№ 127
гр. гр.Велинград, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20225210100362 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация правно основание 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от Агенция за събиране на
вземания, ЕАД ЕИК *********, против А. В. К. за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите 800 лв.
главница, ведно със законна лихва за периода 25.02.2022г., до изплащане на
вземането, 81, 85 лв. договорна лихва за периода от 11.06.2020 г. до
11.11.2020г., 328,84 лв. обезщетение за забава за периода 12.06.2020г. до
25.02.2022г. по Договор за паричен заем № 418893, сключен между него и
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, които са прехвърлени на ищеца с Договор
за покупко-продажба на вземания от 04.03.2021г. и за които е издадена
Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч. гр. д. № 173/2022г. на Районен съд Велинград.
Ищецът твърди, че ответникът А. В. К. на 11.05.2020г. сключил със „Сити
кеш“ ЕООД Договор за паричен заем № 418893, по силата на който получил
парична сума в размер на 800.00 лв., със задължение да я върне на шест
месечни анюитетни вноски до 11.01.2020г. Погасителните вноски включвали
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по
заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на
приложимите Общи условия същият не можело да бъде променян
едностранно от страна на Заемодателя. Страните постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 108.55 лв. Така общата
1
стойност на плащанията по заема възлизала на 908.55 лв.
Излага, че сумата била получена от заемателя в брой при сключване на
договора, удостоверено с положения върху него подпис. С предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума заемодателят изпълнил
задължението си да предостави заема. За заемателя обаче възникнало
задължение да заплати задължението съобразно погасителните вноски,
указани по размер и брой в Договора.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора,
в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата
на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание цитираните разпоредби на длъжника било
начислено обезщетение за забава в размер на 328.84 лв. за периода от
12.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. б ЗМДВИПОРНС.
Сочи, че договорът бил сключен при спазване на ДПК.
Излага, че вземането на „Сити Кеш“ ООД спрямо ответника било
прехвърлено изцяло на Агенция за събиране на вземания ЕАД с Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 04.03.2021 г., сключен между
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството — кредитор. Възможността да
бъде прехвърлено на трети лица била предвидена Общите условия по
договора за заем.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за станалата
продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. N2
УПЦ-ПСТК/418893 от дата 12.03.2021 г., изпратено с известие за доставяне,
което отказал да получи.
Към настоящата искова молба представя копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с изх. N2 УПЦ-П-СТК/41889З от 09.03.2021 г., което да
бъде връчено на А. К., ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на практика на ВКС, според която, ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване
на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. З пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 33Д и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Счита, че дори уведомлението да не може да бъде връчено надлежно на
2
длъжника, това обстоятелство е правноирелевантно за основателността на
предявените искове, ако задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, тъй като уведомяването по
реда на чл. 99, ал. 4 33Д е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно също задължение. Длъжникът можел
да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, с оглед на
което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърлено вземане
не бил от значение за основателността на иска, ако се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не погасено.
Твърди, че след цедиране на вземането се е снабдил със Заповед №
116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 173/2022г. на Районен съд Велинград за сумите 800 лв. -главница,
ведно със законна лихва за периода 25.02.2022г., до изплащане на вземането;
81, 85 лв. -договорна лихва за периода от 11.06.2020 г. до 11.11.2020г., 328,84
лв. обезщетение за забава за периода 12.06.2020г. до 25.02.2022г. по Договор
за паричен заем № 418893.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК подал възражение срещу нея.
Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на
вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. В. К., за
сумите 800 лв. главница, ведно със законна лихва за периода 25.02.2022г., до
изплащане на вземането; 81, 85 лв. договорна лихва за периода от 11.06.2020
г. до 11.11.2020г.; 328,84 лв. обезщетение за забава за периода 12.06.2020г. до
25.02.2022г. по Договор за паричен заем № 418893, сключен между „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК ********* и А. В. К., които са прехвърлени на ищеца с
Договор за покупко-продажба на вземания от 04.03.2021г. и за които е
издадена Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 173/2022г. на Районен съд Велинград.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим. В полза на ищеца срещу длъжника А. В. К. е
издадена Заповед № 116/25.02.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 173/2022г. на РС Велинград. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК К. е оспорил вземането, предмет на заповедта за изпълнение, което е
идентично със съдебно предявеното в настоящия процес. На заявителя са
дадени указания да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, които е изпълнил в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че на 11.05.2020
3
г. между А. В. К. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем, по
силата на който ответникът заемодател предоставил на ищеца сума в размер
на 800 лв. Сумата е предоставена на заемополучателя в брой при подписване
на договора и е следвало да бъде издължена на 6 месечни погасителни
вноски, първата в размер на 26,70 лв., дължима на 11.06.2020г., а останалите
пет в размер на 176,37 лв., съгласно Погасителен план, неразделна част от
договора. Уговорено е за заемната сума да се дължи фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40,05 %. Уговорен е ГПР по кредита от 47,45 %.
