№ 259
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Д. Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно търговско дело №
20223001000298 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1028/14.03.2022г. по описа на
ШОС на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт О.М., срещу решение №5/15.02.2022г. на Шуменски окръжен
съд (ШОС), постановено по т.д. №31/2021г. по описа на ШОС.
С обжалваното решение ответното застрахователно дружеството –
жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ХР. СТ. ХР., ЕГН **********,
живущ в гр. Р., сума в общ размер на 100 141,40 лева, включваща 70 000 лева
- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на преживени болки и
страдания, 4 941,40 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение на получените от него травматични увреждания и
25 200,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в тотална
щета на мотоциклет „Хонда ГЛ 1800” с рег. №РР 0363 А, които вреди са били
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 09.06.2019г. в района на
1
кръстовище между първокласен път І-7 км. 136+987 с второкласен път ІІ-74,
по вина на водача на л.а. Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, П. С. Д., обхванат от
действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№BG/30/119001301761 със срок на действие от 09.05.2019 до 08.05.2020г.,
издадена от „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 19.08.2019г. - датата на уведомяването на
застрахователя, до окончателното им плащане, на основание чл.493, ал.1, във
вр. с чл.432, ал.1 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, както и сумата 3 397, 64 лева -
разноски по делото, като в съответствие с това и на основание чл.78, ал.6 от
ГПК е осъдил ответното дружество да заплати и следващите се държавни
такси за уважените искове в общ размер на 4 005,66 лева
Оплакването във въззивната жалба е, че решението в обжалваната му
осъдителна част е неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, на
първо място, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е изцяло на
водача, застраховал гражданската си отговорност при ответното дружество,
като са противопоставени доводи, че от събраните по делото доказателства
надлежно е установено, че водачът на л. а. „Ауди 80”, с peг. № Т 8880 XT П.
Д. е управлявал автомобила си в рамките на законоустановената скорост за
движение и е упражнявал постоянен контрол над МПС-то и е съобразил
поведението си с натовареността на движение в участъка, особеностите на
кръстовището и при спазването на всички законови изисквания, обективирани
в ЗДвП и ППЗДвП. Изводи въз основа на тези твърдения въззивникът не е
обосновал. На второ място, обосновани са твърдения за неправилна и непълна
преценка от първоинстанционният съд на всички критерии за справедливост,
изведени от съдебната практика, надценяване на претърпените от ищеца
болки и страдания, съответно подценяване на установените обективни данни
за вида и обема на получените травми, проведеният оздравителен и
възстановителен процес, с които е обосновано основното оплакване за
допуснато нарушение на материалния закон чл.52 от ЗЗД, довело до
присъждане на застрахователни обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди в необосновано завишени размери.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
2
постанови ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост, а
в условие на евентуалност – да бъде намалено по размер присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на
разноските, сторени за производството по делото.
В подадения писмен отговор вх. №2421/16.05.2022г. въззиваемият ищец
ХР. СТ. ХР., чрез пълномощника си по делото адвокат Д.Н., САК, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Като излага подробно коментара си по
оплакванията на ответника, обоснован с установените по делото фактически
положения относно причината за настъпване на пътния инцидент,
причинените при него вреди на ищеца, лечението на физическите травми,
аргументира искане въззивната жалба на ответника да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, представляван по
пълномощие от адвокат Т.Г., заявява, че поддържа подадената от въззивна
жалба, акцентирайки на основното оплакване за необоснована завишеност на
присъденото обезщетение за неимуществените вреди, като моли за цялостна
отмяна на решението и отхвърляне на претенцията като неоснователна, а в
условие на евентуалност – за намаляване на размера на обезщетението.
Въззиваемият Х. Х. чрез процесуален представител адвокат В. Н.
аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като
представят списъци по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на воденото исково производство е претенцията на ищеца ХР.
СТ. ХР., ЕГН **********, да получи обезщетение за вредите, причинени му в
резултат на виновно и противоправно деяние на застрахован при ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
3
автомобилистите водач. Исковете са предявени в размери от 70 000 лева –
обезщетение за понесените неимуществени вреди, съответно 34 941,40 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в понесени
загуби – разходи за лечение (4 941,40 лв.) и тотална увреда на собствения на
ищеца мотоциклет (30 000 лв.).
Така предявените главни искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за
осъждане на ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимите застрахователни обезщетения, считано от
датата на увреждащото деяние - 09.06.2019г., до окончателното им плащане.
