РЕШЕНИЕ
№2272/10.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и шести ноември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4885
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.П.Д.- управител„В.И.2." ЕООД вписано в
Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, депозирана чрез
процесуален представител- адв. Н.Б. от ВАК, против
Наказателно постановление № 460а-348/12.09.2019г. на началника на Пето РУ при
ОД - МВР - Варна, с което й е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв..
В жалбата се
сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, немотивирано в нарушение на събрания по преписката
доказателствен материал. Сочи се че
АУАН и НП са издадени от некомпетентни
органи. Сочи се , че НП е издадено при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорват се констатациите в АУАН
и НП. В наказателното постановление
липсвало изписване въз основа на коя точно административно наказателна
разпоредба е наложена на управителя на „В.И.2." ЕООД глоба в размер на
200лв. По този начин било ограничено правото на санкционираното лице да прецени
дали санкцията е в минимален или съответно завишен размер. В заключение се излагат
аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззивницата редовно призован, не се явява, а се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. По съществото
на делото моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на съдебен контрол е Наказателно постановление № 460а-348/12.09.2019г.,
издадено от началника на Пето районно полицейско управление ***, с което на възз.Д. за нарушение на чл.52, ал.2 от 'Закона за частната
охранителни дейност, вр. чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба
№ 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна
охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които
се осъществява охрана по чл.5. ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева, а именно за
това, че на 02.07.2019г., около 11.30 часа в гр. Варна, област Варна, к.к.Златни пясъци, в хотел
„Престиж Делукс хотел Аквапарк
клуб" при извършена проверка на съхраняваната на горепосочения обект документация, свързана с извършвана от
фирма „В.и.2." ЕООД охрана, от полицейски служители на Пето РУ- Варна, в изпълнение
на текущ контрол по ЗЧОД и
съставен констативен протокол с per.№460p-5986/03.07.2019r. по
описа на Пето РУ- Варна, се е установило, че не е организирала и контролирала изготвянето и предоставянето за съхранение на седмичен или
месечен график за работа на охранителите, извършващи дейност в обекта- хотел „Престиж Делукс
хотел Аквапарк клуб"..
На
02.07.2019г., около 11.30 часа в гр. Варна, област Варна, к.к.Златни
пясъци, в хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб", служители на Пето РУ-Варна, сред които и св.Кр.Д. извършили проверка на дружество „В.и.2." ЕООД, притежаващо лиценз за извършване на частна охранителна дейност на
територията на област Варна. В горепосоченият обект, дружеството
извършвало охрана чрез свои служители. В хода на проверката в обекта на охрана
били установени двама охранители- И.И. и Г.А.. В хода
на проверката било констатирано, че в обекта не били налични седмичен или
месечен график за работа на охранителите, работещи в обекта. Горните
констатации , св.Д. описал в КП с peг.№460p-5986/03.07.2019г.
по описа на Пето РУ- Варна. По-късно в РУ, възз. Д. представила график за м.юли 2019г. за работа на
охранителите в обект хотел „Престиж
Делукс хотел Аквапарк
клуб".
При тези
констатации на 24.07.2019г. св.Кр.Д. съставил на въззивницата, в качеството й на управител на юридическо
лице извършващо дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД - „В.и.2." ЕООД, АУАН за нарушение на чл.52, ал.2
от 'Закона за частната охранителни дейност, вр. с чл.
13, ал.2, т.5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за
организация и извършване на видовете частна
охранителна дейност но чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на
които се осъществява охрана по чл.5. ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД.
АУАН бил съставен в присъствието на Д., предявен
и връчен на същата, която го подписала с отбелязване, че не е съгласна с
описаното в АУАН. В законоустановения 3-дневен срок
по АНП не постъпили писмени възражения. АНО възприел фактическите и правните
констатации на актосъставителя и на 12.09.2019г. издал
атакуваното пред настоящия съд НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетеля Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, заповеди, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд заповеди, заверено копие от график, документи свързани с издаден лиценз и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Пето РУ- ОДМВР-Варна.
Компетентността на административно наказващия орган се установява от Заповед №
8121з-372/05.09.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, в
която началникът на РУ към ОД на МВР е оправомощен
(т. 1.6) да издава наказателни постановления по ЗЧОД, съгласно разпоредбата на
чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД.
Със Заповед № 365з-1573/23.04.2018 г. на Директора на ОД
на МВР-Варна са определени длъжностните лица, които да извършват контрол върху
дейностите по ЗЧОД- а именно полицейски служители от група „Охранителна
полиция“ в РУ при ОД на МВР-Варна, поради което съдът намира, че актосъставителят Кр.Д. полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР-Варна в
компетенциите си съгласно чл. 83, ал. 1
от ЗЧОД е съставил акта за установяване на административно
нарушение.
Затова и съдът не споделя възражението в жалбата, че
двата акта са съставени от некомпетентни лица.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на АУАН, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са
посочени дата и място на извършване на нарушението- обекта на контрол,
обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо
обвинение и нормата, която се сочи за нарушена, които са формулирани ясно и
недвусмислено.
