№ 5
гр. С., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600691 по описа за 2022 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с протест против присъда №
19/27.09.2022г., постановена по НОХД № 243/022г. по описа на РС С..
С посочената по-горе присъда, съдът е признал подсъдимия Р. Г. П.,
роден на .... г. в гр. С., ЕГН **********, българин, българско гражданство,
постоянен адрес: гр. С., ж.к. Л., бл. ..., ет. .., ап. .., неосъждан, с висше
образование, за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.12.2021 г., около 18:00 часа в
района на 14-ти км на ПП-1-8, в землището на гр. Д., С. област, в посока от гр.
С. към гр. Д., с цел да набави за себе си имотна облага - сума в размер на 40
евро, противозаконно е подпомогнал, като е превозвал 3 на брой лица - чужди
граждани, а именно: 1. Н. И., роден на ..... г.., в М., гражданин на М.; 2. Т. Ф.
Д., роден на .... г., в С., гр. И., гражданин на С.; С. Ч., роден на ... г., в А., град
Д., гражданин на А. да преминават в страната в нарушение на закона - чл. 8,
ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, като
деянието е извършено чрез използване на МПС - таксиметров автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ., собственост на ЕТ Б.- Б. П. и по
1
отношение на повече от едно лица, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда, съдът е постановил веществените доказателства
мобилен апарат марка „Huawei“ с поставена сим карта с номер ********** и
таблет „Prestigio“ да бъдат върнати на правоимащото лице – техен
собственик.
Против тази присъда първоначално е депозиран бланкетен по своя
характер протест от РП С., по силата на който присъдата е атакувана с
оплакване за неправилно приложение на материалния закон.
В допълнителни писмени съображения, явяващи се неразделна част от
протеста, протестиращият прокурор прави свой собствен анализ на
доказателствата и обосновава осъществяването на съставомерните признаци
на престъпление по чл.281 НК – от обективна и субективна страна.
В протеста се съдържа искане за отмяна от въззивния съд на
постановената в нарушение на материалния закон присъда на РС С. и
постановяване на нова присъда във въззивната инстанция, по силата на която
подсъдимият П. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление,
като му се наложи наказание, съобразно становището на представителя на
обвинителната власт по същество при приключване на делото.
В съдебно заседание по същество на делото представителят на СОП
заявява категорично, че не поддържа протеста. Така както е описана
фактическата обстановка не обосновава осъществяване на съставомерните
признаци на инкриминирано деяние от обективна и субективна страна.
Изразява становище да се потвърди протестираната оправдателна присъда
като законосъобразна и правилна.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв. Д. пледира в полза на
потвърждаване на атакуваната с протеста присъда. Първият съд е анализирал
доказателствата, изграждайки на тяхната основа вярна фактическа обстановка
и при прилагането на материалния закон към установените факти е достигнал
до правилен материално правен извод за липсата на престъпление по чл.281
НК, извършено от привлечения към отговорност Р. П..
Подсъдимият изцяло се присъединява към становището и аргументите
2
на защитника, в последната си дума заявява, че е осъществил изпълнение на
таксиметрова услуга за превоз на пътници, а не- престъпление от общ
характер и моли оправдателната присъда, постановена от РС С. да бъде
потвърдена.
Въззивният съд, като разгледа протеста на заявените основания,
съобрази становищата и доводите на страните и след като въз основа на
компетенциите си осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по
чл.314,ал.1 НПК по отношение на присъдата, въз основа на доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Протестът е неоснователен. Липсват основания за неговото уважаване.
При осъществяване на дейността си по събиране проверка на
доказателствата в хода на цялото съдебно следствие, първият съд е изградил
верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е отказал да
ангажира отговорността на подсъдимия Р. П. по повдигнатото против него
обвинение – за извършено престъпление по чл. 281,ал.2, т.1 и т.5, вр ал.1 НК.
Съдебното следствие, което е проведено по диференцираната процедура
по реда на чл.371,т.1 НПК, е протекло при стриктно спазване на процесуалния
закон и при съблюдаване на правата на страните- най-вече- на подсъдимия и
на неговия защитник.
Доказателствата по делото са били подложени от съда на внимателен и
задълбочен анализ, съответен на критериите на чл.107, ал.5, НПК,
изградените фактически изводи се отличават с доказателствена обоснованост,
логичност и яснота, настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
фактическата обстановка, приета от първия съд, а именно:
Подсъдимият Р. Г. П., с ЕГН **********, е роден на .... г. в гр. С.. Той е
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, с
адрес: гр. С., ж.к. “Л.” бл. ..., ет. .., ап. ... Подсъдимият П. управлявал по
занятие таксиметров автомобил марка “Фолксваген”, модел “Кади” с рег. № .,
който бил собственост на ЕТ „Б. - Б. П.“.
По неустановено време група мигранти-чужди граждани нелегално
преминали държавната граница и влезли на територията на Република
3
България. Чуждите граждани пътували от Р Турция за Западна Европа. За
целта трябвало да минат и през територията на Република България. Три
денонощия прекарали в центъра на гр. С. - в района на джамията, а през
нощите спели в изоставена постройка в близост до джамията.
