Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.12.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав, в публичното
заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1679 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца
З. „А.“ АД срещу протоколно решение от 06.12.2018г., постановено по гражданско
дело № 47486/2018г. на СРС, 62 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу С.О.регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/
за разликата над сумата 467. 46 лв. до пълния предявен размер от 2 651. 78 лв.
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 150 в. до
пълния предявен размер от 808. 48 лв. – мораторна лихва.
Въззивникът - ищец обжалва първоинстанционното решение
в отхвърлителната част, с доводи за неправилност и необоснованост. Счита за
неправилен изводът на първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване в
съотношение 1:1, поради проявена самонадеяност на водача на застрахования при
ищцовото дружество автомобил. Поддържа, че съгласно заключението на приетата
САТЕ и показанията на разпитания по делото свидетел, единствената причина за
настъпване на процесното ПТП е заледената и хлъзгава настилка на пътя, довела
да липса на сцепление на гумите на увредения лек автомобил марка „Субару“.
Твърди, че от ответника не е проведено пълно насрещно доказване на конкретни
действия на водача, довели до вредоносния резултат. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да
уважи изцяло предявените искове изцяло, както и да му присъди сторените
разноски.
Въззиваемият – ответник С.О.оспорва жалбата в депозиран писмен
отговор. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за извършено нарушение
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП от водача на увреденото МПС, са правилни и
законосъобразни, тъй като не се е съобразил с атмосферните условия и
състоянието на пътя – двулентова улица и е проявил самонадеяност при
преминаване между два срещуположно паркирани автомобила. Сочи, че изводите на
вещото лице не налагат различен извод, предвид липсата на доказателства за скоростта
на автомобила и за механизма на настъпване на вредите в задната част на
автомобила. Твърди, че по делото е доказано виновно противоправно поведение на
водача на увреденото МПС по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и в съответствие с
указанията в т. 7 на ППВС № 17/63г. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, с присъждане на разноски.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Производството
пред СРС е образувано по предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 213,
ал. 1 КЗ /отм/:
Въззивникът
- ищец З. „А.“ АД в първоистанционното производство претендира сумата общо 2 651. 26 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, формирано
съгласно фактура №№1880/19.02.2013г. на стойност 1716. 86 лв. и фактура № 5489/14.08.2013г.,
за имуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.01.2013
г. в гр. София, на ул. „********.
Ответникът
С.О.е оспорил предявения иск по основание и размер, като по отношение на сумата
1716. 86 лв., заплатена на 28.02.2013г. на сервиз „С.ауто 09“ ЕООД, е направил
възражение за изтекла 5 - годишна давност до предявяване на исковата молба на
19.07.2018г. Отделно са оспорени обстоятелствата, отразени в представения
протокол за ПТП, като е направено
възражение за съпричиняване.
За да отхвърли частично
предявения
регресен иск, първоинстанционният съд е приел, че вземането за застрахователно обезщетение за
сумата 1716. 86 лв. е погасено по давност, а за останалата част в размер на
сумата 934. 92 лв. е приел, че е налице съпричиняване в съотношение 1:1 и е
уважил иска за половината от посочената сума.
Застрахователят придобива регресно
право, ако вредите върху корпуса и двигателя на застрахованото МПС са причинени
от трето лице, непринадлежащо към домакинството и не роднина на застрахования
собственик на МПС и ако е удовлетворил
застрахования /действащия към момента на настъпване на застрахователното
събитие чл. 213, ал. 1 КЗ/. Регресното право на застрахователя възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования
и оттогава то става изискуемо. Когато вредата е причинена от действия или
бездействия при или по повод на възложената работа, регресното право на
застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по
смисъла на чл. 49 ЗЗД – така и т. 15 от ППВС № 7/77г. В разглеждания казус
искът е предявен срещу ответната С.О., именно в качеството й на носител на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно
бездействие на нейни служители по обезопасяване на посочения общински път. За
възникване на правото на деликтно обезщетение, е необходимо да се докажат
предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди виновното поведение да е
бездействие, какъвто е случаят, за да бъде то противоправно, е необходимо да
съществува правна норма, която да задължава деликвентът да действа по определен
начин.
По отношение на иска за сумата 1716. 86 лв. в жалбата
не са релевирани конкретни оплаквания, поради което съдът приема, че жалбата е
бланкетна и изцяло недоказана. Извън горното, в случая е приложима общата
петгодишна давност, която за регресните притезания тече от момента на плащането
/в случая – 28.02.2013г. чрез банков превод/, поради което към момента на
предявяване на исковата молба на 19.07.2018г., е налице изтекла погасителна
давност за посоченоот вземане. Предвид изложеното, жалбата срещу решението в
частта за отхвърляне на иска за сумата 1716. 86 лв., е неоснователна и
недоказана.