Същата намира своето правно основание в нормата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Макар да обжалва в цялост постановеното от първоинстанционния съд
решение, с което исковете са уважени, по същество ответникът не оспорва
предпоставките за възникване отговорността си – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”; настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Основното оплакване е по отношение изводите на съда
относно общия размер на обезщетението, което по справедливост възмездява
причинените на ищеца неимуществени вреди като се твърди, че същото е
прекомерно в уважения размер от 70 000 лв. и не съответства на заложените в
чл.52 ЗЗД и възприети в застрахователната и съдебната практика критерии.
При правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният
съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на деликвента
за осъщественото от него непозволено увреждане. Надлежно е установено въз
основа на пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства
(констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 9.06.2019г. на РУ-Велики
Преслав; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със схема и
фотоалбум) и заключението на допуснатата по делото комплексна
4
автотехническа и медицинска експертиза, че на 09.06.2019г., около 12,20 ч.
водачът на л.а. „Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, П. С. Д., движещ се по
републикански път II-74 в посока от гр. Велики Преслав към гр. Шумен, е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата като на изхода на
града, на Т- образно кръстовище с републикански път I-7 не спрял на пътен
знак Б2, не се огледал и не е възприел движещия се по главния път в посока
от гр. Шумен към гр. Върбица мотоциклет „Хонда ГЛ 1800” с рег. №РР 0363
А, управляван от ищеца ХР. СТ. ХР., а предприел включване по главния път
със завой наляво, при което навлязъл в кръстовището в лентата на движение
на срещуположно движещия се с предимство мотоциклет, пресичайки
траекторията му, в резултат на което последвал сблъсък между двете
превозни средства. Скоростта на движение на мотоциклета била около 51
км/ч, но поради внезапността и неочакваността на предприетата от
автомобила маневра, както и наличието в този момент на превозно средство в
насрещната пътна лента водачът не успял да реагира по начин, позволяващ
предотвратяване на сблъсъка, единствено успял да отклони движението си
наляво, наклонявайки и мотоциклета на лявата страна. Според експертното
мнение на вещото лице инж. И. Радев, в случай че мотоциклета не е променял
посоката си на движение, а е продължил движението си направо в
определената му лента, би се осъществил директен челен удар между двете
МПС, при което и щетите вероятно биха били по-големи. За водача на л.а.
„Ауди 80” ПТП е било предотвратимо в случай, че спазвайки пътните знаци и
правилата за предимство е навлязъл в кръстовището след преминаването на
мотоциклета и не се е движел в лентата за насрещно (спрямо посоката, в
която е искал да продължи) движение. За мотоциклетиста настъпването на
ПТП е било непредотвратимо с действия от негова страна. След сблъсъка
лекият автомобил, движещ се към този момент със скорост от около 25 км/ч,
останал на мястото на удара, а мотоциклетът се завъртял по платното,
измествайки се на няколко метра в дясно от предната част на автомобила. В
резултат на удара автомобилът е с деформации по предната си дясна част,
мотоциклета е с множество деформации по корпуса и рамата, като за него
щетата е „тотална“, а водачът му е с телесни наранявания – съчетана травма
на глава и крайници.
По делото не е спорно, установено е и от събраните писмени
доказателства, че с влязлата в сила присъда №260000/25.01.2021г. по НОХД
5
№195/2020г. на Районен съд - Велики Преслав водачът на л.а. „Ауди 80” с рег.
№ Т 8880 ХТ, П. С. Д., ЕГН **********, е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с чл.343, ал.1,
б. “б” и чл.342, ал.1, от НК, за това, че на 09.06.2019г. на входа на град
Велики Преслав, обл. Шумен, кръстовище между първокласен път I-7 КМ
136+987 с второкласен път II-74, при управление на МПС - л.а. „Ауди 80” с
рег. № Т 8880 ХТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.1,
чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил
на водача на мотоциклет „Хонда ГЛ 1800” с рег. №РР 0363 А, ХР. СТ. ХР.
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
десния горен крайник, за което му е било наложено съответно наказание. С
оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383, ал.1 от НПК,
присъдата има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя
и неговата противоправност.
Фактът, че между ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и
собственикът на лекия автомобил, с който е причинено увреждането - л.а.
„Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ, е била сключена валидна към датата на ПТП
(09.06.2019г.) застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №BG/30/119001301761, като водачът П. С. Д., ЕГН **********, е бил
обхванат от действието на тази застраховка, не е спорен между страните.
