№ 421
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20233100500351 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 83816/05.12.2022 г. на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, против
решение № 3189/24.10.2022 г., /изменено в частта за разноските с
определение № 13923/13.12.2022 г./, постановено по гр.д. № 2595/2022 г. по
описа на ВРС, 50-ти състав, с което е прието за установено, че Г. А. Н. Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3 („Литекс Тауър“), ет. 10, сумата в размер на 420 лева
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща неустойка за непредставяне
на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за
потребителски кредит № 202101280839450102 от 28.01.2021 г., на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В жалбата си въззивникът, излага становище за неправилност на
съдебното решение в обжалваната му част. Оспорва решаващия извод на
съда, че клаузата, предвиждаща неустойка по договора за кредит е
неравноправна. Излага, че съгласно чл. 6, ал. 3 от процесния договор,
неустойка се дължи само за тези периоди, в които кредитът е останал без
осигурена гаранция. Сочи, че кредитополучателят може да избегне
възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер
1
в случай, че предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по
чл. 4, ал. 3 от Договора. По отношение на размера жалбоподателят сочи, че
предвиденият в чл. 6, ал. 1 от договора размер е горната граница, до която
може да се начислява неустойка, но същата може да е и в по-нисък размер
или въобще да не се начислява, ако кредитополучателят предостави на
кредитора надлежно обезпечение. Излага, че необходимостта от предоставяне
на обезпечение по кредитите, отпускани от кредитни и финансови
институции като търговци е същата като тази по кредитите, отпускани от
банки, а именно да се намали риска от евентуална неплатежоспособност на
кредитополучателите и невъзможност да се получи обратно отпуснатата
сума. Сочи като необсъден от първоинстанционния съд факта, че
кредитополучателят е получил информация за условията на договора и
размера на евентуално дължимата неустойка още преди сключването му, тъй
като данните за това са достъпни още на етап кандидатстване чрез електронна
заявка и се включват в съдържанието на договора, с което той изрично се е
съгласил. Изложено е, че условията на договора за кредит са ясно и подробно
описани в стандартен европейски формуляр, който е изпратен до
кредитополучателя преди подписване на договора. Съгласно т. 8 от СЕФ, в
срок до края на деня, следващ този на сключване на договора за кредит,
кредитополучателят трябва да предостави едно от трите вида обезпечения по
своя преценка – банкова гаранция, гаранция от нефинансова институция или
двама поръчители. Сочи се, че в обжалваното решение не е обсъден
вариантът обезпечението да се предостави под формата на поръчителство, за
което на основание чл. 3.2.7 от общите условия към договора следва да се
поиска предварителното одобрение на кредитора. На база изложеното
въззивното дружество счита, че след като кредитополучателят е бил
предварително уведомен за задължението да предостави обезпечение, то той
е имал предварително достатъчно време да го изпълни още преди
сключването на договора за кредит или да вземе решение въобще да не
сключва такъв. Сочи също, че на основание чл. 29 от ЗПК
кредитополучателят има право да се откаже от договора в срок от 14 дни от
сключването му без да дава обяснения и без да дължи обезщетения и
неустойки. Излага, че процесната неустойка не излиза извън присъщите си
обезпечителна, гаранционна и санкционна функции, поради което не
накърнява добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Г. А. Н.-Ч., чрез адв. П. Н., в депозирания в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна. Счита за правилен и съобразен със съдебната практика извода
на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата за неустойка.
Сочи, че начисляването й не е свързано с претърпени вреди от неизпълнение
на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума, а
по същество се касае за прехвърляне риска от неизпълнение задължението на
2
кредитора за оценка платежоспособността на длъжника, вменено му с
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, върху длъжника по договора за кредит. Счита,
че предвид краткия срок за осигуряване на обезпечението и утежнените
условия, на които същото следва да отговаря, предвидената клауза цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да
увеличи размера на задълженията по договора за кредит. Излага също, че
клаузата, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
обезпечение, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, тъй като ако има съмнение за платежоспособността
на кредитополучателя, обезпечение следва да се поиска преди предоставяне
на кредита. Сочи, че неизпълнението на едно акцесорно задължение, което не
е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Счита, че така уговорена неустоечната клауза
противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при
забава се дължи само обезщетение за забава в размер на законната лихва, тъй
като на практика се кумулират неустойка за забава с компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение. Поради изложеното, отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, но
депозира молба, с която поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се
представлява но депозира молба, с която моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждане на
разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. посл. от ГПК от Г. А. Н.-Ч., ЕГН **********,
срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 („Литекс Тауър“), ет. 10, за
приемане за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 420 лева /четиристотин и двадесет лева/,
представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1
във вр. с чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит №
202101280839450102 от 28.01.2021 г., сключен между страните.
3
С постановеното по гр.д.№ 2595/2022 г. на ВРС, 50-ти състав, решение
№ 3189/24.10.2022 г., /изменено в частта за разноските с определение №
13923/13.12.2022 г./ първоинстанционният съд е уважил изцяло претенцията
на ищцата като основателна.
Tвърденията на ищцата са, че на 28.01.2021 г. между нея и
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, е сключен Договор за потребителски
кредит № 202101280839450102, по силата на който ответното дружество се
задължава да предостави на кредитополучателя Г. А. Н.-Ч., потребителски
кредит под формата на заем в размер на 500 лева а кредитополучателят се
задължава да върне предоставената сума в срок до 29.07.2021 г., на 6 месечни
вноски, при годишна лихва в размер на 38,75 % и годишен лихвен процент на
разходите /ГПР/ - 46,42 %. Общата дължима сума, която Г. А. Н.-Ч. следва да
върне е в размер на 558 лева, от които 500 лева главница и 58 лева лихва, при
условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на
договора /до 29.01.2021 г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 558 лева със срок
на валидност до 30.07.2021 г., съгласно чл. 4, ал. З от Договора. В случай, че
не представи гаранцията по чл.4, ал. З, то съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, Г.
А. Н.-Ч. дължи на Кредитора „Неткредит“ ООД неустойка в размер на 420 лв.
В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена
неустойката за непредставяне на гаранция по чл.4, ал. З от Договора.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, неустойката се начислява на месец, считано
от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 /от 29.01.2021 г./. В чл. 6, ал. 5 е
посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
Счита се, че претендираната неустойка е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, поради което не се дължи от ищцата. Предвид изложеното се
твърди, че Г. А. Н.-Ч. дължи връщане само на главницата по кредита, но не и
заплащане на лихви и неустойка в размер на 420 лева. Сочи се, че към датата
на подаване на исковата молба в съда, ищцата е изплатила частично
задължението си процесния договор. На 29.06.2021 г. е получила съобщение,
изпратено от ответното дружество, в което я уведомяват, че е изпаднала в
просрочие, като към 29.06.2021 г. има следните задължения към тях: сума в
общ размер на 652 лева, от които 333.05 лева главница, 38.95 лева лихва и 280
лева неустойка.
Ответникът , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди,
че претендираната неустойка не е нищожна, поради което се дължи от
ищцата. Предвид изложеното, моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо. Жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Основателността на предявения главен иск предполага установяване от
страна на ищцата, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно облигационно отношение между страните по процесния договор за
заем. В тежест на ответника е да установи наличието на валидно уговорена
неустоечна клауза по договора.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява наличието на сключен между тях Договор за
потребителски кредит № 202101280839450102 от 28.01.2021 г., съгласно
който кредиторът „НЕТКРЕДИТ“ ООД предоставя сумата от 500 лева, а
кредитополучателят Г. А. Н.-Ч., се задължава да върне предоставената сума в
срок до 29.07.2021 г., на 6 месечни вноски, при годишна лихва в размер на
38,75 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 46,42 %. Общата
дължима от потребителя сума по договора за кредит е в размер на 558 лева,
съгласно погасителен план.
От представения договор за кредит се установява, че съгласно чл. 4, ал.
3 от кредитополучателят следва представи в срок до края на следващия ден от
сключване на договора /до 29.01.2021 г./ банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, която да бъде в размер на 558
лева със срок на валидност до 30.07.2021 г., като в случай, че не представи
гаранцията по чл. 4, ал. З, съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, Г. А. Н.-Ч. дължи
на кредитора „Неткредит“ ООД неустойка в размер на 420 лева.
Кредитополучателят по процесното правоотношение е физическо лице,
на което е предоставен потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК. Следователно ищцата се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 от ЗПК,
във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, а чл. 146, ал.1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Настоящият състав счита, че уговорената в чл. 6, ал. 1 от процесния
договор за кредит неустойка за непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3 е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като същата излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Начисляването й не е
свързано с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
кредитополучателя за връщане на заетата сума, което е в основата на тази
5
форма на обезпечение на кредитора съгласно чл. 92 от ЗЗД. Съгласно чл. 16,
ал. 1 от ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя, като уговарянето на неустойка за
непредставяне на гаранция за тази платежоспособност към датата на
сключване на договора противоречи на целта на закона. Правилни са и
доводите на въззиваемата страна, че начисляването на процесната неустойка
противоречи и на правилото на чл. 33, ал.1 от ЗПК, съгласно което при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, която не може да надвишава размера на
законната лихва.
Потребителят не дължи заплащане на суми въз основа на нищожни
договорни клаузи.
Предвид съвпадане на крайните изводи на въззивния състав с тези на
районния съд относно нищожността на неустоечната клауза, претенцията на
ищцата се явява основателна и правилно е уважена, поради което съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на въззиваемата страна
съобразно отправеното искане и представения списък. В случая се претендира
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лева, при
условията на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, като въззивникът своевременно е
релевирал възражение за прекомерност. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл.
9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение в размер на 400 лева, които въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3189/24.10.2022 г., /изменено в частта за
разноските с определение № 13923/13.12.2022 г./, постановено по гр.д. №
2595/2022 г. по описа на ВРС, 50-ти състав, в частта, с която е прието за
установено, че Г. А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 („Литекс Тауър“), ет. 10, сумата в
размер на 420 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляваща неустойка
за непредставяне на гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 3 от
Договор за потребителски кредит № 202101280839450102 от 28.01.2021 г., на
6
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 („Литекс Тауър“), ет.
10, да заплати на адв. П. Й. Н., със служебен адрес гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 44, ет.4, офис 6, сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал.
3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7