Решение по дело №622/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

08.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ Б състав

в публично

заседание на

Двадесет и девети май

две

хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

622

по описа за

2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.Б.Н. и  В.П.Н.    срещу решение от 17.11.2016г. на СРС, 56 състав, постановено по гр.д. № 33579/15г. в частта,  в която срещу тях са уважени искове   по  чл.422  във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с   чл.79, ал.1  от ЗЗД и по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателите  поддържат, че  атакуваното решение  е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Считат, че по делото не доказано наличието на облигационна връзка  между тях и ищеца. Не е установено от него, че те са собственици на процесния имот. Представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не е достатъчно доказателство в тази насока.

Затова молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната от тях част  и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът не взема становище по  жалбата.

Третото лице – помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото  доказателства в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.422 във вр. с   чл.415,ал.1 от ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.422 във вр. с  чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В предвидените от закона срокове ответниците  са подали възражение. Ищецът твърди, че  последните са собственици и  потребител на топлинна енергия за ап. 126, находящ се в гр.София, ****, бл.*, вх.*. Те  са ползвали топлинна енергия за периода м.05.2011г. до м.04.2013г. и въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение  продължават да дължат сумата от  5125, 87лв., представляваща стойността на  ползвана топлинна енергия и лихва за забава върху нея в размер на 975, 93 лв. за периода 30.06.2011г. до 07. 07. 2014г.  Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ   продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия  са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнася. Ответниците са използвали доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите  в сграда  етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение при наличието на договор, но в настоящия случай такова не е въведено. Твърди,че ответниците носят солидарна отговорност на основание чл.32  от СК. Затова моли съда да признае за установено по отношение на тях, че  дължа солидарно сумата от 5125, 87 лв. за консумирана топлинна енергия за периода м.05.2011г. до м.04. 2013г., както и лихва за забава в размер на 975, 93 лв. за периода от 30.06.2011г. до 07.07.2014г. Претендират се законната лихва върху главницата   от 25.07.2014г. до окончателното й изплащане,   разноски  по делото.

От представените    извлечение от сметка, данъчни фактури и дялово разпределение за исковия период   се установява, че ответниците са  ползвали  топлинна енергия  на  определена  стойност.

Въз основа на заявление от 25.07.2014г., депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение  срещу ответниците за исковите суми.

С договор от 17.09.2002г.  етажните собственици от етажната собственост, където е жилището на ответниците,  са възложили на третото лице помагач дяловото разпределение.   С протокол от 05.09.2002г. от общото събрание на етажните собственици  е взето решение за сключване на договор   с третото лице – помагач. Към него е приложен списък, в който  фигурират името и подписът на  Д Н..

 От нот. акт № 176/25.09.2008г. за учредяване на договорна ипотека  се установява, че ответниците  притежават правото на собственост върху топлоснабденото жилище.  Това обстоятелство не е оспорено в депозирания  от тях отговор на исковата молба.

          Приети са общи условия, действали през исковия период.

 В отговора по исковата молба  ответниците оспорват  исковете и ги считат за неоснователни.    Твърдят, че нямат договор с   ищеца за доставка на топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

Техническата експертиза е  посочила потребеното количество ТЕ за сградата и за конкретния имот, как се отчита изразходваната топлинна енергия по общия топломер. Приспаднати са  технологичните разходи. В процесния имот има три монтирани отоплителни тела със съответните топлоразпределители. Няма водомер за топла вода затова разход за нея е начисляван за 3- ма/2012г./ и за 4ма/2013г./ потребители при норма 140 л. на потребител за едно денонощие. Извършен е отчет на уредите с изключение на май 2010г. Отопляемият обем на имота е 192 куб.м.  Дяловото разпределение  за процесния период е извършвано съобразно действащата нормативна уредба.  Дължимата сума  е 5081, 67 лв.

Съдебно – счетоводната експертиза е  посочила размера на неплатената ТЕ и тя е 5083, 03 лв.  Изчислена е и лихвата за забава. Вещото лице е посочило, че  сумата не е платена.   Посочило е суми за такса дялово разпределение   и лихва за забава върху нея.

Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни.

В хода на процеса са събрани и  други писмени доказателства, депозирани от третото лице помагач и неоспорени от страните.

Районният съд   е уважил исковете частично.  В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане  са обективно съединени искове  по  чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.422 във вр. с   чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.    Искът по  чл.422 във вр. с  чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е специален установителен иск.  С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него се търси защита на предявеното вземане като със сила на  пресъдено нещо се признае за установено, че то съществува. Така се постига и стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за принудителното събиране на вземането на кредитора. Видно от делото по заповедното производство е, че  длъжниците са депозирали в срока по чл.414 от ГПК възражения, което обоснова и наличието на правен интерес от предявяване на  установителния иск по чл.422 от ГПК в полза на ищеца. ./ Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС,  Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС,  Р № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.  на ІV г.о.  на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/. 

