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от
търсената с него защита. Съдът, като взе предвид направеното изявление от
ответника в срока за отговор на исковата молба, а именно, че моли да
направят с ищеца споразумение за изплащането на иска, което по съществото
си е признание на иска, както и че е налице депозирана молба от
процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска намира, че не са налице пречки за постановяване на
решение в съответствие с разпоредбата на чл.237 от ГПК. Съгласно сочената
разпоредба, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В случая са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване
на решение по реда на чл.237 от ГПК, тъй като в приложена по делото молба
от смисъла на съдържанието на същата, ответника по същество е признал иска
по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се постанови решение
при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. При тези
факти, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в
разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, поради което следва да постанови решение,
което се основава на признанието на иска. Предвид изложеното и
направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъдат уважен
предявените от ищеца искове, като се приеме по отношение на ищеца, че
ответника му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение от
10.05.2021 год., по ч.гр.д. № 2000/2021 год. на РС ***.
По разноските:
Ищеца претендира разноски, представен е и списък с такива видно е, че
същите по настоящото производство са в размер на 70,48лв-държавна такса и
350 лв юрисконсултско възнаграждение, а така също и разноските извършени
6
в производство по частно гражданско дело № 2000/2021г. по описа на РС Ст.
Загора са в размер на 51,49лв –държавна такса и 75 лв юрисконсултско
възнаграждение
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, Столична
община район „Люлин“, бул. „П. Дертлиев“ № 25 офис Сграда Лабиринт ет.2
офис 40 представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова
Юргакиева, че ответника Ж. П. К. ЕГН: ********** с адрес с. *** ***, му
дължи следните суми по договор за потребителски паричен кредит № ***,
сключен на *** г.: 2274,11 лв. /две хиляди двеста седемдесет и четири лева и
11 стотинки/ - представляващи главница; 300,41 лв. /триста лева и 41
стотинки/, представляващи обезщетение за забава, от 11.12.2017 г. до
29.04.2021г. и законна лихва за забава за периода от 29.04.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена в полза на "Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, Столична
община район „Люлин“, бул. „П. Дертлиев“ № 25 офис Сграда Лабиринт ет.2
офис 40, заповед №270 от 10.05.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2000/2021г. по описа на РС Ст. Загора .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж. П. К. ЕГН: ********** с
адрес с. *** ***, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, Столична община район „Люлин“, бул.
„П. Дертлиев“ № 25 офис Сграда Лабиринт ет.2 офис 40 направените
деловодни разноски в общ размер на 546,97 лв по настоящото производство и
по частно гражданско дело № 2000/2021г. по описа на РС Ст. Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7