По отношение на жалбата в останалата й част за
разликата над сумата 467. 46 лв. до размера на сумата 924. 92 лв. – разходи за
тенекеджийски услуги, подмяна и разоборудване, изплатена с платежно нареждане №
П4435084/27.08.2013г.:
С оглед влязлата в сила част на решението в частта за
уважаване на иска, спорен по делото е само размерът на претендираното
обезщетение, с оглед наличието или липсата на съпричиняване, като по отношение
на всички останали елементи от фактическия състав на иска е налице сила на
присъдено нещо. Отделно от това, същите са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съгласно констатациите в представения
протокол за ПТП, на 07.01.2013г. в гр. София, на ул. Кожух планина № 12, е
настъпило процесното ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Субару“,
модел „Б 9 Трибека“, рег. № *******– К.Ц.Т.- Зада, застрахован при ищеца по
застраховка Каско, поради невзети мерки от стопанина на пътя /лед/, е
реализирал ПТП с МПС – Мерцедес МЛ и трети автомобил.
Съгласно заключението на приетата
САТЕ, лек автомобил „Субару“ е загубил устойчивост поради заледената пътна
настилка и е реализирал ПТП при челен
ексцентричен удар при насрещно движение с лек автомобил Мерцедес МЛ, описан
като участник 2 в протокола за ПТП, както и попътно с трети автомобил, поради
загуба на сцепление на гумите на л.а. Субару с пътя. Вещото лице дава
констатации, че щетите по увредения лек автомобил марка Субару, модел „Б 9
Трибека“, описани в протокола за ПТП, са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП и механизъм, описан в протокола за ПТП.
По повод оспорения механизъм на ПТП е
допуснат и разпитан като свидетел актосъставителя К., който е заявил, че
причина за процесното ПТП е поледицата на пътя. Съгласно показанията на
свидетеля, улицата е тясна, с две ленти, като вероятно другите коли – извън
участник 1 и 2, са били паркирани.
При така изложеното, въззивният съд
намира за основателно оплакването в жалбата за липса на доказано възражение за
съпричиняване. В тази връзка не са налице никакви събрани по делото
доказателства. Неоснователна е поддържаната от ответника теза, че е налице
самонадеяност на водача на увредения лек автомобил Субару, тъй като се е опитал
да премине по много тясна улица между два срещуположно паркирани автомобила.
Противно на поддържаното в отговора на жалбата, констатациите на вещото лице,
които не са опровергани от други доказателства по делото са, че увреденият
автомобил Субару е реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. Мерцедес, описан
като участник 2 в протокола за ПТП, а попътно с трети, вероятно, т.е няма установено
по делото движение на процесния автомобил между два спрели автомобила. При така
изложеното, дори при наличие на две ленти за движение, по делото не е
установено виновно противоправно поведение на
водача на лек автомобил Субару, вкл. доказано нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Констатациите на вещото лице, че причина за процесното ПТП е заледената и
хлъзгава настилка на общинския път, репс. липсата на сцепление на гумите на л.а. Субару с пътя, не са
опровергани от други доказателства по делото. Ето защо въззивният съд, с оглед
приложение на принципа на разпределение на доказателствената тежест приема, че възражението за съпричиняване е
изцяло недоказано.
Поради изложеното, предявеният иск за
главницата за сумата общо 934. 92 лв., от които сумата 924. 92 лв., заплатена
на собственика на увредения автомобил на 27.08.2013г. и 10 лв. – ликвидационни
разходи, се явява доказан по основание изцяло, без наличие на съпричиняване. По
отношение на размера не се релевират конкретни оплаквания, поради което и с оглед
неоспореното заключение на САТЕ, искът за главницата се явява доказан до
размера на сумата 934. 92 лв.
По отношение на предявения акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Следва да се отбележи, че за
процесния период 20.07.2015г. 19.07.2018г., по делото не е спорно и доказано
настъпването на забава на ответника по смисъла на чл. 213а КЗ /отм/, предвид
връчена на ответника на 19.09.2013г. регресна покана. СРС е присъдил сумата 150
лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК върху главницата от 467. 46 лв. Ето защо,
с оглед горните изводи, за процесния период 20.07.2015г. – 19.07.2018г. , общо
дължимата лихва върху главницата от 934. 92 лв. е в размер на сумата 284. 76
лв., изчислен също по реда на чл. 162 ГПК. По изложените съображения, жалбата
досежно иска за мораторна лихва за сумата 134. 76 лв. – разликата над
присъдената от СРС сума от 150 лв. до доказания размер от 284. 76 лв, е
основателна и доказана.