Съдът не споделя възражението, че
непосочването на ЕГН на актосъставителя и свидетеля
по акта съставлява съществено процесуално нарушение, тъй както актосъставителят,
така и свидетелят по акта са в достатъчна степен индивидуализирани, така щото
да могат да бъдат установени. Както е известно в административно-наказателния
процес съществени са тези нарушения, които ограничават правото на защита на
наказания субект да разбере в какво е обвинен, а тези по разбиране на настоящия
състав не са сред тях, тъй като от ЕГН на актосъставителя
и свидетеля не се извличат данни за повдигнатото обвинение.
Съдът намира,
че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28
от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият
орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него
случаят не е маловажен.
Не е спорно между страните, че „В.и.2." ЕООД осъществява частна охранителна дейност, за което притежава и
съответен лиценз, представен в с.з. от процесуалния предсатвител
на жалбоподателката. Не е спорно и че г-жа Д.П.Д. е оправомощено лице да управлява и представлява дружеството. Не е
спорно и че „В.и.2." ЕООД е осъществявало охранителна дейност в
обект- хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб".
Отговорността на жалбоподателката
е ангажирана за нарушение на чл.52, ал.2 от ЗЧОД вр.
чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД . Съгласно
чл.52, ал.2 от ЗЧОД за всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на
документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4.
Съгласно вменената в обвинение разпоредба
на чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба за всеки обект, поет за охрана, лицето по ал. 1
организира и контролира изготвянето в 14-дневен срок от сключването на договора
за охрана или от датата на поемането за охрана на обекта, когато тя е изрично
указана в договора за охрана, на: седмичен или месечен график за работа на
лицата от охранителния състав.Според разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Наредба №
8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната
охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на
обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за
частната охранителна дейност, преписи от документите по ал. 1, т. 2 – 3 и ал.
2, т. 2 – 5 след изготвянето и утвърждаването им се съхраняват в охранявания
обект и се представят за проверка на компетентните контролни органи. В
наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение
е посочен въпросният документ, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 5 от наредбата - седмичен
или месечен график за работа на лицата от охранителния състав. Въпросната
наредба е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД,
а разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД
вменява задължение за лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД да организира и
контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата
по чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД. Това лице, според чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД е физическото
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на
търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява. В случая
такова лице се явява жалбоподателката Д., в
качеството си на управител на „В.и.2."
ЕООД, за което съдът намира,
че същата се явява субект на нарушението. Видно от доказателствата по делото в
обекта на охрана, в деня на проверката не се е намирал седмичен или месечен
график за съответния месец юли 2019г.. Такъв е представен на по-късен етап, но
видно от неговото съдържание същият не касае лицата установени да извършват охранителна дейност в
обекта.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателката Д. е нарушила чл.52, ал.2 от ЗЧОД вр. чл. 13, ал. 2, т.5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г.
за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност.
Налице са обаче основания, въпреки това, за отмяна на
обжалваното НП, тъй като в него липсва отразяване на конкретната санкционна
разпоредба, която е приложил съставителят на НП, за да определи наказанието. Именно
наказателното постановление е правораздавателния административен акт, който
вменява на лицето извършването на нарушение и затова в него следва да е налице
пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му
квалификация и приложимата санкционна норма. Липсата на такова единство
съществено би нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като той има
право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за
да може да организира и реализира това си право в пълен обем. В този смисъл,
съставеният АУАН в известна степен има характера на „работно” обвинение в
извършването на нарушение, поради което разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН
дава правомощия и възможност на съответния административнонаказващ
орган да прецени неговата обоснованост и законосъобразност, в т.ч. и дадена ли
е съответната на описаното нарушение цифрова квалификация, да прецени
възраженията и събраните доказателства и при необходимост да проведе и
разследване на спорни по случая обстоятелства. Аргумент в подкрепа на такъв
извод е и факта, че закона позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Това обаче не се отнася за наказателното
постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на
ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който
очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на
правото на защита на жалбоподателя. Липсата на посочено конкретно основание, на
което е определена глоба именно в отразения в НП размер- 200 лв., е съществен
пропуск, засягащ правото на адекватно упражняване правото на защита, доколкото
на наказаното лице следва да е ясно, освен какво е извършило, също и въз основа
на коя нормативна разпоредба му е определено наказанието. Нещо повече
посочената като нарушена разпоредба не предвижда в диспозицията и конкретна
санкция. Санкционните разпоредби по ЗЧОД са поместени в гл.7 от този закон, но
нито една от тях не е посочена от наказващия орган в НП. Тази липса на
конкретизация не дава възможност и на съда да провери дали издателят НП
правилно е съотнесъл конкретна санкционна норма към
установеното нарушение и правилно ли е съобразил размера на конкретното
наказание , в случая „глоба“.
Предвид гореизложеното
НП подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които
го правят незаконосъобразно.
Предвид
крайният извод на съда, в случая не се дължи произнасяне относно наличието или
липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 460а-348/12.09.2019г. на началника на Пето РУ при ОД - МВР -
Варна, с което на Д.П.Д.- управител „В.И.2." ЕООД с
ЕИК: ********* е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200
/двеста/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: