№ 101
гр. П., 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101661 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът – Д. П. И., с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. „Д. м.“ № 21, ЕГН
**********, твърди, че между него (като кредитополучател) и ответника (като
кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № ********** от
09.03.2020 г. Сочи, че в чл. 7.1 от този договор е предвидено той да заплати на
кредитодателя такса за „оценка на риска“ от 401,66 лв. Счита, че цитираната уговорка е
нищожна, защото противоречи както на разпоредбите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33
ЗПК, така и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Иска нищожността на клаузата, уреждаща тази такса,
да бъде прогласена от съда. Претендира съдебни разноски и желае в полза на адвоката,
който му е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде
определено съответното възнаграждение.
Ответникът – „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК ***, оспорва ищцовата претенция, настоява за отхвърлянето
й и за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Излага
доводи, че оспорваната уговорка е валидна.
Съдът приема следното:
1. По иска за нищожността на атакуваната договорна клауза:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
1
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването
помежду им на процесния договор, включително в частта му за клаузата, чиято
нищожност се претендира.
Според тази уговорка, кредитополучателят е длъжен да заплати на
кредитодателя 401,66 лв., под формата на упоменатата по-горе такса по кредита.
От съдържанието на кредитния договор, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, допълнително се изяснява, че:
- таксата за „оценка на риска“ е насочена към обезпечаване на разходи на
кредитодателя по оценката на платежоспособността на кредитополучателя и
произтичащата от това възможност последният да не изпълни насрещните си
задължения по кредита;
- самата кредитна сума е 2 500 лв.;
- годишният процент на разходите е 48,71 %;
- годишният лихвен процент е 30,56 %;
- крайният срок е до 15.09.2022 г.;
- погасяването се извършва чрез месечни вноски, разписани в нарочен
погасителен план, който е инкорпориран в договора.
Кредиторът по един потребителски кредит (заем), какъвто е настоящият случай,
има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига
те да не са свързани с усвояването и управлението на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК).
Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с
оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива финансови продукти (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за
потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените
законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК).
2
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен кредит на ниска
стойност (2 500 лв.) и за сравнително кратък период (30 месеца). Кредитополучателят е
физическо лице, встъпващо в облигационната обвързаност, с цел задоволяване на
лични нужди от парични средства, докато кредитодателят е търговец, които сключва
такива договори по занятие (т. е. те са част от професионалната му търговска дейност).
Таксата, събирана от кредитодателя, за да оцени кредитната благонадеждност на
кредитополучателя, е в отклонение от нормативния регламент на чл. 16 ЗПК, който
предвижда първият да извърши такава преценка още преди сключването на договора,
без да я обвързва с финансово задължение за втория. Начисляването на подобна такса
всъщност не касае никаква дейност, която да е в полза на длъжника, а обслужва
кредитора, в резултат на което нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (вж. в този
смисъл Решение № 115/08.05.2019 г. по в. гр. д. № 423/18 г. на Окръжен съд – гр.
Кюстендил и Решение № 421/17.05.2019 г. по в. т. д. № 306/19 г. на Окръжен съд – гр.
Варна).
В обобщение на казаното дотук се налага финалният извод, че атакуваната от
ищеца договорна клауза е нищожна заради противоречието й с императивния
нормативен текст на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е безпредметно да се извършва
проверка и за нейното съответствие с останалите разпоредби от този закон, на които се
прави позоваване в исковата молба, както и с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдени разноски само на ищцовата страна
(чл. 78, ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, извършени от ищеца, включват заплатената
държавна такса по делото, която е 50 лв.
Ищецът е получил безплатна правна помощ в производството пред настоящата
инстанция. На адвоката, който я е предоставил – М. В. М. от Адвокатска колегия – гр.
П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б, трябва да бъде
присъдено възнаграждение (чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.). То е 480 лв. и е определено, по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет. Тъй като адвокатът, на когото се присъжда това
възнаграждение, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представеното копие на
удостоверение за регистрация, издадено от органите на Националната агенция по
приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г.
по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. №
1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II
т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
3
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за нищожна клаузата
за таксата „оценка на риска“, съдържаща се в чл. 7.1 от Договор за потребителски
кредит с № ********** от 09.03.2020 г., сключен между Д. П. И., с постоянен адрес в
с. Б., общ. П., ул. „Д. м.“ № 21, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Т. Б. А.
Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК ***
(като кредитодател), поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК ***, да заплати на Д. П. И., с
постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. „Д. м.“ № 21, ЕГН **********, сумата от 50 лв.,
представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 52-54, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П. ш.“ № 81,
ет. 3, ап. Б, сумата от 480 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна
помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4