 Въззивният съд се произнася служебно по валидността на атакуваното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му само на посочените в  жалбата основания- чл.269 от ГПК.

Първоинтстанционното решение  е валидно и допустимо.

Въведеният довод в жалбата е за това дали жалбоподателите са собственици на процесния имот, респективно дали имат качеството на потребители на топлинна енергия.

В отговора на исковата молба   това обстоятелство от исковата молба не е оспорено. Посочено е, че  Д. и В. Николови  живеят в имота и ползват топлинна енергия. В тази връзка следва да бъде обсъден и нот. акт № 176/25.09.2008г., в който се съдържа извънсъдебно признание от Николови, че са собственици на ап.126 в **** при режим на СИО.

 С оглед на горното съдът намира, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия, който е бил валиден към исковия период.  Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия  за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно пар.1, т.42/отм/ от ДР на  ЗЕ потребител на  енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване, присъединени към абонатната станция са длъжни да заплащат цена на топлинната енергия. Съгласно пар.1, т.2а от ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012г. собственикът или титулярът на вещно право на ползване е клиент на топлинна енергия. По силата на закона между потребителя/клиента и топлопреносното предприятие възниква договор за доставка на топлинна енергия при публично известни общи условия. Облигационното отношение между страните се презумират от закона, без да е необходимо подаването на заявление- декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р № 35 /21.02.2014г. по гр.д. № 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/.   В смисъла на горните легални определения  жалбоподателите имат качеството на потребители на топлинна енергия.

 Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката,  продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР.  На основание чл.54 от ОУ от 2002г. , чл.67 от ОУ от 2005г. и чл.69 от  ОУ от 2008г. те са задължителни за всички потребители  и от влизането им в сила  се счита, че има сключен договор между топлопрепосното предприятие и битовия потребител. Въззивниците  не са  възразили срещу Общите условия, поради което  следва да се считат обвързани от облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД.

 В действащия  Закон за енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начина на определяне на  количеството потребена топлинна енергия.   Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите  на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост,  които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имотите и топлинна енергия за БГВ. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и  топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост  се извършва по система за дялово разпределение. От доказателствата по  делото се установява, че  в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на  жалбоподателите,  е  въведено дялово разпределение. В случая не се спори, а и от приетата техническа експертиза се установява, че за сградата има въведено дялово разпределение. Съгласно  чл.153, ал.2 от ЗЕ, престават да бъдат потребители ползващите топлинна енергия и/или горещо водоснабдяване, когато всички, респективно две трети от собствениците или титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно  самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие. Т.е. продължава да бъде потребител   този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ  за 2008г. месечно дължимата сума от купувача се формира  въз основа на определения за него прогнозен дял от топлинната енергия за разпределение  в СЕС и обявените за периода цени.  От техническата експертиза се установява, че  ответникът по жалбата е доставял необходимото количество топлинна енергия в абонатната станция на ЕС, където се намира жилището на жалбоподателите.

По отношение на размера й съдът взема предвид заключението на техническата експертиза, която дава реално използваната топлинна енергия и той е 4 127, 31лв.  Съдът съобрази нормата на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО, според която  следва да се заплаща реално доставената енергия до потребителите. Т.е. искът за главницата е основателен и доказан за сумата от  4 963, 80 лв.   като до пълния предявен следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът съобрази, че направеното възражение за погасителна давност  по чл.111, б. „в“ от ЗЗД е основателно за месец май 2011г.

На основание чл.32 от СК въззивниците дължат солидарно заплащане на сумите, дължими  за топлинна енергия и лихва за забава, тъй като са съпрузи.

Частично основателен е искът за лихва за забава.  Въззивният съд на основание чл.272 от ГПК възприема изводите, изложени в първоинстанционното решение досежно  тази претенция.

Поради изложеното решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.

На жалбоподателите   не се дължат разноски поради изхода на спора  пред СГС.

На ответника също не следва да се присъждат такива пред въззивния съд доколкото не е депозирал писмен отговор и не е представляван в съдебното заседание.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

                   

          ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.11.2016г. на СРС, 56 състав, постановено по гр.д. № 33579/15г. в частта,  в която  са уважени искове   по  чл.422  във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с   чл.79, ал.1  от ЗЗД и по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.        

          Решението е постановено при участието на трето лице- помагач.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: