Определение по дело №316/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ИЛАИТ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Младост, [жк], [адрес], представлявано от Л. Л., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0253-000182/ 19.12.2024 г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Девня, с която спрямо оспорващият на основание чл. 171, т.2А, б. А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС, Т.А. ИВЕКО, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, считано от датата 21.11.2024 г. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Предмет на настоящото произнасяне на съда, е особеното искане на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.

Искането е обосновано с твърдения за настъпване на вреди от изпълнението на заповедта за жалбоподателя, които са значителни и тежки и не могат да бъдат преодолени в последствие – преустановяване на търговската дейност на дружеството и загуба на работни места.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал. 2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия случай.

Искането е отправено от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т. 2А, б. „а“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгласно ТР № 5/ 08.09.2009 г на ВАС.

От така възприетата законодателна уредба се изяснява, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС, е допуснато еx lege, т. е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60 ал. 1 от АПК, приложим и към настоящия казус с оглед липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. До колкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус. Липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма.

При отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл. 166 ал. 2 от АПК, в тежест на молителя е да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170 ал. 1 от АПК, е въведено и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

В разглеждания случай, не е осъществена нито една от горепосочените предпоставки. Оспорващият мотивира искането си единствено с вероятността от настъпване на „непоправими вреди“, с оглед невъзможността да осъществява търговска дейност.

Жалбоподателят поначало не сочи конкретни вреди /по вид и размер/, които биха настъпили в патримониума му от предварителното изпълнение на заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Същите не се презумират от закона, а подлежат на посочване и доказване пред съда. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно вероятно, тя трябва да е установена по своя вид и размер, за да се извърши преценка от съда дали е значителна или трудно поправима. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия. (така Определение № 13409/07.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 12080/2017 г.). В случая, такива не са представени, не е извършено и позоваване на конкретни вреди, размер и т. н., които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта. При липса на каквато и да била конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта; както и защо в конкретния казус личният му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността да се управлява ППС в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, тъй както при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл. 203 и сл. от АПК.

Не на последно място – в случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска, и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

С оглед гореизложеното, следва да се приеме,че установената с чл. 172 ал. 6 от ЗДвП презумпция не е оборена от жалбоподателя, т. е. не е доказано, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда.

Налага се извод за неоснователност на молбата по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, поради което същата следва да се отхвърли.

В заключение, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че до колкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващият би могъл да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ИЛАИТ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Младост, [жк], [адрес], представлявано от Л. Л. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0253-000182/ 19.12.2024 г. издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Девня, с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т.2А, б. А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС, Т.А. ИВЕКО, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, считано от датата 19.12.2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, пред Върховния административен съд.