№ 13518
гр. София, 30.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110126854 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба с правна квалификация чл. 8 и сл. ЗЗДН от Ирена Метошкова М.
срещу КР. ЛЮБ. В..
В подадената до съда молба, а и видно от служебно извършена справка, молителят е с
постоянен адрес в гр. В., настоящ в с. Р., община С.. Ответникът е с постоянен и настоящ
адрес в с. Р..
Обстоятелството, че в молбата е посочен адрес на молителката в кризисен център на
територията на Столична община не променя нейния настоящ адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН компетентен да наложи мярка за защита е
районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Законодателят
изрично е предвидил, че родово компетентен да се произнася по молбите за защита по ЗЗДН
е районният съд, а место компетентен е съдът по постоянен или настоящ адрес на
пострадалото лице. Предвидената в чл. 7 от ЗЗДН местна подсъдност е специална и за нея
съдът е длъжен да следи служебно. При определяне на тази подсъдност законодателят се е
ръководил единствено от интереса на пострадалите от домашно насилие лица и
възможността последните по най-бърз начин да получат адекватна защита, включително и
по реда на чл. 18 от ЗЗДН. Поради тази причина в производството по ЗЗДН, макар и
субсидиарно да се прилагат разпоредбите на ГПК, изрично е изключена размяната на
съдебните книжа и възможността на ответника в едномесечен срок от получаване на
молбата с приложенията да може да подаде отговор по нея, респ. в срока по чл.131 ГПК да
релевира възражение по чл.119, ал. 3 ГПК. Аргумент в тази насока е и визираното в чл.119,
ал. 4 от ГПК задължение при възражение за местна неподсъдност, заявено в срока по чл.131
от ГПК, ответникът едновременно с възражението за неподсъдност да представи и
доказателствата си за това, което на практика е невъзможно ответникът по молба за защита
от домашно насилие да стори по обективни причини. За молбите за защита от домашно
насилие е предвидена алтернативна подсъдност – по постоянен или настоящ адрес на
пострадалото лице, но този избор е предвиден отново в полза на пострадалите от домашно
насилие лица, и то само и единствено между двете алтернативно дадени в закона
1
възможности. Молителят–пострадал от домашно насилие, извършено от лице, попадащо в
кръга на посочените в чл. 3 от ЗЗДН, е лишен от възможността да подава молбата си за
защита в друг районен съд.
Ето защо и с оглед особения характер на производството по ЗЗДН, настоящият съдебен
състав намира, че подсъдността по чл. 7 от ЗЗДН е специална, за нея не важат разпоредбите
на чл. 119 ГПК и за нея съдът следи служебно, а доколкото в ЗЗДН няма легална дефиниция
на понятията „постоянен адрес” и „настоящ адрес” на пострадалото лице, приложение
следва да намерят разпоредбите на чл. 93 и чл. 94 от ЗГР.
Относно обстоятелството, че подсъдността по чл. 7 ЗЗДН е специална и за нея се следи
служебно виж определение № 730 от 16.01.2015 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 490/2015 г.,
определение № 16984 от 22.10.2012 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 11539/2012 г. и определение
от 04.07.2016 г. по в. ч. гр. д. № 8007/2016 г. по описа на СГС.
С оглед гореизложеното, производството по настоящото дело трябва да бъде прекратено, а
делото – да бъде изпратено на надлежния съд – Районен съд гр.С..
Така мотивиран и на основание чл. 7 ЗЗДН вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 26854/2022г. по описа на Софийския
районен съд, Трето гражданско отделение, 149-ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд –С..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2