№ 10989
гр. ...., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ц.А АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Ц.А АЛ. КОСТОВА Гражданско дело №
20211110169918 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Ц. Д. С. твърди, че на 19.05.2021 г. около 09:30 часа в .... е реализирано
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка .... с водач Ц. Е. П., и
собствения му лек автомобил марка .... Излага, че произшествието настъпва изцяло по вина
на водача на лек автомобил марка “БМВ”, модел “320”, който спрял за престой във връзка с
друго реализирано ПТП, като поради невзети мерки срещу самопотегляне, автомобилът се
самопридвижил напред и ударил намиращите се пред него автомобили, след което се
отклонил на надясно извън платното за движение и ударил последователно два броя
електрически стълбове с осветителни тела, два броя ограничителни колчета, както и
паркираните пред него на тротоара автомобили, сред които бил и лек автомобил марка .... На
водача на увреждащия автомобил било издадено наказателно постановление. Излага, че към
датата на произшествието авотомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован
при ответното дружество, с оглед на което при последното била образувана от ищеца щета
№ 4000 – 5000 – 21 – 000244/19.05.2021 г. и след извършен преглед на увредения лек
автомобил марка ..., било съставено Опис - заключение за вреди на МПС. С писмо с изх. №
5982/05.07.2021 г. ответното дружество определило причинените на автомобила
имуществени вреди като “тотална щета”, с оглед на което заплатило на ищеца сумата в
размер на 5 792,25 лева, представляваща застрахователно обезщетение. Ищецът счита, че
дължимото застрахователно обезщетение не е изплатено в пълния му размер, като с оглед на
пазарната цена на автомобила, която според публикувани обяви в интернет възлизала между
12 000 и 12 900 лева, обезщетението следвало да се изчисли като 75 % от действителната
пазарна стойност на увредения автомобил. С тези доводи отправя искане до съда да осъди
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 2967,75 лева /след изменение на
размера на иска на основание чл. 214 ГПК в о.с.з. от 15.02.2023 г./, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
ПТП, настъпило на 19.05.2021 г., изразяващи се в нанесени шети по лек автомобил марка ...,
1
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.12.2021 г., до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва сочения от ищеца механизъм на
процесното произшествие. Сочи, че претендираната от ищеца сума е над икономическия
тотал за увредения автомобил. Възразява, че ответникът е погасил задълженията си чрез
плащане, с оглед на което не счита, че дължи процесната сума. Оспорва, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилите имуществени вреди и процесното ПТП.
Релевира възражение за изключителна вина на водача на лек автомобил марка ..., във връзка
с настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.
Третото лице - помагач Ц. Е. П. излага становище за неоснователност на предявения
иск, с твърдения, че към датата на процесното събитие не е управлявал лек автомобил .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
становището на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията н пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства: в причинна връзка с
виновно и противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответното дружество, ищецът е претърпял имуществени вреди
в посочения вид и в претендирания размер.
При установяване на горепосочените предпоставки, в тежест на ответното дружество е
да докаже, че е заплатило претендираните от ищеца суми за застрахователно обезщетение,
както и твърдяната изключителна вина на ищеца във връзка с настъпването на вредоносния
резултат.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на последния за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени
от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите
(Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ по т. д. № 705/2009 г.).
С Определение № 13551/30.05.2022 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че на 19.05.2021 г. е настъпило процесното ПТП между
сочените участници - лек автомобил марка .... с водач Ц. Е. П., и собствения на ищеца лек
автомобил марка ..., както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на
гражданската отговорност на сочения за деликвент.
Между страните не е формиран спор и относно обстоятелството, че ответното
дружество е заплатило на ищеца Ц. Д. С. по собствената му банкова сметка сумата в размер
на 5 792,25 лева, с посочено основание процесната щета № ********** 4000 – 5000 – 21 –
000244, което обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото като писмено
доказателство Платежно нареждане за кредитен превод № IBX20210810001469079 от
05.08.2021 г., издадено от ...
В настоящия случай от събраните по делото доказателства - писмени и заключение на
вещо лице, несъмнено се установява, че на 19.05.2021 г. около 09:30 часа, в светлата част на
денонощието, водачът на автобус ...., се е движил по ... с посока на движението от у...
автобусът спира за престой във връзка с настъпило ПТП. Поради невзети мерки срещу
2
самопотегляне от страна на водача, автобусът се самопридвижва в посока напред и удря
последователно спрелите пред него в колона специален автомобил ...., лек автомобил м....,
лек автомобил .... и лек автомобил .... След реализираните удари автобусът се отклонява в
посока надясно и излиза извън платното за движение, където в района на № 14 на ул. “...”
удря последователно два броя електрически стълба с осветителни стела и паркираните на
тротоара пред номер 14 автомобили, а именно: лек автомобил марка ..., лек автомобил марка
..., лек автомобил макра “..., лек автомобил марка ..., и лек автомобил марка “..., като удря и
два броя ограничителни колчета. Причините за настъпването на произшествието са от
субективен характер, а именно недостатъчен контрол и действията от страна на водача на
автобус марка .... който не е обезопасил превозното средство срещу самопотегляне.
Експертизата констатира също, че автобусът е имал възможност да предотврати настъпване
на пътнотранспортните произшествия, реализирани на 19.05.2021 г., при условие, че
спирайки автобуса за престой с необходимото внимание, концентрация и контрол е
предприел действия за обезопасяване на МПС срещу самопотегляне. Вещото лице посочва,
че щетите, нанесени при ПТП на процесното МПС лек автомобил марка ..., се намират в
причинно - следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното пътно -
транспортно произшествие.
Съдът кредитира с висока доказателствена стойност изслушаната по делото съдебно -
автотехническа експертиза като професионално изготвена и обоснована, включително дава
вяра и на приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите си
кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. С оглед на това,
неоснователни се явяват възраженията на ответното дружество, направени във връзка с
механизма на процесното произшествие, както и с причинно - следствената връзка между
причинените от него имуществени вреди и събитието. Недоказано остана и възражението на
ответното дружество, че произшествието е настъпило поради наличие на изключителна вина
у ищеца.
Спорен между страните се явява въпросът относно размера на претендираното
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената вреда. В чл. 400, ал. 1 КЗ е регламентирано, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Формирана е
съдебна практика относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
при настъпила т. нар. тотална щета, при която стойността на ремонта надвишава
действителната стойност на увреденото имущество. С нея е възприето, че застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към
датата на ПТП се приспадане стойността на запазените части - В този смисъл Решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва
да намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай.
От изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза се установява, че към
датата на процесното събитие - 19.05.2021 г., действителната стойност на увредения
автомобил марка ..., възлиза на 10 800 лева, като предвид големият обем от части на лекия
автомобил, които са описани като увредени, то за запазени и годни за реализиране на
вторичния пазар могат да бъдат приети: двигател, скоростна кутия, главно предаване,
кормилна рейка, заден мост, стопове, седалки, резервоар, ел. инсталация и др., или общо 20
%. При определената към момента на настъпване на ПТП действителна стойност на
автомобила от 10 800 лева, то размерът на запазените и годни части на процесния увреден
лек автомобил възлиза на 2160 лева. Ето защо, при наличие на тотална шета и запазени и
годни части 25 %, размерът на обезщетението за вредите по процесния увреден автомобил
възлиза на 8640 лева, към която сума следва да бъде включена и сумата в размер на 120 лева
3
за ползваната от ищеца пътна помощ за репатриране.
Така размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 8760
лева, от което се налага изводът на съда, че в полза на ищеца е възникнало вземане именно в
претендирания от него размер - 2967,75 лева, след като се извърши приспадане на платената
вече сума от ответното дружество в полза на ищеца в размер на 5 792,25 лева.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване възраженията си,
обективирани в отговора на исковата молба, както и че е погасил изцяло задължението си в
доказания от ищеца размер, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява доказан
в своето основание изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 468,71лв., представляваща
сбор от сторените от последната съдебно – деловодни разноски в настоящото производство,
от които 118,71 лв. – държавна такса и 350 лв. – депозит за СТЕ.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ищеца договор за процесуално представителство, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение на адв. Я. Д. Д. в размер на 600 лв. за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в настоящото
производство.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 87 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на Ц. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от 2967,75 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка ...
от ПТП, настъпили в резултат на ПТП от 19.05.2021 г. в гр. ...., причинено виновно от лице,
чиято отговорност е застрахована от ответното дружество по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” за МПС марка ...., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.12.2021 г . до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на Ц. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ...., сумата от общо 468,71
лв., представляваща сбор от сторените от последния съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от ЗА /фирма/, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: ..., да заплати на адв. Я. Д. Д., САК, с ЛН ..., сумата от 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в полза на ищеца в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на Ц. Е. П., ЕГН **********, като трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5