Решение по дело №628/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 435
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 17 юни 2019 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20191100600628
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, …..05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVІ-ти въззивен състав на десети април две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                          МАРИНА ГЮРОВА

                                                                                    

на секретаря М. Абаджиева

в присъствието на прокурора

разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНЧХД 628 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда, постановена на 28.11.2017 г. по НЧХД № 17124 от 2014 година, по описа на СРС, НО, 107 състав, подсъдимият А.Й. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК е бил освободен  от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия А.Й. А., в лицето на адв. П.Ч., както и въззивна жалба от повереника на частния тъжител Г.В.И. – адв. М.В.

С жалбата на подс. А. чрез защитника му – адв. Ч. и допълнението към нея се прави искане за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се и аргументи за недоказаност на обвинението, доколкото не са били събрани доказателства за това на инкриминираната дата да е било проведено съвещание с участието на страните по делото, по време на което подсъдимият да е изрекъл инкриминираните думи и изрази, които да са били отправени персонално към тъжителя. С оглед липсата на доказателства за обективната и субективна съставомерност на деянието, предлага се въззивният съд на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да постанови нова присъда, с която изцяло да оправдае подс. А.Й. А..

В жалбата на повереника на частния тъжител се сочи, че определеното от районния съд наказание „глоба“ в предвидения от закона минимален размер е явно несправедливо с оглед вредите, които с поведението си подс. А. е причинил на частния тъжител, както и с оглед недобросъвестното му процесуално поведение. Прави се искане за увеличаване на наложеното на подс. А. наказание до предвидения в закона максимален размер от 3000 лв.

В съдебно заседание защитникът на подс. А. в лицето на адв. П. заявява, че подържа жалбата. Излага подробни съображения за недоказаност на обвинението. Прави искане за прилагане за закона за давността, отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство по делото.

Повереникът на частния тъжител Г.И. – адв. В. моли с оглед направеното позоваване на изтеклата абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на престъплението, да им бъдат присъдените направените по делото разноски.

Подсъдимият заявява, че желае да се възползва от закона за давността. В предоставената му последна дума заявява, че моли за прекратяване на делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Основателно е твърдението на подсъдимия и защитника– адв. П. за наличието на предпоставки за погасяване на наказателната отговорност на подс. А. поради изтекла давност. Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд е извършено според частното обвинение и първоинстанционния съд на 24.03.3014 г. В разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от НК, в редакцията й действаща и към този момент, се предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева. Това е и приложимия в случая закон. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване за такова деяние се изключва по давност след изтичане на период от четири години и половина. Към 24.09.2018 г., т.е. и преди образуване на производството пред въззивната инстанция, давностният срок е бил изтекъл.

Въз основа на това въззивният съд приема, че е налице основание за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство. При наличие на посоченото основание и изрично формулирано искане за прекратяване на наказателното производство от подс. А.Й. А., съдът намира, че не следва да се обсъждат останалите оплаквания във въззивната жалба, свързани с необосноваността и неправилността на присъдата, както и всички останали въпроси касаещи съществото на делото.

По направеното искане на повереника на частния тъжител за присъждане на направените по делото разноски настоящият съдебен състав приема, че този въпрос следва да бъде отнесен до първостепенния съд. Това е така, доколкото решаването му за първи път от въззивната инстанция би ограничило правото на страните да инициират, респ. да получат проверка на съдебния акт за възлагането на разноските по пътя на инстанционния съдебен контрол, което би довело като последица до съществено накърняване на правото им на защита.

Мотивиран така и на основание чл. 334, ал. 1, т. 4, вр.чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда от 28.11.2017 г. по НЧХД № 17124 от 2014 година, по описа на СРС, НО, 107 състав.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНОХД № 628/19 г. по описа на СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС на основание чл. 346, т. 4 НПК в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                2.