Общата сума, която кредитополучателя се е задължил да върне е 908, 55 лв.,
платима до 11.11.2020 г.
Съгласно чл. 6 от договора заемателят се е задължил да предостави някое
от следните обезпечения по чл. 9, ал. 2 от Общите условия на договора: 1/
поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер
на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ или
2./ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем
до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва.
В чл. 8 от Договора е предвидено, че ако не изпълни задължението си да
предостави някое от предвидените обезпечения в тридневен срок от
сключването му, дължи неустойка в размер на 549,45 лв., която се начислява
автоматично към договора за кредит. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план на шест
месечни вноски. С нея задължението по кредита възлиза на 1 458 лв.
Уговорено е в чл. 7, ал. 4 от Договора, че при настъпване на предсрочната
изискуемост на задължението, заемодателят има право да начисли неустойка
за предсрочна изискуемост, без да уведоми заемателя за това в размер на 20%
от дължимата сума.
В договора за кредит е регламентирано право на предсрочно погасяване на
кредита с право на намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите
на оставащата част/; право на отказ от договора в 14-дневен срок без да се
дължи обезщетение или неустойка, като заемателят връща на заемодателя
получената заемна сума /главницата/ ведно с лихвата върху всеки ден на
4
ползването до връщането на сумата. Предвидено е право на заемодателя за
прехвърли правата си по договора включително и да ги заложи, както и
прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните.
Не е спорно, а и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че сумата от 800 лв. е усвоена от заемателя при подписване на
договора за кредит.
Длъжникът не е предоставил някое от предвидените в договора
обезпечения, поради което размерът на уговорената неустойка е включен към
размера на погасителните вноски по кредита.
Не изпълнявал редовно задълженията си по кредита, поради което изпаднал
в забава
На 04.03.2021г. вземането на „Сити Кеш“ ООД срещу ответника по Договор
за потребителски кредит 418893/11.05.2020г. в общ размер от 1456,24 лв.
било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за
цесия, ведно с привилегиите и обезпеченията.
Договорът за цесия е в писмена форма, каквато е и формата на сключения
договор за заем и за цесията длъжникът е надлежно уведомен от цесионера по
пълномощие на цедента. Съдебната практика е константна, че е допустимо
съгласно принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД / в този
смисъл Решение № 114/07.09.2016г. по т. дело № 362/2015г. ТК, II, т.о. ВКС,
Решение № 137/ 02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на III ГО на ВКС./.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия към договора за кредит всички
писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат
за получени и узнати от тях, ако бъдат доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени при подписване на договора за заем, изпратени по
факс или на е-mail адрес, посочени за заемателя в Искането за заем, а за
Заемодателя-в Договора за заем. Посочено е, че официален адрес на
физическите лица представлява постоянния адрес на лицето, а за
юридическите лица-адресът на седалището им.
Видно от приложеното по делото искане за предоставяне на заем
ответникът е посочил като свой адрес гр. Костандово, общ. Ракитово, ул.
****** № 9, а от приложената по ч. гр. д. 173/2022г. справка за адресна
регистрация по НБДН негов постоянен и настоящ адрес е гр. Костандово, ул.
****** № 10. На последния адрес е изпратено уведомлението до К. за
извършената цесия с препоръчано писмо. Същото се е върнало с отбелязване,
че адресатът отказва да получи пратката.