Надлежно са установени по вид и обем и вредите, причинени на
пострадалия при процесния пътен инцидент ищец - контузия на главата:
мозъчно сътресение и контузия на крайниците: изкълчване (луксация) на
дясната лопатково-ключична става и контузия (мекотъканна травма) на
дясната ръка и на дясното ходило, обусловили в своята съвкупност временно
разстройство на здравето неопасно за живота; свързаните с това болки и
частично ограничение на движенията на десния горен крайник, дискомфорт
по време на следоперативния възстановителен период, свързан с храненето,
обличането, поддържане на лична хигиена, отражението върху психо-
емоционалното състояние, нарушения в емоционалното и социално
функциониране, по-висока степен на тревожност. Доколкото отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования водач, за ответника е възникнало задължението да изплати
претендираното застрахователно обезщетение. Размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се
6
определи съобразно принципа на справедливостта, разписан в чл.52 ЗЗД.
Съгласно трайно установената в това отношение съдебна практика при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай, каквито са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, видът и характерът на претърпените телесни увреждания, болки и
страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване
на уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение.
Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални
плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата на
минималните застрахователни лимити.
По отношение на контузията на главата вещото лице по комплексната
експертиза д-р В. В. сочи, че това е лекостепенна черепномозъчна травма,
която е лекувана консервативно. По отношение на изкълчената дясна
лопатковоключична става е било проведено оперативно лечение, преминало
през няколко етапа - фиксиране с ортеза за 10 дни, последвало оперативно
лечение - кръвна репозиция на ставата и фиксация на същата с ХУК плака с
три броя заключващи винтове, имобилизация с гипсова шина за срок от 35
дни, наложило се впоследствие оперативно изваждане на металната плака и
двумесечен оздравителен следоперативен период. По експертното му мнение,
основано на опита от съдебномедицинската травматология и клиничната
практика, средният възстановителен период при изкълчване на
акромиоклавикуларна става е до 3 - 4 месеца, а металната остеосинтеза
обикновено се сваля на 6-та - 7-та седмица. В конкретния случай, обаче, са се
развили усложнения - възпалителни (синовит) и разрастване на фиброзна
тъкан на ставата, които причиняват болезненост и обективно са удължили
възстановителния период.
Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания
ищецът доказва и с ангажираните по делото свидетелски показания на Д. Х.а -
негова съпруга, и С. С. – дъщеря на ищеца. Свидетелката Х.а възпроизвежда
впечатленията си непосредствено от момента, следващ ПТП, при което са
причинени уврежданията (при приема му в Спешно отделение на болницата в
Шумен), до затрудненията на ищеца в ежедневието му, свързани с
обездвижването на ръката, обслужването му, болките, които е изпитвал в
7
резултат на получените травми, промяната в емоционалното му състояние.
Свидетелката С. споделя непосредствените си впечатления за болките, които
ищецът е изпитвал (интензивни за период от около 2-3 месеца), дискомфорта
в ежедневието му, невъзможността да се обслужва сам и да извършва редица
дейности, които преди това е извършвал с лекота.
Като има предвид всички тези обстоятелства съдът приема, че
обезщетението, което се дължи на ищеца за обезвреда на претърпените от
него неимуществени вреди – болки и страдания, следва да се определи в
размер на 40 000 лева. Съдът намира, че именно с така определеното
обезщетение се постига справедливият баланс между претърпените в резултат
на деликта вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, т.е. спазен
е принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без обезщетението да
представлява средство за необосновано повишаване на стандарта на живот на
пострадалия. Определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението от 70 000 лева въззивният съд намира за прекомерен спрямо
установения обем на вредите, съобразявайки в тази връзка възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на
получените телесни увреждания, интензитет и продължителност на
претърпените болки, страдания и неудобства по повод на травмите,
продължителност и особености на оздравителния процес.
Дължимото обезщетение следва да бъде платено от застрахователя
ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването му за
настъпването на застрахователното събитие, както разпорежда нормата на
чл.429, ал.3 КЗ. В случая надлежно е установено, че това е сторено от
пострадалия на 19.08.2019г., като липсват твърдения, съотв. посочени и
представени доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил
уведомен от самия застрахован деликвент по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие. Поради това именно датата
19.08.2019г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на
чл.429, ал.3 КЗ, както правилно е възприето и от първоинстанционния съд.
С оглед горното въззивният съд намира, че присъденото обезщетение за
неимуществените вреди следва частично да се редуцира като същото се
намали до определения от въззивния съд размер от 40 000 лева.
От страна на ответника – жалбоподател не са развити други оплаквания
8
и доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.269, изр.2 ГПК, в т.ч.