На 08.12.2021 г. мигрантите решили да се насочат към гр. Д.,
посъветвани от други мигранти около джамията, които им казали, че от там е
сравнително близо българо-сръбската граница и че по жп линията ще може да
стигнат до сръбска територия. Решили да ползват таксиметров автомобил, тъй
като били чули от други мигранти, че влаковете и автобусите се проверяват от
полицията. Стигнали до централната автогара в С., за да търсят такси. По
същото време там се намирал и подсъдимият П. с управлявания от него
таксиметров автомобил марка “Фолксваген”, модел “Кади” с рег. № .. Около
17:00 часа към подсъдимия се приближили група чужди граждани, а именно:
Т. Ф. Д. - роден на .... г. в С. /по негови данни, без документи за самоличност/;
Н. И. - роден на ..... г.. в М. /по негови данни, без документи за самоличност/ и
С. Ч. - роден на ... г. в А. /по негови данни, без документи за самоличност/. Те
пожелали да се качат в таксиметровия автомобил, който подсъдимият
управлявал и с него да ги превози до гр. Д.. Подсъдимият им казал, че това
ще им струва около 40 евро и те се съгласили. Т. Ф. Д. се качил до шофьора
на предната дясна седалка, а другите двама седнали отзад в таксиметровия
автомобил. Подсъдимият П. включил касовия си апарат и потеглил към
желаната дестинация, като същият не е искал от пътниците си да му показват
техни документи за самоличност, а само ги попитал дали имат такива, на
което те отговорили утвърдително.
Около 18:00 часа на същата дата на ПП I-8, на 14-ти километър, в
района преди входа на бензиностанция „С.“, гр. Д., свидетелите С. Г. С. и Б.
И. В.в - полицейски служители в ГПУ-К., забелязали управлявания от
подсъдимия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег. № ., с
посока на движение от гр. С. към гр. Д., и в изпълнение на служебните си
задължения го спрели за проверка. В хода на проверката било установено, че
в автомобила, управляван от подсъдимия, се намират и посочените по-горе
чужди граждани. Подсъдимият и чуждите граждани били задържани за
изясняване на случая и били отведени в ГПУ-К..
С протокол за доброволно предаване от 09.12.2021 г. подсъдимият Р. П.
4
предал доброволно: 1/ свидетелство за регистрация
......., част 2 за таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Кади“ с рег. № ., собственост на ЕТ „Б. - Б. П.“; 2/ един брой пътна книжка
работен номер .... на „О. С.Т.“ АД; фискален бон от касов апарат, служебен
номер ....; четири банкноти в купюри от по 10 евро, както следва: ....; 3/ един
брой мобилен апарат „Хуауей“ в неработещ режим, с поставена в него една
сим-карта на мобилен оператор „В.“ с номер **********, собственост на Р. Г.
П., като кодът е 0000.
На тази доказателствена и фактическа основа, РС С. правилно и точно е
приложил материалния закон, приемайки, че с описаните му, по –горе
действия не е осъществено престъпление от подсъдимия поради липса на
съставомерните признаци на деяние по основния текст по чл.281,ал.1 НК от
обективна и субективна страна.
Характеристиката на поведението на привлеченото към отговорност
лице П., като правомерно, произтича от съдържанието на договора за
таксиметров превоз, който е възмезден и реален- не е необходима писмена
форма за сключването му. Клиентът заплаща цената, а превозвачът
предоставя желаната от клиента таксиметрова услуга.Превозвачът няма нито
задължение, нито право да осъществява проверка на самоличността на своите
клиенти, нито даже на тези от тях, които са чужди граждани.Обратното би
означавало проява на дискриминационно отношение на расов,
националностен принцип или цвят на кожата, забра,нено от закона и
международните документи, ратифицирани от РБългария, като
присъединена страна.
На следващо място- не е изпълнено изискването на престъпния състав
на чл.281, ал.1 НК за придобиване на неследваща се, противозаконна
облага.Полученото възнаграждение от страна на подсъдимия е следващо се
по закон такова в рамките на сключения между него и пътниците, които
превозва възнаграждение за превозна- таксиметрова услуга.
Въззивният съд, без да обсъжда дали в конкретния случай има засягане
на обществени отношения и в каква степен, е категоричен касателно правната
оценка на релевантните факти, осъществена от първия съд, а именно- че не е
налице противозаконно поведение, както и че отсъства получена
противозаконна облага- като признаци на състава от обективна страна.
5
От субективна страна /както самия П. обясни пред въззивния съд в
последната си дума/ същият е превозил посочените по-горе чужденци със
съзнанието, че извършва дейност в рамките на предмета на дейност на
фирмата, към която работи- разрешена и лицензирана дейност за таксиметров
превоз.
От субективна страна формата на вината на престъплението по чл.281,
ал.1 НК е пряк умисъл, деецът преследва и специална цел- извличане на
противозаконна имуществена облага, заплащане на дейност, за която знае и е
убеден, че е забранена от закона. По аргумент на по-силното основание в
описаната от доказателствата хипотеза, подсъдимият П., не е могъл дори да
предполага и не е бил длъжен, че клиентите, които превозва като таксиметров
шофьор, имат профил „нелегални емигранти“ и преследват противозаконна
цел- нелегално преминаване на границата с Република Сърбия, за която той
да ги подпомага.
При цялостния контрол на атакуваната с протеста присъда, въззивният
съдебен състав изцяло споделя становището на страните във въззивното
производство, а именно- че е постановена законосъобразна и правилна
присъда, която следва да бъде потвърдена.
По изложените по-горе съображения и на осн.чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 19/27.09.2022г, постановена по НОХД
№ 243/2022г. по описа на РС С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7