РЕШЕНИЕ
№
91
гр.
Пловдив, 10 .01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Ваня Христева, като
разгледа КАНД №3581 по описа на съда
за 2019 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.П.П. ЕГН********** против Решение №1713
от 26.09.2019 г., постановено по АНД № 4703/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
18 наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-002117/01.04.2019г.,
издадено от Началник група в сектор
Пътна полиция при ОДМВР- Пловдив, като за административно нарушение на чл.23
ал.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.179 ал.2
пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 200.00
/двеста/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства и
не е изяснил в пълнота обективната истина относно авторството. Същевременно е изложил
и съответните съображения, с които счита, че се касае за съществено нарушение
на проведения административно- наказателен процес по издаване на НП, които дават основание за отмяна на атакувания
административен акт. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на отменения
с него административен акт. Редовно призован, същият не се явява в съдебно
заседание, не се представлява и не представя допълнително становище в подкрепа
на незаконосъобразността на обжалвания акт.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив Сектор Пътна полиция не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно
призован, не изпраща представител и не взима отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от С.П.П. срещу процесното НП
с искане да бъде отменено поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, свързани с
механизма на описване на административното нарушение, което ограничава неговото
право на защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН бл.№048181/04.03.2019г по установеното
административно нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че
на 04.03.2019г. около 11.10 часа в гр.Пловдив на бул.Цар Борис Трети Обединител
до №120 като водач на лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№***, собственост на „Салекс“
ООД поради неспазване на необходимото разстояние от спиращия пред него автобус
Темса с ДК №*** го удря и допуска ПТП с материални щети. На основание
съставения АУАН, подписан и предявен на нарушителя, е било издадено и
процесното НП, с което е определена и наложена санкция в размер на 200 лева. За
да потвърди в тази си част така издаденото НП районният съд е приел, че в хода на административно наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, касаещи изпълнение на изискванията на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е дадено коректно, ясно и несъмнено описание на
обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение. Посочил,
че даденото описание на обстоятелствата по извършеното административно
нарушение не е пречка да се направи извод относно съставомерността на
извършеното деяние и липсват основания, които да ограничават правото на защита
на нарушителя. По тези мотиви направил извод, че обжалваното НП в тази си част
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено административно нарушение от
конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване
на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение
и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд
са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и
са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди атакуваното пред него наказателно
постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по
делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на
нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно –
производствените правила, свързани с описание на обстоятелствата, при които то
е било осъществено. Съобразно правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, при
описание на обстоятелствата, които касаят извършеното нарушение, следва ясно и
недвусмислено да бъде изяснен въпросът кои обстоятелства водят до съставомерното
поведение на нарушителя. Липсват неяснота, непълнота и липса на конкретни факти,
които касаят административното нарушение и които да водят до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Не е налице съществен порок на проведения
административно наказателен процес, водещ до ограничаване правото на защита на
нарушителя. Липсват и основания да се приеме, че контролните органи не са
изпълнили административните органи задължението си да предявят съставения АУАН
по чл.40 ал.1 от ЗАНН. Само един свидетел, който е свидетел на съставянето на
АУАН не е съществено процесуално нарушение. В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да
бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК
съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и
правните изводи на районния съд, се
споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното
преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1713
от 26.09.2019 год., постановено по АНД № 4703/2019 година по опис на Районен
съд – Пловдив - 18 наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.