№ 1194
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110132232 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от К. К. Г.,
ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните,
че К. К. Г. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 794,77
лева, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2016г. до
окончателното плащане, представляваща остатък от
главницата, за която е издаден изпълнителен лист от
21.05.2015г. по гр.д. № 3150/2015г. по описа на СРС, 127-ми
състав, и въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 2024***0401852 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради
изтекла погасителна давност.
Ищцата твърди, че първоначално срещу ищцата било
1
образувано изп.д. № 2894/2015г. по описа на ЧСИ С.Х., въз
основа на горепосочения изпълнителен лист. Излага, че
последното изпълнително действие датира от 19.01.2016г.,
когато по делото е постъпила сума в размер на 1200,00 лева,
от която в полза на взискателя била изплатена сума в
размер на 1123,00 лева, а на ЧСИ за разноски сума в размер
на 77,00 лева, като оттогава твърди, че по делото не са
извършвани други изпълнителни действия. С
постановление на ЧСИ от 12.09.2023г., влязло в сила на
16.11.2023г., делото било прекратено на основание чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК и изпълнителният лист върнат на
взискателя. Впоследствие, въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително
дело № 1852/2024г. на дата 24.04.2024г., като от ищцата се
претендирала сума за главница в размер на 794,77 лева.
Твърди, че за ответника е погасено правото му по
принудителен ред да секвестира горепосочената сума, тъй
като по предходно прекратеното дело перемпцията е
настъпила на дата 19.01.2018г., две години след последното
изпълнително действие – 19.01.2016г. Твърди, че давността
тече от последното изпълнително действие и е изтекла на
19.01.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който иска не се оспорва.
В съдебно заседание ищецът К. К. Г., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат М., която
2
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска,
както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз
основа на които като годно изпълнително основание по чл.
404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
юридически факт, настъпил след влизане в сила на
изпълнителното основание /заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 3150/2015г. по описа на СРС, 127-ми
състав, при висящо изпълнително производство към датата
на предявяване на иска, поради и което исковите
претенции с правно основание чл. 439 от ГПК са
допустими.
3
Изпълнителен лист от 21.05.2015г. е издаден по ч.гр.д.
№ 3150/2015г. по описа на СРС, 127-ми състав срещу
ищцата и в полза на кредитора /ФИРМА/, за сумата в
размер на 905,72 лева, представляваща главница по договор
за предоставени ВиК услуги, ведно със законната лихва,
считано от 21.01.2015г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата от 158,39 лева, представляваща
мораторна лихва, за периода от 14.03.2012г. до 14.11.2014г. и
за сумата в размер на 325,00 лева за разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
взискателя първоначално е образувано изп.д. № 2894/2015г.
по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № ***, с район на действие,
районна на СГС. С разпореждането за образуване е
наложен запор върху банковите сметки на ищцата в редица
банки на 21.10.2015г., а на 13.11.2015г. е наложена възбрана.
На 19.01.2016г. по делото е постъпила сума в размер на
1200,00 лева, от която след разпределение е преведена на
взискателя сумата в размер на 1123,00 лева. С
постановление от 12.09.2023г. изпълнителното
производството е прекратено в хипотезата на чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК. Впоследствие с молба с вх. №
42075/24.04.2024г. ответникът е образувал второ
изпълнително производство под № 1852/2024г. по описа на
ЧСИ С.Х., което прекратено с постановление от 16.07.2024г.
в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.2 от ГПК – по искане на
взискателя.
4
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, като извежда следните правни изводи:
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Приложима в случая е тригодишната
погасителна давност, предвид конкретиката на вземането
по материалноправното правоотношение.
Иска не се оспорва от ответника, като и от събрания
доказателствен материал в пълнота се установява
основателността му.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
5
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а
докато трае изпълнителното производство същата се спира.
6
Следователно доколкото изп.д. № 2894/2015г. по описа на
ЧСИ С.Х. е образувано на 24.07.2015г., то приложими в
конкретната хипотеза са постановките на ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът
споделя твърденията на ищеца, че по изп.д. № 2894/2015г. е
настъпила перемпция на 18.01.2018г., по силата на закона. В
тази хипотеза давността тече, считано от последното
същинско изпълнително действие, което е така
извършеното разпределение на дата 19.01.2016г., при което е
разпределена сума за главница и изплатена на ответника,
като е останала дължима сума за главница от 794,77 лева.
Така давността е изтекла на 18.01.2019г. много преди
прекратяване на изп.д. № 2894/2015г. и образуване
впоследствие на изп.д. № 1852/2024г. по описа на ЧСИ С.Х..
Няма данни преди изтичане на давността да са извършвани
същински изпълнителни действия от категорията да
прекъснат давността.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 51,85 лева, 5,00 лева за издаване на обезпечителна
заповед. Ищецът претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, за
реалното заплащане на които съобразно постановките на
т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.6 от досието по делото. С отговора на
исковата молба имплицитно е вмъкнато искане от
7
ответника за приложение от съда на нормата на чл. 78, ал.2
от ГПК. Това искане е неоснователно. Съобразно
горепосочената норма, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на иска и ако признае иска,
разноските остават за сметка на ищеца. Съдът изведе извод
за основателност на претенцията, която не се оспорва и от
ответника, което формира сила на присъдено нещо върху
това, че ответникът не притежава право на принудително
изпълнение на своето вземане, като обаче задължителната
сила на решението не рефлектира върху предпоставките по
чл. 78, ал.2 от ГПК. Затова ответникът има право на
разноски и при уважаване на този иск, ако не е дал повод за
завеждането му и ако е признал иска. Съгласно закона
ответникът не дължи разноски, когато е признал, че
вземането не подлежи на принудително изпълнение, като
погасено по давност и преди изтичане на давността не е
предприел действия по принудително изпълнение – така
Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по ч.гр.д. №
3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при решаване
на въпроса за разноските съдът следва да се съобрази с
поведението на кредитора – ако взискателят бездейства, не
предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи,
други искания и други изявления с процесуални последици
за длъжника, както и за хода на изпълнителното
производство /конституиране на други страни, молби за
спиране, молби за предаване на изпълнителния лист след
прекратяване и др./ След като именно бездействието на
8
кредитора и взискателя съставлява новият факт, изтъкнат
и твърдян с иска по чл. 439 от ГПК, и макар и да е налице
правен интерес за ищеца от предявяване на иска,
признанието на иска в един исков процес, и в конкретност
се съобразява и с преценката дал ли е повод кредитора за
предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за
да се възлага върху него тежестта за разноските
/Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на
ВКС, III ГО./ В настоящият случай давността е изтекла
много преди образуване на второто изпълнителното
производство и въпреки това ответникът, като взискател е
образувал изпълнително производство, което е
продиктувало и правния интерес за ищеца от предявяване
на иска. По изложеното разноски следва да бъдат
присъдени на ищеца. Претендира се присъждане на
възнаграждение в минимален размер, поради което същото
не е прекомерно. Така на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски общо в размер на 456,85 лева.
Така мотивиран, съдът,
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от К. К. Г., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК **********, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 от ГПК, че К. К. Г. не дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на 794,77 лева, ведно със
законната лихва, считано от 20.01.2016г. до окончателното
плащане, представляваща остатък от главницата, за която
е издаден изпълнителен лист от 21.05.2015г. по гр.д. №
3150/2015г. по описа на СРС, 127-ми състав, и въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 2024***0401852
по описа на ЧСИ С.Х. с рег. № *** в КЧСИ, с район на
действие, районна на СГС, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
К. К. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 456,85 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11