и по отношение на размера на присъдените обезщетения за имуществените
вреди, поради което и с оглед уредбата на второинстанционното
производство като ограничен въззив, произнасяне от страна на въззивния съд
не се дължи.
По тези съображения обжалваното първоинстанционно решение следва
да бъде частично изменено, в съответствие с което следва да се ревизира и
произнасянето на първоинстанционния съд по насрещно дължимите от
страните разноски.
Съобразявайки уважения размер на първия главен иск (за
неимуществените вреди, на 40 000 лв.), следва по съразмерност да се намали
и присъдения разход на ищеца за платено адвокатско възнаграждение. При
общ размер на предявените искове от 104 941,40 лв. сумата, която се дължи за
репариране от ответника по съразмерност с уважената част на исковете (в
общ размер на 70 141,40 лв.) е 2 426,24 лева. За въззивното производство
пълномощникът на ищеца – въззиваема страна е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
представителство, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Искането се преценява като недоказано. Извън
представения списък по чл.80 ГПК, в който като сторени и претендирани за
плащане разноски е отразено „адвокатско хонорар в размер на 3 630 лева …
за безплатно представителство на ищеца по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, тъй като
същият се намира в затруднено финансово състояние“, не са представени
каквито и да било доказателства, че осъществяването на процесуално
представителство във въззивното производство е било договорено като
безвъзмездно. Липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в
процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно,
но това обстоятелство (договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна) не се презумира, а следва да бъде установено от данните по
делото. В случая с оглед представения списък по чл.80 ГПК не може да се
приеме като заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна, а с оглед и данните по делото – пълномощно, с което ищецът е
упълномощил адвокат Н. за процесуално представителство и защита по т.д.
№31/2021г. до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции
9
и сключен договор за правна помощ с договорено и удостоверено като
платено в брой адвокатско възнаграждение за осъществяването на
процесуално представителство по делото, това обстоятелство се опровергава.
Ето защо разноски на въззиваемия ищец за въззивното производство не се
присъждат.
Разноските на ответника за първоинстанционното производство са в
общ размер на 1 450 лв. (платени адвокатско възнаграждение, възнаграждение
за експертиза и съдебни такси). По съразмерност с отхвърлената част на
исковете (общо 34 800 лв.) ищецът дължи да му възстанови сума в размер на
480,84 лева. За въззивното производство ответникът е сторил разноски в
размер на 2 298,83 лв. – платени държавна такса и адвокатски хонорар. По
съразмерност с основателната част на въззивната жалба спрямо общия
обжалван интерес въззиваемият ищец следва да му репарира сумата от 690,05
лева.
С първоинстанционното решение съдът е извършил служебно
компенсация на насрещните задължения като е присъдил в полза на ищеца
сумата 3 397,64 лева. Същата следва да бъде намалена до установения
основателен размер на дължимите на ищеца разноски от 2 426,24 лева.
Допълнително на ответника следва да се присъдят разноските за двете
инстанции в общ размер на 1 170,89 лева.
По съразмерност с уважената част на исковете следва да се намали и
държавната такса, за заплащането на която ответникът е осъден на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, на сума в общ размер от 2 805,66 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК
въззивният Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5/15.02.2022г. на Окръжен съд – Шумен,
постановено по т.д. №31/2021г. по описа на ШОС, в частта му, с която
ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъден да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди за сума над 40 000 лева до
присъдения размер от 70 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
10
съответно разноски по делото за сума над 2 426,24 лева до присъдения
размер от 3 397,64 лева, както и в частта му, с която ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер над 2 805,66
лева до определения размер от 4 005,66 лева, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ХР. СТ. ХР., ЕГН **********, живущ в
гр. Р., срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД, ЕИК *********, осъдителни искове с правно основание чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от
ЗЗД, за заплащане на обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 09.06.2019г. около 12,30 ч., в района на кръстовище между
първокласен път І-7 км. 136+987 с второкласен път ІІ-74, по вина на П. С. Д.,
ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Ауди 80” с рег. № Т 8880 ХТ,
обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
с ответното дружество по застрахователна полица №BG/30/119001301761, за
сума над 40 000 лева до пълния претендиран размер от 70 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2019г. до
окончателното й плащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5/15.02.2022г. на Окръжен съд – Шумен,
постановено по т.д. №31/2021г. по описа на ШОС, в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА ХР. СТ. ХР., ЕГН **********, живущ в гр. Р., да заплати
на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД,
ЕИК *********, седалище гр. София, сумата 1 170,89 лева (хиляда сто и
седемдесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща общия размер
на сторените разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част на
исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
11
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12