По изложените съображения, с оглед частичното
несъвпадение на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде отменено
в атакуваната част за отхвърляне на иска за главницата за разликата над сумата
467. 47 лв. до размера на сумата 934. 92 лв. и за отхвърляне на иска за
мораторна лихва за разликата над 150 лв. до размера на сумата 284. 76 лв. и постановено ново за уважаване на исковете за
главница и лихва до посочените размери, а в останалата обжалванат част следва
да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора и присъдените по компенсация разноски в размер на сумата 10. 78 лв. в
полза на ответника СО от първоинстанционния съд, решението следва да бъде
отменено и в посочената част за разноските, като бъдат присъдени претендираните
и доказани разноски за първоинстанционното производство, както следва: сумата
211. 49 лв. – в полза на въззивника – ищец и сумата 64. 75 лв. – в полза на
въззиваемия ответник.
По разноските за въззивното
производство: При този изход на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски
в общ размер на сумата 33. 23 лв.- съответна част на заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено в общ размер на сумата 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК
На възззиваемия следва да се присъдят
претендираните разноски в размер на сумата 78. 81 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено в общ размер на сумата 100 лв. на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно решение
от 06.12.2018г., постановено по гражданско дело № 47486/2018г. на СРС, 62
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от З. „А.“ АД ***, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/ за
разликата над сумата 467. 46 лв. до размера на сумата 934. 92 лв. и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 150 в. до размера на сумата 284. 76 лв., както и в частта,
с която е осъден З. „А.“ АД *** разноски в размер на 10. 78
лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******да заплати на З. „А.“
АД , ЕИК *******, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/, сумата 467. 46 лв.
/разликата над сумата от 467. 46 лв. до размера на сумата 934. 92 лв./ –
допълнително застрахователно обезщетение по щета № 100113030101679/2013г. за вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. в
гр. София, ул. „********, ведно със законната лихва от 19.07.2018г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 134. 76 лв. /разликата над 150 лв. до размера на сумата 284.
76 лв./ - допълнително мораторна лихва за периода 20.07.2015г. – 19.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение
от 06.12.2018г., постановено по гражданско дело № 47486/2018г. на СРС, 62 състав в останалата обжалвана част за отхвърляне на
исковете.
ОСЪЖДА С.О., гр.
София, ул. „*******да заплати на З. „А.“ АД , ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 211. 49 лв. – разноски за СРС и сумата 33. 23 лв. –
разноски за СГС.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД , ЕИК ******* да заплати на С.О., гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 64. 75
лв. – разноски за СРС и сумата 78. 81 лв. – разноски за СГС.
Решението в частта за
уважаване на исковете е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОТМЕНЯ протоколно решение от 06.12.2018г., постановено по гражданско
дело № 47486/2018г. на СРС, 62 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от З. „А.“ АД ***,
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/ за разликата над сумата 467. 46
лв. до размера на сумата 934. 92 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над сумата 150 в. до размера на
сумата 284. 76 лв., както и в частта, с
която е осъден З. „А.“ АД
*** разноски в размер на 10. 78 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С.О.да заплати на З. „А.“ АД, на основание чл.
213, ал. 1 КЗ /отм/, сумата 467. 46 лв. /разликата над сумата от 467. 46
лв. до размера на сумата 934. 92 лв./ – допълнително застрахователно
обезщетение по щета №
100113030101679/2013г. за вреди от ПТП, настъпило на 07.01.2013г. в гр. София,
ул. „********, ведно със законната лихва от 19.07.2018г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 134. 76 лв. /разликата
над 150 лв. до размера на сумата 284. 76 лв./ - допълнително мораторна лихва за
периода 20.07.2015г. – 19.07.2018г. ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение
от 06.12.2018г., постановено по гражданско дело № 47486/2018г. на СРС, 62
състав в останалата обжалвана част за
отхвърляне на исковете. ОСЪЖДА С.О., да заплати на З. „А.“ АД , на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 211. 49 лв. – разноски за СРС и сумата 33. 23
лв. – разноски за СГС. ОСЪЖДА З. „А.“ АД ***, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 ГПК, сумата 64. 75 лв. – разноски за СРС и сумата 78. 81 лв. – разноски
за СГС. Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила като
необжалвано.