№ 1467
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502339 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20112272 от 10.05.2021 г. и Решение № 20198181/13.10.2021 г. по
гр.д. № 48909/2019 г. по описа на СРС, 58-ми с-в, е признато за установено, по реда на
чл.422 ал. 1 ГПК, по отношение на П. ХР. М., ЕГН ********** и С.Й.А., ЕГН
**********, че имат парични задължения към „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, за които
отговарят разделно – при равни дялове, в размер на: 2146,36 лв. - стойност на топлинна
енергия за периода 01.01.2016г.- 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 01.04.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 261,17 лв. за периода от
15.09.2017 г. до 24.02.2020 г., сумата от 26,46 лв. - цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
01.04.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,58 лв. за
периода от 31.03.2017 г. до 24.02.2020 г. - за които по ч.гр.д.№ 15338/2020 г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С постановеното решение са отхвърлени исковете за стойност на топлинна
енергия - за периода 01.05.2015 г. - 31.12.2015 г. и за разликата над 2146,36 лв. до
2739,71 лв.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на Н. АД, като
подпомагаща страна на ищеца в производството.
1
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответниците с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на
процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Неправилно
съдът приел, че ответниците са поели ангажимент за поставяне на топломери в имота.
Освен това в производството не било изяснено на какво основание ТАЕС Н. И.
извършва дялово разпределение в сградата – ЕС. Сключеният договор с ЕС е от
09.09.2002 г. със срок на действие пет години, който е изтекъл преди процесния
период. Доколкото в производството не са ангажирани доказателства за това кое е
лицето имало право да извършва дялово разпределение на потребената в имота ТЕ, то,
според ответниците исковете са недоказани.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 10.06.2022 г. е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване
относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - Н. АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
2
е топлоснабден, че ответниците са съсобственици на имота; че в производството е
доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата
доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово
разпределение. Следователно между страните по спора било възникнало облигационно
отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 169/21.05.2001 г. и удостоверение за наследници на К.П.Н., поч.
на 05.12.2001 г. се установява, че ответниците, като наследници по закон на последната
са съсобственици при равни права на недвижимия имот, за който са доставяни
количества ТЕ за битови нужди за исковия период 01.01.2016г.- 30.04.2018 г. С оглед
това се установява, че същите са клоенти на топлинна енергия за исковия период за
имота – ап.№ 64, находящ се в гр.София, ж.к.*******№ 154804.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана.
Доводите на ответниците, че не са давали съгласие за присъединяване на имота,
находящ се в сградата ЕС към топлопреносната мрежа, съдът намира за неоснователен.
Към момента на приемане на решение от ОС на ЕС – 13.08.2002 г. собственик на
имота-апартамент № 64, находящ се в гр.София, ж.к.*******№ 154804 е праводателя
на ответниците – К.П.Н.. Не са ангажирани доказателства за оспорване на приетото от
ОС на ЕС решение за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Не са
ангажирани и доказателства, за това че в имота не са били монтирани уреди за
индивидуален отчет на потребяваната в имота топлоенергия, съответно, че
монтираните са били демонтирани. Чрез констатациите на приетата пред първата
инстанция СТЕ се установява, че в имота на ответниците са монтирани 2 бр. радиатори
с индивидуални разпределители /ИРРО/, 1 бр. лира с ИРРО и 1 бр. водомер. С оглед
това, съдът намира за доказано, че имотът на ответниците е присъединен към
топлопреносната мрежа. Съответно, че за имота, находящ се в сграда - ЕС е била
разпределяна ТЕ – за отопление на имот, за отопление на общи части, за БГВ.
Освен това, както правилно е отбелязал в своят отговор подпомагащата страна в
процеса Н. АД, към този момент според изискванията на действащата нормативна
3
уредба в областта на ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването до 2006 г. дружествата за
дялово разпределение са имали директни облигационни отношения с клиента. При
спазване на сочените изисквания е бил сключен и договор между ЕС на сградата, в
която се намира имота на ответниците и ТАЕС Н. И. ООД-праводател на Н. АД.
Съответно, според изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334/24.04.2007 г. след
2006 г. отношенията във връзка с дяловото разпределение на потребената в сгради ЕС
топлоенергия са били предмет на уредба между топлопреносното предприятие и
дружествата извършващи услугата дялово разпределение, какъвто несъмнено е и
ТАЕС Н. И. ООД и Н. АД /чл.139 и чл.147 ЗЕ/. Чрез представеното пред въззивната
инстанция споразумение от 30.10.2008 г. се установява, че след посочената дата
услугата дялово разпределение на сгради ЕС е била извършвана от Н. АД-
подпомагаща страна в производството.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са
оспорени от ответниците.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се е извършвана първоначално от ТАЕС Н. И. ООД, а след
30.10.2008 г. от Н. АД съгласно договор. При условията на сключения договор е
извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид
при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между
етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
4
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Въз основа на представените съобщения към фактури издадени от ищеца и
изравнителни сметки на подпомагащата страна, съдът приема, че в полза на ищеца са
възникнали вземания за сумата 2655,89 лв. - общ размер на главница за топлинна
енергия потребена за исковия период – 01.05.2015 г.-30.04.2018 г.
При отчитане основателността на възражението за погасяване по давност на част
от вземанията, непогасено по давност, остава задължение в размер на 2146,36 лв. и за
периода 01.01.2016г.- 30.04.2018 г., за която сума и период искът правилно е бил
уважен.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна
уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на
процесната сграда и Н. АД.
В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответниците и същите възлизат
на сумата 26.46 лв. за процесния период, до който размер правилно съдът е уважил
предявения иск с постановеното решение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
5
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20112272 от 10.05.2021 г. и Решение №
20198181/13.10.2021 г. по гр.д. № 48909/2019 г. по описа на СРС, 58-ми с-в, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, по отношение
на П. ХР. М., ЕГН ********** и С.Й.А., ЕГН **********, че имат парични задължения
към „Т.С." ЕАД с ЕИК *******, за които отговарят разделно – при равни дялове, в
размер на: 2146,36 лв. - стойност на топлинна енергия за периода 01.01.2016г.-
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 01.04.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 261,17 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 24.02.2020 г.,
сумата от 26,46 лв. - цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 01.04.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 4,58 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 24.02.2020 г. - за
които по ч.гр.д.№ 15338/2020 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА П. ХР. М., ЕГН ********** и С.Й.А., ЕГН ********** да заплатят на
„Т.С." ЕАД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Н. АД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6