Решение по дело №5333/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3333
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100505333
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3333
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505333 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5333/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ж. М. Ч. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №1565 от 03.02.2023 г постановено по гр.д.
№40900/2021 г на СРС , 150 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София срещу Ч. , че същият дължи
сумата от 263,54 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г за
апартамент №65 в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 22.01.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 21,10 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.09.2019 г – 05.01.2021 г ; и сумата от 57,21 лева за дялово
разпределение за периода м.05.2018 г – м.04.2020 г , ведно със законната лихва от
22.01.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2021 г по ч.гр.д.№3784/21 г на СРС , 150
състав ; както и в частта , в която Ж. М. Ч. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 73,20 лева разноски в заповедното
производство и 243,75 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в
обжалваната част . Не са съобразени възраженията на въззивника срещу СТЕ , чиито задачи
не решават спора . СРС е следвало да изиска издадените месечни фактури , които не са
1
представени по делото . Съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да кредитира СТЕ . В
исковата молба не са претендирани суми за сградна инсталация и не трябва да се присъждат
. Претендирани са само суми за топлинна енергия . Според монтираните уреди за дялово
разпределение въззивникът не е потребил топлинна енергия . Налице е дискриминация и
нарушение на чл.6 от Конституцията на РБ , защото процентът топлинна енергия за сградна
инсталация варира за отделните апартаменти в сградата . За имота на въззивника е
начислявана 100 % сградна инсталация , а изчисленията на СТЕ са неверни . Отопляемия
обем на жилището е нула , а не 165 куб.м. Месечните прогнозни сметки са незаконни , в
противоречие с чл.71 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването и трябва да са за сметка на
топлинния счетоводител . Не трябва да се прилага формулата към т.6.1.1 от Наредбата за
топлоснабдяването , защото противоречи на чл.155 ал.2 ЗЕ и европейските директиви . Не се
дължат суми за дялово разпределение , защото съгласно чл.149б ал.3 ЗЕ те трябва да са за
сметка на доставчика . Не е вярно , че сумите за дялово разпределение се дължат съгласно
чл.61 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването и чл.36 от ОУ на ищеца . По отношение на
възражението за погасително давност не трябва да се взема предвид датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /22.01.2021 г / , защото към тази дата
искът не е уважен и давността не е прекъсната . Към датата на подаване на въззивната жалба
погасителната давност вече е изтекла .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.02.2023 г,
поради което въззивната жалба от 28.02.2023 г е подадена в срок .Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Ищецът е
претендирал суми за топлинна енергия като в същите /като компонент/ се включват и
евентуални суми за сградна инсталация. Липсва произнасяне по непредявен иск . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ищецът е собственик на процесния
топлофициран имот и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Приетата пред СРС
СТЕ установява спазване на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването . На ответника са
начислени суми само за сградна инсталация , а топлинната енергия за топлофициран имот
по принцип се състои още от такава за отопление на имота и за горещо водоснабдяване .Не
се установява дискриминация по отношение на ответника . Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца
и чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването сумата за дялово
2
разпределение се дължи от потребителя на ищеца .Неоснователно е възражението за 3-
годишна погасителна давност , защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 22.01.2021 г , а най-старото задължение за главница за топлинна енергия е от
м.10.2018 г , а за дялово разпределение от м.05.2018 г . Дължи се и лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия съгласно сроковете за плащане по ОУ .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят
напълно и от настоящия съд .
Пред настоящата инстанция не се оспорва , че въззивникът е собственик на процесния имот
според договор за продажба на общински недвижим имот на л.18,19 от делото пред СРС .
Според настоящият съд въззивникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.
153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1
и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от
собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти
не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от
разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС.
Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си,
но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези
потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от
хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е
налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага
изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид
характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на
писмен договор с ответника, нито подаване на молба-декларация за откриване на партида .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
3
Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника, тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС
; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя .
Не е необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа документация
по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез вещото лице по СТЕ , както и е
направено . Съгласно счетоводния принцип за „предимство на съдържанието пред формата“
задълженията на ответника са доказани с представените писмени доказателства и СТЕ и е
ирелевантно да се представят „месечни фактури“ , каквито няма данни и не е било
необходимо да се издават .
Недоказани са твърденията на ищеца , че срещу него е осъществена дискриминация ,че
сумите за сградна инсталация са „завишени“ като процент и като размер спрямо други
потребители . СТЕ установява обратното . И без да се съобрази СТЕ се констатира , че
сумите за сградна инсталация са в много малък размер – само 263,54 лева за два
отоплителни сезона , при положение , че от сградната инсталация е отделяна ежедневно
топлинна енергия , която е повишавала градусите в жилището на ответника.
Не могат да се споделят доводите на въззивника , че месечните прогнозни сметки са
незаконни , в противоречие с чл.71 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването , както и че не
трябва да се прилага формулата към т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването , защото
противоречи на чл.155 ал.2 ЗЕ и европейските директиви . Касае се за действащи правни
норми , които не противоречат на ЗЕ , Конституцията на РБ или на друг нормативен акт от
по-висок ранг .
Чл.149б ЗЕ няма отношение в настоящия случай , тъй като ищецът не е доставчик на
топлинна енергия по смисъла на чл.149а ЗЕ . Т.нар.доставчици на топлинна енергия са лица
различни от „Топлофикация София“ ЕАД , която е топлопреносно предприятие по чл.153
ЗЕ. Тези доставчици са на практика „посредници“ , които продават „на дребно“ топлинна
енергия , която са закупили „на едро“ от топлопреносното предприятие „Топлофикация
София“ ЕАД . Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца и чл.61 ал.1 от Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването сумата за дялово разпределение се дължи от потребителя
на ищеца .
Правно несъстоятелни са доводите , че част от процесните задължения са погасени по
давност в течение на делото . Съгласно чл.116 б.Б ЗЗД погасителната давност се прекъсва и
изтеклия срок се заличава и започва датече нова давност – чл.117 ал.1 ЗЗД - с предявяване на
иск за вземането . От друга страна съгласно чл.115 ал.1 б.Ж ЗЗД давността се спира и не
тече по време на съдебния процес за вземането . Следователно няма как съдът да зачете
погасителна давност изтекла след 27.01.2021 г , а погасителна давност преди това не е била
изтекла . Следва да се отбележи , че съгласно чл.422 ал.1 ГПК искът за съществуване на
задължението се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение / в случая от 22.01.2021 г / , когато е спазен срокът по чл.415 ал.4
ГПК . Според „логиката“ на въззивника много от съдебно предявените вземания биха се
оказали погасени по давност , при положение , че има съдебни процеси , които продължават
4
и по 10-15 години . Цялостната уредба на погасителната давност е коренно различна от това
, което твърди въззивникът .
Налага се изводът , че като е уважил исковете в посочената част СРС е постановил
законосъобразно решение , което трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода
на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1565 от 03.02.2023 г постановено по гр.д.№40900/2021 г на
СРС , 150 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София срещу Ж. М. Ч. ЕГН ********** от гр.София , че същият дължи
сумата от 263,54 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018 г – м.04.2020 г за
апартамент №65 в гр.**** , ведно със законната лихва от 22.01.2021 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 21,10 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2019 г – 05.01.2021 г ; и сумата от 57,21 лева за дялово разпределение за
периода м.05.2018 г – м.04.2020 г , ведно със законната лихва от 22.01.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2021 г по ч.гр.д.№3784/21 г на СРС , 150 състав ; както и
в частта , в която Ж. М. Ч. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от общо 73,20 лева разноски в заповедното
производство и 243,75 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Ж. М. Ч. ЕГН ********** от гр.София заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5