Действително Законът за пощенските услуги и Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети /Приети с
Решение № 581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията,
издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, Обн. ДВ, бр.45 от 15
5
Юни 2010г., изп. и доп. ДВ, бр. 19 от 02.03.2018 г./, не фингират връчване при
отказ. Предвид обаче, че уведомлението за извършеното прехвърляне на
вземането е приложено към исковата молба, която е редовно връчена /лично
на ответника на 02.06.2022г./, заедно с приложенията към нея, следва да се
счита, че цесията е редовно съобщена на длъжника и е произвела действие
спрямо него.
Освен това, доколкото не се твърди, че след прехвърляне на вземането са
извършвани плащания на предишния кредитор, обстоятелството дали за
прехвърляне на вземането длъжникът е уведомен е ирелевантно.
За установяване на размера на задължението е допусната и изслушана
основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Според
заключенията на вещото лице, които съдът кредитира като обективни,
обосновани и неоспорени от страните, за погасяване на задълженията по
договора, на 17.06.2020г. кредитополучателят е платил сума в размер на
250,00 лв. С нея е погасено задължение за неустойка в размер на 233,30 лв. и
договорна лихва в размер на 26,70 лв. До края на договора са останали
непогасени задължения за главница в размер на 800 лв., договорна лихва в
размер на 81,85 лв., неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
326,15 лв. Поради изпадане на длъжника в забава след 12.06.2020г. е
начислена лихва, която за периода от 12.06.2020г. до 25.02.2022г.-датата на
подаване на заявлението в съда е 138,66 лв., а за периода 12.11.2020г.-края на
срока на договора до 25.02.2022г.-датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е 104,66 лв.
Според допълнителната съдебно-счетоводна експертиза в ГПР по договора
от 47,45 % е включена само договорната лихва от 40,05%. Ако в него бъде
включена и сумата от 549,45 лв., размерът му би бил 666,53 %.
Предвид че ищецът извежда съдебно предявеното право, с доводи, че му е
прехвърлено вземане, за основателността на иска съдът следва да установи
дали вземането е възникнало, дали съществува, прехвърлено ли е надлежно.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че
вземаното е възникнало от сключен договор за потребителски кредит, с който
на А. К. е предоставен заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Ответникът има качество на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага със
защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за
които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при
основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за
потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22
ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
6
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Съдът намира за нищожна клаузата в договора по чл. 8 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение.
Съдебната практика последователно приема, че неустойката представлява
обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение
вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез уговорената неустойка
се обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко,
нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане
на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване
неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е
недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на
задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният
има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока.
Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените
в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо
за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите
рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява
типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на
закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на
договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно
обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези
условия, за кредитополучателя е обективно невъзможно да осигури исканото
обезпечение. Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя,
равняваща се на две трети от отпуснатата заемна сума по кредита, с която
дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение.
Такава неустойка не може да бъде оправдана. Уговорката, че вземането на
кредитора ще се обезпечен по този начин е във вреда на потребителя, тъй
като злепоставя драстично неговите интереси до степен на неразумно
оскъпяване на кредита за икономически по-слабата страна. Макар да не
съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при
неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на
длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредоставяне на
обезпечение, а не за неизпълнение на основното си задължение си, за което
дължи неустойка с възможност само на това основание договорът за кредит
7
да бъде предсрочно прекратен дори и да заплаща редовно главницата и
лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски.
Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и
представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е
недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи
само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото
от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е
обективно неизпълнимо. Изискванията в рамките само на три календарни дни
потребителят да осигури двама поръчители с конкретен размер на
осигурителния доход, които не са поръчители по други договори за заем,
сключени със заемодателя, да нямат кредити към банки или други финансови
институции ограничава необосновано възможностите на длъжника да
предостави обезпечение на дълга. Следва да се отбележи, че такива
изисквания към самия потребител не са поставени, тоест потребителят е в по-
благоприятно положение за сметка на поръчителите, в което е житейски е
правно нелогично.
Другото обезпечение се явява безпредметно тъй като длъжникът не би
имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от
банка. Това изискване за обезпечаване по начало е неизпълнимо от длъжника.
Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран
размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Неустойката
противоречи на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ заради основанието, на
което се дължи и което е вписано в чл. 6. 1 от договора за паричен заем.
Законът-чл. 92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за
кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да
не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да
посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение.
Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на
морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката, като
правен институт /чл. 92 ЗЗД/. По начина, по който е регламентирана,
включително и начина на погасяването й, неустойката има наказателен
характер и поставя потребителя в изключително неравностойно положение
спрямо търговеца, защото го задължава да плати необосновано висока по
размер неустойка, и то само за непредставено в срок обезпечение.
Изискванията на заемодателя досежно обезпечението по чл. 6, ал. 1 от
договора значително ограничават възможностите на потребителя да ги
изпълни и доколкото заемодателят едва ли очаква да бъдат изпълнени, по
начина по който са зададени, компрометират института на неустойката.
Трудно би могло да се определи това вменено задължение на длъжника като
8
справедливо, нормално и съответстващо на нормите на закона, като типично
и в съответствие с добрите търговски практики в отношенията с определено
икономически по-слабата страна. В този си вид неустойката е изгубила своето
законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да
служи като обезщетение на вредите. Както се посочи, неустойката е дължима
независимо дали заемът е върнат от потребителя своевременно, или не е
върнат, доколкото тя има отношение към неизпълнение на задължение на
потребителя да осигури обезпечение на задължението, което налага извод, че
при нейното определяне по основание, параметри и по размер заемодателят
не е спазил правилата на добросъвестността. Неустойката в случая
представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за
сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна
възнаградителна лихва.
Тази клауза е нищожна, защото отрича договорния характер на
поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като
същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното
задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това:
условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява
съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което
обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция
липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за
непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства:
възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на
договора за потребителски кредит на практика прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
нито че на ищеца е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Уговорената неустойка от 549,45 лв., съставлявайки скрита печалба по
договора е разход по кредита и следва да бъде включена в годишния процент
на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в
максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Видно
от дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите
9
по кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената неустойка се
въвеждат именно допълнителни разходи, в резултат на които общият разход
по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите
реално надхвърля 47,45 % и възлиза на 666,53 %, според заключението на
вещото лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово
допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. По този начин с уговорената неустойка се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на разходите не
се включва нейният размер. Тъй като неустойката е прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателя е бил заблуден
относно действителния размер на ГПК.
Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора, неговият
размер следва да бъде ясно, точно и конкретно определен към сключването
му, като в него се посочат всички компоненти, които го формират. За
действителния размер на договора кредитополучателя следва да бъде
уведомен, за да направи обоснована преценка дали да сключи договора.
Търговски практики, с които се заобикалят тези изисквания са нелоялни и
обуславят нищожност на клаузата за ГПР, а оттам и за недействителност на
самия договор за кредит.
Ето защо договорната клауза, регламентираща ГПР е недействителна, тъй
като посоченият ГПР, освен че не отговаря на реалния, надвишава
предвидения в закона максимум от пет пъти размерът на законната лихва.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Съгласно съдебната практика на СЕС не се допуска правна уредба
на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза. Националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят остава задължен за чистата стойност на
кредита.
10
При това положение ответникът А. К. дължи по договора за кредит само за
главницата в размер на 800 лева но не и лихви, разноски и други плащания.
Дължимо е и обезщетение за забава върху дължимите вноски за главница,
което не може да надхвърля законната лихва.
След като в полза на цедента „Сити кеш“ ООД не възникнало вземане за
договорна лихва и неустойка за непредоставяне на поръчителство,
извършените плащания на 17.06.2020г. за погасяване на тези задължения в
размер на общо 250 лв., като недължими следва да се отнесат към
погасяване на задълженията за главница по договора.
Предвид че погасяването на задължението по кредита е уговорено да става
на месечни вноски с извършеното плащане следва да се отнесе към
погасяване на вноските в поредността на възникване на тяхната изискуемост.
Следователно със сумата от 250 лв. е погасена изцяло вноската за главница по
договора, дължима на 13.07.2020г. в размер на 149,67 лв. и част от вноската
за главница, дължима на 11.08.2020г. в размер на 100,33 лв. Останали са
непогасени вноски по кредита за част от главницата дължима на 11.08.2020г.
в размера на 54,34 лв. и на оставащите дължими вноски за главница на
1.09.2020г. в размер на 159,83 лв., на 12.10.2020г. в размер на 165,16 лв. и на
11.11.2020г. в размер на 170,67 лв. или общо 550 лв. Върху тази сума се
дължи обезщетение за забава.
Тъй като падежът на задължението е определен, не е необходима покана,
като предпоставка, за възникване в полза на кредитополучателя правото да
получи обезщетение за забава.
За начало на забавата и съответно датата, от която се дължи обезщетението
следва да се приеме 11.08.2020г., когато ответникът не е изпълнил
задължението за заплащане изцяло на вноска за главница по договора. Върху
оставащия размер на вноската за месец август 2020г. и на оставащите
неплатени след това вноски до края на срока на договора следва да се
начисли обезщетените в размер на законната лихва, за периода от датата на
изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-25.02.2022г. Същото изчислено от съда с
помощта на апис калкулатор е 77,59 лв.
Следователно валидно възникнали в полза на кредитора цедент по
договора за паричен заем с ответника са вземанията за главница и
обезщетение за забава. Само тези вземания са могли да бъдат прехвърлени с
договора за цесия и са преминали в патримониума на ищеца цесионер.
Ето защо съдът предявения иск за главница следва да се уважи до размера
от 550 лв., а за разликата над него до претендирания от 800 лв. да се
отхвърли.
Искът следва да се уважи и в частта, с която се претендира обезщетение за
забава върху вноските за главница за периода от 11.08.2020г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-25.02.2022г., в
размер от 77,59 лв. За разликата над него до претендирания размер от 328,84
11
лв. да се отхвърли като неоснователна.
Върху сумата от 550 лв. се дължи законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед да изпълнение-25.02.2022г. до заплащане
на задължението.
Неоснователна е и следва да се отхвърли акцесорната претенция за 81,85
лв. договорна лихва за периода 11.06.2020г.-11.11.2020г., като недължима,
съгласно чл. 23 ЗПК.
При този изход на правния спор, разноски се дължат и на двете страни,
съразмерно уважената и отхвърлената част от иска.
В съответствие с т. 12 на ТР №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските в
заповедното и исковото производство.
Такива се претендират единствено от ищеца.
В производството по делото ищецът е направил разноски за държавна такса
в размер на 25 лв. и за основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза в размер на общо 180 лв. или общо 205 лв.
Съобразно уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в
размер на 106,27 лв.
В производството по делото ищецът е представляван от юрисконсулт, за
което има право на разноски за процесуално представителство, на осн. 78, ал.
8 ГПК в размер, определен от съда, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Съдът, като прецени защитавания материален интерес, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, предвид че се касае за правен спор,
по която едната страна е потребител и по тези дела има многобройна
съдебната практика, която е непротиворечива, счита, че следва да се присъдят
разноски за процесуално представителство в минималния предвиден в
наредбата размер от 100 лв.
В производството по ч. гр. д. 173/2022г. ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., от които съобразно уважената част от иска
се дължат 12,96 лв.
Дължат се и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
предвиден в чл. 27, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 50 лв.
Или общо ответникът А. В. К. следва да бъде осъден да заплати на Агенция
за събиране на вземанията ЕАД разноски в размер на 269,23 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
12
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2. офис 4,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че А. В. К. ЕГН: ********** от гр. Костандово, ул.
**** № 3, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
********* сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 418893/11.05.2020г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ********* и А. В. К., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда- 25.02.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава
в размер на 77,59 лв. /седемдесет и седем лева и 59 ст./ за периода от
11.08.2020г. до 25.02.2022г., които суми е придобил с Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 04.03.2021г. и Приложение 1 към него и за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 116/25.02.2022г. по ч. гр. д.
№ 173/2022г. Районен съд Велинград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над сумата от 550 лв. до пълния претендиран размер от 800 лева
главница, за разликата над 77,59 лв. до пълния претендиран размер от 328,84
лв. обезщетение за забава, както и за сумата от 81,85 лв. договорна лихва за
периода от 11.06.2020г. до 11.11.2020г.
ОСЪЖДА А. В. К. ЕГН: ********** от гр. Костандово, ул. **** № 3,
ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. бул. “Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1
от ГП,К сумата от общо 269,23лв. /двеста шестдесет и девет лева и 23 ст./,
разноски по ч.гр.д. 173/2022г. на Районен съд Велинград и гр.д. 362/2022 г. на
Районен съд Велинград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13