Решение по дело №4885/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2272
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110204885
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                                   РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №2272/10.12.2019г.   2019г.

 

                                   Година 2019                           Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На двадесет и шести ноември                        Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4885 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Д.П.Д.- управител„В.И.2." ЕООД вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана  чрез процесуален представител- адв. Н.Б. от ВАК, против Наказателно постановление № 460а-348/12.09.2019г. на началника на Пето РУ при ОД - МВР - Варна, с което й е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв..           

     В жалбата  се сочи, че НП  е неправилно и незаконосъобразно, немотивирано в нарушение на събрания по преписката доказателствен материал. Сочи се че АУАН и НП са издадени  от некомпетентни органи. Сочи се , че НП е издадено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорват се констатациите в АУАН и НП. В наказателното постановление липсвало изписване въз основа на коя точно административно наказателна разпоредба е наложена на управителя на „В.И.2." ЕООД глоба в размер на 200лв. По този начин било ограничено правото на санкционираното лице да прецени дали санкцията е в минимален или съответно завишен размер. В заключение се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

        Въззивницата редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. По съществото на делото моли НП да бъде отменено.

     Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 460а-348/12.09.2019г., издадено от началника на Пето районно полицейско управление ***, с което на възз.Д. за нарушение на чл.52, ал.2 от 'Закона за частната охранителни дейност, вр. чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5. ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД е наложено административно наказание «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева, а именно за това, че на 02.07.2019г., около 11.30 часа в гр. Варна, област Варна, к.к.Златни пясъци, в хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб" при извършена проверка на съхраняваната на горепосочения обект документация, свързана с извършвана от фирма „В.и.2." ЕООД охрана, от полицейски служители на Пето РУ- Варна, в изпълнение на текущ контрол по ЗЧОД и съставен констативен протокол с per.№460p-5986/03.07.2019r. по описа на Пето РУ- Варна, се е установило, че не е организирала и контролирала изготвянето и предоставянето за съхранение на седмичен или месечен график за работа на охранителите, извършващи дейност в обекта- хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб"..

     На 02.07.2019г., около 11.30 часа в гр. Варна, област Варна, к.к.Златни пясъци, в хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб",  служители на Пето РУ-Варна, сред които и св.Кр.Д. извършили проверка на дружество „В.и.2." ЕООД, притежаващо лиценз за извършване на частна охранителна дейност на територията на област Варна. В горепосоченият обект, дружеството извършвало охрана чрез свои служители. В хода на проверката в обекта на охрана били установени двама охранители- И.И. и Г.А.. В хода на проверката било констатирано, че в обекта не били налични седмичен или месечен график за работа на охранителите, работещи в обекта. Горните констатации , св.Д. описал в КП с peг.№460p-5986/03.07.2019г. по описа на Пето РУ- Варна. По-късно в РУ, възз. Д. представила график за м.юли 2019г. за работа на охранителите в обект хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб".

     При тези констатации на 24.07.2019г. св.Кр.Д. съставил на въззивницата, в качеството й на управител на юридическо лице извършващо дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД - „В.и.2." ЕООД, АУАН за нарушение на чл.52, ал.2 от 'Закона за частната охранителни дейност, вр. с чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност но чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5. ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД.

       АУАН бил съставен в присъствието на Д., предявен и връчен на същата, която го подписала с отбелязване, че не е съгласна с описаното в АУАН. В законоустановения 3-дневен срок по АНП не постъпили писмени възражения. АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и на 12.09.2019г. издал атакуваното пред настоящия съд НП.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  заповеди, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд заповеди, заверено копие от график, документи свързани с издаден лиценз и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Пето РУ- ОДМВР-Варна. Компетентността на административно наказващия орган се установява от Заповед № 8121з-372/05.09.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, в която началникът на РУ към ОД на МВР е оправомощен (т. 1.6) да издава наказателни постановления по ЗЧОД, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗЧОД.

Със Заповед № 365з-1573/23.04.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Варна са определени длъжностните лица, които да извършват контрол върху дейностите по ЗЧОД- а именно полицейски служители от група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР-Варна, поради което съдът намира, че актосъставителят Кр.Д. полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в Пето РУ при ОД на МВР-Варна в компетенциите си съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЧОД е съставил акта за установяване на административно нарушение.

Затова и съдът не споделя възражението в жалбата, че двата акта са съставени от некомпетентни лица.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

    При цялостната проверка на АУАН, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението- обекта на контрол, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и нормата, която се сочи за нарушена, които са формулирани ясно и недвусмислено.

      Съдът не споделя възражението, че непосочването на ЕГН на актосъставителя и свидетеля по акта съставлява съществено процесуално нарушение,  тъй както актосъставителят, така и свидетелят по акта са в достатъчна степен индивидуализирани, така щото да могат да бъдат установени. Както е известно в административно-наказателния процес съществени са тези нарушения, които ограничават правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а тези по разбиране на настоящия състав не са сред тях, тъй като от ЕГН на актосъставителя и свидетеля не се извличат данни за повдигнатото обвинение.

  Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

Не е спорно между страните, че „В.и.2." ЕООД осъществява частна охранителна дейност, за което притежава и съответен лиценз, представен в с.з. от процесуалния предсатвител на жалбоподателката. Не е спорно и че г-жа Д.П.Д. е оправомощено лице да  управлява и представлява дружеството. Не е спорно и че „В.и.2." ЕООД е осъществявало охранителна дейност в обект- хотел „Престиж Делукс хотел Аквапарк клуб".

    Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за нарушение на чл.52, ал.2 от ЗЧОД вр. чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1, т. 2 и 3 от ЗЧОД . Съгласно чл.52, ал.2 от ЗЧОД за всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4. Съгласно вменената в обвинение разпоредба на чл. 13, ал.2, т.5 от Наредба за всеки обект, поет за охрана, лицето по ал. 1 организира и контролира изготвянето в 14-дневен срок от сключването на договора за охрана или от датата на поемането за охрана на обекта, когато тя е изрично указана в договора за охрана, на: седмичен или месечен график за работа на лицата от охранителния състав.Според разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, преписи от документите по ал. 1, т. 2 – 3 и ал. 2, т. 2 – 5 след изготвянето и утвърждаването им се съхраняват в охранявания обект и се представят за проверка на компетентните контролни органи. В наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение е посочен въпросният документ, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 5 от наредбата - седмичен или месечен график за работа на лицата от охранителния състав. Въпросната наредба е издадена въз основа на законовата делегация на чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД, а разпоредбата на  чл. 52, ал. 2 от ЗЧОД вменява задължение за лицето по чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД да организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4 от ЗЧОД. Това лице, според чл. 51, ал. 1 от ЗЧОД е физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява. В случая такова лице се явява жалбоподателката Д., в качеството си на управител на „В.и.2." ЕООД, за което съдът намира, че същата се явява субект на нарушението. Видно от доказателствата по делото в обекта на охрана, в деня на проверката не се е намирал седмичен или месечен график за съответния месец юли 2019г.. Такъв е представен на по-късен етап, но видно от неговото съдържание същият не касае лицата  установени да извършват охранителна дейност в обекта.

Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна жалбоподателката Д. е нарушила чл.52, ал.2 от ЗЧОД вр. чл. 13, ал. 2, т.5 от Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност.

Налице са обаче основания, въпреки това, за отмяна на обжалваното НП, тъй като в него липсва отразяване на конкретната санкционна разпоредба, която е приложил съставителят на НП, за да определи наказанието. Именно наказателното постановление е правораздавателния административен акт, който вменява на лицето извършването на нарушение и затова в него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. Липсата на такова единство съществено би нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. В този смисъл, съставеният АУАН в известна степен има характера на „работно” обвинение в извършването на нарушение, поради което разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава правомощия и възможност на съответния административнонаказващ орган да прецени неговата обоснованост и законосъобразност, в т.ч. и дадена ли е съответната на описаното нарушение цифрова квалификация, да прецени възраженията и събраните доказателства и при необходимост да проведе и разследване на спорни по случая обстоятелства. Аргумент в подкрепа на такъв извод е и факта, че закона позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Това обаче не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Липсата на посочено конкретно основание, на което е определена глоба именно в отразения в НП размер- 200 лв., е съществен пропуск, засягащ правото на адекватно упражняване правото на защита, доколкото на наказаното лице следва да е ясно, освен какво е извършило, също и въз основа на коя нормативна разпоредба му е определено наказанието. Нещо повече посочената като нарушена разпоредба не предвижда в диспозицията и конкретна санкция. Санкционните разпоредби по ЗЧОД са поместени в гл.7 от този закон, но нито една от тях не е посочена от наказващия орган в НП. Тази липса на конкретизация не дава възможност и на съда да провери дали издателят НП правилно е съотнесъл конкретна санкционна норма към установеното нарушение и правилно ли е съобразил размера на конкретното наказание , в случая „глоба“.

   Предвид гореизложеното НП подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които го правят незаконосъобразно.

  Предвид крайният извод на съда, в случая не се дължи произнасяне относно наличието или липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 460а-348/12.09.2019г. на началника на Пето РУ при ОД - МВР - Варна, с което на Д.П.Д.- управител „В.И.2." ЕООД с ЕИК: ********* е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв.         

 

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                      

                                                          СЪДИЯ при РС- Варна: