РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Девня , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. М.
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200043 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа
на жалба, подадена от М.Я.А., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 324а-7/04.05.2020г., издадено от Началника на Районно
управление гр. Провадия при ОД на МВР гр. Варна с което за нарушение на
чл.8, ал.3, т.4 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3 от
Закона за закрила на детето и е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 500/петстотин/ лева.
Жалбоподателят счита, обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска от съда същото да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата
страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Видно от материалите по приложената по делото
административнонаказателна преписка, на 31.12.2020г. мл. ПИ М.Д.-
служител на РУ-Провадия съставил АУАН №324а-7/06.01.2020г. срещу
М.Я.А., ЕГН ********** за това, че на 25.12.2019г. за времето от около 00,30
часа до около 02,40 ч. в гр.Провадия на централния площад до супермаркет
„СВА“, в качеството си на родител на непълнолетния Б. С. Б., ЕГН
1
**********, не го е придружил на обществено място след 22,00 часа и не е
осигурил пълнолетно дееспособно лице за негов придружител, с което
нарушил чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗкрД. "
На основание така съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 324а-7/04.05.2020г. с което на М. Я. М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., на осн. чл.
45, ал. 3 от ЗЗакрД.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските
показания на М.Д. (актосъставител), установи от фактическа страна следното:
На 25.12.2019г. детето на въззивника- Б. С. Б., ЕГН **********, по
това време на 17 години се намирал в централната част на град Провадия с
още няколко непълнолетни лица. По същото време и на същото място
възникнал инцидент и поради това, че по същото време Б.Б. се е намирал в
близост и е станал част от кръга на свидетелите на инцидента, на неговия
родител е бил съставен АУАН. Акта е съставен от св.Д. по разпореждане на
Д. Д.-разследващ полицай при РУ-Провадия.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните
правила, които да налагат отмяна на последното. Съдът намира, че
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от закона е приложима във връзка с ал. 4 от същия
текст, тъй като последният дава възможност на родител, който не може да
придружи над 14-годишното си дете след 22, 00 часа, да осигури негов
пълнолетен придружител. Административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят нито е придружил детето си, нито е осигурил негов
придружител.
Не се спори по делото, че към 25.12.2019 г. низходящия на М.М. –
2
Б.Б. е бил непълнолетен – 17-годишен, както и че за времето от около 00,30
часа до около 02,40 ч. същият се намирал в центъра на гр. Провадия.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.
Съгласно цитираните разпоредби, родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават
на обществени места след 20, 00 часа, ако детето не е навършило 14 годишна
възраст, съответно след 22, 00 часа, ако детето е навършило 14-годишна
възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. Ако родителите не могат да
придружат детето, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за
негов придружител на обществени места в посочените времеви отрязъци.
Безспорно, в случая родителя на непълнолетния Б.Б. не го е придружавал на
обществено място – в централната част на гр.Провадия, след 22, 00 часа.
Тоест, родителя на детето, не е изпълнил родителските си задължения,
вменени му в нормите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗакрД.
Според настоящият състав, обаче, осъщественото от въззивника
нарушение е със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обичайно извършваните от този вид. Тоест, деятелността на жалбоподателя
следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, поради следното: легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от
ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното
производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. При обсъждане на този въпрос, съдът взе
предвид наличието на следните смекчаващи обстоятелства: пребиваването на
детето в централната осветена част на град, без съпътстващи други нарушения
на обществения ред; липсата на други нарушения на ЗЗДетето/ в тази насока
са и показанията на св.Д.П./, както и факта, че съвсем скоро след случая
детето е навършило осемнадесет години. Всички тези факти представляват
многобройни, смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
Поради това, съдът счита, че наказателното постановление се явява и
неправилно.
По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено, като постановено в
нарушение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 пр.3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №324а-7/04.05.2020г.,
издадено от Началника на Районно управление гр. Провадия при ОД на МВР
гр. Варна с което на въззивника М.Я.А., ЕГН ********** за нарушение на
чл.8, ал.3, т.4 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45, ал.3 от
Закона за закрила на детето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500/петстотин/ лева.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд – Варна, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4